Препоръчват се модифицирани практики на РСТ ведомствата.

Правило 82quater.1 от Договора за патентно сътрудничество предвижда извинение за забавяне при спазване на сроковете съгласно РСТ (подаване на документи и/или заплащане на такси), поради форсмажорни обстоятелства („война, революция, гражданско безредие, стачка, природно бедствие … или други подобни причини”). Позицията на Международното бюро на СОИС е, че настоящата глобална пандемия трябва да се счита за „природно бедствие …. или друга подобна причина“.

Международното бюро на СОИС, включително в ролята си на приемащо ведомство, ще се отнася благосклонно към всяко искане по Правило 82quater.1 на РСТ, направено с посочване на проблеми, свързани с COVID-19. Няма да изисква предоставяне на доказателства, че вирусът е засегнал населеното място, в което заинтересованата страна пребивава.

Признато ограничение на Правило 82quater.1 на РСТ е, че то не би било ефективно средство за защита в ситуация, в която международна патентна заявка е загубила правното си действие в резултат на това, че е била обявена за оттеглена, например поради факта, че не са платени съответните такси.

Източник: Световна организация за интелектуална собственост

Материалът Договора за патентно сътрудничество (РСТ) в светлината на пандемията COVID-19 е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

На 1ви юли влезе

Новият регламент позволява на заявителя да коригира погрешно подадените части или елементи и да запази датата на заявката, ако корекциите се извършат преди всички изисквания на чл. 11 ал. 1 от PCT да са задоволени или ако корекциите са направени чрез позоваване на приоритетна заявка съгласно правило 4.18 PCT. Когато няма приоритетна патентна заявка, заявителят има възможност да коригира погрешно подадените документи, но за дата на заявката ще се счита тази, на която корекциите са получени от получаващото ведомство.

За някои от ведомствата, които обработват международни заявки, новото правило е несъвместимо с правната им рамка и същите ще го прилагат с някои изменения.

Едно от тези ведомства е Европейското патентно ведомство (ЕПВ), което няма да извършва корекции чрез позоваване на приоритетна заявка (правило 20.5bis(d) PCT и правило 20.8(a) PCT), когато изпълнява функцията на получаващо ведомство. За да не бъде ощетен заявителтя, с негово съгласие молбата за този тип корекции ще се прехвърля към Международното бюро на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) и там ще бъде обработвана.

По силата на правило 40bis PCT патентните ведомства, които са избрани за Международен проучвателен орган, имат правото да поканят заявителя да заплати допълнителни такси, при условие че към момента на получаване на известието за корекции по правило 20.5bis на PCT, съответното ведомство вече е започнало да работи по изготвянето на международния доклад за проучване. Патентните ведомства могат сами да определят размера на таксата.

Международният доклад за проучването се издава на базата на коригираните документи, ако заявителят не се откаже от корекциите (20.5bis(e)). ЕПВ ще издава и втори неофициален доклад за същата заявка, но по документите преди нанасяне на корекциите, ако ведомството е било уведомено за тях след като работата по доклада е започнала.

За справка:

https://www.wipo.int/pct/en/texts/rules/r20.html

https://www.wipo.int/export/sites/www/pct/en/official_notices/officialnotices.pdf

EPO OJ notice A81

Материалът Новото правило 20.5bis в РCT позволява внасяне на корекции по вече подадена патентна заявка е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Събранието назначи патентното ведомство на Сингапур, като Международно изследователско бюро и център за извършване на предварителна експертиза, съгласно PCT.

Общото събрание прие промени в Правилника за PCT, които ще влезат в сила на 01 юли 2015 г., измененията се състоят от следните елементи:

• PCT правило 49ter и 76.5: Въвеждане на изискване за кандидатите, които правят експресна заявка за ранно навлизане в национална фаза, да изпращат всяко искане или правото на приоритет в едномесечен срок от датата на получаване на искането за ранно навлизане в национална фаза.
• PCT правило 90.3 : Заличаване на препратката към параграф (а) на член 90 bis.5, вследствие на измененията, приети по-рано от Общото събрание през октомври 2012 година.
• PCT правило 90.5: Межународното бюро в случаите, когато получава уведомление за отказ, заедно с копие на генерално пълномощно,  да обработи известието за оттегляне, без да изисква агентът да представи отделно оригинално генерално пълномощно.

РСТ

РСТ е международен договор с повече от 150 договарящи държави. Предоставянето на патенти остава под контрола на националните или регионалните патентни ведомства в така наречената „национална фаза“.

Договорът за патентно сътрудничество (РСТ) помага на заявителите да търсят патентна закрила в международен план за своите изобретения. Помага на патентните ведомства при вземане на техните решения за издаване на патент и улеснява обществения достъп до богата техническа информация, свързана с тези изобретения.

Чрез подаване на една международна заявка за патент съгласно РСТ, заявителите могат едновременно да търсят закрила за изобретение в голям брой страни.

Източник: Световна организация за интелектуална собственост

Материалът Общо събрание на PCT е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

WIPO Director General Francis Gurry (Photo: WIPO/Berrod)

Като глобален форум за интелектуална собственост, ( ИС ) политика, СОИС  играе ключова роля в изграждането на закони за интелектуална собственост, чийто ефекти се използват от иновациите и творчеството. Но постигането на консенсус  сред  187 държави е повече от предизвикателство. След започването на втория мандат на чело на организацията, генералния директор на СОИС, Франсис  Гъри  описава  как ИС  се превърща  в “ключов геополитически  въпрос на 21 век”, както и последствията, които той вижда в международно ИС  законотворчество .

Как виждате развитието на Интелектуалната собственост? 

ИС  е била на пътешествие от периферията към центъра на икономическата  система. Много страни, включително най-големите икономки в света- САЩ , Китай, Япония и Германия- изрично признават централната роля на ИС  в тяхното икономическо бъдеще. Това означава , че конкуренцията все повече се фокусира върху иновации и ИС , покачват се залозите в областта на ИС .

В този контекст, продължаващия  абсолютен неутралитет от страна на секретариата на СОИС  е от жизненоважно значение за нашата работа, която обещава все по-предизвикателни преговори.

Защо мислите, че ще бъде все по-трудно постигането на международни  споразумения по много въпроси?

Това, според мен произтича от дълбоки промени, произтичащи от геополитическата  промяна в световния икономически център през последните 20 години. Това е промяната на интересите и позициите на участниците в международните преговори, което прави все по-трудно държавите-членки да се споразумеят относно предложените нормативни мерки.

Ние трябва да приемаме  този факт и да се опитаме да намерим възможности, където интересите са достатъчно изравнени да позволят договор- както страните -членки успяха да направят в рамките на преговорите за сключване на договорите от Пекин и Маркеш . Надявам се, че ще е възможно да се достигне до такива плодотворни резултати и за други позиции от нашия дневен ред.

Delegates applaud the adoption of the Marrakesh VIP Treaty in Morocco on June 27, 2013. (Photo: WIPO/Berrod)

Какви са Вашите текущи приоритети относно Закона за авторско право?

На първо място насърчаване на бърза ратификация от държавите-членки на Договора от Пекин относно аудиовизуалните  изпълнения и на Договора от Маркеш  към улесняване достъпа до публикувани произведения на слепи лица, които са сключени през 2012 г., и 2013 г., съответно.

Договорите, които са администрирани от СОИС  попадат в различни категории. Някои поставят стандарти за националните закони, като например Договора от Пекин, който поставя минимални стандарти за защита на изпълнителите. Други се стремят да улеснят действие. Договора от Маракеш  ще направи по-лесен обмена на достъпни творби през границите, което помага да се гарантира, че хората с увреждане могат да получат книгите,  от които се нуждаят. Консорциума за достъпни книги, който стартира през юни 2014 г., ще помогне да се даде практически ефект от този договор .

Втория приоритет е постигането напредък в преговорите за правата на излъчване. СОИС  трябва да докаже, че може да се справи с ИС  последиците от всички нива на технологии, включително и най-високо развитите. Последните дискусии в Постоянния комитет на СОИС  за авторско право и сродните му права ни дадоха по-добро техническо разбиране на  съвременното  излъчване и необходимостта от реформа. Но това все още не е преведено в консенсус относно кога да се върви напред с предложения нов договор.

Важното е, че държавите-членки постигат  консенсус по този въпрос, не на последно място, защото излъчващите организации генерират огромна икономическа печалба. Съвсем наскоро, Международния  олимпийски комитет съобщи, че се е съгласил да продаде правата за излъчване на Олимпийските игри между 2021 и 2023 на NBC Universal Сащ  за 7.75 мил. долара. Това е само от продажбата на правата в една страна, и за едно голямо събитие. Представете си сумите за разпространение във всички страни на всички събития!

Какви ще бъдат следващите въпроси за авторско право разгледани от СОИС ?

Все още няма консенсус между държавите-членки по този въпрос. Някои смятат, че дейността на СОИС  в тази област трябва да се забави, докато новите договори получат международно признание. Други смятат, че има специфични въпроси, които биха могли да бъдат преодолени.

На най-високо ниво, аз вярвам, че най-важния въпрос е необходимостта да се коригират териториалните правни системи за интелектуална собственост, за да може да служи на реалността – дигиталния пазар. Това не е законодателна или нормативна материя. Това е сложен въпрос, който се нуждае от световен диалог между правителства и всички различни участници в дигиталния пазар.

Можете ли да ни кажете повече за Вашия призив за международен  диалог по въпросите за авторското право в “глобално цифрово съдържание на пазара” ?

Глобалния дигитален пазар вече съществува за нелегални услуги. Нашето предизвикателство е да направим съдържанието лесно за получаване  законно. Това е много трудно, защото никой участник или участници, независимо дали са публични  или частни, не може да поеме тази задача. Това е една огромна индустрия, обхващаща всички форми на културно изразяване и забавление в света.

Ние можем само до край да преследваме целите  за създаване на легален пазар  на цифрово съдържание, чрез идентифициране на специфичните проблеми, които могат да бъдат решени по пътя.

Изключително важно е да създадем диалог по тези въпроси, за да се гарантира, че авторското право може да продължи да изпълнява основаната си функция за финансиране на културната  продукция и в цифровата епоха. СОИС  е готова да улесни  глобалния диалог по тези въпроси.

Какво е състоянието на други текущи ИС  преговори, като например проекта за договор на Закона за Дизайн?

Проучванията, извършени от Постоянния комитет на СОИС  за търговските марки, дизайни и географски означения показват огромно разнообразие в процедурните правила за подаване на заявление за закрила на промишления дизайн в различни страни. За да бъде защитата на дизайна ефективна, тя трябва да е достъпна, и процедурите да бъдат прости и относително уеднаквени.

Проекта за Договор за закон за Дизайн трябва да ни помогне да постигнем тази цел. Той също така има за цел да въведе гратисен период на международно ниво за новост  (при определени обстоятелства) за разкриване на дизайна. Това ще бъде от особено полза за малките, независимите дизайнерите, много от които не са наясно, че разкриването на дизайн  може да доведе до невъзможност за защита впоследствие с помощ  на регистрацията.

Дизайна става все по-важна част от иновациите, като средство за диференциация на продуктите и конкурентоспособността . Вземете например споровете на Apple и Samsung, в които ролята на дизайна е също толкова важна, колкото патентите.

WIPO is working directly with indigenous communities to ensure they have the practical tools and expertise they need to use IP to their advantage. (Photo: iStockphoto © Britta Kasholm-Tengve)

Какво може да ни кажете за преговорите относно генетичните ресурси, традиционните знания и фолклора?

Преговорите, които се провеждат в рамките на Между-правителствения  комитет за интелектуална собственост и Генетични ресурси, традиционни знания и фолклор са от особено значение за СОИС . Те изразяват стремежите на развиващите се страни, по-специално да се гарантира, че IP системата признава всички форми на знанието и признава приноса, който е направен и продължава да се прави—за човечеството от системата за традиционните знания. В действителност всички страни имат интерес от приобщаването възможно най-широко приемане на международна система за интелектуална собственост.

Предизвикателството е да се идентифицират конкретните  области, в които ИС  може да защити – по ясен и определен начин- конкретна стойност, която тези традиционни знания добавят. Тъй като системите за ТЗ  (Традиционни знания) са изключително разнообразни, обхващащи както устни така и писмени традиции, тази задача е изключително сложна.

Защо реформата на Лисабон-ската  система за закрила на наименованията за произход се изкачи в международния дневен ред?

Глобализацията  отвори пазарите и създаде възможности за комерсиализация  на селскостопанската  продукция. Географските указания и наименования за произход позволяват на производителите да правят разлика на качеството на своите продукти в зависимост  от географския им произход. В един свят характеризиращ се с повишаване нивата на стандартизация , отличителността е придобила важна стойност, тъй като потребителите все повече търсят високо качество, автентични продукти.

Въпреки че, Лисабонската  система съществува  повече от 50 години, досега е привлякла членството на само 28 страни. Настоящите преговори имат за цел да направят системата по-гъвкава и по-добре ориентирана към различните национални и регионални системи за защита на географските указания. Голямото предизвикателство е да се намери подходящ баланс между дълбочината на защита от една страна, и широчината на участие, от друга страна.

Как виждате еволюцията на други ИС  системи, администрирани от СОИС /

Договора за патентно коопериране ( PCT) , Мадридската  система и Хагската  спогодба, всички те продължават да изпитват силен растеж. Тези системи осигуряват икономически ефективни варианти за осигуряване на международна защита на интелектуална собственост  и са незаменима част от глобалната иновационна  екосистема . Ръстът им през 2013 г., изпревари национални и световни темпове на икономически растеж.

През 2014 г., PCT e нараснал с 5,1 %, а за първи път в историята си броя на международните  заявки за патент надвиши 200 000. По същия начин, рекорден  брой международни заявки са подадени съгласно Мадридската  система. Вярвам, че обемът на заявки подадени чрез Мадридската  система ще се удвои през следващите пет до десет години, тъй като глобализацията  на пазарите подсилва важността на брандинга .

Въпреки ръста от 15 % през 2013 г., Хагската  система остава много по-малък, но има огромен потенциал за растеж. Китай, Япония и САЩ  очаква се всички те да се присъединят в следващите месеци, което означава, че обхвата на Хагската  система ще заема 95 % от регистрацията на дизайн в световен мащаб. Това ще доведе до значителни промени на системата.

Какви други предизвикателства и възможности виждате за СОИС , през следващите години ?

Без да омаловажавам значението на договорите, има богати възможности за международно сътрудничество , които не включват законотворчество . Ние можем да постигнем много чрез практически проекти.

Публично-частните партньорства като СОИС : Консорциум за търсене на достъпни книги, също така предоставят възможности за практическо  и ползотворно международно сътрудничество.

Тенденцията през последните 2 десетилетия е към по-голямо участие на предприятията в обществения  сектор.

На по-абстрактно ниво, нашето предизвикателство  е да се гарантира, че СОИС  остава релевнтен  и надежден форум за ИС .

Материалът Създаване на международно законодателство за интелектуална собственост: Едно интервю с Франсис Гъри е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Измененията се състоят от:

• Иска се Международната предварителна експертиза да проведе „допълнително“ проучване по време на експертизата за обекти на различни изключения (допълване на правило 66); и
• Позволява се становищата на Международен проучвателен орган да бъдат представени на оригиналния им език и неформални коментари, представени от жалбоподателя в отговор на такива становища (на оригинален език), за да бъде направено публично достояние, считано от датата на международната публикация (заличаване на правило 44 и изменение на чл. 94.1).

Текстът на измененията е възпроизведен на английски и френски език, в официални съобщения.

РСТ

РСТ (Patent Cooperation Treaty) е международен договор с повече от 150 договарящи държави. Предоставянето на патенти остава под контрола на националните или регионалните патентни ведомства в така наречената „национална фаза“.

Договорът за патентно сътрудничество (РСТ) помага на заявителите да търсят патентна закрила в международен план за своите изобретения. Помага на патентните ведомства при вземане на техните решения за издаване на патент и улеснява обществения достъп до богата техническа информация, свързана с тези изобретения.

Чрез подаване на една международна заявка за патент съгласно РСТ, заявителите могат едновременно да търсят закрила за изобретение в голям брой страни.

СОИС

Агенция на Организацията на обединените нации (ООН), създадена, според учредителните ѝ документи, за да окуражава творческата дейност и да насърчава защитата на интелектуалната собственост по света.

Източник:  СОИС

Материалът Изменения и допълнения в правилника на PCT, които влизат в сила от 1юли 2014 година е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

САЩ и Китай са с рекордна патентна активност чрез СОИС за 2013 годинa.

Общия брой на междунардони патентни заявки чрез СОИС и PCT, подадени през 2013 възлизат на 205 300, което представлява ръст с 5.1 % в сравнение с 2012 г. САЩ отбелязва двоен ръст на патентни заявки и заедно с Китай заемат 56 % и 29 % от общия прираст съответно.

С подадени 57 239 заявки през 2013 г., САЩ надвишава рекорда си от преди световната криза през 2007 г,. ( 54 046 заявки). Китай задмина Германия и се превърна в третия най-голям заявител чрез системата PCT, с Япония като втор най-голям заявител.
Източник: СОИС

IPBulgaria.bg e Национален български портал за интелектуална собстевност. Създаден през 2000, за да обособи място където експертите в областта на интелектуалната собстевност – патентни представители, адвокати, служители в държавната администрация на Патентното ведомство на Република България, правозащитните и правоприлагащите органи и организиции; съд, прокуратура, Митници и полиция, международната дипломатическа служба на България, както и много български изобретатели, автори, творци и изпълнители да намират мястото с отговори или да провеждат дискусии, свързани с авторското право, сродните на авторското право права, патентите, полезните модели и търговските марки, марките за услуги, сертификатните марки и колективните марки,  промишления дизайн, топологията на интегрални схеми, а така също новите сортове растения и породи животни, географските означения, сертификатите за допълнителна защита и традиционните знания и умения, опазването на търговска тайна и трансфера на технологии. 

IPBulgaria.bg през годините на своето съществуване претърпява различни трансформации и образни визуализации. Създателите на националния портал за интелектуална собственост IPBulgaria (Ай Пи България) са щастливи от факта на двадесет (20) годишното съществуване на партала.

Материалът САЩ и Китай постигнаха рекордна патентна активност чрез СОИС за 2013 годинa е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Като цяло заявките по PCT се „съвзеха” от икономическата криза – това е мнението на Генералния директора на WIPO Франсис Гъри. Бързото ниво на растеж от Източна Азия отразява набирането на скорост в географската диверсификация на иновативните дейности.

САЩ остават най-големият консуматор на системата по PCT с 44 855 международни заявки, следвани от Япония (32 156) и Германия (17 171). Panasonic Corporation (Япония) е на първо място в списъка на заявките по PCT, публикувани през 2010 г. След нея се нарежда китайският телекомуникационен гигант ZTE Corporation и Qualcomm International от САЩ. От своя страна, Университетът в Калифорния зае първото място по брой на заявките сред академичните институции.

Дигиталните комуникации се развиват най-бързо (10 581 заявки) през 2010 г. Тази сфера на техниката е с най-голям дял на заявките по PCT, като почти всяка друга сфера претърпя спад или скромен растеж. Най-голям спад в патентоването отбелязват телекомуникациите.

PCT предоставя на изобретателите и индустрията благоприятен режим на сдобиване с патентна защита. При подаване на една „международна” заявка за патент по PCT може да се търси защита на изобретението едновременно във всяка от широк брой страни. Както заявителите, така и патентните ведомства от страните-членки по PCT извличат полза от единните формални изисквания, международното търсене и резултатите от предварителната експертиза, както и от централизираното международно публикуване, предоставено от системата на PCT.

(1) Топ 15 страни – заявителки по PCT

Източник: http://www.wipo.int/pressroom/en/articles/2011/article_0004.html

(2) Заявки по PCT според сферите на техниката

Източник: http://www.wipo.int/pressroom/en/articles/2011/article_0004.html

(3) Публикувани заявки по PCT според топ заявителите

Източник: http://www.wipo.int/pressroom/en/articles/2011/article_0004.html

(4) Публикувани заявки по PCT според заявители – университети

Източник: http://www.wipo.int/pressroom/en/articles/2011/article_0004.html

Коментар за България

България запазва постоянна тенденция в броя на международните заявки по PCT в периода 2006 – 2010 г. – средно 27 заявки, като е на нивото на страни като Аржентина, Еквадор, Латвия, Малта, Намибия, Филипините, Румъния и Обединените арабски емирства.

Материалът Международните заявки за патенти се „съвземат” през 2010г. е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.