Със значително закъснение и след продължително обществено обсъждане, на 02 януари 2019 г. Министерски съвет на Република България предложи за приемане от Народното събрание проект на Закон за защита на търговската тайна. Миналата седмица мина и гласуването на първо четене като „За“ закона гласуваха 90 народни представители, „Против“ – 3 и „Въздържали се“ – 27.

Съгласно действащото българско законодателство защитата на търговските тайни не е толкова широко застъпена, колкото защитата на други права на интелектуална собственост. Понастоящем приложимата правна рамка е разпокъсана между Закона за защита на конкуренцията, който се отнася основно до практиките на нелоялната конкуренция, свързани с търговските тайни, и Търговския закон, който разглежда търговските тайни в контекста на търговските сделки. Съществуващите разпоредби и корективни мерки в тези закони ще останат в сила, но ще бъдат допълнени и значително разширени с новия закон.

Новият Закон за защита на търговската тайна има за цел да въведе в българското законодателство разпоредбите на Директива (ЕС) 2016/943 относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговска тайна). Първоначално беше предвидено изменение на Закона за защита на конкуренцията и Търговския закон, но след внимателен анализ бе взето решение, че е необходим изцяло нов закон, за да се осигури съгласувана законова рамка.

Основни елементи на новия Закон за защита на търговската тайна

Законът следва стриктно Директивата на ЕС за търговските тайни, като запазва сходни дефиниции за търговска тайна, притежател на търговска тайна, нарушител и нарушаващи стоки.

Особеност на новия закон е, че съдържа допълнителни разпоредби за разширяване на предоставената защита не само срещу стоки, нарушаващи търговската тайна, но и срещу услуги, чиито характеристики и начин на предоставяне се основават на нарушения на търговската тайна.

Новият Закон за защита на търговската тайна предвижда система от средства за защита. Притежателите на търговска тайна могат да поискат от гражданските съдилища (i) да установят съществуването на нарушение, (ii) да разпоредят прекратяване или забрана на такова нарушение, (iii) да забранят производството, предлагането, пускането на пазара или използването на стоки, които нарушават търговската тайна, или вноса, износа или съхранението на такива стоки, (iv) да забранят предоставянето на услуги, свързани с нарушение, и (v) да постановят унищожаване или предаване обратно на заявителя на документи или на устройства, съдържащи търговски тайни.

Исковете за извършено нарушение на търговска тайна са предмет на давностен срок от 5 (пет) години. Законът предвижда специфични правила за изчисляване на щетите, произтичащи от нарушение на търговската тайна, които имат за цел да вземат предвид особеностите на тези случаи и трудностите, които могат да допринесат за размера на вредите. Съдилищата ще трябва да вземат предвид не само преките вреди и загубата на печалба, но и елементи като печалбата, реализирана от нарушителя, както и неимуществените вреди на притежателя на търговската тайна.

Материалът Закон за защита на търговската тайна – гласуван от Парламента е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

КОНТЕКСТ

На 16 декември 2015 г. бе приета Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките. В тази връзка Патентното ведомство на Република България е разработило проект на изцяло нов Закон за марките и географските означения. От една страна, това е обусловено от необходимостта от въвеждане в националното законодателство на изискванията на Директивата. От друга страна, практиката по прилагане на действащия Закон за марките и географските означения и Регламента от 2009 г. относно марката на Общността, кодифициран с Регламента от 2017 г. относно марката на ЕС налага обсъждането на възможности за усъвършенстване на съществуващите процедури, действащи на национално ниво.

На 8 юни 2016 г. бе приета Директива (ЕС) 2016/943 на Европейския парламент и Съвета относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни), чиято цел е да въведе стандарти в националните законодателства на държавите- членки срещу незаконното придобиване, използване и разкриване на търговска тайна. Директивата си поставя за цел да хармонизира гражданскоправните средства в държавите членки на Европейския съюз, чрез които пострадалите от незаконно придобиване, използване и разкриване на търговска тайна могат да търсят защита. В тази връзка Патентното ведомство на Република България е разработило проект на нов Закон за защита на търговската тайна.

ЦЕЛ НА КОНСУЛТАЦИЯТА

Патентното ведомство на Република България е възложило на Центъра за оценка на въздействието на законодателството (www.ria.bg) разработването на Цялостна предварителна оценка на въздействието относно проект на изцяло нов Закон за марките и географските означения и Цялостна предварителна оценка на въздействието относно проект на нов Закон за защита на търговската тайна. Настоящата обществена консултация се провежда като етап от извършването на тези оценки на въздействието. Нейната основна цел е на тази ранна фаза от цикъла по формулиране на политики да се съберат достатъчно предложения, становища, данни и информация от заинтересованите страни относно очакваните ефекти от тези планирани от държавата регулаторни намеси.

ПЕРИОД НА КОНСУЛТАЦИЯТА

Консултацията се провежда в периода 28 юни – 4 юли 2018 г.

КАК ДА ИЗПРАТИТЕ ВАШИТЕ ОТГОВОРИ, МНЕНИЯ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Консултацията се провежда по интернет и е открита за всички заинтересовани страни, организации и граждани.

Попълнените въпросници, както и всички други коментари и становища във връзка с обществената консултация следва да бъдат изпращани по електронна поща на следния електронен адрес: services@bpo.bg и на ria@ria.bg.

Справка с получените мнения ще бъдат публикувани на тази страница.

Отговорите, за които е посочено да бъдат третирани като „анонимни“, ще бъдат публикувани без личните данни.

Отговорите, за които изрично е посочено да не се публикуват, няма да бъдат публикувани.

Материалът Обществена консултация относно нов Закон за марките и географските означения е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.