Автори:

Доц. д-р Иван Чалъков

Гл. ас. Донка Кескинова
катедра “Приложна и институционална социология”,
ПУ “Паисий Хилендарски”

Дизайн
Макар все още да не съществува като самостоятелен сектор, дизайнерската професия е една от основните  в творческите индустрии

С дизайн е свързана дейността на над полвината от фирмите в секторите рекламна дейност, книгоиздаване и печат, художествени занаяти и производство на кино и видеофилми. Тя е водещ дейност в рекламния бизнес.

Към месец май 2007 година почти половината от анкетираните представители на творческите индустрии смятат че вече е възможно обособяването на дизайна като самостоятелна творческа индустрия.

Книгоиздаване и печат

Радио и телевизия

Музика, театър, опера, цирк

Визуални и графични изкуства

Производство на кино и видео филми

Фотография

Софтуер и бази данни

Архитектура

Художествени занаяти

За повече майстори на художествени занаяти е налице ясна граница между собствено занаятчийския характер на тяхната дейност и преминаването и в индустрия, което те свързват най-вече с масово производство.  При повечето от тях тази граница не позволява разширяване на техния бизнес.

The post Специфични проблеми на отделните творчески индустрии appeared first on CopyRights.BG.

Материалът Специфични проблеми на отделните творчески индустрии е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Поставяме началото с представяне методологията на изследването и дефиниране на изследваните сектори. Очаквайте още:

• Анализ на статистическите данни за състоянието на творческите индустрии в България
• Творчески индустрии и авторски прави
• Правата на авторските и сродните им права – основа на творческите индустрии
• Специфични проблеми на отделните творчески индустрии

Автори:

доц.д-р Иван Чалъков

гл.ас. Донка Кескинова

катедра “Приложна и институционална социология”,
ПУ “Паисий Хилендарски”

Част 1

Настоящото първо по рода си картографиране на творческите индустрии в България цели да очертае тяхното състояние, икономически профил и потенциал за развитие. То възприема една по-тясна дефиниция, наложила се в преобладаващата част от съществуващите разработки в Европа и света, като се фокусира върху ядрото на творческите индустрии, за което е налице консенсус, че представлява икономическа основа на сектора. Става дума за тъй наречените дейности по създаване на съдържанието, характерни за всеки художествен продукт (книга, картина, скулптура, театрална постановка, игрален филм, музикално произведение, художествена фотография, компютърна програма, дизайнерска концепция, рекламна концепция) и тясно свързаните с тях дейности по материализиране и предаване на това съдържание на потребителите (записване, отпечатване, излъчване, изпълнение и др.). Това са дейностите, които имат най-голям принос в добавената стойност, генерирана от съответната индустрия.

Избраната от нас (прилагана също от колегите във Великобритания и други страни) по-тясна дефиниция до голяма степен съвпада с дефиницията на основните авторско-правни индустрии от методиката на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС), но включва като самостоятелни индустрии също архитектура и дизайн. Макар последните да са са тясно интегтрирани и в известен смисъл обслужват други индустриални сектори (поради което методиката на СОИС ги причислява към частичните авторско правни индустрии), при тях креативността, т.е. дейностите по създаване на съдържанието са водещи. Тези две индустрии и отговорят на критериите за включване им в ядрото на творческите индустрии.

Така с оглед осигуряване на сравнимост с други изследвания в чужбина, както и с обективните данни за техния икономическия принос, получени от изследванията по методиката на СОИС, настоящото картографиране на творческите индустрии в България включва единадесет сектора:
1. Книгоиздаване и печат (издаване на книги, вестници, списания и др.; печатане на вестници и други издания; предпечатна подготовка; спомагателна дейност по печатането, търговия на дребно с книги; дейност на писатели).
2. Музика, театрални продукции и опера, цирково изкуство (издаване и възпроизвеждане, звукозапис; производство на музикални инструменти; експлоатация на театрални, музикални и концертни сгради; друга развлекателна дейност; създаване и представяне на сценични спектакли; дейности на филхармонии, симфонични оркестри, ансамбли, хорове, групи и други; дейности на индивидуални творци, като актьори, режисьори, музиканти, водещи и конферансиета).
3. Филми и видео (възпроизвеждане на видеозаписи, производство на кино- и видеофилми, разпространяване на кино- и видеофилми, прожектиране на филми, дейности на индивидуални творци като актьори, режисьори).
4. Радио и телевизия.
5. Фотография.
6. Софтуер и бази данни (възпроизвеждане на компютърни записи, издаване на стандартен софтуер, други дейности по разработване на софтуер, обработка на данни, бази данни и др. дейности в областта на компютърните технологии).
7. Рекламна дейност.
8. Визуално и графично изкуство (дейности на галерии; индивидуални творци, като скулптори, художници, карикатуристи, художествени оформители на декори, реставрация на произведения на изкуството).
9. Архитектура.
10. Художествени занаяти (според националния регистър на занаятите – гравьорство, изработване на златни покрития, бижутерия, метални духови инструменти, мебели, играчки, различни видове музикални инструменти, бродирачество, тъкачество, плетачество, изрисуване на стъкло и порцелан, шлифоване и гравиране на стъкло, шлифоване и гравиране на скъпоценни камъни, изработка на керамични изделия и народни художествени занаяти).
11. Дизайн (графичен, уеб, мебелен, моден, медиен, интериорен и екстериорен).

Първите осем сектора са адекватно представени с един или повече кода в Националния класификатор на икономическите дейности – 2003. Останалите сектори не са добре представени т.е. те са част от „смесени” кодове, включващи и други, несвързани с авторските права дейност. Например кодът за сектор „Архитектура” включва и геодезични, инженерингови дейности. А „Дизайн” и „Художествени занаяти” са в кодове, които съдържат много други дейности. Това обуславя за основа за извадката да бъдат използвани и други източници, освен НСИ, а именно:
– за сектор „Архитектура” – базата на Камарата на архитектите в България;
– за сектор „Художествените занаяти” – базата на занаятчийските предприятия на Националната и регионалните занаятчийски камери;
за сектор „Визуално и графично изкуство”, който е представени в код 92.52, но по наша оценка не обхваща всички икономически субекти, интернет източници на галерии (http://www.need.bg/ – 81 галерии; http://www.programata.bg – 73 галерии; http://www.art.bg – 35 галерии).
– за сектор „Дизайн”. Проучванията и проведеното през 2005 година изследване в гр. Пловдив показват, че тук за “сектор” може да се говори само условно. Всъщност става дума за няколко различни дейности, наричани дизайн и конкретизирани със съответното прилагателно – моден, медиен, уеб/графичен , “на интериора”, мебелен и др. Някои от тези дейности – като графичен и уеб дизайн са неразделна част от сектора на софтуер, а медиен дизайн е обикновено е част от сектора на “книгоиздаване и печат” и/или “реклама”. Често изпълнителите им съчетават и други дейности. Единствено модния дизайн е относително обособен институционално. Тази разпръснатост на сектора и фактическата липса на самостоятелен институционален и организационен профил на дизайнерските дейности като цяло прави невъзможно осигуряването на надеждна база данни за представителна извадка., а съответно събирането на количествени данни които да позволяват статистически сравнения с останалите сектори. Ето защо ще бъде формирана подизвадка от реализираната основна извадка. Това ще бъдат фирми, за които дизайна е основна или значима част от тяхната дейност. Така получената подизвадка ще бъде подсилена с целенасочено подбрани дизайнерски фирми извън случайната извадка.

Планираният обем на секторните извадката е между 50 и 70 фирми и е определен на основата на приблизително равен размер на стохастичната грешка, зависещ от обема на генералната съвкупност на сектора. Планираният обем на цялата извадка е 620 фирми. При този обем на секторните извадки размера на максималната грешка на 50 процентов секторен относителен дял е 12-13% при 95% гаранционна вероятност, но пада на 8% при 80% гаранционна вероятност, което ние намираме за оптимално и задоволително при поставените цели и структура на генералната съвкупност.

Данните за целия отрасъл на творческите индустрии ще бъдат получени чрез претегляне на секторните данни, с тегла осигуряващи реалния относителен дял на сектора в общата генерална съвкупност.

The post НАЦИОНАЛНО ПРЕДСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ “КАРТОГРАФИРАНЕ НА ТВОРЧЕСКИТЕ ИНДУСТРИИ В БЪЛГАРИЯ” appeared first on CopyRights.BG.

Материалът НАЦИОНАЛНО ПРЕДСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ “КАРТОГРАФИРАНЕ НА ТВОРЧЕСКИТЕ ИНДУСТРИИ В БЪЛГАРИЯ” е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

„Когато Megaupload.com бе затворен през 2012 от правоприлагащите органи в САЩ, той беше най-големия и най-активният пиратски сайт, насочен към творческо съдържание по цял свят,“ – Стивън Фабризио, Старши изпълнителен вицепрезидент и Главен юрисконсулт на Филмовата асоциация на Америка (MPAA). „Съдържание, нарушаващо авторски права, бе налично на Megaupload.com и второстепенните му подсайтове на поне 20 езика, насочено към широка публика от световен мащаб. Според обвинителния акт на правителството, доходите на сайта от престъпна дейност възлизат на над $175 милиона и костват на притежатели на авторски права повече от половин милиард долара.“

Съдебният иск е подаден от Twentieth Century Fox Film Corporation, Disney Enterprises, Inc., Paramount Pictures Corporation, Universal City Studios Productions LLLP, Columbia Pictures Industries, Inc., и Warner Bros. Entertainment Inc., в Окръжния съд на Източeн окръг Вирджиния.

Посочените в иска ответници са Megaupload Limited, официален собственик на уеб страницата; Vester Limited, мажоритарен собственик на Megaupload Limited; основателя на Megaupload Ким Дотком (известен още като Ким Шмиц и Ким Тим Джим Вестър); Матиас Ортман, Главен технолог; и Брам ван дер Колк, който е отговарял за програмирането.

Според Фабризио, „Megaupload беше изграден върху поощряваща система, която възнаграждаваше потребителите да качват на сайта популярно съдържание, което в повечето случай бяха крадени филми, телевизионни шоу програми и друго търговско съдържание с цел забавление. Сайтът плащаше на потребителите въз основа на това колко пъти съдържанието се сваля от други – а не изплащаше нищо докато съдържанието, нарушаващо авторски права не е свалено поне 10,000 пъти. Megaupload въобще не беше услуга за съхранение на данни от облачен тип, а незаконен хъб за масово разпространение“. „За да бъде съвсем ясно, ако потребител качи свой материал, за да го съхранява, той не получава нищо – и реално, ако няма платен абонамент, Megaupload биха изтрили документите, ако не се даунлоудват достатъчно често. Но, ако същият потребител качи краден филм в пълната му продължителност, чиито авторски права многократно са нарушавани, той ще бъде заплатен за направените усилия. Това не е способ за съхраняване на съдържание; това е бизнес модел, предназначен да насърчава кражбата – и прави своите собственици много богати. В това няма нищо ново или иновативно. Собствениците са просто спекуланти, които използват съществуваща технология, опитващи се да забогатеят от усиления труд на някой друг.“

Фабризио отбелязва, че телевизионната и филмовата общественост работят ежедневно, за да разработят иновативни начини за наблюдение на съдържанието в интернет. „Днес, е по-лесно от всякога да гледаме шоупрограми и филми, които обичаме, където и когато ги искаме. Индустрията ни се стреми да предоставя на потребителите повече избор, и да им дава висококачествени и бързи услуги за гледане, каквито публиката очаква и заслужава.“

MPAA

Материалът Филмови студия съдят MEGAUPLOAD за мащабно нарушаване на авторски права е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Според необвързваща резолюция, приета от членовете на Европейския парламент, разпоредбите в страните членки на ЕС относно копирането за частно използване, напр. на музика, видео и филми, трябва да се хармонизират. ЕП призовава Комисията и страните членки да дадат възможност на купувачите да бъдат изчерпателно информирани за размера и целта на таксите, които плащат при закупуване на услуги или носители за запис и съхранение

„Системата на таксите за копиране за лично използване трябва да се модернизира, но не може да се замени от лицензирането, което би дало предимство на големите компании пред европейските творци“ – докладчик Françoise Castex (S&D, FR).

„Тази тема е предмет на интензивно лобиране, особено от страна на извъневропейската индустрия. Нейните представители искат системата за таксите за копиране за лично използване да бъде премахната, за да увеличат печалбите си за сметка на европейската култура. Това е нещо, което не можем да приемем.“

Заслужава си системата да бъде запазена, тъй като към настоящия момент няма алтернативен начин да се намери баланс между правото да се правят копия за лично ползване и правото на артистите да получават справедливо възнаграждение, се казва в резолюцията, която е била приета с 252 на 122 гласа, 19 въздържали се.

Необходима е допълнителна хармонизация

Членовете на ЕП посочват, че големите различия между националните системи за събиране на такси могат да възпрепядстват конкуренцията. Те призовават Комисията да представи законодателно предложение за хармонизиране на правилата за копиране за лично ползване и да потърси „общи основания, определящи кои продукти да бъдат предмет на налога“, както и да посочи критерий за „договореното споразумение относно цените, приложими за копирането за лична употреба“.

Таксите, дължими в следствие на копиране за лично използване “трябва да се прилагат за всички материали и средства, използвани за частно записване и съхранение, когато действията на копиране за лична употреба причиняват вреди на творците”. За да се избегне дублиране на налагането на такси, те следва да бъдат събирани в страната членка, в която пребивава крайният потребител на продукта.

Според ЕП, добре е страните членки „да отделят поне 25 % от приходите, получени от такси за копиране за лично ползване за насърчаване на творчески и изпълнителски изкуства и тяхната продукция „.

Предстоят още дискусии

В оповестената резолюция се казва още, че е необходимо допълнително дългосрочно обсъждане с цел оценка на системата за лично копиране и изследване на възможните алтернатива, тъй като настоящата система на такси за копиране за лично използване, не обхваща „в достатъчна степен разработки от днешната дигитална ера“.

Източник: ЕП

Материалът Такси за копиране за лично ползване – баланс между правата на потребители и творци е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.