Новата процедура е по Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ (ПНИИДИТ). Бюджетът й е близо 28 млн. евро. Насочена е към микро-, малки, средни или големи фирми, висши училища и научни организации, които имат успешни проекти в някое от деветте институционализирани партньорства по програма „Хоризонт Европа“. Те са Кръгова биотехнологична Европа, Чисто въздухоплаване, Чист водород, Европейски железопътен транспорт, Глобално здравеопазване, Инициатива за иновативно здравеопазване, Изследване на управлението на въздушното движение  в единното европейско небе, Интелигентни мрежи и услуги, както и Интегрални схеми.

Партньорствата са сред ключовите приоритети на ПНИИДИТ, като програмата създава условия за по-активно включване на българската наука и бизнес в европейските вериги за стойност и ускорява трансфера на знания и технологии в икономиката. По Програмата за наука и бизнес ще бъде осигурено необходимото допълващо финансиране. За България това означава повече възможности за участие в дългосрочни сътрудничества, обединявайки ресурси и усилия в стратегически технологични области.

Кандидатстването по новата процедура е изцяло онлайн в системата ИСУН 2020 (https://eumis2020.government.bg/bg/s/Procedure/Info/1184b35f-3a2e-48c8-9b83-64e104cca917 ). Документи ще се подават на три етапа. Първият е от днес до 16:30 ч. на 15.06.2026 г. Вторият ще бъде отворен на 4 септември 2026 г. и ще е до 16 ноември, а третият – от 15 февруари 2027 г. до 31 май 2027 г. В платформата представителите на бизнеса и научните организации могат да задават въпроси и да искат разяснения от експертите на МИР. Отговорите ще бъдат публикувани в ИСУН, както и на сайта на Министерството.

Материалът МИР осигурява близо 28 млн. евро за участие на български организации в европейски партньорства за създаване на технологии и иновации е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Той допълни, че на пазара на мляко у нас продължава тревожната тенденция на намаляване на изкупната цена до 27 евроцента на фона на увеличените разходи. В тази връзка земеделският министър посочи, че  е важно да се използва целият набор от инструменти на Общата организация на пазарите, включително средствата от селскостопанския резерв и  мярката  за временно доброволно намаляване на доставките.

Позицията на България по проблемните теми е да се предвиди възможност неизразходваните средства по интервенциите и програмите в рамките на ОСП да бъдат използвани за финансиране на извънредни мерки за подкрепа на земеделските производители при кризисни ситуации, включително при настъпване на шок в производствените разходи. „Необходимо е активирането и плащането по тях да става с бързи темпове, за да се отговори своевременно на нуждите на фермерите“, подчерта Христанов.

По отношение бъдещите параметри на Общата селскостопанска политика, в своето изказване земеделският министър заяви, че въвеждането на дегресивността не следва да оказва негативно влияния на конкурентоспособността им. Според него осигуряваната подкрепа на доходите на ниво стопанство следва да бъде в достатъчни размери, за да допринесе за подкрепа на дохода на всички стопани, които имат активен принос. Заложените прагове за дегресивно намаляване на подпомагането са твърде ниски и по този начин ще бъдат засегнати малки и средни фермери, които имат важно значение за продоволствената сигурност и жизнеността на селските райони.

Министър Христанов изтъкна също, че е много важно постигането на пълната външна конвергенция на директните плащания, което трябва да бъде справедливо остойностено и изцяло допълнено към бюджета на интервенциите за подпомагане на дохода.

Относно устойчивото управление на горите министър Христанов отбеляза, че следва да бъдат насърчавани в по-голяма степен практики за управление на земята, които ограничават натрупването на запалими материали. „Това включва подкрепа за екстензивно пасищно животновъдство, агролесовъдни системи, поддържане на мозаечни ландшафти и активно управление на растителността“, каза още той.

По отношение превенцията от горски пожари, страната ни счита, че ефективното справяне с риска от тях изисква интегриран, превантивен и териториално насочен подход, който съчетава устойчиво управление на горите, стратегическо планиране на земеползването и активно участие на местните общности.

Материалът Министър Христанов: Ниски добиви или високи цени – това избираме без кризисно финансиране за българските земеделци е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Заявеното безвъзмездно финансиране по подадените проекти е на стойност 151,4  млн. евро, което е над два пъти повече от бюджета на мярката – 70,6 млн. евро.

По мярката документи подадоха микро-, малки, средни и големи предприятия. Минималният размер на финансирането е 51 129 евро, а максималният – до 3,6 млн. евро.

Със средствата предприятията могат да купуват машини, съоръжения, оборудване, специализиран софтуер, както и патенти, лицензи и ноу-хау. Целта е да подобрят промишления си капацитет в производството на продукти за отбраната и изделия с двойна употреба. Стоки с двойно предназначение са например високопроизводителни компютри и микропроцесори, радарни системи, лидари, криптографски софтуер, дронове, други безпилотни апарати и т.н.

По процедурата ще се финансират и строително-монтажни работи, като те не могат да надхвърлят 50% от общите разходи по съответните проекти.

Оценката на получените предложения ще стартира до края на месеца. След приключването й Министерството ще обяви списъците с одобрените кандидати.

Материалът Близо 200 фирми кандидатстваха за модернизация на производствата си на продукти за отбрана и изделия с двойна употреба е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Целта е чрез изпълнението на проектите да се подобри микроклиматът, да се намалят нивата на прах, шум, вибрации, вредни лъчения и опасни химикали, както и да се създадат условия за по-добра електро- и пожаробезопасност.

Благодарение на изпълнението на вече приключили проекти през последните 7 години в 310 предприятия са подобрени условията на труд за над 15 000 работници и служители.

Сред добрите практики са подобряването на микроклимата чрез внедряване на климатични и вентилационни системи; минимизирането на риска от прах и химични агенти чрез реконструкция и ремонт на локални аспирационни уредби над източника на отделяне на прах или опасни химични вещества. С финансиране от Фонд „Условия на труд“ работодателите са повишили осветеността на работните места, намалили са рисковете от шум с наднормени стойности и опасността от падане чрез подобряване на подовите настилки. С предприемането на мерки за минимизиране на риска от поражение от електрически ток и от възникване на трудови злополуки са свързани други добри практики.

Проекти за 2026 г. се приемат всеки работен ден в деловодството на Фонд „Условия на труд“. Всички подробности и условия за кандидатстване са публикувани на сайта на ФУТ – https://www.mlsp.government.bg/dokumenti-za-kandidatstvane .

Материалът Фонд „Условия на труд“ отпуска до 55 000 евро за подобряване на работната среда в предприятията е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

От процедурата могат да се възползват микро-, малки и средни фирми от различни сектори на българската икономика. Минималният размер на финансирането е 25 000 евро. Максималният е диференциран спрямо големината на компаниите. Микро- и малките компании ще могат да заявят безвъзмездна помощ до 250 000 евро, а средните до 400 000 евро.

Със средствата ще могат да се купуват необходимите за въвеждане на нови модели машини, съоръжения, оборудване, софтуери, патенти, полезни модели, промишлени дизайни и лицензии. Целта е на компаниите да се предостави подкрепа за подобряване на процесите, стоките или услугите, като се повиши иновационната им дейност и конкурентоспособността. Безвъзмездната помощ по процедурата ще е до 70% от общата стойност на проектите, като ще зависи от вида на дружествата и мястото на изпълнение на заложените дейности.

Кандидатстването е изцяло онлайн в системата ИСУН 2020 (https://bit.ly/4tot1Yc). Документите могат да се подават до 16:30 ч. на 27.05.2026 г. В платформата представителите на бизнеса могат да задават въпроси и да искат разяснения от експертите на МИР. Отговорите ще бъдат публикувани в ИСУН, както и на сайта на Министерството.

Материалът МИР ще подкрепи с над 96 млн. евро въвеждането на нови модели в бизнеса е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Фондът за МСП (Ideas Powered for Business SME Fund) представлява инициативаза предоставяне на финансова подкрепа под формата на ваучери, насочена към подпомагане на малките и средните предприятия в Европейския съюз при закрилата на техните права върху индустриалната собственост, както и към подобряване на рамковите условия за конкурентоспособност и насърчаване на предприемаческата дейност.

Инициативата, реализирана в резултат на съвместните усилия на СЕСИС, Европейската комисия и Мрежата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPN), има съществен принос за насърчаване на растежа и иновациите в Европейския съюз. От стартирането си, през изминалите пет години Фондът за МСП се утвърди като ефективен инструмент за финансиране и подкрепа на предприятията, допринасящ за защитата и устойчивото управление на техните активи.

Фондът ще продължи да подкрепя МСП и през тази година, като официалният старт на кандидатстването за ваучери е 2 февруари 2026 г. Този инструмент предоставя подкрепа с акцент върху устойчивостта, цифровизацията и глобалната конкурентоспособност на малките и средни предприятия. Програмата обхваща редица права върху индустриалната собственост, включително търговски марки, промишлени дизайни, патенти, сортове растения, IP Scan и IP Scan Enforcement.

За повече информация как може да кандидатствате посетете страницата на СЕСИС.

Материалът Стартира процедура за безвъзмездно финансиране по Фонда за малки и средни предприятия е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

По процедурата са подадени 135 проектни предложения от 43 общински администрации. След оценката 100 проекта са одобрени за финансиране, в съответствие със заложените индикатори по инвестиция C12.I7 „Развитие на амбулаторните грижи“.

Осем проектни предложения са отхвърлени като неотговарящи на изискванията, а 27 проекта са включени в списъка с резервните предложения.

Основната цел на процедурата е изграждане и оборудване на амбулатории за извънболнична медицинска помощ и консултативни медико-социални звена в трудно достъпни и отдалечени райони. Новите амбулатории ще бъдат предоставяни за безвъзмездно ползване от лекари и медицински сестри, чрез договори между съответните общини и медицинските специалисти.

С реализацията на проектите се очаква подобряване на достъпа до първична извънболнична медицинска помощ, както и по-добро териториално покритие на здравните услуги в страната.

Списъците с одобрените за финансиране предложения, резервните проекти и недопуснатите до финансиране могат да бъдат намерени в приложените документи по-долу.

Списък на предложените за финансиране предложения

публикуван на 29.01.2026

Материалът 43 общини получават финансиране за изграждане на 100 модерни амбулатории е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.