То защитава автори или притежатели на права като възпрепядства трети лица да използват техните произведения без разрешение. Правенето на филми е начинание, което поражда много различни слоеве права, които са свързани с различни елементи на творчество – сценарий, музика, режисура и актьорско изпълнение.

Съответните права трябва да се лицензират, прехвърлят и документират, за да може продуцентът – лицето, чиято задача е да превърне творческите идеи в продаваема концепция – да претендира за собственост на филма, да набави необходимите средства, за да направи филма, както и да лицензира права за разпространение и така че да достигне до възможно най-широка публика.

Сценарият винаги се счита за оригинално произведение, от което произтичат права на интелектуална собственост. Правният статут на договор със сценариста варира в зависимост от съответното законодателство.

Опитният продуцент се стреми да придобие възможно най-много права, за да има свобода при вземането на решения, например за продължение на филма. Първоначалният притежател на авторски права, от друга страна, се стреми да запази някои от тях, например право за публикуване, права върху героите (ако той или тя желае да напише продължение) и др.

Една от задачите на продуцента е да намери правилния режисьор за филмовия проект и да преговаря с него относно условията на договора му. Споразуменията покриват широк кръг от въпроси и в зависимост от юрисдикцията, режисьора може да бъде посочен като автор и съпритежател на правата върху филм; като служител, който получава възнаграждение; или и като двете. Режисьорите често получават и приходи в резултат от разпространението на филмовото произведение.

При направата на един филм се сключват договори и с актьорите. Те могат да бъдат изключително сложни, тъй като покриват въпроси засягащи интелектуална собственост – прехвърляне на права, условия за наемане и т.н. Някои държави предоставят на актьорите изчерпателен набор от така наречените сродни права, докато в много други страни актьорите се наемат като служители и имат малки или никакви правомощия да договарят условия на договор и възнаграждение.

Търговските марки също са важна част от филмовото изкуство.

Филмовите студия често използват една търговска марка, за да си създадат отличителна идентичност и да изпъкнат на пазара. Заглавите на даден филм също може да бъде защитено като търговска марка. Регистрирането на различни филмови елементи като търговски марки може да отвори вратата към доходоносни лицензионни споразумения и мърчандайзинг, с които да се покрият разходите за производство и промотиране на филма.

Технологиите и иновациите имат огромно влияние върху създаването на филми. Те подобряват качеството и редуцират разходи и време. Цифровите технологии дават огромни възможности за специални ефекти, стимулират развитието на филмите в жанр научна фантастика и фентъзи. Цифровата технология помага на филмовите творци да изобразяват визуално въображаемите светове, които техните герои изследват.

Материалът Интелектуална собственост – част от всеки етап от създаването на филма е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

При получаването на наградата от председателя на ЕП, режисьорът на „Ида“ Павел Павликовски заяви: „Ида е филм, който успя да докосне публиката в цяла Европа. Това показва, че киното все още има важна роля в нашето общество (…). Наградата LUX представлява нов тип награда за европейски филмови творци (…), която също така дава възможност на хиляди европейски граждани да се обединят и изпитат споделени емоции.“

Поздравявайки победителя, г-н Шулц заяви: „Европейските филми не показват просто едно „някъде“ и „някога“ – те представят специфични места и контекст (…). Те ни позволяват да научаваме за общата ни история и за историите на нашите съседи; те разкриват аспекти от реалността и живота на други държави и ни помагат да опознаем себе си и съседите си по-добре. Историите, разказани от европейското кино, ни дават шанса да разберем останалите и да заздравим чувството на обща принадлежност, преодолявайки националните различия“.

Силвия Коста, председател на комисията по култура и образование, допълни: „Инициативата на Европейския парламент за наградата Lux е нещо уникално: три филма със субтитри на 24 езика, показани в 28 страни, в най-малко 18 фестивали, в повече от 40 европейски градове; дебати и разговори за Европа за едни и същи културни продукти. Това е нещо, което не е било правено преди от никого.“

Европейският парламент връчва ежегодно наградата, за да помогне за популяризирането на филми, които докосват сърцето на обществения дебат в Европа. Сред финалистите за 2014 г. бяха и заглавията „Врагът на класа“ (Словения) на Рок Бичек и „Банда момичета“ (Франция) на Селин Сиама.

Заглавията, достигнали до финалната селекция, са субтитрирани на всички 24 официални езика на ЕС благодарение на европейско финансиране. Те бяха прожектирани безплатно по време на LUX дните в 28-те страни членки. Крайният победител беше избран чрез тайно гласуване сред европейските депутати.

Източник: Европейски парламент
Информационно бюро в България

Материалът Полският филм „Ида“ спечели филмова награда LUX за 2014 година е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Всъщност, по-рано през годината Ведомството за авторски права на САЩ е отхвърлило искането на актрисата да регистрира свои авторски права имено поради тази причина. Без да вземе под внимание обаче отказа за регистрация на Ведомството за авторски права и вълната от критики по темата, съдът отстоява решението си и отказва да приеме случая за преразглеждане. Тези събития оставят след себе си голямо объркване, най-вече защото не се очаква Върховния съд на САЩ да разгледа обжалване по случая, тъй като няма „спор“ между различните районни съдилища, тъй като никой дори не е и очаквал да се предяви такава нелогична претенция.

За щастие, миналия месец някой е подал същия иск пред Седми окръжен съд в САЩ (Conrad v. AM Community Credit Union), но съдът е постановил решение, което пряко противоречи на това по Garcia v. Google. Жена, носила костюм на банан по време на публично представление, подава иск за регистриране на авторски права въз основа на снимки и видео клипове, заснети от публиката. Съдът е отхвърлил иска на „банановата дама“, тъй като не тя е била лицето, записало изпълнението. С това съдебно решение вече е налице разделение между различни съдебни органи, така че ако от Google са настоятелни в отстояването на позицията си, вече има много по-голяма вероятност Върховния съд да разгледа случая.

Надежда Драгомирова

Източник: Forbes

Материалът Могат ли актьорите да претендират за авторски права над своите изпълнения? е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Материалът Мануела Русева е победителя в конкурса на IPBulgaria е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Има филми, с които се събираш с приятели за да ги гледаш, такива които те карат да се замислиш, такива които да ти напомнят за нещо важно от живота или пък просто те карат да се отпуснеш и да забравиш своите проблеми. Филмът е еволюирал от нещо повече от само „изкуство“ – той се е наложил като начин на живот.

В дадената тема ще разгледам един проблем на 21^ви век, тясно свързан с филмите – пиратирането. Как то се отразява на пазара, кои са най-често гледаните и сваляни филми, както и възможни причини за това явление.

 Пиратирането – какво представлява и какво го предизвиква

Какво всъщност е пиратиране? Това е кражба на интелектуален продукт, произвеждан от големи или малки самостоятелни филмови студия. В неговото създаване се инвестира много време и ресурси, идеи уникални по свой начин, труд. Затова неговата кражба или по-точно нарушаването на различните авторски и сродни права се превръща в голям проблем за филмовата индустрия. Това нарушение се заражда с развитието на технологиите и по-точно с разрастването на интернет пространството и неговите възможности за споделяне, обмен и разпространяване на информация. С тези действия хората съзнателно или несъзнателно лишават студията, актьорите, сценаристите, продуценти и всички участници в процеса на създаването на един филм, от правото им на възнаграждение на техният труд, бил той физически или интелектуален.

Защо използвам несъзнателно за определяне на това нарушение – защото се оказва че много хора нямат понятие от щетите, които нанасят със своя избор да свалят едно нелегално копие от интернет и да го гледат. Но незнанието не е оправдание, което може да се използва за да се оправдаеш за това което си направил. Всички разглеждат свалянето като по скоро леко престъпване на чертата, като дребно провинение поради факта че филмът трудно има физическо тяло (трудно може да го пипнеш и опиташ), както и заради самата среда на разпространение – дигитална. Но в самата си същност това е едно престъпление, нарушават се правата на множество хора с цел лична изгода.

Причините за това защо има пиратиране и какво го е породило са много. От тезата, че интернет е за свободно споделяне на всякакъв вид информация и под каквато и да е била форма, през твърдението че има хора които не могат да си позволят този продукт заради високата цена или пък липсата на възможност някъде да се консумира, до простата истина че има хора, които го правят съзнателно и умишлено с цел печалба. Всичките твърдения са прави в известна степен, за всеки човек някое от тях може да се приложи. Също така трябва да се спомена, че няма доказани вредите от пиратирането – много хора нямат достъп до кино продукции или пък нямат средства или дори време. За някои филми даже може да бъда използвано като реклама за това колко е качествена продукцията, като по този начин се утвърждават малко известни сценаристи, режисьори, актьори и други.

„Най-сваляните“ филми

Всички пиратирани филми се качват на интернет сървъри под формата на торенти (вид файлове за по-лесен обмен) и чрез специални програми само с няколко натискания на различни бутони сваляме цялото съдържание, качено там. Получава се бързо, лесно и не поражда особена мисъл за нарушението ни. Има няколко сайта в интернет, които са създадени с единствената цел сваляне на различно съдържание – филми, музика, програми, игри, списания, книги и тн. Те са всеизвестни и публични, използват се от хора, намиращи се навсякъде по света. Един от тях – BitTorrent е дал достъп до своите база данни – кои филми и колко пъти са сваляни.Заедно с TorrentFreak те изчисляват данните по долу и ги събират като изследване. Трябва да се отбележи, че данните не включват онлайн стрииминг, както и използването на програми от 3то лице и се основават на няколко източника.

Таблица 1.

Данните са отчетени от началото на календарната 2013 година до средата на декември, което изкривява изследването поради факта че по-ранно излезлите филми са били по-търсени и съответно е имало повече време, през което те да бъдат свалени. Както се вижда от таблицата, повечето от най-гледаните продукции са блокбъстъри. Изключение прави филм номер 7 „Гангстерски отряд“, които въпреки слабата си реализация на световно ниво е бил сред най-търсените. Общите приходи реализирали десетте филма са 5 262 026 148 млрд долара – това е половината от приходите на цялата филмова индустрия за 2013, които се равняват на 11 млрд долара. Това потвърждава, че най-сваляните филми са и едни от най-гледаните по кината в световен мащаб, с известни изключения. В таблица 2 се виждат най-гледаните филми за 2013:

Таблица 2.

Едва само два от най-гледаните филми са в топ 10 и за най-сваляните. Всички останали са по-назад в изследването. Това се дължи както на това, че част от филмите са от края на 2012 година, така и на факта че в последно време най-касовите филми имат много строги мерки за сигурност и се внимава много да не изтече съдържанието в интернет пространството. Като резултат може да твърдим че по-голямата част от изтеглените филми са такива с по-късно пускане на ДВД дискове, pay per view или под наем, като точно тези области страдат от ефектите на пиратиране и имат намалена реализация.

Най-теглените филми в България

Ситуацията в България е сходна с изледването на TorentFreak. Направих едно изследване на един от двата основни български торент сайта – Zamunda, по различни критерии. Прегледах всички сваляния на филми за 2013 на филми от сайта, като после прегледах съответно двайсетте най-теглени под различните формати качество. В крайна сметка резултатите са следните:

Таблица 3.

Както виждаме от най-гледаните филми на световно ниво, в топ 10 на най-сваляните филми има само два. Всички останали са не много известни, а три от тях са излезли в края на 2013 година. А от топ 10 най-теглените продукции в България само филм номер 1 – „Бързи и Яростни 6“ е сред десетте най-гледаеми филми в българските киносалони. Голяма част от тях (пет) са екшън филми, има по една комедия и анимация и три филма с различни жанрове.

Заключение

За последната година и половина пиратирането намалява своите темпове – новите филми блокбъстъри, които излизат в кината все по-бавно достигат интернет пространството с добро качество. Друг основен момент е че торент сайтовете започват все повече да бъдат преследвани от големите продуцентски къщи, като те ги принуждават да премахнат цялото съдържание поне за определен период.

Според мен лично пиратството не може да бъде изкоренено напълно поради ред причини. Най-добрият и прагматичен начин за справяне с този основен казус е да се допусне пиратство в такива граници, в които то не е прекалено голямо, което да не пречи реално на реализацията на печалби от излъчването, предаването и препредаването на филмовата продукция. А защо пиратството е нужно – защото по различните места в света има огромен брой хора, които нямат нужните условия (липса на финансови средства, липса на свободно време, липса на съоръжения), а не би трябвало да бъдат ограничавани поради различни фактори, независими от тях.

Автор: Явор Пармаков

Явор Пармаков, магистър специалност „Интелектуална собственост и бизнес“ в университета за национално и световно стопанство, където и съм завършил редовна форма на обучение бакалвър – специалност „Интелектуална собственост“. Интересите ми са насочени в областта на авторските права. 

Материалът Най „сваляните“ филми за 2013 година е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

„Филмите – една световна страст” е мотото под което СОИС отбелязва тазгодишния ден на интелектуалната собственост. Във връзка с това, представям на вниманието Ви интересен случай на две различни гледни точки на формални експертизи от различни ведомства (Служба за хармонизация във вътрешния пазар OHIM и Патентно ведомство на Република България).

AVATAR е научнофантастичен филм от 2009 г. написан и режисиран от Джеймс Камерън.Филмът е издаден и разпространен от TWENTIETH CENTURY FOX FILM CORPORATION. В OHIM са регистрирани немалко марки съдържащи думата AVATAR. От on-line базата им данни се вижда, чена TWENTIETH CENTURY FOX FILM CORPORATION се водят пет марки “James Cameron’s AVATAR”за различни класове от Ницската класификация. Две от тях са оттеглени, поради подадени опозиции от  MPF Group SPA.   Преди публикуването им в OHIM Bulletin формалната експертиза се е произнесла положително. Предвид опозициите TWENTIETH CENTURY FOX FILM CORPORATIONподават Application for Conversionв различни страни от Европейския съюз. Интересното е, че в Българското патентно ведомство експертизата постановява предварителен отказ на абсолютни основания чл.11 ал.1 т.6 от ЗМГО, като се иска съгласие от Джеймс Камерън да се използва името му в марката „James Cameron’s AVATAR”. Естествено, предоставено е нотариално заверено Consent to use to register name of living individual с подпис на Джеймс Камерън.

Материалът TM “James Cameron’s AVATAR” е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Кратка справка за българското кино

Годината е 1891, а известният по това време Томас Едисън е изправен пред поредното си изобретение, за което получава патент – кинетографа или първата кинокамера. Изобретение, което не просто се оказва революционно, а и достатъчно мощно, за да създаде след себе си цяла индустрия. По- нататък историята сама се пише или по-скоро прожектира…

В интерес на истината българинът открива киното сравнително късно. Това се в една вече Следосвобожденска България, където техническите новости буквално „изплюват“ на прага му и това „седмо чудо“. Усвояването на кинематографа започва с любезната намеса на чужденците, идващи отдалеч, за да смаят народа с „движещите се картинки“ и на един по-нататъшен етап е подето от няколко предприемчиви граждани, които също започват да обикалят из страната и да прожектират. И така всичко следва по реда си: идва идеята за място, на което да се събират хората, както и за направа на седмична програма какво ще се прожектира. За съжаление или пък не, българинът доста свенливо пристъпва към направата на собствена кинопродукция. С филма „Българан е галант“ българското кино най- сетне отбелязва своята премиера в лицето на първия български режисьор, сценарист и актьор Васил Гендов. Важно е да се отбележи, че по това време разграничаване на отделните роли е само по себе си доста абстрактно, а авторските права над продукциите дори не се споменават. Факт е обаче, че с това се полагат основите на една нова категория културно образование и за страната ни. Киното е социална придобивка, то възпитава сетивата и най- вече чувството на българина за естетика. Неслучайно в този период се появява и първата ни регулация в областта: „Правилник за контрола на кинематографическите филми“ от 1915г.

Следват години на възход и падение за киното в България. След Първата световна война в световен мащаб се наблюдава комерсиализация на идеята до превръщането и в чисто и просто бизнес. В България има откъслечни опити за стимулиране на киното, намиращи отражение в Закона за поощрение на родната литература и изкуство, който бива отменен твърде скоро. Следват години на цензура до 30-те, когато с появата на звуковия филм, се отбелязва своеобразен „бум“ в киноиндустрията. Киномрежата в страната придобива сериозни измерения – 213 кина и въпреки, че все още преобладават американски и съветски продукции, киното в България най-накрая се превръща в постоянен фактор, с който държавата е необходимо да се съобразява. През 1946г. се приема Законът за кинокултурата, а с него държавата буквално „взема кинокултурата в страната в свои ръце“. Със Закона за авторското право от 1951г. ясно се установява държавен монопол върху правата над филмите като цялостни произведения, най – вече върху производството и разпространението им. Авторското право върху филма е със срок от 10 години, като на авторите на сценария и музиката отделно се признават правата над творбите им, но без право на възнаграждения от използването на филма след неговото създаване.

Въпреки обособилата се ситуация в следващите 30 години следва безспорно най- плодотворният период за българското кино. В страната ни има над 3000 кина, включително пътуващи такива. Експериментира се във всевъзможни сфери с възможностите, които предоставя филмът като синтетично изкуство. Обособяват се различни филмови студия под шапката на държавата, но с изменение на ЗАП правата за филмите вече се признават на „предприятието, произвело филма“. Авторски права отделно се признават и на сценарист, режисьор, оператор, художник – постановчик, композитор, отново без допълнително възнаграждение. Дори така в исторически план това често се разглежда като голям „стоп“ за потенциала на българските кинотворци. Трябва да се признае обаче, че в онзи период е налице и широката достъпност до продукциите (цените на билетите умишлено са минимални). След 1991г. в България започва приватизация, която поставя темата за развитието на киното под голяма въпросителна. Създават се частни продуцентски къщи, филморазпространението също преминава в частни ръце, а киносалоните в страната буквално „се разпродават“.

Законът за авторското право и сродните му права от 1993г. прави някои изключителни нововъведения по отношение носители на АП. Правата на всички филми, създадени някога от Държавната кинематография, се прехвърлят на Националния филмов център. Оттук нататък носител на продуцентски или сродни права върху филма като цялостно произведение е продуцентът, в лицето на физическото или юридическо лице, осигурило финансирането на продукцията. Авторски права се признават на три лица: режисьор, оператор, сценарист, а при анимационните филми и на художник постановчик. Продуцентът вече се задължава да възнагради авторите срещу отстъпените от тяхна страна права за използване на готовата продукция. Сродни права върху изпълненията им се признават и на артистите, участвали в създаването на филма.

През 2003г. държавата приема Закон за филмова индустрия, с което се показва позиция относно запазването на идентичността на филма като творчески продукт. Законът регламентира преди всичко финансовата рамка, в която държавата участва в различни български кинопроекти. Важен момент обаче са и въведените клаузи за издаване на виза на прожектираните филми с изрично разрешение от носителите на права, както и клаузата, с която държавата се задължава да подпомага не само реализацията, но и възпроизвеждането и разпространението на различни български или европейски продукции.

Опитът ни от последното десетилетие показва, че част от регулациите са неефективно действащи: днес ситуацията в страната ни проследява съществуването на нов вид монопол – този на Мултиплексите, които излъчват преди всичко американски продукции. Отделен е въпросът, че такива са налични единствено в по-големите градове. Оказва се, че в епохата на дигиталната революция много българи всъщност са „принудени“ да прибягват до нелегални методи, за да имат достъп до филмовото многообразие, което светът ни всъщност предлага. В тази връзка интересни са инициативите от последните години, които правят опити да възродят „нетрадиционното“ кино у нас . Страната ни се запознава с все повече международни кинофестивали, на които участие вземат и съвременни български продукции. Търсят се алтернативни форми на показ, – пример, за което е „Пътуващото лятно кино на БНТ1″.

Разбира се, има какво още да се желае по отношение развитието на българския филмов пазар – предстои да се търси пресечната точка между комерсиалното кино и алтернативното такова. Налице е едно ново и ясно осъзнаване. Тенденцията показва, че младите хора сами търсят и преоткриват различни пътища към киното, което не просто забавлява за час или два и престава да съществува извън киносалона. Българинът вече върви по пътя на киното, което възпитава, обучава, изследва, разказва, трогва, разчувства, вълнува човека пред екрана. И най- вече оставя трайни следи в съзнанието му.

Източници:

• Докладът е изготвен с помощта на материали от лекционния курс на проф. Виолета Цакова в дисциплината „Филмов бизнес“ /УНСС/.

Използвани закони:

• Закон за авторското право и сродните му права, 2014г. Закон за филмовата индустрия, 2010г.

Материалът Авторскоправният аспект в развитието на българската киноиндустрия е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.