Конкурса се провежда за пръв път през 2020 г. и е отворен за членове на AIPPI и за студенти по интелектуална собственост. Включва писане на есе от 2500-3000 думи или заснемане на видеоклип по определена тема, свързана с ИС. Писмените и видео кандидатурите имат равен шанс да спечелят.

Тази година конкурсните теми са две, една широка и една тясна. Участниците могат да изберат тази, който им допада най-много.

1. „Всяка подходяща тема, която според вас би била интересна за разглеждане от AIPPI като тема за проучване в близко бъдеще“
2. „Устойчивостта и нейното въздействие върху интелектуалната собственост след COVID-19“

При писането на есетата трябва да се използва шаблона, публикуван от AIPPI. Те следва да бъдат на английски език и с обем между 2500 и 3000 думи като броят на думите изключва поместените препратки. Пълните изисквания за участие са публикувани на сайта на Международната асоциация за закрила на интелектуалната собственост AIPPI.

Наградите

Ще бъдат връчени две награди. Една за членове на AIPPI и една за студенти по интелектуална собственост. На победителите ще бъде предоставена възможност да запишат предварително видеоклип, в който говорят за своето есе по време на Световния конгрес на AIPPI през октомври 2021 г. (или да покажат видеоклипа си като част от програмата, ако са спечелили конкурса с видео).

Победителят в категория студенти ще получи безплатна регистрация и участие (Join & Register place) за Годишния конгрес на AIPPI. Победителят в категория членове на AIPPI ще спечели безплатна онлайн регистрация за Конгреса (или възстановяване на таксата, ако се е регистрирал преди да спечели). И двамата победители ще получат сертификат, удостоверяващ техните постижения.

Българската агенция за интелектуална собственост IPConsulting (Ай Пи Консултинг ЕООД) e член на AIPPI.

Краен срок за изпращане на есета и видео клипове – 15 септември 2021г.

Материалът Конкурс за есе на тема, свързана с интелектуална собственост е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

От публикуваната информация става ясно, че Джудит Уилерт има богат опит в корпоративния свят, специализиран в глобалното управление на проекти. Работата ѝ е свързана с управлението на бизнес трансформация – планиране и прилагане на стратегическо ново позициониране и процеси. Като немски и швейцарски гражданин, който говори и немски, и английски, Джудит завършва бакалавърска и магистърска степен по бизнес администрация в университета във Фленсбург. Преди да се присъедини към AIPPI, Джудит има успешна кариера в Adidas iTAG и Coca-Cola.

Джудит Уилерт ще докладва директно на Генералния секретар и ще ръководи Генералния секретариат в подкрепа на работата на Бюрото на AIPPI и на по -широката общност на асоциацията.

Припомняме, че в периода 2017-2019г Генерален секретар на Международната асоциация за защита на интелектуалната собственост AIPPI е г-жа Олга Сиракова. Заради неуморната си и особено полезна работа на различни нива в Асоциацията, през октомври миналата година г-жа Сиракова бе обявена за нейн почетен член (Member of Honour).

AIPPI

AIPPI е политически неутрална организация с нестопанска цел със седалище в Швейцария. Членове на Международната асоциация за защита на интелектуалната собственост са представители по индустриална собственост, адвокати, юристи и фирми. AIPPI е форум, на който се обсъждат въпроси, свързани с интелектуалната собственост, включително подготовката и защитата на предложения с национални и международни органи.

AIPPI функционира от 1897 г., след подписването на Парижката конвенция за защита на индустриалната собственост през 1883 г. След инициативата на водещи юридически учени и практици, в Брюксел на 8 май 1897 г. се провежда учредителна среща, а през октомври 1897 г. във Виена е свикан първия Конгрес с последващи тържества в Будапеща.

Материалът Нов изпълнителен директор на Международната асоциация за защита на интелектуалната собственост (AIPPI) е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Поради нарастващото значение и икономическа стойност на традиционното културно изразяване, СОИС и AIPPI организират съвместно уеб семинар, за да обсъдят как да се защити и популяризира традиционното културно изразяване и как то е свързано с интелектуалната собственост.

Експерт от Световната организация за интелектуална собственост ще представи преглед на ключовите въпроси, свързани със защитата на интелектуалната собственост на традиционните културни изрази. Това е първият уеб семинар от цяла поредица, който ще изследва значението на традиционното кулурно изразяване за интелектуалната собственост, как положителната му защита предоставя законни права и дали традиционното кулурно изразяване може да бъде подкрепено чрез авторски права, географски указания и/или търговски марки.

Този уебинар ще предостави необходимото разбиране за последващо такова събитие, организирано от AIPPI IP и GRTCETK комитета на 29 юли 2021 г., по време на което ще се разгледа темата „Културно присвояване и въздействие върху интелектуалната собственост“. Традиционните културни изразявания имат важна роля и тяхната закрила трябва да бъде разглеждана заедно с това как да се популяризира тяхното разрешено използване или как това може да повлияе на някои индустрии като модата, развлеченията, туризма и др.

Уебсеминарът ще се проведе утре 18 май и ще бъде достъпен за всички членове на AIPPI.

Източник: AIPPI, Международна Асоциация за Закрила на Интелектуалната собственост

Материалът Закрила на традиционно културно изразяване е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

С Т А Н О В И Щ Е

от Българската национална група на международна асоциация за закрила на интелектуалната собственост

/Bulgarian national group of international association for the protection of intellectual property/

Относно:
Проект на Закон за изменение и допълнение на Закон за патентите и регистрацията на полезните модели

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

Българската национална група на Международната асоциация за закрила на интелектуалната собственост (БНГ на AIPPI) е сдружение с нестопанска цел, създадено преди повече от 17 години, обединяващо водещи представители по индустриална собственост, лица с професионални интереси в областта, както и индустриални предприятия, притежатели на обекти на индустриална собственост. Членовете на групата са задължително членове и на Международната асоциация за закрила на интелектуалната собственост (AIPPI) – най – старата в света правозащитна организация в областта на Интелектуалната собственост, учредена още през 1897г.

На 07.08.2019 г. на уебсайта на Министерски съвет, Портал за обществени консултации, https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=4562, е публикуван за обществено обсъждане и бележки проект на Постановление на Министерския съвет за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за патентите и регистрацията на полезните модели /ЗИД на ЗПРПМ/, като е предоставен срок до 06.09.2019г. за представяне на становища от страна на заинтересованите лица.

БНГ на AIPPI подкрепя всяка промяна, която ще позволи отстраняване на несъответствия, възникнали в резултат на промяна в действащите европейски правни норми или в резултат на съществуващи нормативни потребности (или съществуваща нормативна нужда).

Изпратеният за становище проект на ЗИД на ЗПРПМ предвижда много важни изменения и допълнения към действащия закон, които изискват сериозна и настоятелна реакция от страна не само на една цяла набелязана за заличаване в Република България гилдия – тази на представителите по индустриална собственост, но и на формациите и организациите на всички, срещу чиито действителни интереси са насочени предлаганите промени. На първо място сред тях са явяващите се реални двигатели на икономическия прогрес на страната – бизнес и научни среди.

I. Три са, позволяваме си да кажем, скандалните моменти, които предлагат драстични промени в предложения ЗИД на ЗПРПМ:

1) Въвеждане на общопрактикуващия адвокат, който, наравно с представителите по индустриална собственост (ПИС) и представителите по интелектуална собственост по Закона за новите сортове растения и породи животни, да има право да представлява лицата пред Патентно Ведомство (ПВ) във връзка с изобретения, полезни модели, търговски марки, географски означения, промишлени дизайни, нови сортове растения и породи животни, топология на интегрални схеми.

2) Отмяната на сега регламентираната структура на Патентно Ведомство в чл.82 ал.1 от ЗПРПМ, с която отмяна председателят на ПВ получава правомощия да определя структурата на ПВ еднолично.

3) Промени на чл.3, ал.2 и съответните членове от Закона за марките и географските означения /ЗМГО/, от Закона за промишления дизайн /ЗПД/, от Закона за новите сортове растения и породи животни /ЗНСРПЖ/, от Закона за топологията на интегралните схеми /ЗТИС/ по параграфи 48 до 51 от ЗИД, даващи възможността на потребителите, които са установени в  държава-членка на ЕС или в държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или в Конфедерация Швейцария, да извършват действия пряко пред ПВ относно всички обекти на индустриално собственост, без досега задължителното им представляване от местни ПИС.

ПО ПЪРВОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ:

БНГ на AIPPI предлага въвеждането на общопрактикуващите адвокати като представители пред ПВ, наравно с ПИС, да отпадне от текстовете на чл. 3, ал. 1 и 2, чл. 35, ал. 4, чл. 36, чл. 72в, ал. 3, чл. 75, ал. 2, т. 1, чл. 75в, ал. 1, т. 3, чл. 91, ал. 3, параграфи 48, 49, 50 и 51 от ЗИД на ЗПРПМ.

Мотиви:

Остро и категорично се противопоставяме на така предвижданата промяна. Позволяваме си да наречем промяната скандална, защото е напълно неоправдана, ненужна и по съществото си е в противоречие с обществения интерес, изискващ гаранция за качество на предоставяните услуги, а оттам пряко и с интересите на създателите и заявителите на обекти на интелектуална собственост, съответно на научно-изследователските и бизнес средите в Република България.

Съдържанието на промяната е, че всеки общопрактикуващ адвокат в страната ще има право да представлява лица пред ПВ на РБ във връзка с изобретения, полезни модели, търговски марки, географски означения, промишлени дизайни, нови сортове растения и породи животни, топология на интегрални схеми, наравно с квалифицираните в интелектуалната собственост и о по-специално в индустриалната собственост ПИС.

Мотивите на ПВ в защита на предложената промяна заслужават да бъдат наречени скалъпени, защото по съдържанието си те са абсолютно несъстоятелни и неверни и са в пълен разрез с действителното фактическо положение и настоящите обществени отношения в страната.

Като цел на промяната се сочи намаляване на финансовата и административната тежест за потребителите.

Представителството пред ПВ от квалифицираните ПИС влияе само положително върху финансовата и административната тежест за потребителите. Според настоящата уредба, лицата се представляват пред ПВ от специализирани представители и така се намалява риска от заявяване на нерегистрабилни обекти, съответно заплащане на държавни такси и хонорари, които да водят до откази от предоставяне на закрила и напразно пилеене на време и средства за потребителите. С приравняването на общопрактикуващите адвокати с ПИС се дава възможност лицата да ползват услуги на адвокати /наказателни, бракоразводни/, които не са преминали през изпит за ПИС и съответно не владеят специализираната материя на индустриалната собственост. Така ще се стигне до еднозначно отрицателния резултат – понижаване качеството на представителството, вместо твърдяния положителен такъв.

Чрез въвеждане правото всеки общопрактикуващ адвокат да представлява лица пред ПВ относно материя, чиято експертиза адвокатът не е изучавал и не познава, нито пък има необходимия практически опит по прилагането й, няма да се постигне и няма как да се постигне облекчаване и подпомагане на лицата, а точно обратното – създава се възможността потребителите да се представляват пред ПВ от некомпетентни лица относно специална и специфична материя, за представителството относно която иначе по правило се изисква издържан изпит и специален статут на ПИС.

Решението на Министерски Съвет № 704 от 5 октомври 2018 година, за приемане на мерки за трансформация на модела на административно обслужване, не съдържа текст, който да изисква и оправдава промяната в представителството.

По-нататък ПВ сочи, че: „Това предложение произтича от факта, че и към момента, в съответствие с действащата нормативна уредба, при иницииране на съдебна фаза на обжалване страните се представляват от адвокати. Действащите правила, при които в административната фаза заинтересованите лица се представляват от едно лице, което може и да не е адвокат, а в съдебната фаза на защита – само от адвокат, не са достатъчно благоприятни за потребителите на тази услуга. На практика законодателството е установило за тези лица една допълнителна тежест, която има и административен и финансов характер, тъй като налага ангажирането на двама представители и изисква отделянето на повече време и финансови ресурси, като същевременно затруднява защитата. Адвокатите притежават необходимия образователен ценз, съгласно действащото законодателство, и единственото, което ги различава от вписаните представители, е органът, пред който са положили изпит.“

Категорично се противопоставяме на тези мотиви. Те са еднозначно неверни.

Съвсем не е задължително лицата пред ПВ да се представляват от едно лице, а в съда от друго. Според действащата нормативна уредба, пред ПВ потребителите се представляват от лица, които са издържали успешно изпита за ПИС, като тези лица могат да бъдат и адвокати. Тоест, ако потребителят желае да бъде представляван пред ПВ и пред съда от едно лице, той има тази възможност. Във всеки случай, обаче, потребителят ще дължи по един хонорар за всяка фаза на процедурата – административната и съдебната, без разлика дали се представлява само от едно лице или от едно лице пред ПВ, а от друго пред съда.

Освен това във всяка фаза, административната пред ПВ и съдебната, лицата се представляват от по едно лице, а не от две – съответно ПИС и адвокат, на което се дължи хонорар за съответната услуга пред всеки орган. Въвеждането на адвоката като представител пред ПВ няма как да се отрази и облекчи финансово потребителя. Просто двата хонорара /единия за през ПВ и другият за пред съда/ ще бъдат заплатени последователно на едно и също лице.

Твърдението, че адвокатите притежавали необходимия образователен ценз, съгласно действащото законодателство и единственото, което ги различавало от вписаните представители, бил органът, пред който са положили изпит, е също абсолютно невярно.

Органът, пред които се полага изпит за ПИС и за адвокат, е един много съществен момент. Изпитът за ПИС се полага пред експертна в индустриалната собственост комисия на ПВ, изпитът за адвокат – пред съответната адвокатска колегия. Целта на изпитите също е различен – за ПИС следва да се установят експертните познания на лицата в областта на индустриалната собственост, за адвоката колегията установява само основни общи юридически познания. Адвокатските изпити не отделят никакво специално внимание на индустриалната собственост. В комисията за вписване в адвокатската колегия не е задължително да има експерти в областта на индустриалната собственост и на тази материя въобще не се набляга. Няма как и резултатите да не се окажат различни. Изпитът за ПИС предполага специална подготовка в областта на индустриалната собственост, докато изпитът за придобиване на адвокатска правоспособност въобще не цели и не предполага, че издържалият го адвокат е специалист в индустриалната собственост.

Издържаните студентски изпити в специалността право също по никакъв начин не предоставят на адвоката необходимите специални знания в областта на индустриалната собственост. Тези изпити покриват само необходим минимум в областта на общите юридически знания и по никакъв начин не касаят и не засягат експертизната дейност, както и не дават експертни познания в областта на индустриалната собственост, например по съставяне на патентни претенции, фонетично, смислово, визуално сравнение на марки, анализ на стоки и услуги и т.н. Студентските юридически изпити не превръщат в специалист по индустриална собственост завършилия студент, а само дават базовата основа в различните юридически материи.

Още веднъж – студентският и адвокатският изпит нямат нищо общо с изпита за ПИС, те не включват никакво обучение и проверка на знанията в областта на експертизата на обектите на индустриалната собственост, докато изпитът за ПИС пред експерти на ПВ цели да провери изключително експертната и експертизната материя. Завършилият специалност право и придобил правоспособност на адвокат, по никакъв начин не е специалист по индустриална собственост, какъвто по правило е ПИС.

С въведените с Глава осма „б“ от ЗИД изисквания към представителите по индустриална собственост се въвеждат и по-високи изисквания към част от лицата, допуснати съгласно ЗИД на ЗПРПМ да представляват заявителите, отколкото към другата част от лицата, представляващи заявителите – общопрактикуващите адвокати, за които тези повишени изисквания не са въведени. Представителите по индустриална собственост са длъжни да придобият образователно-квалификационна степен „магистър“ и то в областите „природни науки, математика и информатика“, „технически науки“ „аграрни науки и ветеринарна медицина“ – тук впрочем липсва областта „химия и биология“, както и професионалните направления „медицина“, „стоматология“, „фармация“ и „право“; и освен това да положат квалификационен изпит. Към общопрактикуващите адвокати, които са допуснати да представляват заявители на патенти и полезни модели, съгласно ЗПРПМ, не са предявени такива изисквания. Налице е нееднакво третиране и дискриминация.

Досегашната практика и правна уредба представителството пред ПВ да е специализирано, а не широко, не са случайни, а имат своята дългогодишна традиция, дълбока и разумна логика. И тя е състои в това, че материята, администрирана от ПВ на РБ, е специална и експертна. Съответно потребителите следва да ползват услугите на лица, които я владеят, а не просто на общо- юридически представители, каквито са общопрактикуващите адвокати.

Соченето на чужди практики, допускащи такова представителство, не може да е обосновка за промяната. Обществените отношения във всяка държава са различни и са функция на различни исторически, правни и икономически обусловености.

Така например в чл.120 от Регламент 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017г., прилаган от Службата на ЕС по интелектуална собственост /EUIPO/, се дава право на държавите–членки сами да преценят дали и как да предоставят право на общопрактикуващите адвокати, спрямо тяхната квалификация и способности, да представляват лица пред националното ведомство или това да се прави от професионални представители ПИС. В този смисъл соченето на EUIPO като пример и оправдание на промяната, просто не отговаря на истината. Освен това представителят пред EUIPO трябва да е вписан в Европейския регистър, за да има право да извършва действия пред Службата на ЕС.

Европейското патентно ведомство /EPO/, администриращо издаването на европейски патенти, изисква представителството пред него да е само от правоспособни лица, издържали изпит пред ЕРО, който изпит е известен със своята сложност и комплексност. Изключение се допуска за адвокати и юристи да извършват професионално представителство в областта на патентите пред EPO само в случаите, когато тези лица са надлежно допуснати (а според нашето законодателство вписани като ПИС за патенти и полезни модели) в съответна държава членка да действат като професионални представители в областта на патентите.

За Европейското патентно ведомство изрично и стриктно е регламентирано, че до изпит се допускат само и единствено лица с техническо или природонаучно образование.

Лица само с юридическо образование не се допускат, освен по изключение и при прилагане на допълнителни изисквания към тях. В случай, че лице не притежава техническо или природонаучно, а само юридическо образование, то, за да бъде допуснато до изпит, е задължително да докаже поне 10 години опит в областта на европейските патенти, което само по себе си предполага разбиране на техническата материя.

При това, дори за лица с горепосочената професионална квалификация, подготовката за явяване на Европейски квалификационен изпит (EQE) за придобиване на правоспособност като европейски патентен представител, отнема средно 2 -3 години специална подготовка, обикновено наблюдавана и контролирана и от опитен европейски патентен представител като личен наставник.

Неслучайно, поддържането на високи изисквания към качеството в работата на патентните представители, включително чрез тяхната постоянна квалификация, е основно направление в работата и на Института на професионалните представители пред ЕРО.

В цитираната в мотивите на ПВ Холандия в процедурата по издаване на патент, за разлика от нашата, няма експертиза по същество преди издаването на патента, а само формална експертиза, проучване, евентуално промени по искане на заявителя. На практика няма възражения по същество от експертизния отдел по същността на изобретението и критериите за новост и изобретателска стъпка. С други думи, издава се защитен документ изцяло според подадената заявка, без преценка по същество, за разлика от процедурата пред нашето ПВ.

В цитираната в мотивите на ПВ Германия, макар адвокатите да имат права да представляват лица пред Службата за патенти и марки, представителите по индустриална собственост пък имат право да представляват лица пред съда, тоест, касае се за една абсолютно различна система от нашата, на която не може да се позовем и части от нея да въведем автоматично. Тази система е плод на други обществени и икономически отношения, други традиции и практика в областта на индустриалната собственост, различни от българските. В Германия има и специализиран патентен съд, какъвто в България липсва.

Не може да бъде въведена една система на представляване в България само защото в една или в друга държава има подобно представителство. Това не е и не може да бъде мотив за законодателна промяна в каквато и да е насока. Освен това представителството пред цитираните в мотивите на ПВ държави, е само споменато, без да е анализирано и без да личи, че системите на тези държави се познават и разбират..

Считаме, че адекватната уредба на въпроса е настоящата – лицата следва да се представляват пред ПВ от професионални представители, преминали изпит в сферата на индустриалната собственост, защото така лицата ще получават квалифицирана, специализирана и качествена защита.

Категорични сме, че промяната в представителството пред ПВ, като се допускат лица без положен изпит за ПИС, ще доведе до понижаване на качеството на защитата на лицата и на предоставяната услуга от ПВ като цяло. Тази промяна е еднозначно ненужна и вредна. Тя девалвира професията на ПИС и ще се отрази негативно на заявителя, съответно на българския бизнес. Ще се обезличи института на представителите по индустриална собственост, съществуващ вече повече от 25 години.

Недопустимо е общопрактикуващият адвокат да е и нотариус, синдик, медиатор, оценител, за тези професии се полага допълнителен изпит. Недопустимо е и общопрактикуващият адвокат да упражнява професията на ПИС, без положен изпит за придобиване на такава правоспособност.

Необосновано е със ЗИД на ЗПРПМ да се въвеждат изменения и в други закони /ЗМГО, ЗПД, ЗНСРПЖ, ЗТИС/, регулиращи представителството по индустриалната собственост, доколкото тези закони уреждат други, напълно различни обекти на индустриалната собственост.

Освен по въпроса за въвеждане на общопрактикуващия адвокат като представител във връзка с обектите на индустриалната собственост и правното регулиране на професионалния представител по индустриална собственост – считаме, че систематичното място на уредбата на ПИС не е в ЗПРПМ, а следва да е в отделен закон, защото така ще се постигне самостоятелна, подробна и обхватна регламентация на института на ПИС. В тази отделна законова регламентация, институтът на ПИС следва да се уреди включително и чрез въвеждане на Камара на ПИС, която да има правомощия относно самоуправлението и отговорността на практикуващите професията. В настоящия ЗИД сегашната уредба на ПИС механично е пренесена от Наредбата за представителите по индустриална собственост, в Закона.

На 31.08.2015 год. Министерски съвет внесе проект на Закон за представителите по индустриална собственост (Сигнатура 502-01-73), чиято основна цел е да уреди обществените отношения, свързани с предоставянето на услуги от представителите по индустриална собственост. Република България е поела ангажимент да изготви този законопроект в отговор на запитване, получено от Европейската комисия чрез електронната мрежа в рамките на Проекта на ЕС за правото на ЕС (EU Pilot), който изцяло да бъде съобразен с правото на ЕС.

Към днешна дата Законопроектът е замразен от Народно събрание между първо и второ четене. Затова БНГ на AIPPI не подкрепя създаването на нова глава за ПИС в настоящия ЗИД на ЗПРПМ, при положение, че ВЕЧЕ е предложен нов специален документ – Проект на Закон за представителите по индустриална собственост, в който са уредени изчерпателно всички проблеми, цитирани в т.100 от Приложение 1 към РМС №704. В Проекта на Закона за представителите по индустриална собственост намират отражение всички съществени въпроси, уреждащи статута на професията.

БНГ на AIPPI споделя нуждата от цялостно регламентиране на обществените отношения, свързани с предоставянето на услуги от представителите по индустриална собственост, но считаме, че тяхното уреждане не следва да бъде в ЗПРПМ.

ПО ВТОРОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ:

БНГ на AIPPI предлага чл.82 от ЗПРПМ задължително да остане в непроменен вид.

В ЗИД се прави предложение да отпадне ал.1 на чл.82 от ЗПРПМ, определящ структурата на ПВ, което дава пълни правомощия на председателя на ПВ да определя еднолично структурата и щата на ведомството.

Мотиви:

За отпадането на чл.82 ал.1 от ЗПРПМ не са представени никакви мотиви от ПВ към ЗИД.

Сегашната редакция на предложения за отпадане чл.82 ал.1 е:

1. За осъществяване на предвидените в този закон дейности в Патентното ведомство се създават задължително основни отдели по:

1. експертиза на обектите по индустриална собственост
2. спорове;             
3. юридическа дейност;
4. патентноинформационна и издателска дейност.

2. За осъществяване на експертизната дейност, за обслужване на обществеността и за осъществяване на международния обмен на патентна документация Патентното ведомство комплектува, поддържа и съхранява централен патентен фонд – Централна патента библиотека.

3. Председателят на Патентното ведомство определя структурата и щата на ведомството.

Пределно ясно става, че с отмяната на алинея първа от горната разпоредба и по силата на алинея 3, председателят на ПВ получава пълната власт сам да определя структурата на Патентно Ведомство. Това положение е абсолютно неоправдано и недопустимо, то създава предпоставки за произволност при определяне на структурата на ПВ, неограничена от законова рамка. Така няма пречка да се достигне до рязко понижаване качеството на издаваните защитни документи и въобще на качеството на работа на ведомството като цяло, което би се отразило силно негативно върху бизнеса, иновациите и икономиката. Промяната нанася и сериозна вреда върху доверието във ведомството.

Закононарушения вече са налице, защото специализиран отдел за юридическа дейност във ПВ вече не съществува.

Предполагаме, че тази промяна не е получила одобрението на инспектората към Министерството на икономиката.

ПО ТРЕТО ПРЕДЛОЖЕНЕ

БНГ на AIPPI предлага да се запази сегашната формулировка на текста в чл.3 ал.2,

която е „Заявители, които нямат постоянен адрес или седалище в Република България, са длъжни да извършват действия пред Патентното ведомство чрез представители по индустриална собственост по предходната алинея.“ както и да отпаднат предложените текстове от пар.48 до 51.

 Мотиви:

Според направеното предложение за промяна, чуждестранните лица от държава членка на Европейския съюз, от държава по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, ще придобият правото да извършват всякакви действия директно пред ПВ. Според настоящата уредба, те се представляват задължително от местен ПИС.

Направеното предложение предизвиква откровено удивление.

Доколкото ни е известно, подобно положение не съществува в държавите – членки на ЕС, явно не случайно.

На първо място, не ни е известно досега действащата правна уредба да е предизвиквала и да предпоставя каквито и да било проблеми.

Абсолютно неясно е как ПВ си представя, че така предложената промяна въобще би работила, защото чуждестранните лица по правило не владеят български език и не познават българското законодателство – особености, процедурни срокове и пр. Разумът на досега действащата уредба е именно този – не се предполага, че чуждестранните лица ще се справят сами с чуждия език, материалното и процесуалното законодателство и то в предвидените процесуални срокове. Създават се предпоставки за абсурдни положения и хаос във ведомството при работата му с тези лица.

Задължението чуждестранните лица без седалище в РБ да извършват действия пред ПВ чрез ПИС, е възприето на реципрочна база още с въвеждането на правната регламентация на индустриалната собственост в България и през годините, още веднъж посочваме, не е създало никакви проблеми. Неговото премахване, и то само по отношение на конкретни заявители, определени съобразно  участие на България в  някои международни договори, е не само необосновано, но е и в  пряко противоречие с ТРИПС, който е универсален международен договор в областта на индустриалната собственост.

Всички страни – участнички в споразумението за СТО, са също и страни по ТРИПС. Следователно страни като САЩ, Япония, Австралия, Китай, Русия  и пр. могат да предявят претенции заявителите, които са техни граждани, или са установени в техните страни, да се ползват от третиране на най-облагодетелствана нация т.е. да получат същото третиране. Предлаганите промени освен, че са необосновани, могат да доведат до сериозни проблеми, свързани с участието на страната в  ТРИПС, където са предвидени и механизми за уреждане на спорове с  възможност да бъдат налагани санкции на държавите, които не отговарят на стандартите на споразумението като напр. принципа на равнопоставеност и национално третиране.

Горното положение е поредното непрофесионално и зле обмислено предложение в настоящия ЗИД.

Съмнения в мотивите на ПВ за изключително сериозните промени в ЗПРПМ, освен явната им несъстоятелност, буди и фактът, че ЗИД на ЗПРПМ беше представен за обсъждане и бележки на 07.08.19г. и обхващаше именно неактивния месец август. Това обстоятелство ясно означава, че ПВ не желае обективни и критични бележки относно ЗИД, а вероятно се е стремило в най-висока степен да избегне такива.

II. По останалите предложения в настоящия ЗИД на ЗПРПМ

По чл.31б, ал.3 от Проекта за ЗИД на ЗПРПМ

БНГ на AIPPI предлага да се запази сегашната формулировка на текста.

Мотиви:

Залогът на патент следва да има действие по отношение на третите лица от датата на публикацията на залога в Официалния бюлетин на ПВ, защото от тази дата действа презумпцията, че те са известени за него.

По чл.35 ал.2 от Проекта за ЗИД на ЗПРПМ

 Премахването на конфликтния и неоправдан 13-месечен срок за подаване на искане за проучване и експертиза чрез отмяна на чл.46б е разумно решение в този проектозакон. Поставянето на изискването за заплащане на такса за проучване и експертиза при подаването на заявката, е целесъобразно, за да се елиминира бремето на 13-месечния срок.

По чл. 49 ал.2 и чл. 72в ал.6 от Проекта за ЗИД на ЗПРПМ

БНГ на AIPPI предлага да се запазят сроковете по сега действащия закон.

Мотиви:

Предложеното съкращаване на сроковете за подаване на искане за възстановяване на срокове, пропуснати поради особени и непредвидени обстоятелства, е драстично и ненужно. То не е в услуга на потребителите, каквато трябва да е идеята на тази разпоредба. Нека на лицата, пропуснали срок поради особени непредвидени обстоятелства, да се даде достатъчно време да възстановят своите процесуални и материални права, изгубени по причини, за които не отговарят. Крайно намалените срокове често може да се окажат твърде кратки за потребителя да организира реакцията си. При едно по-продължително заболяване на пропусналия срока, например, новите срокове ще са нищо друго освен репресивни.

БНГ на AIPPI счита, че тези срокове са изключително неразумни и ще имат негативни последици и относно желанието и активността на чуждестранните компании да имат закрила на своите европейски патенти в България.

Предоставените срокове са изключително кратки и в светлината на процедурата по валидизация на европейски патенти в РБ. Исканията за валидизация се подават главно от чуждестранни лица, с които има технологично време за комуникация и в много от случаите тя протича много бавно. На практика сегментът, носещ значителна печалба на ПВ, е именно валидизациите на ЕП от чуждестранни патентопритежатели. С настоящото предложение те се оказват силно пресирани при пропускане на срока, вместо да се стимулира интереса на чуждестранните компании и се облекчи процедурата по валидизация. Много държави са значително по-благосклонно настроени към пропускане на срока за валидизация, при което изискват заплащане на допълнителна такса (глоба) или пък предоставят по-дълъг срок.

По чл.55, ал.1 и чл.56 ал.1 от Проекта за ЗИД на ЗПРПМ

БНГ на AIPPI предлагаме да се запази сегашната формулировка на текста.

Мотиви:

Тук се вижда възнамеряваната промяна на структурата на ПВ в действие. Отделите на ПВ следва да се запазят каквито са разписани в чл.82 ЗПРПМ, а не да се заменят със състави, създадени по неясни правила и критерии.

Не е разумно, нужно и допустимо отделът по спорове да се замени със „състави по спорове“, тази промяна не е обоснована и оправдана по никакъв начин от ПВ. Не е допустимо решенията на експертизния отдел да се заменят с решения „във връзка с експертиза по заявката“, защото не става ясно в каква връзка са решенията и кой ги постановява.

По чл.62 ал.1 от Проекта за ЗИД на ЗПРПМ

БНГ на AIPPI предлага от текста на разпоредбата да отпадне възможността за решаване по арбитражен ред на спорове за правото на заявяване на изобретение.

Мотиви:

Споровете за правото на заявяване на изобретение са твърде сложни, за да се поверяват и разглеждат от арбитражи, които нямат подготовка и практика по тази материя. Решенията, които ще се постановяват, могат да съдържат грешки и да нанесат сериозни щети на заявителя/бизнеса.

По чл.72а ал.4 от Проекта за ЗИД на ЗПРПМ

Предложеното първо изречение в новата алинея 4„ Европейската заявка, която е оттеглена, счита се за оттеглена или е отказана в процедурата пред Европейското патентно ведомство, се счита за такава и на територията на Република България.“ противоречи на възможността за трансформация в национална заявка за патент. В тази връзка трябва да се отчете, че като цяло тя би имала значение само в хипотезата на чл. 72б, ал. 2 и 3, защото става въпрос за Европейска заявка. От систематична гледна точка този текст би трябвало да е в чл. 72б, за да има равностойно третиране на заявителите на Европейски патенти.

По чл.72в ал.7 от Проекта за ЗИД на ЗПРПМ

БНГ на АIPPI предлага текста на предложената разпоредба да добие следния вид:

„Когато се установи, че не са изпълнени изискванията на ал.2 и ал.3, притежателят на европейския патент се уведомява за това, като му се предоставя възможност за отстраняване на нередовностите в 2-месечен срок от получаване на уведомлението. Ако притежателят не отстрани констатираните нередности до изтичане на срока по ал. 1 или в указания 2-месечен срок от получаване на уведомлението, ако този срок изтича по-късно, държавен експерт по чл. 83, ал. 2 взема решение за отказ от признаване действието на европейския патент на територията на Република България.

Мотиви:

Съгласно действащата Инструкция за разглеждане на искания за временна закрила на заявки за издаване на ЕП и искания за действие на територията на република България на издадени ЕП и изменението със Заповед № 70 от 23.01.2019 г. този срок не беше променен и остана 2-месечен.

БНГ на AIPPI счита, че двумесечният срок е абсолютно разумен с оглед на по-бавната комуникация с чуждестранни клиенти и необходимото технологично време за размяна на документи.

По чл.72л ал.3 от Проекта за ЗИД на ЗПРПМ

Предложеното съкращаване на срока е също драстично и немотивирано. Предлагаме да се запази тримесечния срок по сега действащия закон.

Мотиви:

По аналогия с чл. 72в, БНГ на AIPPI счита, че предоставеният 3-дневен срок за неспазване на изискванията е изключително кратък и рестриктивен и ще има негативни последици относно желанието и активността на чуждестранните компании да защитават своите SPC-та в България.

По чл. 72ж, ал. 2 от Проекта за ЗИД на ЗПРПМ

БНГ на AIPPI предлага да се уточни коя от двете дати е датата, на която националният патент прекратява действието си, защото става въпрос за разлика от порядъка на няколко години. Ако става въпрос за разграничение на Европейски патент с действие на територията на РБ от Единен Европейски патент, т.е. такъв който има вписано единно действие, то трябва ясно да се разграничат двете хипотези, още повече, че засега релевантна се явява само хипотезата на Европейски патент с действие на територията на РБ, а Единният европейски патент все още не е реална хипотеза. Алтернативно трябва да се обоснове какво налага досегашната ал.2 да се промени по отношение на Европейските патенти с действие на територията на РБ.

Поради принципните промени в системата на индустриалната собственост чрез промените в представителството и възможността, която ЗИД дава на председателя на ПВ да променя структурата на ведомството, многобройните критични бележки и факта, че ЗИД не е бил изготвен в сътрудничество с представители по индустриална собственост и с лица от бизнеса, НАСТОЯВАМЕ ЗАКОНОПРОЕКТЪТ ДА БЪДЕ ОТТЕГЛЕН, КАТО БЪДЕ СЪСТАВЕНА ЕКСПЕРТНА ГРУПА/КОМИСИЯ С ПРЕДСТАВИТЕЛИ ОТ БРАНША И ОТ ПВ, КОЯТО ДА ПРОДЪЛЖИ РАБОТАТА ПО ЗИД.

Настояваме изложените от нас мотиви и предложения ще бъдат отчетени при обсъжданията на законопроекта, като оставаме на разположение за съдействие и молим да бъдем известявани и допускани до бъдещите обсъждания на законопроекта.

 С уважение:

 Ивета Борисова –
Председател на УС на БНГ на AIPPI

Материалът Становище относно Проект на Закон за изменение и допълнение на ЗПРПМ е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

От:

БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ГРУПА НА МЕЖДУНАРОДНАТА АСОЦИАЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА  НА ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА СОБСТВЕНОСТ

Относно: 

КОНСУЛТАЦИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ПРИЕМАНЕ НА НОВ ЗАКОН ЗА МАРКИТЕ И ГЕОГРАФСКИТЕ ОЗНАЧЕНИЯ (ЗМГО)

УВАЖАЕМИ Г-Н ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Българската национална група на Международната асоциация за закрила на интелектуалната собственост (БНГ на AIPPI) е сдружение с нестопанска цел създадено преди повече от 15 години, обединяващо водещи представители по индустриална собственост, лица с професионални интереси в областта, както и индустриални предприятия притежатели на обекти на индустриална собственост. Членовете на групата са задължително членове и на Международната асоциация за закрила на интелектуалната собственост (AIPPI) – най – старата в света правозащитна организация в областта на Интелектуалната собственост, учредена през далечната 1897г.

На 03.05.2018г. в Портала за обществени консултации http://www.strategy.bg, поддържан от Министерски съвет, беше публикуван консултационен документ относно приемането на нов Закон за марките и географските означения (Проекта), като се предоставя срок до 17.05.2018г. за депозиране на становища от страна на заинтересованите лица. Представяме становището на БНГ на AIPPI по така предложения консултационен документ.

Преди всичко следва да се отбележи, че от консултационния документ не става ясно защо Председателят на Патентно ведомство предлага приемането на изцяло нов закон, вместо на изменения в съществуващия, при положение, че по същество предложените нови моменти засягат преимуществено една част от материята, а именно тази, свързана с предпоставките и производството по регистрация и прекратяване на регистрацията на марките по национален ред, без да се предлагат значителни промени в материята на географските означения, която е остаряла и не съответства на постиженията на общностното право, нито пък съществени промени в материята с прилагането на правата върху марки и географски означения, която не е напълно синхронизирана с предписанията на Директива 2004/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004г. относно упражняването на права върху интелектуалната собственост.

БНГ на AIPPI е на мнение, че след като се предлага приемането на изцяло нов закон, то той трябва да отразява постиженията на общностното право по всички въпроси, които попадат в неговия обхват, а не да решава съществуващите проблеми „на парче“, единствено под натиска на изтичащи срокове за транспониране в националното законодателство на норми от правото на съюза. Цялостното осъвременяване на материята, свързана с марките и географските означения, е потребност, осъзната от практически всички практикуващи специалисти в тази област, и изискването за транспониране на основополагащата директива на ЕС е подходящ повод подобно осъвременяване да бъде направено. То, обаче, отново подчертаваме, не следва да бъде частично, а пълно, извършено в резултат на широка дискусия в професионалните среди и отчитащо интересите на всички засегнати, а не само тези на административния орган.

Ето защо БНГ на AIPPI приветства приемането на изцяло нов Закон за марките и географските означения, под условие, че при приемането му се направят усилия за решаване на възможно най-широк кръг съществуващи проблеми и императивите и постиженията на общностното право се възприемат във всички негови части, а не само в някои от тях, както е предложено съгласно консултативния документ.

В тази връзка БНГ на AIPPI възразява срещу краткия срок за подаване на становища по консултационния документ, определен като по-кратък от законоустановения, с мотив за изтичащ срок за транспониране на Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (по-надолу само „Директивата“). Българското патентно ведомство имаше 3 години да транспонира Директивата и след като по този повод е решило да предложи приемане на изцяло нов закон, включващ редица нови моменти извън нейния обхват, следваше да започне работа по-рано и предостави на заинтересованите страни достатъчно време да изразят своите възражения и предложения по концепцията на закона.

Основната цел на законопроекта е транспониране на Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките. В тази му част, съгласно консултационния документ, той изцяло възприема заложените в директивата минимални критерии, поради което на този етап, без да са предложени конкретни законови текстове, трудно може да бъде изразена критика.

Що се отнася до останалите предложения, произтичащи, според документа, от  практиката по прилагане на ЗМГО и Регламент (ЕО) 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността, кодифициран като Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз, то между тях безспорно има такива, които заслужават адмирации, но и такива, които търпят остра критика.

I. Относно задължението за използване на марка

БНГ на AIPPI изразява подкрепа за предложението началото на петгодишния срок за използване на международните регистрации на марки да започва от датата на публикацията на международната регистрация в официалния бюлетин на Патентно ведомство, при условие че действието на марката на територията на Република България е признато изцяло или частично. Подобен законов текст е крайно необходим, с оглед липсата както на законодателна, така и на практическа яснота по този изключително важен въпрос. Разбира се, с оглед разпоредбата на чл.45, т.5 във вр. с чл.16, т.3 от Директивата са възможни различни законодателни решения на проблема, но БНГ на AIPPI застава на позицията, че предложеното в проекта решение е такова, което в най-голяма степен постига баланс между интересите на различните заинтересовани страни, особено като се има предвид, че отказът на една международна регистрация може да е частичен, т.е. само за тази част от стоките/услугите, за които е постъпило възражение или опозиция, в резултат на което по отношение на останалите да е налице признаване (според чл.5, ал.5 от Протокола признаване на регистрацията е налице ако не постъпи изричен отказ в срок от 12, съответно 18 месеца от датата на регистрацията), с всички произтичащи от това признаване последици и права на маркопритежателя. Неоправдано би се явявало, в резултат на липсата на отказ за част от стоките и/или услугите, притежателят на международната регистрация да придобива изключителни права (съгласно чл.4 от Протокола), но за него да не възниква задължение за използване на марката за тези стоки или услуги, под аргумента, че регистрацията не е стабилизирана изцяло. Това създава висока степен на правна несигурност по отношение на по-късни марки, заявени или регистрирани за стоки/услуги, идентични на тези, за които регистрацията е призната, но марката не е използвана в срок от пет години от регистрацията. Директивата не поставя ограничения по отношение началото на петгодишния срок за започване на използване на марката в хипотеза на отказ само за част от стоките/услугите, поради което предложеното решение относно началния срок за използване е напълно разумно и следва да бъде подкрепено.

II. Относно възраженията от трети лица 

БНГ на AIPPI изразява подкрепа и за предложението при възраженията от трети лица да се предвиди срокът за подаването им, ако е налице опозиция, да може да продължи до приключване на опозиционното производство, както и за свързаното с него предложение експертизата по същество да може да се възобновява служебно до вземане на решение по заявката. Подобно решение съществува по отношение на Eвропейската марка, като е въведено още с Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993г. относно марката на Общността и е доказало през годините своята ефикасност с оглед свеждане до минимум на регистрираните марки, явяващи се в противоречие с абсолютните основания за отказ. Същевременно, обаче БНГ на AIPPI счита, че предложението следва да бъде прецизирано, като срокът в който двете действия могат да бъдат извършени, се ограничи до постановяването на решение по подадена опозицията от отдел „Опозиции“, тъй като след този момент производството влиза в евентуална контролна фаза (при обжалване на решение по опозиция) и постановяване на алтернативно решение свързано с абсолютни основания за отказ създава риск от противоречиви или дори взаимно изключващи се по същество решения свързани с една и съща марка, което на свой ред застрашава правата и интересите на участващите в производството страни и може да доведе до откровен хаос, в това число и в съдебна фаза на производството.

III. Относно отказа от право върху марка

Подкрепа следва да получи и предложението отказът от право върху марка да се разглежда едва след приключване на вече висящо производство по искане за заличаване или отмяна, тъй като по този начин ще се избегне възможна злоупотреба с права, доколкото отказът има действие за напред (от вписването му в Държавния регистър), а заличаването и отмяната обратно действие. Евентуално заличаване или отмяна би осуетило претенциите за обезщетение за вреди от неправомерно използване на марката, които биха били допустими за периода преди отказа, дори сред прекратяване на регистрацията поради отказ от правото върху марка. БНГ на AIPPI счита, че предложеното решение повишава правната сигурност и степента на предвидимост на производствата по заличаване или отмяна на регистрацията на марката, но с оглед евентуалното по-бързо приключване на споровете предлага при висящо искане за заличаване или отмяна, отказът от право върху марка да е допустим със съгласието на молителя по искането за заличаване или отмяна.

IV. Относно отпадането на публикацията в Официалния бюлетин на Патентно Ведомство

БНГ на AIPPI изразява несъгласието си срещу направеното предложение за отпадане на публикацията в официалния бюлетин на Патентно ведомство на извършените по марката като обект на собственост вписвания. В консултационния документ не са изложени каквито и да е мотиви в подкрепа на това предложение и дори няма обяснение защо това решение се предлага. Публикациите относно промяната в правния статус на една марка са неизменна част от системата за закрила марките (а и на други обекти на индустриална собственост) и съществуват още от края на XIX век. Те имат оповестително действие и създават правна сигурност, изключваща всякакво позоваване на незнание на факти с правно значение. Същевременно независимо дали са в електронен или печатен вид публикациите осигуряват прозрачност относно противопоставимите на трети лица факти, намаляват риска от грешки и злоупотреби на администрацията. Независимо, че в съвременното информационно общество базите данни на ведомствата са в болшинството си публични, достъпни по всяко време и като цяло, държавите не са се отказали от публикациите на промените в правния статус на марките. Такива публикации се поддържат и от EUIPO, независимо че то разполага с една от най-суфистицираните бази данни, в която са достъпни дори документите, депозирани от страните. Доколкото бюлетинът на Патентно ведомство е в електронен вид и за поддържането му ведомството не изразходва значителни средства, БНГ на AIPPI е на мнение, че с оглед правната сигурност публикациите относно извършените по марката вписвания следва да продължат да се извършват. 

V. Относно предложението за обединяване на производства

БНГ на AIPPI изразява несъгласието си и с направеното предложение за свързване на производствата (когато срещу една марка са подадени няколко опозиции/искания, те да могат да се обединят в едно производство за постановяване на общо решение, при съобразяване на някои специфични условия). В консултационния документ и по този въпрос не са изложени каквито и да е мотиви, липсва обосновка относно необходимостта от подобно обединяване. Ако целта е ускоряване на производството, то БНГ на AIPPI изразява сериозни съмнения, че предложеното решение действително ще доведе до ускоряване, като същевременно е на мнение, че със сигурност ще доведе до затруднения при постановяване на решението и неговото обжалване по съдебен ред, включително създава сериозна опасност от издаване на различни решения по идентични казуси между едни и същи страни, при които в единия случай в производството участва трето лице, а в другия не. Доколкото всяка една от страните в производството има достъп до материалите по него, обединяване на производства особено между конкуренти, без да се регламентира достъпът до чувствителна или конфиденциална информация, създава опасност от нарушаване на бизнес интересите на страните. От направеното без каквато и да обосновка предложение оставаме с впечатление, че то се прави единствено с цел облекчаване работата на администрацията, без обаче да се отчитат интересите на участващите в производството страни. В крайна сметка, ако ведомството е последователно в своята практика, броят на опозициите и заличаванията е без съществено значение, доколкото за всяко едно от тях молителят е заплатил разходоориентирана такса. В този смисъл предложеното обединяване, което не съществува дори в производствата по опозиции и заличавания пред EUIPO, по скоро ще създаде нови, отколкото да реши съществуващи проблеми.

VI. Относно времевата преклузия при представяне на становища и доказателства

БНГ на AIPPI изразява несъгласието си с направеното предложение за времева преклузия при представянето на становища и доказателства по спорове, свързани с опозиции и заличавания, по-специално предложението с отговорите си заявителят/маркопритежателят, респ. опонентът/молителят, изчерпателно да заявят всичките си възражения, като отговорите, становищата и доказателствата, постъпили след сроковете за размяна на кореспонденция да не се вземат предвид при разглеждане на опозициите/исканията и да не се изпращат на другата страна. Считаме, че подобно решение би представлявало нарушение на гарантираното с Конституцията право на защита на гражданите и стопанските субекти. Подобно положение не е съществувало дори и в годините, в които България нямаше демокрация, а превес на държавата над гражданите (справка – Закон за административното производство приет през далечната 1979г. и действал до 2006г.). Целта на административния процес, какъвто безспорно е процесът по опозиция и заличаване на марка, е да обезпечи издаване на един съобразен с материалните норми на закона индивидуален административен акт, който създава, променя, изключва или прекратява права. Административният процес не е еквивалентен на гражданския процес, чиято цел и предназначение е да защитава вече възникнали права, а не да ги създава, променя, изключва или прекратява. За да бъде постигната целта на административния процес, административният орган следва да съобрази своят акт с всички релевантни към случая факти и обстоятелства, независимо кога са възникнали, стига да са му станали известни преди издаване на акта. Колкото на по-ранна фаза в производството се установят фактите и обстоятелствата, толкова по добре, тъй като това обезпечава законосъобразност на акта, но дори и късното им установяване не следва да бъде игнорирано под предтекст за процесуална бързина.

Обстоятелството, че производствата по опозиция и заличаване имат полу-състезателен характер и поставят акцент върху доказателствата, представени от страните, не следва да намалява, а напротив да засилва ангажираността на административния орган към изясняване на фактите и обстоятелствата по случая, при това по всяко време, което технически позволява съобразяването на акта с тях. Патентно ведомство не е арбитър, а административен орган, който отново подчертаваме, с актовете си създава, променя, изключва или прекратява права. Ето защо то не може да базира решенията си само на част от фактите и доказателствата, които ги установяват, под аргумент за преклузия в представянето на нови такива. Подобно решение е в разрез с редица принципи на установения в Република България правовия ред.

Не може да бъде аргумент за предложеното решение необходимостта от бързина в административното производство. В професионалните среди е известно, че в голяма част от случаите производствата в Патентно ведомство се забавят не заради късното представяне на аргументи и доказателства, а заради натовареността и често откровеното бездействие на администрацията. Това обаче, не може да става причина за ограничаване на правата и засягане на законните интереси на участващите в производството лица.

Не може да бъде аргумент за предложеното решение и фактът, че подобни ограничения съществуват в производствата пред EUIPO. EUIPO e надправителствена агенция и тя функционира по правила, които представляват договореност между държави от различни правни семейства, с различни правни традиции и законодателства. Патентно ведомство е част от националната система държавни органи и като такова то следва да действа съобразно българския правопорядък, принципи на българския административен процес и правни традиции.

VII. Относно предложението за преклузия при представяне на доказателства в съдебна фаза на производството

БНГ на AIPPI изразява несъгласието си и с направеното предложение за преклузия при представянето на доказателства във фазата на съдебния контрол върху актове на ведомството, което не може да бъде квалифицирано по друг начин освен като ограничаване на контрола върху тези актове.

Както бе посочено, целта на административния процес е да обезпечи издаване на един съобразен с материалните норми на закона индивидуален административен акт. Ако този акт е постановен при липса или въз основа на непълни или негодни доказателства, то предложната преклузия за събиране на доказателства в съдебна фаза ще обезсмисли изобщо съдебния контрол, тъй като съдът ще се превърне единствено в регистратор на волята на председателя на ведомството и с решенията си ще следва да узаконява едно несъответстващо на закона правно положение. Считаме, че това не съответства на принципите на правовата държава и създава предпоставки за административен произвол спрямо гражданите и организациите, чиито права ще се окажат в невъзможност да бъдат защитени.

Следвайки посочената по-горе логика и принципи за установяване на действителното правно положение и законност на обжалвания акт, АПК допуска представяне на доказателства дори на фаза касационно производство, стига те да са свързани с основанията за касация и независимо, че по принцип касационната инстанция е инстанция по правото, а не по фактите. Отклоняването от този принципи, освен когато това не се налага от някакви особано важни съображения, е напълно неприемливо и следва да бъде отхвърлено.

И тук важи посоченото по горе за правилата, по които функционира EUIPO и Европейският съд. Тези институции не са аналог на Българското патентно ведомство и съд и не могат да бъдат приравнявани от процедурна гледна точка.

Консултационният документ не предвижда съображения и мотиви за предложеното решение, но в професионалните среди отдавна е известно несъгласието на ведомството да бъде осъждано за съдебни разноски поради факта, че решенето на председателя се отменя въз основа на доказателства, представени за първи път пред съда. Ако това е единственият мотив за предложението, то този действително реален проблем може да бъде решен с предвиждането на норма, изключваща в такава хипотеза правото на разноски в съдебната фаза, вместо по такъв недопустим начин да се ограничават правата на гражданите и организациите.

VIII. Относно предложението за въвеждане на ново изискване към опозиция, подадена на основание по-ранна нерегистрирана марка

Накрая, но не по важност БНГ на AIPPI изразява несъгласието си и с направеното предложение за въвеждане на ново изискване към опозицията подадена на основание по-ранна нерегистрирана марка, а именно молителят, да представи и доказателства, че използването не е трайно преустановено към датата на подаване на опозицията/искането.

Обстоятелството, че от молителя ще се изисква доказването на ОТРИЦАТЕЛЕН ФАКТ само по себе си е правен абсурд, без аналог в марковото право. В случая, обаче изобщо не става ясно, каква е целта на това изискване и какви правно значими за случая факти обслужва то.

Опозицията, респективно заличаването, подадено на основание по-ранна нерегистрирана марка, е една от най-дискутираните материи сред професионалистите в областта. Факт е, че близо 7 години след влизането в сила на нормата дори Патентно ведомство има разнопосочна практика по въпроса. Не е налице дори единно виждане дали в случая се касае за търговско или номинално използване на знака преди подаване на опонираната марка, а това са съществени елементи на нормата, които с оглед правната сигурност следва да бъдат разглеждани и прилагани еднозначно. Възприемането по аналогия на европейската практика също е неудачно, тъй като Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз не съдържа аналогична норма.

Ето защо БНГ на AIPPI е на мнение, че преди приемането на каквито и да е изменения на нормата, дори и в рамките на нов закон, Патентно ведомство следва да уеднакви практиката си, като включително пристъпи към съответни изменения на Методическите указания или издаването на изрична комуникация/заповед на председателя по тълкуване на нормата, която обаче да бъде подложена на предварителна дискусия.

IX. По отношение на лицата, имащи право на достъп до досието на марката 

БНГ на AIPPI счита, че към списъка на лица имащи право на достъп на база обикновено пълномощно следва изрично да се добавят и патентните специалисти, респективно адвокатите. Последното напълно съответства на Закона за адвокатурата, според който адвокатът действа на база обикновено пълномощно, без да се изисква нотариална заверка. В края на краищата тук не става въпрос за действия, пораждащи последици за притежателя на марката и не е необходима квалифицирана помощ от специалист – представител по индустриална собственост.

X. Предложения за включване в закона на различни от зададените в консултационния документ въпроси 

Предвид краткото време за представяне на становища, в настоящото изложение само ще маркираме нашите основни предложения, като в допълнително такова ще изложим подробни съображения и решения.

10.1. Новият закон следва изрично да предвижда вписване на особен залог и по заявки за търговски марки, тъй като по настоящем те могат свободно да бъдат прехвърляни и с това да се увреждат интересите на кредиторите.

10.2. Процедурата по опозиция следва да се прецизира на ниво закон, като изрично се уточни в кои случаи председателят отменя решенето на отдел „Опозиции“ и връща преписката за ново произнасяне и кога го отменя, но решава по същество.

10.3. Законът следва да бъде съществено изменен в частта с географските означения, като най-малкото въпроса с обхвата на закрила предоставян от регистрацията следва да се синхронизира с регламентите на ЕС.

10.4. Съгласно изискването на чл.1, б.“г“ от Директива 2004/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно упражняването на права върху интелектуалната собственост, към лицата, имащи право на иск за нарушение на марка или географско означение, следва да се добавят и органи за професионална защита, които са редовно признати като лица, имащи правото да представляват ползвателите на такива марки или географски означения. 

10.5. Отново съгласно изискването чл.11 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно упражняването на права върху интелектуалната собственост, като лица носещи гражданска отговорност за нарушението следва да бъдат посочени и посредници, чиито услуги се ползват от трети страни за нарушаване на правото върху марка или географско означение.

10.6. По образец на Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз новият закон следва да предвиди обявяване на недействителност или отмяна на регистрацията на национална марка от съда въз основа на насрещен иск, предявен в производство за нарушение, на всички предвидени в закона основания. Към настоящия момент подобен механизъм е приложим към Европейски марки и няма пречка да се приложи към националните, без разбира се да се засягат производствата пред Патентно ведомство. Съдът ще бъде длъжен на уведоми ведомството за допуснатия насрещен иск, което пък ще отрази това обстоятелство по досието на марката. При уважаване на насрещния иск, искът за нарушение щ се отхвърля. Подобна възможност, освен че ще доведе до повишаване на правната сигурност при дела за нарушение, ще доведе до процесуална икономия и значително ще разтовари ведомството. 

10.7. Би било удачно с новия закон да се направи опит да се реши съществуващият проблем с т.н. паралелен внос, предвид широко критикуваната тълкувателна практика на ВКС и последвалите я решения по същество, от които е видно, че особените механизми, предвидени в ЗМГО за защита правата върху нарушени марки, не са неприложими в хипотези на паралелен внос. 

Надяваме се, че изложените от нас мотиви и предложения ще бъдат отчетени при обсъжданията на законопроекта, като оставаме на разположение за съдействие.

С уважение,

Ивета Борисова

Председател на УС на БНГ на AIPPI

Материалът Становище относно нов Закон за марките и географските означения е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

AIPPI е политически неутрална организация с нестопанска цел със седалище в Швейцария, която в момента има почти 9000 членове, представляващи повече от 100 страни. Членове на AIPPI са представители по индустриална собственост, адвокати, юристи и фирми. AIPPI е форум, на който се обсъждат въпроси, свързани с интелектуалната собственост, включително подготовката и защитата на предложения с национални и международни органи.

Това е огромно постижение и признание за усилията и личността на нашия колега и приятел адв. Олга Сиракова – години на скромна работа в полза на утвърждаване на професионализма и интелектуалната собственост като теория  и практика, в България и чужбина. Когато българин получава признанието да е лидер в нашата професия, това е възможност и отговорност за всички нас.

Има нещо свързващо европейското председателство на България в ЕС и лидерската позиция на г-жа Сиракова – Националният портал за интелектуална собственост я поздравява и ѝ желае много успешни начинания и си пожелава този пример поне да бъде забелязан от Патентно ведомство на РБ – има много на какво да се научим!

Материалът Г-жа Олга Сиракова – Генерален секретар на AIPPI е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Международна асоциация за защита на интелектуалната собственост

Конгрес Милано 2016 г.
Прието решение
20 Септември 2016 г.

Резолюция
2016 – Предмет на изследване (общ)
Обезпечителни интереси относно права за регистрирана интелектуална собственост

Хронология:

1. Настоящата Резолюция се отнася до обезпечителни интереси (напр., гаранции, ипотеки, справедливи обезпечения, фиксирани обезпечения) относно права за регистрирана интелектуална собственост, но без да се включват плаващи обезпечения.
2. За целите на настоящата Резолюция, препратките към ПИС (права на интелектуална собственост) се ограничават до патенти, регистрирани търговски марки и регистрирани дизайни, като се изключват всички други права на интелектуална собственост като нерегистрирани търговски марки, нерегистрирани дизайни или авторско право.
3. Към момента, правните режими относно използването на ПИС, като обезпечителни интереси, варират значително от държава до държава, в частност, по отношение на наличието и ефекта на обезпечителните интереси върху ПИС и правата на предоставящия обезпечението и получателя на обезпечението. Въпросът за приложимото законодателство и конфликтите на правни норми също понижават правната сигурност.
4. Практическото използване на ПИС като обезпечение, особено в международни сделки, зависи до голяма степен от предвидимостта, приложимостта, наличността и ефекта на обезпечителните интереси в съответните юрисдикции.
5. Получени са 47 доклада от Националните и регионални групи и от Независими членове на Международна асоциация за защита на интелектуалната собственост (AIPPI), който предоставят подробна информация и анализ относно националните и регионални закони, свързани с настоящата Резолюция. Тези доклади са прегледани от Главния докладчик на AIPPI и събрани в Обобщен доклад. (Вижте линковете по-долу). Тези доклади показват широк консенсус, че е необходима поне известна степен на хармонизация. Този консенсус е в съответствие с извършената работа и продължава да расте чрез Комисията на ООН по международно търговско право (UNCITRAL) по отношение на хармонизирането на законите за обезпечени сделки.
6. На Световния конгрес на AIPPI в Милано през септември 2016 г., предметът на настоящата Резолюция беше допълнително обсъден в рамките на назначен Комитет за проучване и също така на цяла пленарна сесия, което доведе до приемането на настоящата Резолюция от Изпълнителния комитет на AIPPI.

AIPPI взе следното решение:

Наличност, регистрация, създаване и сила на обезпечителни интереси по отношение на ПИС

1. Обезпечителните интереси по отношение на ПИС трябва да бъдат налични и да подлежат на регистрация. Обезпечителните интереси трябва да бъдат приложими срещу трети страни чрез регистрация в регистър на юрисдикцията, в която ПИС са регистрирани, независимо дали това е национален, регионален или многонационален регистър.

2. Всички съответни видове обезпечителни интереси е препоръчително да бъдат налични. Като минимален стандарт, обезпечителни интереси, които не изискват прехвърляне на собственост като например залози, както и обезпечителни интереси с пълно прехвърляне на собственост, трябва да бъдат налични.

3. Трябва да се прилагат общи условия по отношение на обезпечителните интереси относно ПИС. Конкретни условия трябва да разрешават конкретни въпроси, като взимат предвид специфичния характер на ПИС, когато е необходимо.

Избор на право и свобода на договаряне

4. Признаването на важността от хармонизация, съгласно параграфи 1) и 2) по-горе, наличността, регистрацията, създаването и силата на обезпечителните интереси по отношение на ПИС трябва да се подчиняват на законодателството, определено от юрисдикцията, в която ПИС е регистрирано. Договорните права и задължения между предоставящия обезпечението и получателя на обезпечението трябва да се подчиняват на законодателството, определено съгласно приложимите принципи за избор на право.

5. Трябва да има свобода на договаряне за предоставящия обезпечението и получателя на обезпечението, за да се споразумяват за своите съответни права и задължения във връзка с обезпечителните права и основното ПИС, например по отношение на въпросите, посочени в параграф 6) по-долу. Въпреки това, подобно договорно споразумение не може да има приоритет спрямо задължителни разпоредби на или определени от юрисдикцията, в която ПИС е регистрирано що се отнася до наличност, регистрация, създаване и сила на обезпечителните интереси относно ПИС.

Права и задължения на предоставящия обезпечението и на получателя на обезпечението при отсъствие на договорна разпоредба за обратното

6. При отсъствие на договорна разпоредба за обратното между предоставящия обезпечението и получателя на обезпечението, трябва да се прилагат най-малкото следните принципи:

а)         Предоставящият обезпечението или правоприемникът в случай, че обезпечителният интерес е с пълно прехвърляне на собственост, ще бъде отговорен за поддръжката и защитата на основното ПИС.

б)         Освен в случаите, когато обезпечителният интерес е с пълно прехвърляне на собственост, предоставящият обезпечението трябва да има право да прехвърля основното ПИС, обременено с обезпечителния интерес, при условие че ПИС остане обременено с него в полза на получателя на обезпечението. Получателят на обезпечението трябва да бъде уведомен от предоставящия обезпечението и прехвърлянето трябва да бъде вписано в регистъра, в който ПИС е регистрирано.

в)         Получателят на обезпечението трябва да има право да потърси възможност за предотвратяване на отмяна или прекратяване на основното ПИС. За тази цел, получателят на обезпечението трябва да бъде уведомен за предстоящо оттегляне или прекратяване и получателят на обезпечението трябва да има право да плати таксите за подновяване и да се намесва в процедурата по отмяна.

г)         В съответствие с подпараграф 6) в) по-горе, предоставящият обезпечението не трябва да бъде ограничаван в използването на основното ПИС. Въпреки това, предоставящият обезпечението има общо задължение да не застрашава прилагането на ПИС.

д)         Преди даден случай на неизпълнение, получателят на обезпечението не трябва да има право да завежда иск за нарушение на основното ПИС, включително дела за обезщетения, запрещения или лицензни такси, освен когато обезпеченият интерес е с пълно прехвърляне на собственост.

е)         Преди даден случай на неизпълнение, получателят на обезпечението не трябва да има право на дял от обезщетение или лицензни такси, получени от предоставящия обезщетението по отношение на основното ПИС.

Допълнителни проучвания

7. Препоръчва се да се предприемат допълнителни проучвания за правата и задълженията на предоставящия обезщетението, получателя на обезщетението, възложителя, правоприемника и трети страни след неизпълнението, свързано с обезпечителни интереси относно ПИС. Препоръчва се също да се предприемат допълнителни проучвания за обезпечителните права по отношение на права за нерегистрирана интелектуална собственост.

Congress Milan 2016
Adopted Resolution
September 20, 2016

Resolution
2016 – Study Question (General)
Security interests over registered intellectual property rights

Background:

1) This Resolution concerns security interests (e.g. pledges, mortgages, equitable charges, fixed charges) over registered intellectual property rights, but excludes floating charges.

2) For the  purposes  of  this  Resolution,  references to IPRs  are  limited  to  patents, registered trademarks and registered designs, and exclude all other intellectual property  rights,  such  as  unregistered  trademarks,  unregistered  designs  or copyright.

3) Currently, legal regimes regarding the use of IPRs as security interests vary from country to country to a  significant  degree,  in  particular  with  regard  to  the availability and effect of security interests over IPRs and the rights of the security provider  and  security  taker. The question of the applicable  law  and  conflicts  of law rules also decrease legal certainty.

4) The practical use of IPRs as collateral, particularly in international transactions, largely depends on the predictability, feasibility, availability and effect of security interests in the relevant jurisdictions.

5) 47 Reports were received  from  AIPPI’s  National  and  Regional  Groups  and Independent  Members  providing  detailed  information and  analysis  regarding national  and  regional  laws  relating  to  this  Resolution. These Reports were reviewed by the Reporter General of AIPPI and distilled into a Summary Report. These Reports indicate a broad consensus that at least some harmonisation is desirable. This consensus is consistent with the work done and ongoing by UNCITRAL for the harmonization of laws for secured transactions.

6) At the AIPPI World Congress in Milan in September 2016, the subject matter of this Resolution was  further  discussed  within  a  dedicated Study  Committee  and again  in  a  full  Plenary  Session,  which  led  to  the  adoption  of  the  present Resolution by the Executive Committee of AIPPI.

AIPPI resolves that:

Availability, registration, creation and effect of security interest in IPRs

1) Security interests  in  IPRs  should  be  available  and  capable  of  registration.  The security interests should be enforceable against third parties by registration in a register of the jurisdiction in which the IPR is registered, whether it is a national, regional, or multinational register.

2) All relevant types of security  interests  should preferably  be  available. As a minimum  standard,  security  interests  not  requiring assignment  of  ownership, such as pledges, and security interests by full assignment of ownership, should be available.

3) General provisions relating to security interests should  apply  to  IPRs.  Specific provisions should deal with  particular  issues  to  take  into  account  the  particular nature of the IPRs when necessary.

Choice of law and freedom of contract

4) While recognizing  the  importance  of  harmonization  according  to  paragraphs  1) and 2) above, the availability, registration, creation and effect of security interests in IPRs should be governed by the law designated by the jurisdiction in which the IPR is  registered. The contractual rights  and  obligations  between  the  security provider  and  the  security  taker  should  be  governed by  the  law  designated according to the applicable choice of law principles.

5) There should  be  freedom  of  contract  for  the  security  provider  and  the  security taker to agree on their respective rights and obligations in relation to the security interest  and  the  underlying  IPR,  for  example  in  relation  to  the  issues  noted  in paragraph 6) below. However, such contractual agreement should  not override any mandatory provisions of, or designated by, the jurisdiction in which the IPR is  registered  in  relation  to  the  availability,  registration,  creation  and  effect  of security interests in IPRs.

Rights and obligations of  the  security  provider  and  the  security  taker  in  the absence of a contractual provision to the contrary

6) In the absence  of  a  contractual  provision  to  the  contrary  between  the  security provider and the security taker, at least the following principles should apply:

a) The security provider, or the assignee in the case where the security interest is   by   full   assignment   of   ownership, should   be   responsible   for   the maintenance and defence of the underlying IPR.

b) Except for when the security interest is by full assignment of ownership, the security provider should   be   entitled   to   assign   the underlying   IPR encumbered by the security interest, provided the IPR remains encumbered in favour of the security taker. The security taker should be notified by the security provider and the assignment should be recorded in the register in which the IPR is registered.

c) The security taker should be entitled  to  seek  to  prevent  the  lapse  or revocation of the underlying IPR. To that end, the security taker should be notified of the pending lapse or revocation, and the security taker should be entitled to pay renewal fees and to intervene in the revocation proceedings.

d) Subject to sub-paragraph 6) c) above, the security provider should not be limited in their use of the underlying IPR. Nevertheless, the security provider is under a general obligation not to jeopardise the enforcement of the IPR.

e) Prior to any event of default, the security taker should not have standing to sue for infringement of the underlying  IPR,  including  suits  for  damages, injunctions  or  licence  fees,  except  where  the  security  interest  is  by  full assignment of ownership.

f) Prior to any event of default, the security taker should not have the right to a share of damages or  licence  fees  received  by  the security  provider  in relation to the underlying IPR.

Further studies

7) It is recommended that further studies be undertaken on the rights and obligations of the security provider, security taker, assignor, assignee and third parties after the event of a default relating to security interests in IPRs. It is also recommended that further  studies  be  undertaken  on  security  rights in  unregistered  intellectual property rights.

Материалът Обезпечителни интереси относно права за регистрирана интелектуална собственост е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.