По повод Световния ден на интелектуалната собственост (26 април) в зала „Тържествена“ на Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ) – София се проведе XIV Национален семинар с международно участие на тема: „Интелектуална собственост: екосистема на знанието, иновациите и идентичността“.

Научният форум се организира за 14-а поредна година от УниБИТ и продължава да привлича нови партньори и съмишленици. Тази година съорганизатори бяха Патентното ведомство на Република България, ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград и АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив, в сътрудничество със Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (СЕСИС).

Материалът XIV Национален семинар в УниБИТ обсъди интелектуалната собственост в ерата на иновациите е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Наблюдението на фармацевтичния пазар е сред приоритетите на антимонополния орган, включително и за 2026 г., заради социалното и  икономическото значение на този пазар с пряк ефект върху здравето на гражданите.

КЗК се самосезира след постъпил сигнал на народния представител Васил Пандов и публично изнесени данни за съществени разлики в доставните цени на едни и същи лекарствени продукти в различни болници в страната. В сигнала се посочва, че доставките се осъществяват без провеждане на открита процедура по Закона за обществените поръчки, което създава риск от неефективно разходване на значителен публичен ресурс.

Предварителното проучване на Комисията показва сериозни проблеми на този пазар като липса на централизирани рамкови споразумения от страна на министъра на здравеопазването, както и практиката за възлагане на доставки за ограничени количества за кратки периоди от страна на болниците в качеството им на възложители. Това води до по-високи единични цени, както и до по-неблагоприятни условия за публичните възложители.

Тези ограничения на конкуренцията ще бъдат изследвани в рамките на образуваното производство по застъпничество за конкуренцията, при което Комисията прави задълбочен анализ за съответствие с правилата на конкуренцията на приложимата нормативна уредба, събира информация и становища от всички заинтересовани страни.

Производството следва да приключи с препоръки на КЗК за обоснован пакет от мерки, насочени към премахване или ограничаване на антиконкурентния ефект, без да се накърняват легитимните цели на съответната регулация, като се предотвратят бъдещи пазарни изкривявания на ниво регулация. В случаите, в които КЗК установи нормативни и/или административни ограничения на конкуренцията, Комисията може да направи предложения за отмяна и/или изменение на съответните разпоредби до отговорните институции.

Този вид производства по застъпничество за конкуренцията по Закона за защита на конкуренцията досега са слабо застъпени в дейността на антимонополния орган. Настоящото ръководство планира тяхното активно използване като инструмент за цялостен преглед и регулация на нормативната уредба във всички сектори на икономиката от гледна точна на гарантирането на конкурентната среда.

Материалът КЗК проучва ограничаване на конкуренцията при доставка на скъпоструващи лекарства е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

От коалицията заявяват, че България трябва да премине от икономика на евтин труд към икономика на знанието, в която идеите, иновациите и научните разработки са защитени и превърнати в реална стойност.

В тази посока програмата предвижда създаването на национална рамка за насърчаване на патентната култура. Чрез обучения, консултации и достъп до експертна помощ ще се стимулират учени, инженери и предприемачи да защитават своите разработки и да ги развиват на конкурентно ниво.

Сериозен акцент е поставен и върху финансовата подкрепа за международно патентоване. Държавата ще поема част от разходите за регистрация на европейски и световни патенти – стъпка, която може да отвори пътя на българските изобретения към глобалните пазари.

Програмата включва още изграждане на технологични трансферни офиси към университетите и научните организации. Целта е научните разработки да не остават „затворени“ в лаборатории, а да намират реализация в бизнеса чрез ясни механизми и стимули за изследователите.

Предвиждат се и данъчни облекчения за компании, които създават и регистрират интелектуална собственост в България, както и реализират приходи от лицензиране – ход, който цели да задържи иновациите в страната.

Особено внимание се отделя на връзката между наука и индустрия. Чрез целеви програми ще се насърчава създаването на съвместни патенти, като финансирането ще бъде обвързано с реалното приложение и защита на интелектуалната собственост.

С този пакет от мерки „Прогресивна България“ заявява амбиция да постави иновациите в центъра на икономическото развитие на страната. Дали това ще се превърне в реална промяна, ще зависи от последователността в изпълнението – но заявката е ясна: бъдещето принадлежи на идеите, които са защитени и реализирани.

Кадър: bTV

Материалът Патентите стават национален приоритет: „Прогресивна България“ залага на иновации и защита на българските идеи е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

На 7.04.2026г. след анализ на риска, митнически служители от сектор „Митнически оперативен контрол“ в отдел „Митническо разузнаване и разследване“ при Териториална дирекция Митница София селектират за проверка колет с тегло 18 килограма, изпратен от Казахстан до българско дружество. Стоката е декларирана като „бижутерийна имитация от медна сплав, покрита с родии и злато“.

Митническите служители са извършили пълна проверка и са установили 217 комплекта бижута, съдържащи различни комбинации на гривни, обеци, колиета, пръстени и висулки. Бижутерийните изделия са щамповани с логото на четири луксозни търговски марки за бижута и висок клас аксесоари.

Поради съмнение за нарушаване на правата върху интелектуалната собственост, в изпълнение на Европейски регламент 608/2013 стоките са задържани. За случая ще бъдат уведомени притежателите на съответните марки.

Последният голям случай на задържани бижута от ТД Митница София беше в края на февруари 2026 година. Тогава митническите служителите откриха над 1200 бижутерийни изделия със знаци на търговски марки, в 10-килограмов колет идващ от Китай.

Материалът Над 200 комплекта „маркови“ бижутерийни изделия задържаха митническите служители на ТД Митница София е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Повод за извършване на предварително проучване е публикация, в която фирмата, оторизиран вносител на медицинска техника OMRON за България, посочва, че са зачестили сигналите на притеснени потребители относно реклами в интернет и социалните мрежи за посочения продукт, който измерва нивата на кръвна захар без убождане, без тест ленти и без болка. Компанията твърди, че към месец май 2025 г. не съществува сертифициран и надежден медицински глюкомер, който измерва кръвна захар без убождане, както и че OMRON не произвежда и не предлага неинвазивен глюкомер. По думите им фалшивите реклами се разпространяват и в социални мрежи или уебсайтове с непрофесионален вид.

Към момента КЗК е установила, че за рекламирането на посочения медицински продукт са използвани сходен или идентичен снимков и текстов материал, снимки на сертификати, описания на твърдения за потенциалните качества на продуктите, описания на търговската дейност на производителя на продуктите с търговска марка „OMRON“.

От достъпната информация в сайтовете не може да се установи обаче от една страна конкретният продукт и неговите функционалности, а от друга реалният онлайн търговец, който предлага и рекламира продукта „неинвазивен глюкомер OMRON“. Към настоящия момент те са активни и достъпни за потребителите, като предлагат продукти, посочени като „неинвазивен интелигентен глюкомер OMRON“.

По този начин се създава възможност за реализиране на продажби на продукти със заблуждаващи характеристики с доставчици извън страната, евентуално в противоречие с приложимото законодателство, което предвижда специални изисквания по отношение на медицинските изделия, включително глюкомерите и тест лентите към тях. Такива има към търговците, които могат да ги внасят и разпространяват на едро и дребно, включително и онлайн, което гарантира и проследимост на произхода на продуктите, легитимността на търговците/производителите, като по този начин се гарантира обществения интерес.

КЗК сезира ГДБОП да извърши проверка по сигнала, съобразно законовите им правомощия и да предприеме съответните действия относно интернет сайтовете, на които се предлага медицинският продукт. Същевременно при събирането на достатъчно данни за нарушения в областта на конкуренцията, Комисията ще образува производство по реда на Закона за защита на конкуренцията.

Снимката е илюстративна

Материалът КЗК сезира ГДБОП за заблуждаващо рекламиране и предлагане на медицински продукт „неинвазивен интелигентен глюкомер“ е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Д-р Снежана Русинова от Института по микробиология при БАН (филиал в Пловдив), изследва дрожди, които са ендемични за Антарктида и се срещат само там. Тя и нейните колеги търсят практически приложения на тези микроорганизми за човека. Учените се опитват да използват биотехнологията като стъпка към това да накарат тези организми да синтезират полезни за човека молекули, съобщава azbuki.bg

Д-р Русинова става част от антарктическото семейство на българските учени през 2008 г. с разработването на дисертационен труд с антарктически дрожди. А първата ѝ експедиция до Ледения континент е през 2023 г. Наскоро приключилата 34-та експедиция е нейната втора мисия до Антарктида, като за да отиде човек на експедиция, е необходимо да има одобрен проект, върху който да работи. 

„Успях да получа финансиране и за двата си проекта от Националния център за полярни изследвания, откъдето се управлява и програмата за този тип  научни изследвания“, казва за „Аз-буки“ д-р  Снежана Русинова след завръщането си от българската полярна база на о. Ливингстън.

Изследванията на антарктически дрожди се правят от дълги години, но тогава пробите са се донасяли в България от учени от различни институти на БАН.  Но преди няколко години д-р Русинова решава, че за да могат пробите да бъдат взети по най-правилния начин и да са микробиологично чисти, е необходимо да го направи на място микробиолог, а не специалист от друга област на науката.

„Затова реших, че е нужно да запретна ръкави и да се престраша да отида в ледената пустиня, като се подготвя за работа на терен. По това време се запознах с ръководителя на полярните ни експедиции проф. Христо Пимпирев и с останалата част от  логистиците, които имат многогодишен полярен опит. Покрай тях се запалих и аз. Може би се престраших, тъй като разказите им бяха много вълнуващи и ме заинтригуваха да отида на терен“, казва д-р Русинова.

Още през 2008-а, когато за първи път се докосва до тези дрожди, тя разбира, че има какво да се изследва и че работата с тях е много приятна. С годините натрупва опит и все по-голям интерес към тях, защото наистина са уникални с това, че живеят на такива студени местообитания и синтезират в клетките си уникални вещества, за да могат да оцелеят.

Оказва се, че някои от тези вещества могат да бъдат полезни на човека. Д-р Русинова прави някои биомедицински и екологични изследвания и навсякъде постига определен резултат. Затова интересът ѝ нараства още повече. Надява се да изолира още нови видове, които да идентифицира и да изследва на биотехнологично ниво. Интересът е голям и от страна на световната научна общност. Но малко са изследователите, които работят в това направление, и повечето изследват антарктически микроорганизми само за да кажат – ето ги, има ги, това са те. Но на биотехнологично ниво тези изследвания в света са рядкост.

„В последните си проекти се съсредоточихме върху биомедицински изследвания и успяхме да идентифицираме дрожди, които са уникални, неизследвани до момента,  със специфичен метаболизъм“, казва д-р Русинова.

Разкриват и някои от метаболитите, които те синтезират, и доказват цитотоксичност върху ракови клетки.

„Тоест те успяват да унищожат клетките на някои видове рак, но в същото време не са токсични за здрави клетки“, казва тя.

Затова интересът е още по-голям. Учените искат да разберат кои молекули действат по този специфичен начин върху ракови клетки, и затова се съсредоточават върху химични анализи на получените дрождеви екстракти.

Антарктическите дрожди не са изследвани напълно и явно има какво още да се проучва, тъй като не всичко е идентифицирано като молекули в техните екстракти. Изследователите се надяват в бъдеще да успеят да идентифицират повече молекули и да разберат на какво се дължи тази биологична активност. Те решават да опитат и други подходи в настоящия проект, така че отново търсят молекули с определени свойства.

Д-р Русинова взима проби от различни местообитания, за да бъдат хем разнообразни, хем да се повтарят с някои от предишните. Това ще даде възможност да се проследи дали в местообитанията има промяна в микробиологичния състав. Когато дадена популация се проследява години наред, може да се направи такъв извод. Но от друга страна, новите местообитания също представляват научен интерес.

Активният сезон на българската база на о. Ливингстън е по време на антарктическото лято. И д-р Русинова отива в края на лятото, когато има повече разкрития от снега, за да може да стигне до почва.

„Когато избирам да отида в края на сезона, това, разбира се, е съобразено и с логистиката, която е доста сложна. Всъщност, когато пристигаме в края на януари, се оказва, че есента напомня за идването си и става по-студено, ветровете са по-силни, бурите са по-чести. Времето беше нестабилно и трудно предвидимо за работа на терен“, разказва изследователката.

А от метеорологичната обстановка зависи и как ще се върнат членовете на експедицията. И понякога дните на терен се скъсяват, тъй като капитанът на българския полярен кораб следи прогнозите за времето, за да може да ги транспортира до цивилизацията безопасно, тъй като се отваря коридор от хубаво време за преминаване през протока Дрейк.

Така че престоят на учените зависи от много неща. Но винаги се работи много интензивно и буквално всеки помага на всекиго, защото не се знае още колко дни метеорологичните условия ще позволяват работа на открито. Учените, които са свършили работата си и имат някакво време, помагат в кухнята и където другаде е необходимо.

„Нашата работа е до късно вечер. И успяваме, тъй като има много дълги светли часове. Там сигурно деветнадесет часа от денонощието са светли и почти успяваме през цялата светла част да работим, когато е хубаво времето. Ако вали, изчакваме да спре, и отново излизаме. Така че успяваме горе-долу да се вместим в графика“, подчертава д-р  Русинова.

В Пловдивския филиал на Института по микробиология на БАН поддържат колекция от мезофилни дрожди, но те са по-скоро за по-стандартна биотехнология, пивоварство и други. Докато антарктическите дрожди, с които работи д-р  Русинова, не могат да провеждат ферментация, като алкохолната например.

„Затова пък ги използваме в други направления за изследвания. Дори в екологична посока, когато опитахме да абсорбираме тежки метали от водни разтвори върху клетки на дрожди, както се прави в пречиствателните станции, установихме, че 12% от повърхността на клетката може да бъде заета с такива йони, т.е. да се очисти разтворът“, подчертава тя.

Разбира се, всичко това подлежи на различни оптимизации и ако човек се захване подробно да изследва процесите, може да се направи наистина добър модел чрез антарктически дрожди, които се оказват добри адсорбенти на тежки метали. Тоест има много поле за развитие в различни посоки. Затова и антарктическите дрожди представляват интерес и от научна, и от практическа гледна точка.

Още при първото пътуване до Ледения континент д-р Русинова е завладяна от магията на Антарктида. Сравнявайки двете си пътувания до другия край на света, тя наблюдава интересен феномен. При  второто заливите, които помни от първото си посещение, сякаш са доста различни. Очевидно природата със замах е променила контура на бреговете и затова те не са същите като тези, които си спомня отпреди три години.

„Когато стъпих за втори път на о. Ливингстън, веднага забелязах огромната разлика в бреговата линия. Явно природата не се е церемонила много. Бяха се образували и нови ледникови езера. Това ми направи силно впечатление, тъй като не очаквах подобно нещо. Всички промени показваха как океанът е отнел част от сушата“, казва д-р Русинова.

Отбелязва, че много интересна е и бързата промяна на времето. На Антарктида се редуват облачно, дъжд, сняг, слънце, пак облачно и т.н. Другата зашеметяваща гледка е слънцето, прокрадващо се между облаците. В един момент то огрява едната част от залива, в който е българската база, и пейзажът изглежда по един начин. След малко слънцето огрява от друга страна и пейзажът вече е друг. Истинска магия!

„А когато се изчистят облаците, много рядко се случва, но се появява наситено синьо небе, което наистина ме впечатли и мисля, че само на Антарктика то може да бъде толкова синьо. Другото ярко преживяване е срещата ни с леопардов тюлен, който си лежеше на един айсберг и ние леко се приближихме, за да огледаме наистина ли е такъв. Тогава за първи път го видях отблизо и ми беше наистина интересно, тъй като той е единственият хищник там“, казва д-р Русинова.

Автор: Зина Соколова

Снимки: Аз-буки

Материалът Родни учени изследват уникални антарктически дрожди е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

При проверка на три автомобила, спрени в района на гр. Свиленград, са открити различни по вид текстилни изделия. Превозните средства, едно от които с чужда регистрация, са управлявани от български граждани.

Образувани са досъдебни производства под надзора на Районна прокуратура – Хасково.

Материалът Близо 4000 артикула с белези на търговски марки са иззети от ГДБОП е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.