Авторски колектив:

Доц. Иван Чалъков  (ръководител на изследването),

Гл.ас.  Донка Кескинова,  хон. ас. Мими Василева

Анкетьорски екип от студенти в специалност “Социология” при ПУ “Паисий Хилендарски”:

Мария Дачева, Венелина Якубова, Георги Алексиев, Даниела Георгиева, Деница Грозева, Диана Ангелова, Димитър Мирославов, Елена Атанасова, Иван Лазаров, Калин Цветков, Красимира Спахиева, Надя Начева, Николина Госпова, Памен Димитров, Радостина Якубова (спец. “Психология”)

Емпирично социологическо изследване на творческите индустрии в гр. Пловдив – ноември 2005 – януари 2006 г.

1.       ДИЗАЙН НА ИЗСЛЕДВАНЕТО. ОПИСАНИЕ НА ИЗВАДКАТА ЗА АНКЕТНОТО ПРОУЧВАНЕ.

Методът на изследване включваше групови дискусии, дълбочинни интервюта и индивидуална анкета с предприемачите от творческите индустрии в Пловдив. Групови дискусии се проведоха с частните галеристи от сектор изобразително изкуство и художествени занаяти и  представители на сектора реклама и дизайн. Дискусиите се проведоха по предварително разработена методика, като при тяхното организиране неоценима помощ оказаха Манол Пейков и Жорж Трак (Тракарт). Те се състояха в края на ноември преди анкетното проучване, като данните от тях бяха използвани при разработването на въпросника за индивидуалната анкета. Бяха проведени и дълбочинни интервюта с председателя на задругата на  майсторите на художествени занаяти, с ръководството на клона на Съюза на архитектите в Пловдив и с организаторите на “Нощ на музеите и галериите в Пловдив”, организирана в ноща на 30 септември 2005 г. Дискусиите и интервютата  бяха записани на диктофон и транскрибирани и са неразделна част от архива на изследването.

По-горе посочихме, че телефонната проверка на получената от териториалната статистика данни за фирмите от сектора установи 354 действащи фирми, които отговарят на приетото тясна дефиниция за “творечески индустрии”. Тъй като в изходните данни не открихме нито една фирма занимаваща се с дизайн и моден дизайн, бе направено допълнително проучване и данните бяха допълнени с 14 нови фирми. Информацията  за тях бе получена от бизнес справочници (жълти страници, телефонния бизнес указател и др.).  Така получените 368 фирми определиха базата за формиране на извадката на емпиричното изследване.

Тези данни бяха проверени в хода на нашите предварителни проучвания – интервюта с експерти и групови дискусии с представители на различни сектори. Според качесвените оценки на експертите  реалният брой от активни фирми с основен предмет на дейност, съответстващ на дефиницията на „творчески индустрии”, в отделните сектори е както следва:

–                     архитекти –около 120 активни фирми (при около 250 члена на гилдията);

–                     художествени занаяти – ядро от не повече 40 майстори (при членове на гилдията около 130 души);

–                     художествени галерии – активно ядро от около 10 галерии (с няколко десетки самостоятелно продаващи художници);

–                     фирми изработващи бижута – не повече от 30;

–                     издателство и полиграфия – голям сектор с около 100 фирми. Включва ядро от няколко големи фирми (със сто и повече заети), до 20 средни и множество малки печатарски и издателски фирми;

–                     моден дезайн – активно ядро от около 10-15 фирми, общо не повече до от 30 фирми и ателиета;

–                     софтуер – около 30 активни фирми;

–                     реклама и дизайн – активно ядро от около 40 фирми (при над 200 фирми в които рекламата не е основен предмет на дейност);

–                     музикални и пластични изкуства – между 20 и 30 активни членове.

Планираната извадка при така установения обем на генералната съвкупност е 140-150 фирми, т.е. всяка трета фирма.

Анкетно пручване бе осъществено от студентите от специалност “социология” в Пловдивски университет през периода 15 декември 2005 – 28 януари 2006 г. В продължилата повече от месец работа бяха обходени всичките 368 фирми от извадката. Анкетирани бяха ръководителите на 107 фирми, което представлява 76% от планирания обем на извадката. Таблицата по-долу представя структурата на базата на извадката и нейното изпълнение.

Таблица 2                    Структура на извадката

Реализацията от 76% от планирания обем на извадката, както и случайния начин на подбор на изследваните фирми позволява резултатите от изследването да бъдат разглеждани като „представителни” в статистически смисъл, т.е. да се обобщават не само за изследваните фирми, а и за целият сектор  „творчески индустрии”. Но както при всяко представително изследване и тук получените оценки са обременени с грешка и техният максимален размер при 95% гаранционна вероятност за различните относителни дялове е:

Като обобщение, получените резултати позволяват установяване на основните характеристики на отрасъла, неговия потенциал и съществуващите проблеми. Те са достатъчно надеждна основа  за сравнителни изследвания с други региони и страни, както и за получаването на динамични редове за развитието на отрасъла и неговите сектори през следващите години.

Материалът Картографиране на творческите индустрии в град Пловдив е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Автори:

Доц. д-р Иван Чалъков

Гл. ас. Донка Кескинова
катедра “Приложна и институционална социология”,
ПУ “Паисий Хилендарски”

Дизайн
Макар все още да не съществува като самостоятелен сектор, дизайнерската професия е една от основните  в творческите индустрии

С дизайн е свързана дейността на над полвината от фирмите в секторите рекламна дейност, книгоиздаване и печат, художествени занаяти и производство на кино и видеофилми. Тя е водещ дейност в рекламния бизнес.

Към месец май 2007 година почти половината от анкетираните представители на творческите индустрии смятат че вече е възможно обособяването на дизайна като самостоятелна творческа индустрия.

Книгоиздаване и печат

Радио и телевизия

Музика, театър, опера, цирк

Визуални и графични изкуства

Производство на кино и видео филми

Фотография

Софтуер и бази данни

Архитектура

Художествени занаяти

За повече майстори на художествени занаяти е налице ясна граница между собствено занаятчийския характер на тяхната дейност и преминаването и в индустрия, което те свързват най-вече с масово производство.  При повечето от тях тази граница не позволява разширяване на техния бизнес.

The post Специфични проблеми на отделните творчески индустрии appeared first on CopyRights.BG.

Материалът Специфични проблеми на отделните творчески индустрии е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.