Gossip Cop, сайт, публикуващ новини за знаменитости, е обвинен, че е публикувал три снимки и един видеоклип без разрешение на носителя на авторско право. Част от снимките са придружени от позоваване на оригиналния материал, от който са взети изображенията, както и съответните заглавия. Една от снимките обаче, тази на модела и актриса Либърти Рос, не включва препратка към оригинален материал, а видеото с Гуинет Поутроу не посочва друга новинарска медия. Трите снимки са регистрирани във Ведомството за авторски права на САЩ, докато към момента на съдебното дело, регистрацията на видеото все още е висяща.

След анализ на четирите фактора, използвани, за да се определи дали определени действия могат да се определят като справедливо използване, а именно цел и естество на употребата, естеството на торбата, защитена с авторско правo, каква част от творбата е използвал ответника и ефекта от използването върху потенциалния пазар, съдът уважава искането на ответника за прекратяване на съдебния процес по отношение на видеоклипа и го отхвърля по отношение на трите снимки.

Имайки предвид, че за създаването на снимките се изискват креативни действия, но изображенията са били публикувани преди ответника от други уебсайтове, съдът отказва да даде значителна тежест на фактора оценяване естеството на творбата, защитена с авторскo права. Освен това, както заявява и съда, ако неразрешеното копиране монополизира пазара чрез предлагане на заместващ продукт, то действията на ответника не се определят като справедливо използване.

Очаква се съдът да постанови окончателно решение по случая.

В България, според екипa на специализираната за интелектуална собственост кантора – IP Consulting, действащият Закон за авторско право и сродните му права забранява всякакво използване на обект на авторско право без разрешение за притежателя му. В изложената хипотеза всеки сайт следва да има изричното разрешение на автора на фотографиятза, за да я публикува.

Надежда Драгомирова

Материалът Може ли употребата на нелицензираните снимки да бъде „справедливо използване“ е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Като част от поредицата ни интервюта, посветена на Световния ден на интелектуалната собственост, днес ви срещаме с Росен Александров, фотограф от Велико Търново. Казва за себе си, че няма претенции за стандарти и качество, а пресъздава реалността по начина, по който рефлектира в него. 

Здравей, Росен! Кажи ни първо от колко време се занимаваш с фотография?

С фотография се занимавам професионално от 10 години, но хобито ми е на повече от 30 години.

Рутината на „служебното“ снимане пречи ли на творческото ти вдъхновение?

Има разлика между това да снимаш за някаква своя идея, която се е родила спонтанно и това да бъдеш нает за проект изцяло по желание на клиента, но за един фотограф не е трудно да се впише във всяко виждане за една фотосесия и да остави свой отпечатък и стил, което поражда усещането за същото удовлетворение както при снимането просто за удоволствие.

Какви са наблюденията ти, в България има ли практика на сключване на договори за възнаграждение срещу авторските права на снимки?

Бих казал, че освен фотографите, които биват наемани за модни и други списания, всички останали снимаме без сключване на писмен договор. Такива са наблюденията ми за 100% от колегите, които познавам.  Както много други творчески професии, фотографията е недооценена в България и липсва култура на зачитане и дори бих казал разбиране на авторското право. Големият брой фотографи на свободна практика са също една от причината за ниската цена на този вид изкуство, но и липсата на организираност и комуникация в тези среди е проблем, който води до обезценяване на труда и пренебрегване на авторското право.

Попадал ли си на своя снимка в интернет, която е била използвана без твое разрешение и без да бъдеш посочен като автор?

Случвало ми се е два пъти до сега, поне за толкова съм информиран. В единият случай местен вестник от Велико Търново беше публикувал моя фотография към своя публикация, като дори бяха написали че са автори на изображението. След писмо към тях от моя страна, изданието се извини за този гаф. Вторият случай касае по-грубо нарушаване на авторското право, тъй като немска компания беше използвала моя фотография неправомерно в своя рекламна кампания с билборди. В този случай с лицето, което беше изобразено върху фотографията предпочетохме да не хабим време и средства да търсим правата си, което към този момент отчитам като грешка.

Фотограф може би е твърде тясно понятие за това, с което се занимаваш. Как би определил себе си като творец?

Фотографията не е основното ми средство за препитание и това е разбираемо, но като страст и хоби е нещо, с което съм силно свързан от най-ранна детска възраст. Никога не съм се стремял към известност или да натрапвам своята работа, по-скоро фотографията е една потребност да покажа своето виждане за светът около мен, такъв какъвто го възприемам, но тъй като през последните години се занимавам основно с портретна и модна фотография, тя по-скоро е вид общуване с хората, отчасти психология, отчасти провокация да сваля маската на даден човек и да го покажа такъв какъвто е (според мен).

Участвал ли си във фотографски изложби? Такива прояви представляват ли интерес за теб като място за изява?

Аз съм доста самокритичен към своята работа и никога до сега не съм организирал самостоятелна изложба. Бил съм канен и съм участвал в две големи благотворителни изложби – едната пред Народния театър и една на нарочно организирано събитие в Калояновата крепост, с. Арбанаси. Вътрешното ми усещане е , че бих направил изложба в края на кариерата си, но все пак моите фотографии са поместени в личният ми сайт и социалните мрежи, така че те не остават скрити за хората, които биха желали да се запознаят с тях.

Какво още не е попадало пред обектива ти, нещо (или някой) което мечтаеш да заснемеш?

Най-голямата ми мечта е да мога да си позволя две години от живота, както и средствата необходими за това, за да посетя местата по света, които цял живот са ме превличали и да запечатам местната култура и природа. Това са места като Аржентина, Патагония, Тибет, Индия, Африка и други не толкова добре познати дестинации.

The post Авторските права и любовта към снимането през погледа на един фотограф appeared first on CopyRights.BG.

Материалът Авторските права и любовта към снимането през погледа на един фотограф е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Автори:

Доц. д-р Иван Чалъков

Гл. ас. Донка Кескинова
катедра “Приложна и институционална социология”,
ПУ “Паисий Хилендарски”

Дизайн
Макар все още да не съществува като самостоятелен сектор, дизайнерската професия е една от основните  в творческите индустрии

С дизайн е свързана дейността на над полвината от фирмите в секторите рекламна дейност, книгоиздаване и печат, художествени занаяти и производство на кино и видеофилми. Тя е водещ дейност в рекламния бизнес.

Към месец май 2007 година почти половината от анкетираните представители на творческите индустрии смятат че вече е възможно обособяването на дизайна като самостоятелна творческа индустрия.

Книгоиздаване и печат

Радио и телевизия

Музика, театър, опера, цирк

Визуални и графични изкуства

Производство на кино и видео филми

Фотография

Софтуер и бази данни

Архитектура

Художествени занаяти

За повече майстори на художествени занаяти е налице ясна граница между собствено занаятчийския характер на тяхната дейност и преминаването и в индустрия, което те свързват най-вече с масово производство.  При повечето от тях тази граница не позволява разширяване на техния бизнес.

The post Специфични проблеми на отделните творчески индустрии appeared first on CopyRights.BG.

Материалът Специфични проблеми на отделните творчески индустрии е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Автори:

Доц. д-р Иван Чалъков

Гл. ас. Донка Кескинова
катедра “Приложна и институционална социология”,
ПУ “Паисий Хилендарски”

Теоретична основа на въпросника

Целта на настоящата теоретична основа на въпросника е да конкретизира предмета на изследването в краен брой ключови процеси и явления и зададе концептуалната рамка задава основните хипотези, тематични центрове и индикатори за предстоящото емпирично изследване на представителна извадка от фирми в изследваната област.
Основният извод от теоретичният анализ е, че да изследваме състоянието и развитие на отделните сектори на творческите индустрии в България означава да разкрием специфичната конфигурация от отношения между различни видове дейци (индивиди, институции, технологии, стандарти, системи от правила), изграждащи различни типове мрежи, които взаимодействайки си, еволюират според ясно идентифицирани модели на развитие^.1 Оттук следва, че ключовият проблем е ограничаването на онзи краен брой процеси и явления (променливи), които са достатъчни да опишат еволюцията на тази специфична конфигурация. Тези променливи могат да бъдат описани в три групи:
– променливи, описващи индустриалните структури, обслужващи секторите на творческите индустрии (техните партньори от това, което в методиката на СОИС се наричат взаимозависими и неспецифични поддържащи индустрии, както и специфичната за всеки сектор мрежа на творчески контакти (например за софтуера това е връзки в дейностите по развитие и внедряване – R&D, в която се създават и усвояват новите изделия и услуги);
– променливи, описващи основни икономически и политически мрежи, опосредствуващи разпостранението на създаваните в творческите индустрии продукти и услуги. Наред със структурата от държавни, общински и обществени институции и организации взаимодействащи с отделните сектори на творческите индустрии, тук се включва и системата от права на собственост, финансовата система, нормативната мрежа на бизнеса в съответния сектор (финансови, правни и консултански услуги, счетоводни и митнически стандарти и др).
– мрежи от отношения на човешкия капитал, които обхващат мрежата от творци, мениджъри, инженери и други специалисти във всеки от единадесетте изследвани сектора, както и мрежата за възпроизводство на техните човешките ресурси (специализирани училища, университети и други центрове за обучение, изследователски центрове и др.).

^1. Повече по този въпрос виж в Tchalakov I., (2002). Towards a Neoschumpeterian Model of Post-Socialist Economic Transition, in: Sociological Problems, Special Issue 2002, LIK Publishing House, Sofia, pp.115-128;

По-конкретно променливите, описващи всяка от трите групи взаимодействия и подлежащи на емпирична регистрация могат да бъда представени в следната структура от тематични блокове на въпросника:
Тази структура е операционализирана до емпирични идикатори по всеки от разделите. Те съставляват съдържанието на въпросниците, чрез които е извършено набирането на данните чрез индивидуална анкета със собствениците и мениджърите на фирмите от единадесетте сектора на творческите индустрии.
Следващите части на доклада представят основните резултати от картографирането. Първата част очертава обективната картина на разпределението на секторите според техния принос в българската икономика и териториално разположение. Втората част анализира мненията на представителите на националните културни институции и общинските отдели по културата. Третата част представя данните от представителното изследване сред предприемачите от единадесетте сектора. Докладът съдържа и изводи препоръки, включени във всяка част.

АНАЛИЗ НА СТАТИСТИЧЕСКИТЕ ДАННИ ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ТВОРЧЕСКИТЕ ИНДУСТРИИ В БЪЛГАРИЯ

(данни от Националния статистически институт за 2005 г.)
Териториално разпределение на фирмите от творческите индустрии

Териториалното разпределение на фирмите от отделните сектори на творческите индустрии е важно от гледна точка на практическите политики спрямо тях. Анализът на изходната база данни за десет от секторите (без дизайн) чрез използване на клъстерните методи позволи да типологизираме 28-те области в страната в зависимост от броя на фирмите във всеки от секторите. Тази типология разкрива силно неравномерното разпределение на творческите индустрии на територията на страната – те се оказват концентирани основно в столицата, а други 28% от тях се намират в пет големи града и техните области – т.е. шест области държат почти ¾ от фирмите, докато останалите 22 области обхващат останалата ¼. Това разпредение може се представи в следните групи:
І група – град София, 46% от фирмите (!), общо над 4000 фирми;
ІІ група – Пловдив и Варна, 17% от фирмите, около 850 в Пловдив и 720 във Варна;
ІІІ група – Бургас, Стара Загора, Русе, 11% от фирмите, 300-400 фирми в град;
ІVгрупа – Хасково, Плевен, Велико Търново, Шумен, Сливен, Враца, Габрово, Пазарджик, София окръг, Добрич, Благоевград, 18% от фирмите, между 100 и 200 фирми в град;
V група – Разград, Силистра, Монтана, Перник, Търговище, Видин, Кърджали, Ловеч, Смолян, Ямбол, Кюстендил, само 9% фирмите, средно под 100 фирми в град.

Клъстеризация на областите по броя на фирмите в секторите
(H i e r a r c h i c a l C l u s t e r A n a l y s i s, Ward Method, Euclidean Distance)

Връзка между териториалното разпределение на творческите индустрии и разпределението по сектори
Връзката между секторите и териториалното разпределение на фирмите получихме чрез релационен анализ на данните в програмния продукт Réseau Lu.2 В случая са избрани нива на представяне 15% и 35%. Последното ниво дава възможност във всяка област да се изявят доминиращите в нея сектори, докатоо при ниво на анализ от 15% се изявяват само най-силните връзки и част от регионите (тези без специфичен профил, т.е. с относително равномерно разпределение на малкия брой фирми в тях) просто не са представени.

Връзки между сектори и региони при 35% ниво на представяне

Връзки между сектори и региони при 15% ниво на представяне

На основа на съпоставянето на избраните две нива на представяне можем да очертаем накратко следнота разпределение на най-изявените и съответно най-слабо развитите сектори ³, като с по-черен шрифт сме посочили най-силно представените сектори (изпъкващи при ниво 15%):
София – реклама, софтуер, производство на кино- и видеофилми, артистична и творческа дейност
Пловдив – визуални и графични изкуства, музикални и сценични изкуства, софтуер, книгоиздаване, фотография
Варна – реклама, музикални и сценични изкуства, фотография, архитектура
Бургас – реклама, архитектура, музикални и сценични изкуства, фотография, радио и телевизия, визуални и графични изкуства
Русе – архитектура, софтуер
Стара Загора – музикални и сценични изкуства, фотография, визуални и графични изкуства, радио и телевизия
Велико Търново – радио и телевизия, фотография и книгоиздаване
Благоевград – радио и телевизия, музикални и сценични изкуства, артистична и творческа дейност, фотография, архитектура
Враца, Велико Търново – радио и телевизия, фотография, книгоиздаване и печат
Монтана – фотография, филми и видео, софтуер, книгоиздаване
Габрово – визуални и графични изкуства, артистична и творческа дейност, радио и телевизия, фотография
София-окръг – книгоиздаване, фотография, артистична и творческа дейност, софтуер и бази данни, визуални и графични изкуства
Плевен – книгоиздаване и печат, архитектура
Сливен – книгоиздаване, фотография
Хасково – книгоиздаване, фотография, музикални и сценични изкуства
Пазарджик – музикални и сценични изкуства, софтуер, фотография
Добрич – радио и телевизия, фотография
Шумен – фотография
Ловеч – архитектура, фотография, радио и телевизия
Видин – музикални и сценични изкуства, визуални и графични изкуства, радио и телевизия
Кюстендил – книгоиздаване, артистична и творческа дейност, фотография
Ямбол – фотография, книгоиздаване и печат, архитектура
Търговище – музикални и сценични изкуства, фотография, софтуер
Смолян – архитектура, радио и телевизия
Кърджали – фотография, визуални и графични изкуства, филми и видео,
Монтана – фотография, книгоиздаване и печат, софтуер,
Перник – софтуер
Силистра – фотография, книгоиздаване и печат визуални и графични изкуства,
Разград – книгоиздаване и печат, софтуер, фотография

Анализът минава през две основни стъпки: 1) конструиране на матрица на връзките (на свързване) и 2) графично представяне на значимите връзки. Матрицата съдържа нормираните отклонения между фактическите и теоретичните стойности, участващи като събираеми в емпиричната стойност на Хи-квадрат, взети със знака на отклонението. Колкото по-голямо е отклонението, толкова по-силна е връзката (зависимостта). Желаното ниво на интерпретация се задава като процент от всички възможни връзки, аранжирани низходящо по сила. При предварително конструирана матрица на връзките мрежовият анализ може да се реализира и с Ucinet или друг мрежови програмен продукт.

На базата на изградената матрица на нормираните отклонения на стойностите на Хи-квадрат, софтеурът дава възможност контролирано да се изявят най-значимите връзки между сектори и региони, като в зависимост от избраното ниво изследователят може да регулира “оптиката” на наблюдение – при ниски нива на представяне изпъкват най-силните връзки, докато по-високи нива разкриват многообразието и комплексността на връзките между двете променливи.

Картографирането трябва да потвърди така очертания профил на всеки от регионите, да постави акценти, както и да изяви наличието в отделни региони на сектори, които макар да не се проявяват при избраните нива на анализ, имат потенциал за развитие. За тази цел освен с представители на самите творчески индустрии ще бъдат проведени интервюта и с представители на местната власт, културните институции и други изявени експерти в съответните региони.

The post АНАЛИЗ НА СТАТИСТИЧЕСКИТЕ ДАННИ ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ТВОРЧЕСКИТЕ ИНДУСТРИИ В БЪЛГАРИЯ appeared first on CopyRights.BG.

Материалът АНАЛИЗ НА СТАТИСТИЧЕСКИТЕ ДАННИ ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ТВОРЧЕСКИТЕ ИНДУСТРИИ В БЪЛГАРИЯ е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Завършва руската гимназия „Сава Доброплодни“, гр. Шумен. След това българска филология и като втора специалност германистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Завършва второ висше образование „Международни икономически отношения“ в Икономическия Университет в София. През време на второто си следване се занимава с журналистика в първото частно национално Радио „Експрес“, като две години работи за провокативното предаване „Минути на вашето недоволство“. Паралелно с това преподава уроци по български език и литература, като подготвя ученици за кандидат-студентски изпити за Софийския университет.

Времето от 1998 до март 2000 преминава под знака на журналитическа работа към списание „МИТ“(сега „Мениджър“). Краят на март 2000 заминава с шестмесечна стипендия за Хамбург, където следва в университета и завършва практика по Public Relations към администрацията на пристанището. Влюбва се в този метрополен град, известен още като северната Венеция и решава да продължи образованието си в престижния Хамбургски Университет.

Вярна на своите интереси, тя и в Хамбург посвещава голяма част от времето си на литературна, преподавателска и културна дейност. Прави преводи и преподава немски език на чужденци. С голямо удоволствие организира участия на известни наши рок групи и изпълнители в Хамбург, чиито концерти привличат еднакво българска и интернационална публика. Интересите в областта на литературата, изкуството и журналистиката са причина за създаването интернет-страницата на български език public-republic.com.

Публикувано от страницата на Наталия Николаева – public-republic.com.
natalia_nikolaeva@yahoo.com

http://www.public-republic.com/redakzia

Вашата дейност е насочена към съвременната литература, в частност се занимавате с авторски публикации, които отразяват ситуацията, литературния пейзаж у нас. Защо се появи Public Republic?

Създадохме Public Republic като уютно кътче в интернет пространството, своеобразна импровизирана сцена, на която са добре дошли всички творци – писатели, поети, журналисти, фотографи, художници, артисти …

Нашето списание е представител на новия тип гражданска журналистика и имаме амбицията да присъстваме във виртуалното и реално пространство с многообразие от гледни точки, да звучим полифонично, пъстро и разнолико.

Public Republic използва възможността, която мултимедийността в интернет създава – от една страна да се представят множество позиции, от друга – за динамично участие на гледни точки, за предизвикване на теми от творци и ценители на изкуството, за коментари ad hoc (на момента), за диалог след всяка публикация.

При нас е скъсена дистанцията творец – възприемател на изкуството, няма утвърдени роли – всеки автор може да се превърне в читател и всеки читател може да бъде автор.

Разкажете какво продиктува изграждането на този сайт и до каква степен други медии се възползват от неговата информация в областта на литературата.

Нашето електронно списание е насочено към популяризиране и общуване на утвърдени имена като проф. Милена Кирова, Божана Апостолова, Бойко Ламбовски, Елин Рахнев, Ивайло Диманов, Керана Ангелова, Вера Балева, Десислава Лазарова и млади творци от различни области на изкуството като фотографите Стефан Балеев (на 16 г.) и Иван Савев, на българи и емигранти от цял свят.

Радваме се, когато благодарение на участието си в Public Republic нашите автори са откривани и канени от други медии и издатели, не сме ревниви към тези хора на изкуството, каквито примери за ревност има в други сайтове и издания.

Но смятаме за абсолютно некоректно, когато форуми, блогове и принт издания, начело с известни ежедневници, без съгласието на авторите и на редакцията копират текстове и фотографии от нашето списание и ги публикуват под чужди имена.

В контекста на предишния въпрос, за използването на информация от вашия сайт би трябвало да се иска разрешение, споделете вашия опит.

Нашата политика е свързана с уважение към авторските права, зад всяка публикация стои вдъхновение, оригиналност, творческа енергия, интелектуален труд. Ние публикуваме приоритетно авторски текстове, повечето наши интервюта са екслузивни, имаме много първи публикации на творби, включително и книги (каквато е „Усмивката на Африка“ на Павко Иларионов, предстои първо издаване на книга за Китай на Димитър Атанасов).

За нас авторите са основна ценност и ние сме загрижени техните права да бъдат защитени.

За съжаление опитът ни досега с журналистическа некоректност в България ни принуди освен знака за запазени права под всяка статия да поставим текст, който да обръща внимание, че за ползване на публикации и фотографии от Public Republic е необходим контакт с нашата редакция.

Въпреки това всеки ден откриваме изплагиатствани наши статии и авторски фотографии. Затова в бъдеще ще се стараем се да бъдем по-активни, включително и в юридически план, и да защитаваме правата на нашите автори от копиране и препубликуване без разрешение.

Живеете в чужбина, какъв е статутът на писателя, каква е практиката в областта на защита на авторските права на журналисти и писатели?

В западния свят и в частност в Германия авторските права на журналисти, писатели, художници, фотографи са добре защитени, законодателната система действа бързо, коректно и ефективно. Веднага бих дала пример – наш познат в Хамбург ползва снимки без разрешение, само седмици след това трябваше да заплати глоба от 10 000 €.

Ако в България коректността е в голяма степен пожелание, то в западното общество е по-скоро реалност. (Факт е, че досега не сме откривали изплагиатствани статии от двете наши електронни списания, които се издават на немски език.)

Вярвам, че България като част от Европа ще бъде по-дисциплинирана по отношение на авторските права, най-малкото – все по-често ще й се налага.

Смятате ли, че българското законодателство е длъжник на писателите у нас по посока на отношенията автор-издателски договори?

В България съм чувала за много примери за непрецизни договори между автор и издател. Радвам се, че тенденцията в европейски план е в посока по-голяма коректност и респект към авторските права.

Кое според вас спъва книгоиздателския бизнес у нас? Тези пречки как според вас оказват влияние и върху социалния статус на писателите в България?

Социалният статус е свързан до голяма степен със себереализацията, самочувствието и успеха. А определено важна за успеха е популярността, присъствието в медиите, общественият интерес.

Необходима е популярност не само сред широките кръгове, но и в писателските среди, сред творческата интелигенция в България и в чужбина. Важни са издателства, възможности, достъп до световната публика. Оттам се черпи опит, признание.

В този контекст нашият екип създаде две списания (www.public-republic.de и www.reiselandbulgarien.de), които приближават българската културна сцена до европейската, които помагат за повече изяви, популярност и самочувствие на родните ни творци.

Как бихте определили работата ви върху създадения от вас и вашия екип сайт за литература: като мисия, като призвание или като обединение на усилията и добрата воля в изграждането на нещо любопитно, ново и нестандартно?

Моята и на екипа ни ангажираност с Public Republic е и мисия, и призвание, и изграждане на нестандартен и отворен проект с уникални моменти. Един такъв уникален момент е фактът, че участие на автори на нашия сайт автоматично означава и достъп до международната културна сцена.

Не само поради факта, че интервютата, творческите портрети и текстовете на авторите са превеждани и представяни в немскоезичния вариант на нашето списание, но и защото в момента работим над нов проект – Public Republic Art Studio. Той е силен не само с концепцията си за интеграция и популяризиране на българското изкуство, но и с творческия екип от съмишленици, който ни подкрепя. Това е един прекрасен шанс да помогнем на българските творци да намерят сцена и признание в международен план, а те заслужават това.

Материалът Наталия Николаева пред www.ipbulgaria.com – едно интервю с Елица Матеева е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.