Кирилицата – третата официална азбука в Европейския съюз, наред с латинската и гръцката.

Материалът Честит празник 24 май! е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Уважаема Доц. Тренчева тази година Световната организация за интелектуална собственост, WIPO обяви за мото на световния ден на интелектуалната собственост „Get up, stand up. For music” – за Вас това мото какво означава?

Музиката е навсякъде около нас. Когато се събудим тя ни посреща от екрана на телевизора, от радиото в колата, докато пътуваме за работа, докато пишем даден материал, докато се забавляваме с приятели и т.н. И тук бих използвала цитат от посланието за 2015г. послучай 26 април на Световната организация за интелектуална собственост, а именно че: „Музиката, на която се възхищаваме в днешни дни, произлиза от вдъхновението и усърдната работа на хиляди креативни хора по целия свят – певци и текстописци, музиканти и издатели, продуценти, аранжори и много други.“. Ето защо това мото за мен означава, че е време да отдадем дължимото уважениe на тези хора, внасящи толкова красота в нашия живот.

Във връзка със Световния ден на интелектуалната собственост вашия университет ще организира двудневен семинар – какви са очакванията Ви ?

Да, така е. Във връзка с Международния ден на интелектуалната собственост (26 април) екип от млади учени и студенти от Университетската младежка академия за управление на знанията (УМЛАУЗ) към Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ) организира Трети национален семинар с международно участие на тема: «Интелектуалната собственост – формула за успех, творчество и иновации». Събитието ще се проведе на 27 – 28 април 2015 г. (понеделник и вторник) в централната сграда на УниБИТ (София, Цариградско шосе № 119).

В програмата на семинара, който започва в 10.00 часа сутринта в Зала „Тържествена“, са поканени изтъкнати български учени и преподаватели в областта на интелектуалната собственост от УниБИТ, УНСС, НАТФИЗ, ЮЗУ „Неофит Рилски“, ВТУ, «ЮСАУТОР», IP Bulgaria и др. Очакваме динамична и интересна дискусия, защото между тоталното пиратство, плагиатството и строгата регулация – управлението на интелектуалната собственост в творческите и информационни индустрии става все по-сложна и всеобхватна тема.

Как оценявате нивото на готовност на българските университети да преподават на студентите Интелектуална собственост и самите те да защитават собствената си интелектуална собственост?

Динамичното развитие на науката и високите технологии поставят пред всички нас – участниците в образователния процес – непрекъснати предизвикателства. Затова и се стремим да обединим усилията си в осигуряването на по-достъпно, по-качествено и по-модерно образование.

Университетът по библиотекознание и информационни технологии направи крачка в тази посока, създавайки Университетска младежка академия за управление на знанията, към която функционира експерна група по „Интелектуална собственост“ на която аз съм ръководител. Образователният профил на нашият университет е пряко свързан с разпространението на информация и знания, и разработването на тази проблематика е логично продължение за успешната ни дейност в разбирането и защитата на интелектуалната собственост. Сред студентското общество се наблюдава повишен интерес към проблемите свързани с интелектуалната собственост.

Какво е посланието Ви към читателите ни?

Уважаеми колеги и приятели, нека всички ние обединим усилията си, създавайки необходимите условия за развитие на интелектуалната собственост в наша страна, защото утрешният ден зависи от самите нас!

The post Гл. ас. д-р Тереза Тренчева за семинара, посветен на Световния ден на интелектуалната собственост appeared first on CopyRights.BG.

Материалът Доц. д-р Тереза Тренчева за семинара, посветен на Световния ден на интелектуалната собственост е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Срещнахме се със Зоки да поговорим за музиката, танците, авторството на нейните хореографии и още интересни неща.

Здравей Зоки! При теб има толкова много танцьори, от 4-5 годишни до над 20 годишни. Как успяваш всеки сезон да измисляш оригинални хореографии?

Здравейте, в началото не ми беше лесно, защото като поставяш хореография е нужно да й се отдадеш изцяло, особенно ако е групова работата е много и в повечето случаи се налага това да се прави в срок и да е подготвена за датата на състезанията. С течение на времето всеки успех ме вдъхновява и като всеки хореограф търся нови по-сложни, по-ефектни и по-въздействащи на публиката и журито идеи и изпълнения.

Знаем, че се занимаваш не само с танци. Рутинната работа в Дома за стари хора не пречи ли понякога на творческото ти мислене? Или напротив, докато проверяваш счетоводни документи например, те осенява идея за нов танц?

Не, със сигурност проверяването на сметки все още не ме е вдъхновявало, за нови идеи, но може би коренното различие в естеството на двете работи ме стимулира и на двете места да търся развитие. Разликата може би е, че в танците с децата виждам резултатите от труда си, а в Дома за стари хора работата е призвание.

Как избираш музиката за новото соло на отделните деца?

Самите деца си имат предпочитания, независимо от възрастта им след няколко тренировки в залата ми става ясно кое дете в кой стил ще се изяви най-добре, разбира се предизвикателство е за всички да се експериментира.

Има ли стил музика, който твоите танцьори подчертано да предпочитат? С други думи, има ли стил, в които „Зоки“ са най-добри?

През 1991 година клубът започна работейки само в стил латино в последствие започнахме да се развиваме във всички стилове и както казах вече, всеки от танцьорите си има стил и индивидуалност, ролята на хореографа е да улучи точния.

Когато един танц е готов, независимо групов или солов, замисляш ли се за авторските си права за хореографията?

Не, не се замислям, защото един танц се играе не повече от една година и като средства и като време не мога да отделя и за авторските права. В момента клубът има репертоар от над 150 танца.

Какви са наблюденията ти, в твоята сфера уважават ли се авторските права? Случвало ли се е твой танц да бъде копиран „1:1“ от друг клуб?

Да в началото много тежко го приемах впоследствие това започна само да ме мотивира, явно другите колеги не могат да направят нещо по-добро и по-лесният вариант е да копират нещо което им е направило силно впечатление.

До колкото знам, има нещо специфично в правилата относно танц, изигран на финал на световно първенство. Би ли ни разказала?

Да спецефичното е, че този танц няма как да се състезава повече нито на световно нито на републиканско ниво. Според мен това е правилно, защото от една страна танцьорът и хореографът са достигнали своя връх и е редно да си запазят този рейтинг, а от друга страна това демотивира другите състезатели, които знаят, че се състезават със световен шампион. Много ще се радвам, ако след предстоящият Световен шампионат през месец Май в Хърватска имаме Световни шампиони и с още по-голям интусиазъм ще подготвя нов репертоар на клуба.

Зоки, радваме се, че успя да отделиш време за това интервю. Накрая, кажи, какво предстои пред клуба тази година?

Предстои ни най-голямото и значимо състезание за годината  – Световният танцов шампионат в гр.Пореч, Хърватска, където нашите танцьори ще мерят сили с още над 50 000 състезатели от цял Свят. След това, през лятото освен подготовка за новия сезон, ще имаме подготвителни лагери на море. Имаме покани за участие в много републикански и международни шампионати и фестивали, но всичко зависи от финансово състояние на родителите, които финансират изцяло тези мероприятия. По големият проблем е, че от другият месец клубът остава и без зала и това ще е основният проблем, който предстои пред всички. Единствената надежда, както за мен, така и за децата и родителите е общината да съдейства за помещение, където децата да продължат да тренират.

The post Творческо мислене в танцовото изкуство – интервю по повод Световния ден на интелектуалната собственост appeared first on CopyRights.BG.

Материалът Творческо мислене в танцовото изкуство – интервю по повод Световния ден на интелектуалната собственост е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Добър ден, би ли се представил?

Добър ден! Казвам се Митко Цонев и съм автор на сайта за Иновационен мениджмънт azupravlyavam.com. В момента се занимавам с мениджмънт на информационните потоци за 3 проекта в Airbus Германия. Проектите са свързани с управлението на Информационните системи на офисите на Airbus и Airbus Group извън Европа. Преди това съм живял 6 години във Франция където завърших магистратура по Мениджмънт на иновациите в ESC Rennes School of Business. Като цяло се интересувам от отрасли като уеб дизайн, виртуалното сътрудничество, техники за креативно мислене и организационно поведение.

Какво представлява за теб интелектуалната собственост (ИС)?

По принцип ИС е всичко нематериално, което добавя стойност за един човек или една организация – марка, дизайн, идея, ноу-хау, процес… Всяко едно нещо, в което сме вложили интелектуална работа е обект на ИС. Конкретно за мен ИС е това, което никой друг освен нас не би могъл да създаде. Тя е това, което прави резултатите от нашата работа уникални и преплита идеи, информация, умения и знания, с които само ние разполагаме. Или съответно само нашата организация.

Как свързваш ИС с твоята дейност?

В мениджмънта на иновации ИС играе твърде важна роля, която не бива да се пренебрегва. Истината е, че повечето от продуктите и услугите, които една компания предлага могат да бъдат имитирани от всички останали фирми на пазара. Единствено чрез управление на ИС тази компания може наистина да получи конкурентно преимущество и да се възползва от иновативния си потенциал. Освен това създаването на ИС е пряк резултат от установяването на смислени информационни потоци в организацията. Благодарение на тях тя може да генерира знание и идеи за решаване на проблеми, които никоя друга фирма в същия сегмент не може да преодолее. Така понякога се случва, че 2 компании, които имат абсолютно идентични материални ресурси, са с коренно различна пазарна рентабилност само защото едната успешно управлява интелектуалната си собственост, а другата не.

Защо управлението на ИС е толкова важно?

В бизнес мениджмънта са се натрупали сериозно количество с примери именно за тази разлика между успешното управление на интелектуална собственост и липсата на такова. Фирми в така наречените knowledge-intensive отрасли (отрасли, в които се изискват множество специализирани познания) успяват не само да се наложат като лидери на пазара, но и практически да доминират целия сектор в продължение на деситилетия благодарение на целенасоченото създаване и управление на ИС в организацията. Малко да потърсим и ще бъдем затрупани с подобни примери от всички индустрии – фармацевтика, електроуреди, шоубизнес и дори регионално развитие.

Как виждаш развитието на тази дисциплина в България?

В България ИС трябва да се обвърже не само с правото, но и с практическите си приложения в бизнеса. Хората, които биха могли да се възползват от собствения си интелектуален потенциал трябва да се научат да гледат на него като на собственост, която генерира съвсем осезаема стойност. Именно това са хората, които могат да получат възвръщаемост от ИС. За да има възвръщаемост обаче трябва да извървим доста труден път, защото бизнес образование в България практически не съществува. Нужно е разпространяването на нуждата от управление на ИС да върви заедно с по-качествено образование в управлението на фирми и организации като цяло.

The post Колко значимо е управлението на интелектуалната собственост appeared first on CopyRights.BG.

Материалът Колко значимо е управлението на интелектуална собственост е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Като издавана два пъти авторка сте имали възможност да преговаряте и подпишете договор за възнаграждение срещу авторски права на вашите книги. Доколко сте запозната с правата си и законовата уредба (ЗАПСП) ?

Честно казано, не съм особено запозната със законовата уредба. Преди време бях чела книга, чиято цел беше да просветли все още неиздаваните автори на литературни произведения какво могат да очакват като издателски процес и права. Когато се запознах с първия си договор за издаване на роман, видях, че всичко съвпада с написаното от книгата, затова не се притесних. Тъй като издателската къща, с която работя, се оказа изключително коректна, разписах и следващите договори без притеснение.

Какво мислите за пазара на книги в България? Има ли интересни български автори или се чете предимно чуждестранна литература?

Пазарът на български книги определено се развива. Преди десет години не четях никакви български автори, освен задължителните в училище. А за последната година съм се запознала с поне шест български романисти, като голяма част от тях докоснаха сърцето ми.

А купуват ли си хората книги? Ситуацията с авторските права в България позволява свободно да се използва пиратско съдържание в Интернет. Въпреки електронните четци и таблетите, може би хората все пак предпочитат платено оригинално книжно издание, вместо файл в интернет или?

Не мисля, че има значение дали се чете на хартия, на четец или на компютър, важното е да се чете. Ако един човек прочете интересна за него книга в Интернет, вероятността да си я купи после в книжен вид или да я подари на някой е голяма. Според мен писателите не са толкова сериозно засегнати от развитието на технологиите, така, както музикантите, например.

Какво мислите за онлайн дистрибуцията на книги? Бихте ли направили и продавали електронни издания на Вашите книги?

Аз вече имам договор за издаване на книгите ми и онлайн. Подкрепям я. Както казах, важното е да се чете.

Каква роля изпълнявате като авторка на книги в днешния дигитален свят?

Изпълнявам ролята на изкуството. Старая се с творбите си да докосна душите на хората. Не мисля че дигиталният свят пречи по някакъв начин на развитието на литературата.

Как възприемате творчеството като дар, труд, радост – какви епитети бихте използвали за Вашето самоопределяне като писател?

Творчеството е дар, труд, и радост, и мъка. Дисциплина, много дисциплина. Да се върнеш изморен от работа и въпреки това да седнеш и да напишеш поредните страници. Да намериш мотивация да го направиш, въпреки че никой не ти е дал краен срок, никой не те кара да го правиш. Писането на роман е творчество, да, но и много упорит труд. Не се случва за два дни, случва се за безброй много дни и повече прилича на проект.

Къде  е по-лесно да се живее – в реалния или в измисления свят? Отдава ли Ви се да творите и в реалния свят, както имате правото да правите в измислените от вас такива?

Реалният свят се построява всеки ден от въображението. Всичко, което е реалност днес, преди време е било само в съзнанието на някой. Не бих могла да различавам двата свята.

Винаги ли сте искали да сте писател?

Не, като малка исках да стана манекенка.

Творчеството за лично удоволствие или за задоволяване на потребителя е?

И двете. Много внимавам какво поднасям на читателя. Стремя се проблемите, които поставям в романите си, да са интересни и за мен, и за читателите. Не бих си позволила да задоволявам единствено собствените си творчески потребности, поне не и в произведенията, които пиша, за да издавам.

Какъв стил/насоченост са вашите първи две книги и ще продължите ли в него?

Първите две книги поставят съвременни проблеми, пред които се изправят най-вече младите жени. Стилът е лек, на моменти дори лековат. Третият ми роман е в друга стилистика. Не съм се стремила към него нарочно, но минаха четири години от написването на втората ми книга, и просто съм се променила. Това неизбежно се отразява и на творчеството ми.

Кажете ни малко за Вашата излизащата от печат скоро, трета книга?

Третият ми роман се казва „Живот на паралел” и излиза на пазара в края на месец май. Книгата разглежда въпроси като: Докъде си готов да стигнеш в името на успеха? Могат ли незавършени хора да изградят една завършена любовна история? И също: Трябва ли ни успехът на всяка цена, ако намерим човек, който да ни обича заради това, което сме?

По представянето й работите с Радо Михов, който познаваме с хитовата му песен за айряна и баницата от телевизионния екран. Какво сте намислили?

С Радо просто продължаваме традицията. Той написа две песни по впечатления от първите ми книги. Радо свири в група SLAFF и всъщност е автор на сериозни поп и рок парчета. Песните му по моите  книги са в същата стилистика. Този път обаче, за песента от третата книга, искаме да достигне до повече хора. Песента се получава много добре и се надявам, че ще се хареса на много хора.

Възнамерявате ли да преведете някоя от книгите? На какъв език мислите, че иска да я прочете светът след българския?

Аз имам много намерения в тази посока и вярвам, че с подкрепата на Бог ще се осъществят. Бих искала следващият език, на който да прочетат книгите ми, да е английски, естествено. Най-достъпен е за голяма част от хората.

The post Разговор с талантлива българска авторка по повод Световния ден на интелектуалната собственост appeared first on CopyRights.BG.

Материалът Разговор с талантлива българска авторка по повод Световния ден на интелектуалната собственост е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Като част от поредицата ни интервюта, посветена на Световния ден на интелектуалната собственост, днес ви срещаме с Росен Александров, фотограф от Велико Търново. Казва за себе си, че няма претенции за стандарти и качество, а пресъздава реалността по начина, по който рефлектира в него. 

Здравей, Росен! Кажи ни първо от колко време се занимаваш с фотография?

С фотография се занимавам професионално от 10 години, но хобито ми е на повече от 30 години.

Рутината на „служебното“ снимане пречи ли на творческото ти вдъхновение?

Има разлика между това да снимаш за някаква своя идея, която се е родила спонтанно и това да бъдеш нает за проект изцяло по желание на клиента, но за един фотограф не е трудно да се впише във всяко виждане за една фотосесия и да остави свой отпечатък и стил, което поражда усещането за същото удовлетворение както при снимането просто за удоволствие.

Какви са наблюденията ти, в България има ли практика на сключване на договори за възнаграждение срещу авторските права на снимки?

Бих казал, че освен фотографите, които биват наемани за модни и други списания, всички останали снимаме без сключване на писмен договор. Такива са наблюденията ми за 100% от колегите, които познавам.  Както много други творчески професии, фотографията е недооценена в България и липсва култура на зачитане и дори бих казал разбиране на авторското право. Големият брой фотографи на свободна практика са също една от причината за ниската цена на този вид изкуство, но и липсата на организираност и комуникация в тези среди е проблем, който води до обезценяване на труда и пренебрегване на авторското право.

Попадал ли си на своя снимка в интернет, която е била използвана без твое разрешение и без да бъдеш посочен като автор?

Случвало ми се е два пъти до сега, поне за толкова съм информиран. В единият случай местен вестник от Велико Търново беше публикувал моя фотография към своя публикация, като дори бяха написали че са автори на изображението. След писмо към тях от моя страна, изданието се извини за този гаф. Вторият случай касае по-грубо нарушаване на авторското право, тъй като немска компания беше използвала моя фотография неправомерно в своя рекламна кампания с билборди. В този случай с лицето, което беше изобразено върху фотографията предпочетохме да не хабим време и средства да търсим правата си, което към този момент отчитам като грешка.

Фотограф може би е твърде тясно понятие за това, с което се занимаваш. Как би определил себе си като творец?

Фотографията не е основното ми средство за препитание и това е разбираемо, но като страст и хоби е нещо, с което съм силно свързан от най-ранна детска възраст. Никога не съм се стремял към известност или да натрапвам своята работа, по-скоро фотографията е една потребност да покажа своето виждане за светът около мен, такъв какъвто го възприемам, но тъй като през последните години се занимавам основно с портретна и модна фотография, тя по-скоро е вид общуване с хората, отчасти психология, отчасти провокация да сваля маската на даден човек и да го покажа такъв какъвто е (според мен).

Участвал ли си във фотографски изложби? Такива прояви представляват ли интерес за теб като място за изява?

Аз съм доста самокритичен към своята работа и никога до сега не съм организирал самостоятелна изложба. Бил съм канен и съм участвал в две големи благотворителни изложби – едната пред Народния театър и една на нарочно организирано събитие в Калояновата крепост, с. Арбанаси. Вътрешното ми усещане е , че бих направил изложба в края на кариерата си, но все пак моите фотографии са поместени в личният ми сайт и социалните мрежи, така че те не остават скрити за хората, които биха желали да се запознаят с тях.

Какво още не е попадало пред обектива ти, нещо (или някой) което мечтаеш да заснемеш?

Най-голямата ми мечта е да мога да си позволя две години от живота, както и средствата необходими за това, за да посетя местата по света, които цял живот са ме превличали и да запечатам местната култура и природа. Това са места като Аржентина, Патагония, Тибет, Индия, Африка и други не толкова добре познати дестинации.

The post Авторските права и любовта към снимането през погледа на един фотограф appeared first on CopyRights.BG.

Материалът Авторските права и любовта към снимането през погледа на един фотограф е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Радо Михов е на 29 години от София  – автор и изпълнител на поп-рок песни, вокалист на група SLAFF. Става популярен с песните „Дърта пияница (айрян с баница)” и „За да си с мен” в миналогодишното издание на реалити формата „България търси талант” по бтв.

1.Радо, вече си известен, песента ти се въртя в дискотеки, интернет, някои телевизиии и радия, както и на много тийнейджърски GSM апарати? Ориентира ли се авторскоправно в ситуацията и като музикант знаеш ли правата си?

Имам познания в сферата на авторски права и съм теоретично добре потготвен. Но реалната ситуация се оказа малко по-различна от очакваното…

2.А реализираш ли приходи от популярността си?

Песента „Дърта пияница” наистина стана хит, но въпреки регистрацията й в Музикаутор, не отчете много средства поради откъслечните си излъчвания и слаби места в отчитането от медиите пред дружеството. Огромна част от заведенията или нямат договорености с Музикаутор, или също не са отчели правилно песента, все едно не е пускана там.

Възможност за доходи имам от интернет – синхронизация, продажби в iTunes и стрийминг, а след като и YouTube вече имат договорености за територията на България, очаквам приходи и от там. Но приходите от такъв тип права са минимални, тъй като реално почти всички на територията на страната си свалиха песента безплатно –  за слушане на компютъра и телефона, дори като рингтон.

3. Какво мислиш за работата на споменатите ОКУП – Музикаутор и Профон?

Факт е, според мен, че „покритието”, ако мога така да се изразя, на Музикаутор е малко. Много от използванията  – във всички заведения, и по някои радиа – не бяха регистрирани и отчетени. Имам наблюдения, че се правят сериозни опити за подобрение на работата през последните години, и такова има. Но е нужно повече, за да работи системата и българските автори да творят по-спокойно и нахъсано.

За Профон нямам много наблюдения, но ситуацията мисля че е подобна.

Надявам се и технологичния процес по отчитане на ползване, с който разполагат аналогични дружества в чужбина, да не се забави много и у нас.

За да работи цялата система, обаче, трябва по-сериозно отношение и от други правоимащи органи като Министерство на културата, и може би интерес от Общините. Докато на авторското право се гледа, като на пиратска свобода, нещата няма да заработят в полза на автори и изпълнители.

4. В крайна сметка помагат или пречат авторските права на Българските изпълнители? Вече имаш някакъв поглед, като издаден и излъчван създател на обекти?

Ами да пречат – не бих казал. Системата на авторското право позволява гарантирани възнаграждения при лицензи и отстъпване на правото. При някои видове изполване, моделът работи по-добре и музикантите като цяло и печелят повече, отколкото губят. Понякога обаче това не е достатъчно, за да продължиш да се занимаваш с музика, което е жалко.

5. Над какво работиш сега?

В момента работим по запис и клип на новата ни песен „Не ми пука”. Имаме свежи идеи и мисля, че ще зарадваме феновете както на Радо Михов и група SLAFF, така и на „Дърта пияница”. В това парче правя опит отново за малко хумор и лекичко звучене.

Друг интересен проект е песента, която правим заедно с писателката Вероника Денева за нейната трета книга. Имах удоволствието да прочета книгата предварително и сме подготвили музика и текст, които най-добре да представят емоцията на книгата, за да може любителите на творчеството на писателката да имат подходящ саундтрак.

6. Какви други възможности като музикант мислиш, че имаш, освен свиренето в група и записите?

От моята гледна точка, записите и видеоклиповете са само официалната, медийна част на нещата. Основна дейност за мен е живото свирене по клубове, фестивали и благотворителни събития. В България рядко може да се печели и то малко, от авторски права, продажба на материални носители или онлайн продажби. Чрез живото свирене мога да достигна по-близо до хората, да разкажа историята си с песен директно в очите им. А и от вход или хонорар се припечелват и средства.

Свиренето благотворително пък е друго невероятно изживяване, което ни дава шанс да променим нечий живот с помощта си, а това променя и нашия живот към по-добро.

Други посоки, които развивам, са песни по поръчка за специален случай, писане на песни за други изпълнители,  аудио за реклами, фрийленс проекти и други.

7. Какво представлява писането на „песни по поръчка” и как стои въпросът с авторските права там?

Приемам поръчки от отделни личности, които искат да подарят песен на любим човек, шефа му или някой друг, за да го зарадват за определен повод. Винаги събирам информация за получателя и неговите отношения с подаряващия, за да стане песента наистина лична и запомняща се. Това се оказва оригинален подарък за рожден ден или сватба например 😉

Песните които пиша по специални случаи, предавам лично на клиента, като той, а после и получателят на подаръка са първите, които чуват песента. Давам им права да я използват както поискат, но си запазвам правото да я изпълнявам и аз в живите си изпълнения. Ако трябва да е по-лична, има опция и да я запазя съвсем непубликувана. Но не приемам поръчки за песни с мръсни текстове, обидни и нецензурни изрази и други – важно условие.

8. Какво искаш и успяваш ли да кажеш с песните си?

Като автор на текстовете имам едно постоянно послание – позитивизъм и любов. Аз съм на мнение, че има Добро и Зло в този свят и Доброто накрая винаги побеждава. Дори когато има мъка, тя често е полезен урок. И двете неща ги има, но от нас зависи да „обръщаме внимание на важните неща” ( из „Не ми пука”, Радо Михов и Slaff). Светът е много шарен и можем лесно да се изгубим, а това да сме добри , да живеем добре и да сме щастливи, извира от нас и го споделяме с други като нас. Щастието не е в света с неговите бляскави, неонови, пристрастяващи примамки.

The post Радо Михов – не пияницата с баницата, а информирания млад творец appeared first on CopyRights.BG.

Материалът Радо Михов – не пияницата с баницата, а информирания млад творец е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.