Какво е Ozempik и за какво служи?

Лекарството Ozempik съдържа активното вещество семаглутид, което помага на организма да намали високите концентрации на кръвна захар и може да бъде полезно за профилактика на сърдечни заболявания. Въпреки това, това лекарство често се злоупотребява от здрави хора, без одобрението на лекар, за да отслабнат.

Защо това лекарство е фалшифицирано?

Внезапната популярност на Ozempik сред обществеността като средство за подпомагане на отслабването доведе до повишено търсене на това лекарство, което допълнително доведе до появата на фалшиви копия, които най-често се продават в Интернет.

Рискове за здравето

Установено е, че фалшивите писалки за инжектиране Ozempik съдържат инсулин вместо семаглутид, което излага пациентите на риск от хипогликемия (много ниска кръвна захар), която може да бъде животозастрашаваща. В редица случаи хората, използвали фалшив Ozempik, бяха спешно хоспитализирани, а някои от тях изпаднаха в кома.
Всички фалшифицирани лекарства са високорискови за употреба, тъй като често съдържат различни съставки от оригиналното лекарство, недостатъчно количество активно вещество или вредни съставки, които могат да причинят сериозни здравословни проблеми.

Нелегална продажба по интернет

Най-често срещаният начин за продажба на фалшиви лекарства е чрез интернет. По данни на СЗО всяко друго лекарство, продавано в интернет, е фалшиво. В Сърбия продажбата на лекарства по интернет е забранена със закон.

Препоръка за граждани

Не купувайте лекарства онлайн, дори и да не се продават редовно в аптеките поради недостиг.
Ако подозирате, че лекарството, което сте приели, е фалшиво, свържете се с Вашия лекар, инспекцията на Министерството на здравеопазването или Агенцията по лекарствата и медицинските изделия.

https://www.who.int/news/item/19-06-2024-medical-product-alert-n-2-2024–falsified-ozempic-(semaglutide)

Материалът Фалшиво лекарство Ozempik (семаглутид) – предупреждение на СЗO! е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Пейзажът на социалните медии продължава да се развива бързо – заедно с нововъзникващи платформи, социална търговия и редица други развиващи се пера, също се развива и заплахата от злонамерени потребители.

От фалшифициране и фишинг до представяне под чужда самоличност и фалшиви новини и твърдения, марките са изправени пред множество заплахи в социалните медии.

Медийното съдържание е потокът от информация, който отличава даден бранд от всички останали конкуренти на пазара. Тъй като социалните медии продължават да се развиват все по-бързо и по-бързо, паралелно с тях се развива и заплахата от кибератаки срещу бранда. Измамите от рода на представяне под чужда самоличност и “фишинг”, могат да доведат до непоправими щети на репутацията на марката, ако не бъдат проверени навреме.

Сигурността на съдържанието се превърна в основен приоритет за всеки “играч” в индустрията, защитаващ мрежи, данни и компютри срещу неоторизирани кибер пробиви, атаки или щети. Нарастването на злоупотребите в социалните медии произтича от два фактора: лекотата на използване и възможността за създаване на акаунти и огромния брой потребители, които могат да бъдат достигнати.

През последните няколко години заплахите за киберсигурността бяха съсредоточени главно около индустрии като здравеопазване, търговия на дребно, финанси и енергетика. Технологията обаче се е развила и архаичните начини за комуникация в рамките на производствената индустрия са остарели. Когато комуникационните канали се променят, се променя и пейзажът на киберзаплахите. Сега, когато производствената индустрия няма друг избор, освен да използва интернет свързаността по различни начини, те са изправени пред суровата реалност, че не са били подготвени да се справят с предизвикателствата, свързани със сигурността, които идват с наличието на толкова много уязвими крайни точки.

Кражбата на интелектуална собственост е вид кражба на информация, която може сериозно да навреди на компания, но често се пренебрегва.

Сега, когато “нападателите” са измислили нови начини да проникнат в мрежа и да се движат дискретно странично в системата, потенциалът за кражба на интелектуална собственост се е увеличил. С течение на времето участниците в заплахата могат да влязат в система, без да бъдат открити, да се движат странично, да копаят информация и да напуснат системата, преди някой дори да разбере, че са там.

Мотивацията за атака за кражба на интелектуална собственост е по-малко свързана с финансова печалба, а повече с кражба на данни. Освен това кражбата на интелектуална собственост е трудна за откриване от специалистите по киберсигурност, тъй като участниците в заплахата просто крадат данни възможно най-дискретно, без да планират парична печалба. Атаките, в които се цели финансова изгода, са много по-лесни за откриване, тъй като участниците в заплахата, стремейки се да спечелят нещо финансово, често оставят бележки за ransomware и други доказателства, че са били в системите на жертвата си.

Съвети за превенция на кражба на интелектуална собственост:

• Идентифицирайте най-ценните си данни и разберете каква интелектуална собственост притежавате и къде може да се намира.
• Периодично преглеждайте потребителския достъп до вашата интелектуална собственост и чувствителни данни.
• Намерете своите пропуски и слаби места в киберсигурността, като прегледате правата за достъп на потребителите.
• Създайте политика за сигурност на данните.

Наблюдавайте непрекъснато служителите си, за да сте сигурни, че работят сигурно в рамките на корпоративната мрежа.

Материалът Как да предпазим успешно бранд при непрестанно нарастващите заплахи в социалните медии? е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

На 4 април 2022 г. в Солун се проведе среща на шестте града в ЕС, част от мрежата на автентичните градове – Authenticities, на която бе обсъдено актуалното състояние на мрежата, текущите действия и следващите етапи в дейността ѝ. Това бе първата среща на всички „автентични“ градове от създаването ѝ през 2020 г.

Според официалния сайт на мрежата на „автентичните“ градове дескрипцията на мрежата е  следната: “Authenticities е инициатива, предназначена да даде възможност на властите на местно ниво да ангажират граждани и партньорски организации в целия ЕС в борбата срещу фалшифицирането с оглед създаване на Европейска мрежа от автентичност.”

Към момента част от мрежата Authenticities са шест европейски града – Мадрид (Испания), Солун и Миконос (Гърция), София и Пловдив (България) и Банска Бистрица (Словакия). Градовете организират мероприятия и различни активности през цялата година, за да наблегнат и изтъкнат кои са опасностите от фалшификации, организират обучения за местните власти и разработват кампании за повишаване на информираността на потребителите и представителите на различни бизнеси.

На 4 април 2022 г. в Солун, Гърция се проведе първата среща на всички „автентични“ градове от създаването на мрежата през 2020 г. На нея присъстваха представители на шестте града в ЕС, част от мрежата – представители на националните служби за интелектуална собственост и заинтересованите страни от участващите държави от ЕС, както и съответно от градовете членки.

Срещата цели да създаде платформа за обмен на идеи и адекватна комуникация между различните заинтересовани страни и да привлече нови участници в мрежата. Фокусът на дискусията бе актуалното състояние на мрежата, текущите ангажименти и цели, както и бъдещи планове. Основният стремеж на мрежата е да дава информация и да защитава производителите и потребителите за възможните щети от фалшификацията и кражбата на интелектуална собственост.

Според официалния сайт на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) “Близо 1 от всеки 10 европейци (9%) заявяват, че са били подведени да закупят фалшификат. В държави като България този брой е дори по-висок (19%).”

Вредите, нанесени според докладвани случаи, включват загуба на оборот, накърняване на репутацията и загуба на конкурентно предимство.

Изпълнителният директор на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) Кристиан Аршамбо споделя, че “Това е проект, който събира две основни неща – осъзнаване и промотиране. Необходимо е да осъзнаем, че пиратството и фалшификацията са заплаха, както и да промотираме градовете с автентични продукти. Всички ние осъзнаваме проблема и работим върху него. Надяваме се, че още градове ще се присъединят към идеята за автентичност.“

На официалната церемония на 4 април 2022 в Солун, българското Патентно ведомство получи отличие за участието си в проекта “Европейска мрежа на автентичностите“ и успешното сертифициране на София и Пловдив като част от мрежата.

„Варна и Търговище ще бъдат следващите градове, на които ще обърнем внимание, когато говорим за защита на автентичността в България.“, това казаха Ивета Истилиянова, заместник-председател на Патентното ведомство на Република България и Ирина Николова, „Международно сътрудничество и проекти“ към Патентното ведомство на Република България.

Информация за всички активности на автентичните градове – Authenticities можете да следите на официалния сайт на мрежата.

Материалът Какво стана ясно на срещата на мрежата на автентичните градове – Authenticities за сферата на интелектуалната собственост? е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Съгласно чл.152, ал. 6 от Регламент (EC) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета  относно търговска марка на ЕС „Службата и съответните компетентни органи на държавите членки си сътрудничат с цел насърчаване на повишаването на осведомеността относно системата на търговските марки и борбата срещу фалшифицирането. Такова сътрудничество включва проекти, насочени по-специално към прилагане на установени стандарти и практики, както и към организиране на дейности в областта на образованието и обученията“.

В два поредни дни (27ми и 28ми май, 2021г.) Патентно ведомство на Република България проведе медийно събитие „Информационен ден“ за представяне на проекта Европейска мрежа за автентичности в Пловдив и съответно в София, съвместно с двете общини. Това са двата български града, които са част от мрежата. Първата европейска община с потвъден статут „Автентичност“ е гръцкият град Солун (20ти юли, 2020г.).

Според информация, публикувана на сайта на EUIPO, националните ведомства за интелектуална собственост на Португалия (община Лисабон) и Гърция (община Миконос) са изразили интерес да се присъединят към мрежата в близко бъдеще.

Надежда Драгомирова

Материалът Европейска мрежа за автентичности е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Резолюциите разширяват политиките на INTA за борба с фалшифицирането, които вече обхващат две допълнителни направления: (1) Приходи от фалшификати и (2) Нанасяне на изменения в оригинални продукти (remarking).

Приходи от фалшиви продукти

Необходими са силни механизми за борба с фалшифицирането, за ефективно преодоляване на опасността от фалшифициране и за защита на потребителите от заблуждаване с такива продукти. Тези механизми биха били от полза и за собствениците на търговски марки. Подобни мерки освен това биха лишили фалшификаторите от необходимите финансови ресурси за продължаване на незаконното и вредно поведение.

Резолюцията има за цел да овласти националните съдилища с правно основание временно да конфискуват активи, при спазване на подходящи доказателствени изисквания, преди да има влязла в сила присъда, когато приходите изглеждат резултат от фалшифициране.

Също така, чрез резолюцията се цели въвеждане на нова разпоредба за „конфискация от трета страна“. Тя би упълномощила националните съдилища да разпореждат конфискация на активи или постъпления от фалшифициране, когато фалшификаторите прехвърлят активи на трети страни с цел избягване на конфискуване.

Нанасяне на изменения в оригинални продукти (remarking).

Въпреки че продукт е трансформиран с нови компоненти, първоначаната търговската марка, прикрепена към него по време на производството, никога не се премахва или заменя по някакъв начин. След това този продукт се продава като нов и оригинален, носейки търговската марка на производителя.

Препоръката на INTA е такива продукти да се квалифицират като „фалшификат“ съгласно наказателното законодателство за фалшифициране, независимо дали оригиналната търговска марка остава прикрепена към маркирания продукт или е премахната и след това повторно поставена без разрешение.

Тази резолюция ще изпрати ясен сигнал към страните по света, че доколкото такова неправомерно поведение понастоящем не е забранено съгласно законите за криминално фалшифициране, трябва да се предприемат стъпки за приемане или изменение на законодателството, за да се предвидят наказателни санкции в този контекст.

Източник: INTA

Материалът Нови резолюции на INTA за борба с фалшифицирането е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Престъпността в областта на интелектуалната собственост все повече се счита за свързана с организираната престъпност и част от други тежки престъпления. Изключително важно е да се засили борбата срещу нарушенията на права на интелектуална собственост, особено в онлайн средата.

В контекста на пандемията с COVID-19, при която проблемът с фалшифицирането и пиратството набира нова скорост с незаконното производство и разпространение на фалшиви защитни средства и маски за лице, борбата с престъпността срещу ИС е от ключово значение за защита на потребителите. Разбира се, тя допринася и за запазване на здрава икономика и подкрепя възстановяването на легитимни бизнеси, особено творчески и иновативни.

Споразумението, което предвижда 750 000 евро допълнително финансиране за Евроюст до края на 2024 г., ще допринесе за изграждането на допълнителен експертен капацитет за борба с този вид престъпна дейност.

Засиленото сътрудничество между EUIPO и Евроюст освен това ще даде силен тласък на Европейската мрежа на прокурорите в областта на интелектуалната собственост (EIPPN). Той ще се изразява най-вече в подобряване на знанията, опита и изследванията на бизнес моделите зад нарушенията на права на интелектуална собственост. От голяма важност е да се разработят и идентифицират актуални материали, които да отговорят на повтарящи се въпроси по време на разследвания на престъпления срещу интелектуалната собственост.

Източник: Служба на ЕС за интелектуална собственост EUIPO
Снимка: Eurojust

Евроюст

Евроюст е орган на Европейския съюз за съдебно сътрудничество. Той има за задача да подобрява координацията между държавните органи за разследване и съдебно преследване в случаи на тежки престъпления с международен елемент, включително такива, свързани с права на интелектуална собственост.

Колегията на Евроюст се състои от представители на 27-те държави-членки – опитни съдии, прокурори или полицаи.

Компетентни за провеждане на разследванията и съдебните процеси са органите на държавите членки. Когато се засягат финансите на Европейския съюз Евроюст може и сам да започва разследвания. За тези случаи на базата на Евроюст в бъдеще с регламент може да бъде създадена Европейска прокуратура.

Материалът Споразумение между EUIPO и Евроюст във връзка с права на интелектуална собственост е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Проучването показва също, че загубените работни места в сектора са около 2,800, тъй като производителите продават по-малко отколкото биха могли при липсата на фалшифициране, и следователно наемат по-малко служители.

Всяка година, в рамките на ЕС се губят допълнително €360 милиона поради косвения ефект от фалшифицирането на спортно оборудване – производителите купуват по-малко стоки и услуги от доставчици, което пък води до мултиплициращо се действие и в други сектори.

Настоящия доклад, публикуван от OHIM чрез Европейската обсерватория за нарушения на права на интелектуална собственост,  показва и че правителствата губят около €150 годишно от пропуснати приходи поради този тип фалщифициране. Загубите са от данъци, социалноосигурителни вноски и ДДС, които не се плащат от производителите и дистрибуторите на фалшиви продукти.

Президентът на OHIM, Антонио Кампинос, казва: “ Всеки ден милиони хора в целия ЕС играят и се наслаждават на спорта. Въпреки това, много малко от тях знаят за икономическите щети, причинени от фалшифициране на спортни съоръжения в собствената им държава и в ЕС като цяло. С тази поредица от доклади, ние изследваме ефекта от фалшфицирането от гледна точка на загуба на приходи и работни места, сектор по сектор, за да могат политиците и гражданите на ЕС да имат пълна представа.“

Този доклад е трети от серията проучвания, провеждани от OHIM, относно икономическото въздействие на фалшифицирането в различни промишлени сектори в Европейския съюз, по отношение на загубата на работни места и приходи. През юли бе публикуван доклад за икономическото въздействие от фалшифициране на дрехи, обувки и аксесоари (включително спортно облекло), а през март, OHIM публикува резултатите от първото проучване – икономическо въздействие от фалшиви продукти в козметиката и личната хигиена.

Източник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар

Материалът Европейските производители губят 500 милиона евро заради фалшифициране на спортни стоки е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.