Земеделският министър представи резултатите от кампанията „Чиста храна“, която се провежда от две седмици съвместно с Българската агенция по безопасност на храните и Министерство на вътрешните работи. Той съобщи, че до момента са извършени над 1000 проверки, като са установени сериозни нарушения в  Монтана, Хасково, Лесидрен, Плевен и в районите на Бургаско, Варненско и Костинброд. По думите му в цялата страна съществува незаконна мрежа, която внася контрабандни и нерегламентирани продукти I конкурира редовните производители, които плащат данъци и разходи.

Той коментира и темата за себестойността на храните като отбеляза, че в условията на удължителен бюджет, възможностите за интервенция са ограничени. Министър Христанов посочи, че могат да бъдат предприети мерки за осигуряване на ликвидност, включително увеличение на компенсацията за акциза върху горивата от 21 на 31 цента със задна дата за 2025 г.

Той допълни, че 550 млн. лева ще бъдат разплатени по-рано към стопаните. Министърът посочи, че ще бъдат предложени и законодателни промени след сформиране на ново Народно събрание, с цел осигуряване на по-голяма скорост и ликвидност в сектора.

„Надявам се заедно да върнем славата на българската храна“, каза в заключение министър Христанов.

Материалът Министър Христанов: Категорично казвам „Да“ на българската храна е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

В рамките на дискусията зам.-министър Барбалов подчерта, че българските предприятия могат да бъдат не само изпълнители, но и създатели на продукти, системи и технологични решения. „Сложната геополитическа реалност ни поставя пред предизвикателства, но и открива значими възможности: да привлечем производства, които търсят сигурна бизнес среда, да повишим конкурентоспособността на икономиката и да модернизираме индустрията“, каза той.

По време на форума стана ясно, че ролята на икономическите политики е много важна. За да дадат своя ефект те трябва да са устойчиви, трябва да има достатъчно приемственост, в тяхното прилагане.

„България трябва да запази националния интерес, но и да следим и подпомагаме общото развитие на Европейския съюз (EС)“, каза зам.-министър Барбалов.

В рамките на дискусията зам.-министър Барбалов каза, че в момента се извършва анализ на регулациите и слабостите ще бъдат отстранени. „Ролята на държавата е да помага на бизнеса, с различни законови механизми и по-облекчени правила“, допълни зам.-икономическият министър.

По време на дискусията стана ясно, че Министерството на икономиката и индустрията и Европейската банка за развитие подготвят анализ, целта, на който е малките и средните предприятия, техните производства да бъдат интегрирани в общата верига на доставките в ЕС, но там условието е да са по-голяма добавена стойност с по-голям принос във БВП на страната.

В дискусията участваха Лиляна Павлова, старши съветник във Фондация „Приложни изследвания и комуникации“, Надежда Ганчева, старши анализатор, Програма „Енергетика и климат“ в Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) и Крум Павлов, управител на „Логисофт“.

Материалът Зам.-министър Барбалов: Трябва да използваме максимално финансовите средства за иновации е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Образованието се превръща в ключов критерий за конкурентоспособността на икономиката. По-голям от инфраструктурата, данъчните тежести и особеностите на регионалното развитие. Това заяви вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев на форум „Южна България – рестарт и постижими цели“, организиран от в. 24 часа в Пловдив.

„Животът се променя, изискванията също. Затова реформата в образованието трябва да е перманентен процес, особено по отношение на професионалното образование“, обясни Дончев. Той подчерта, че имаме отчаяна нужда от инженери, технолози, математици и химици. По думите му нито една индустрия не може без квалифицирани работници. „Колко атрактивно е професионалното образование? Защо не е атрактивно нито за децата, нито за родителите им? Защото не подозират, че има индустрия“, отбеляза той.

По време на регионалния форум Дончев беше категоричен, че е необходимо разказът да е базиран на предизвикателствата, проблемите и стремежа към по-амбициозни цени.

Относно конкурентоспособността той подчерта като особено важно не само индустриалните зони и ускоряването на инвестиционния процес, а и миграцията към услуги и индустрии с по-висока добавена стойност.

За района на Пловдив вицепремиерът заяви, че процесите там са се случили като по учебник – силен градски център, привлекателен и за туризъм, и за заселване, култура, а около него концентрация на индустриални мощности. Като проблем посочи, че това не се случва с тези мащаби в други части на страната.

Той направи кратка икономическа ретроспекция на пътя на България от членството ни в ЕС досега, като посочи, че от началото БВП на глава от населението, отнесен към средноевропейския, е бил 31%, а сега е 66%.

Неведнъж съм казвал, че българската икономика е в трансформация. От началото на 2025 г. 55% от инвестициите и 79% от създадените работни места са във високотехнологичния сектор. Това е илюстрация, че сме на правия път. Дано го извървим по-бързо“, заключи вицепремиерът.

В рамките на конференцията бяха обсъдени още теми като инфраструктура, свързаност, енергийна сигурност, демографски предизвикателства и мястото на Пловдив в икономическата карта на страната. Събитието събра представители на изпълнителната и местната власт, бизнеса, академичните среди, граждански организации и др.

Материалът Томислав Дончев: Образованието се превръща в ключов критерий за конкурентоспособността на икономиката е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Космическите технологии и дейности стават все по-важни за нашето ежедневие и благосъстояние. С бързото развитие и разрастване на сектора ролята на Европейската космическа агенция (ЕКА) става все по-важна. Това каза зам.-министърът на иновациите и растежа проф. Георги Ангелов на заседанието на Съвета на ЕКА на министерско равнище, което се проведе в германския град Бремен.

Той потвърди, че България подкрепя разширяващата се роля на ЕКА като динамичен координатор на иновациите. „Нашата страна приветства интегрираната концепция на генералния директор на Агенцията. Тя има потенциал да превърне Европа в привлекателен глобален център на динамично развиващата се космическа икономика и да укрепи международното сътрудничество и общественото участие“, заяви Ангелов.

Зам.-министърът подчерта стратегическата цел да изградим силна космическа екосистема, основана на партньорства между индустрията, стартиращите компании, научните организации и университетите. По време на срещата Ангелов посочи, че България се стреми да се превърне в ключов участник във веригите за създаване на стойност в космическите технологии като предоставя високотехнологични продукти и услуги с добавена стойност.

По думите му важен елемент е постигането на устойчивост и гарантирането на технологичен суверенитет и стратегическа автономност за държавите членки. Според зам.-министъра това може да се случи като бъдат увеличени публичните и частните инвестиции по цялата верига на стойността, научните изследвания и иновациите получат повече подкрепа, продължи се разработването на нови услуги, базирани на космически данни и др.

„Резултатите от партньорството ни с Агенцията досега доведоха до над 160 проектни предложения и 53 реализирани български проекта с бюджет от над 10 милиона евро. Те са в области като мониторинг на въздуха, селско и горско стопанство, управление на отпадъците, морско наблюдение, енергийни системи и космическа храна“, отчете зам.-министърът.

Той увери, че в България се полагат усилия и се работи за активното участие на всички заинтересовани в националната космическа екосистема – компании, университети, изследователски центрове и публични институции. „За да изградим конкурентоспособна и устойчива основа, която ще позволи на страната ни да премине към следващия етап на партньорство – асоциирано членство“, заключи проф. Ангелов.

Материалът Проф. Георги Ангелов: Стратегическа цел е да изградим силна космическа екосистема в страната е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

В рамките на своето изказване вицепремиерът напомни, че исторически погледнато кохезионната политика е създадена като инструмент за преодоляване на бариерите във функционирането на единния вътрешен пазар на ЕС. По този начин, осигурявайки целенасочена подкрепа за най-слабо развитите европейски региони, кохезионната политика насърчава конкурентоспособността на целия Съюз.

Дончев определи предложението на Комисията за Многогодишна финансова рамка за периода 2028-2034 г. като амбициозно, но подчерта, че предложената сложна архитектура и механизми на изпълнение крият и някои рискове за държавите членки в посока загуба на идентичността и регионалния фокус на политиката за сближаване. Ето защо кохезионната политика следва да запази своята основна роля, а именно да подпомага изравняването на междурегионалните различия без новият подход да води до увеличаване на административната тежест.  В този контекст темата за опростяване на правилата става все по-важна. Той подчерта, че страната ни се надява през следващия период правилата за бенефициентите да са възможно най-опростени като гарант за бързина, прозрачност и ефективност при изпълнението на проектите.

Вицепремиерът проведе и двустранни срещи с Рафаеле Фито, заместник-председател на Европейската комисия и еврокомисар по сближаване и реформи, както и с румънския министър на инвестициите и европейските проекти Драгош Пислару, по време на които беше представена и дискутирана българската позиция относно бъдещата Многогодишна финансова рамка.

Материалът Форум на високо ниво обсъжда бъдещето на кохезионната политика в страните от ЕС е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Изкуственият интелект (ИИ) ще бъде основният двигател, фактор за икономическо развитие през следващото десетилетие. Ако правителствата, обществата, икономиките са достатъчно умни, трябва да се възползват по най-добрия начин. Това каза вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев на конференция „Изкуственият интелект и ИТ одитът в защита на публичните ресурси“, организирана от Сметната палата.

„Всяка съпротива губи шансове за бързо икономическо и обществено развитие“, категоричен е той и допълни, че трябва да побързаме с внедряването на ИИ.

Според него големият проблем, пред който ще се изправим скоро е, че светът ще се раздели на икономики, които предоставят услуги с висока добавена стойност, базирани на ИИ и ползватели. „България трябва да е сред доставчиците, а не сред ползвателите“, убеден е Дончев.

По думите му част от притесненията за ИИ, които съществуват са основателни, но реакцията на ЕС за ограничаването му не е била съвсем правилна. В същото време глобалните ни партньори и конкуренти като САЩ и Китай влагат усилия в развитието на ИИ. „Ние сме една от малкото държави, които имат собствен езиков модел. Трябва да експлоатираме всички възможности за систематичното му прилагане навсякъде, не само в държавната администрация и одита“, каза още Дончев.

Той е сигурен, че освен човешки капитал, имаме нужда и от инфраструктура. Вицепремиерът изтъкна предимствата на INSAIT и допълнителните възможности, които ще се разкрият пред България след изграждането на фабриката за изкуствен интелект BRAIN++.

На събитието на Сметната палата по случай 145-годишнината от създаването ѝ и 30 години от нейното възстановяване присъстваха още министър-председателят Росен Желязков, министърът на електронното управление Валентин Мундров, представители на академичната общност, бизнеса, експерти и други.

Материалът Томислав Дончев: България трябва да бъде сред доставчиците на услуги с ИИ, а не ползвател е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Дискусията „Партньорство за развитие: Държавата и бизнеса в процеса на присъединяване на България към ОИСР“ беше организирана от Британско-българската търговска камара. В нея участва още вицепремиерът Гроздан Караджов и зам.-министри, които отговаряха на въпроси на членове на ББТК.

Проф. Ангелов посочи, че Иновационната стратегия за интелигентна специализация ще бъде обновена. Той уточни, че към дефинираните в нея 5 тематични области – „Информатика и ИКТ“, „Мехатроника и микроелектроника“, „Индустрия за здравословен живот, биоикономика и биотехнологии“, „Нови технологии в креативните и рекреативните индустрии“ и „Чисти технологии, кръгова и нисковъглеродна икономика“ предстои да бъдат добавени още две – космос и отбрана.

„МИР надгражда тези приоритети, като се фокусира върху три области – чипове, космос и отбрана. Технологиите, свързани с полупроводниците са в основата на изкуствения интелект. Страната ни има потенциала да го надгражда в приложен аспект“, заяви още той. Зам.-министърът посочи, че има редица български компании с интерес и в трите области, чиито проекти и идеи се реализират успешно.

По отношение на инвестициите проф. Ангелов посочи, че приоритет са производствата с висока добавена стойност. „Ключът във всички индустриални области е да сме част от веригите за доставки. Влизането ни в ОИСР би довело до излаз към веригите за доставки в различните области“, обясни той и заключи, че трябва да се засили публично-частното партньорство.

Материалът Проф. Георги Ангелов: Членството на България в ОИСР ще подобри бизнес средата е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.