„Ще работя целенасочено за среда, в която идеите се развиват, иновациите с мисъл водят до икономически растеж, а резултатите са в полза на бизнеса и хората. Фокусът ще поставя и върху навременното изпълнение на европрограмите на МИР за бизнеса“, каза Младенова. Тя акцентира и върху важността за развитието на иновационната екосистема. „Именно иновациите може да придвижат икономиката на страната ни на следваща стъпка и това е нашата задача и цел“, заяви тя.

„Зад всяка започната реформа стоят хора и усилия. Приемствеността е уважение към труда им и гаранция, че резултатът ще се случи“, добави от своя страна Дончев.

При встъпването в длъжност министър Младенова проведе кратка среща и поздрави представителите на Европейската космическа агенция (ЕКА), които днес са на работно посещение в МИР във връзка с годишния преглед на текущите проекти, финансирани по програмите на Агенцията.

Материалът Ирена Младенова прие поста министър на иновациите и растежа от Томислав Дончев е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Темпът на развитие на технологиите ще става все по-стремглав. Това ще отваря невероятни икономически възможности. Не можем да си позволим бъдещето да ни се стовари на главата, а е необходимо сами да го градим. Ако имаме минимален инстинкт за самосъхранение като общество и държава, трябва всички теми, свързани с иновации, икономика на високата добавена стойност, индустрия и образование, да бъдат първи в политическия дневен ред. Tова заяви вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев на форум „Иновациите в образованието за умения на бъдещето“ в София.

Той подчерта, че иновациите не са секторна политика, а са свързани с всички останали политики. „Има достатъчно лабораторно оборудване на разположение на младите изследователи, има индустриални зони, има фокусирана подкрепа за авангардни разработки. 60% от сюжетите обаче са свързани с образованието, което е критичен фактор за конкурентоспособността на икономиката“, обясни Дончев.

Вицепремиерът подчерта необходимостта от повече инженери и квалифицирани работници. Също така е важна голямата тема за това как да върнем интереса към тези професии. Той определи като ключов и стила на преподаване – дали насърчаваме творческото мислене, дали насърчаваме критичното мислене.

Той обърна внимание, че по темата има обществен консенсус, но думите „индустрия“ и „иновации“ присъстват много рядко в политическия анализ. „Всички политици от всички партии да се фокусират най-после върху нещата, които могат да дръпнат много по-агресивно икономиката ни напред“, смята още Дончев.

Преди богати са били държавите, които са произвеждали много земеделска продукция и имат достъп до море. Впоследствие богати държави стават тези, които имат ресурси – въглища, дървесина, нефт, желязо, полезни изкопаеми. А в момента са богати държавите, които произвеждат скъпи, уникални, сложни,  висококачествени, конкурентни изделия и услуги, стана ясно от думите му и посочи, че това е формулата за растеж.

В заключение добави, че космосът ще бъде една от темите на следващите десетилетия. „Сигурен съм, че голяма част от хората не знаят, че България е в състояние да произвежда спътници“, каза той. Вицепремиерът добави, че трябва да бъдем още по-амбициозни и в мехатрониката, автоматизацията – сектор, в който имаме първокласни компании, но трябва да се увеличи броят им, което няма как да се случи без водещата роля на образованието.

Материалът Томислав Дончев: Темите иновации, индустрия и образование трябва да са приоритетни! е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Той напомни, че вчера България получи трето плащане по НПВУ на стойност близо 1,5 млрд. евро, с което средствата, постъпили по механизма от Европейската комисия към България, наближават 2 млрд. евро или близо 4 млрд. лв. „Това постижение е на фона на три години без каквито и да било плащания, постъпили в България“, уточни Дончев.

Вицепремиерът акцентира, че българското правителство успя да договори и главата REPower на стойност 480 милиона евро. По думите му в началото на четвъртата година от изпълнението на НПВУ плащанията към страната ни са били за 1,5 млрд. лв., а в момента възлизат на 4,5 млрд. лв. „Само в рамките на 2025 година са разплатени три пъти повече средства, отколкото за предходните четири години“, каза още Дончев.

През 2026 година предстои да бъдат подадени искания за четвърто и пето плащане по НПВУ на стойност близо 2.5 млрд. евро. Дончев посочи, че темпото на работа трябва да бъде запазено и дори ускорено. „Голяма част от реформите са направени на ниво Министерски съвет и на ниво Народно събрание. Продължаваме работата по тези изисквания, за да може да помогнем на следващите правителства. Надявам се безпроблемно да получат и да инвестират останалите средства“, каза в заключение вицепремиерът Дончев.

Материалът България е получила и инвестирала близо 8 млрд. лева европейски средства през 2025 година е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Образованието се превръща в ключов критерий за конкурентоспособността на икономиката. По-голям от инфраструктурата, данъчните тежести и особеностите на регионалното развитие. Това заяви вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев на форум „Южна България – рестарт и постижими цели“, организиран от в. 24 часа в Пловдив.

„Животът се променя, изискванията също. Затова реформата в образованието трябва да е перманентен процес, особено по отношение на професионалното образование“, обясни Дончев. Той подчерта, че имаме отчаяна нужда от инженери, технолози, математици и химици. По думите му нито една индустрия не може без квалифицирани работници. „Колко атрактивно е професионалното образование? Защо не е атрактивно нито за децата, нито за родителите им? Защото не подозират, че има индустрия“, отбеляза той.

По време на регионалния форум Дончев беше категоричен, че е необходимо разказът да е базиран на предизвикателствата, проблемите и стремежа към по-амбициозни цени.

Относно конкурентоспособността той подчерта като особено важно не само индустриалните зони и ускоряването на инвестиционния процес, а и миграцията към услуги и индустрии с по-висока добавена стойност.

За района на Пловдив вицепремиерът заяви, че процесите там са се случили като по учебник – силен градски център, привлекателен и за туризъм, и за заселване, култура, а около него концентрация на индустриални мощности. Като проблем посочи, че това не се случва с тези мащаби в други части на страната.

Той направи кратка икономическа ретроспекция на пътя на България от членството ни в ЕС досега, като посочи, че от началото БВП на глава от населението, отнесен към средноевропейския, е бил 31%, а сега е 66%.

Неведнъж съм казвал, че българската икономика е в трансформация. От началото на 2025 г. 55% от инвестициите и 79% от създадените работни места са във високотехнологичния сектор. Това е илюстрация, че сме на правия път. Дано го извървим по-бързо“, заключи вицепремиерът.

В рамките на конференцията бяха обсъдени още теми като инфраструктура, свързаност, енергийна сигурност, демографски предизвикателства и мястото на Пловдив в икономическата карта на страната. Събитието събра представители на изпълнителната и местната власт, бизнеса, академичните среди, граждански организации и др.

Материалът Томислав Дончев: Образованието се превръща в ключов критерий за конкурентоспособността на икономиката е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

В рамките на своето изказване вицепремиерът напомни, че исторически погледнато кохезионната политика е създадена като инструмент за преодоляване на бариерите във функционирането на единния вътрешен пазар на ЕС. По този начин, осигурявайки целенасочена подкрепа за най-слабо развитите европейски региони, кохезионната политика насърчава конкурентоспособността на целия Съюз.

Дончев определи предложението на Комисията за Многогодишна финансова рамка за периода 2028-2034 г. като амбициозно, но подчерта, че предложената сложна архитектура и механизми на изпълнение крият и някои рискове за държавите членки в посока загуба на идентичността и регионалния фокус на политиката за сближаване. Ето защо кохезионната политика следва да запази своята основна роля, а именно да подпомага изравняването на междурегионалните различия без новият подход да води до увеличаване на административната тежест.  В този контекст темата за опростяване на правилата става все по-важна. Той подчерта, че страната ни се надява през следващия период правилата за бенефициентите да са възможно най-опростени като гарант за бързина, прозрачност и ефективност при изпълнението на проектите.

Вицепремиерът проведе и двустранни срещи с Рафаеле Фито, заместник-председател на Европейската комисия и еврокомисар по сближаване и реформи, както и с румънския министър на инвестициите и европейските проекти Драгош Пислару, по време на които беше представена и дискутирана българската позиция относно бъдещата Многогодишна финансова рамка.

Материалът Форум на високо ниво обсъжда бъдещето на кохезионната политика в страните от ЕС е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Формулата за развитието на технологичния сектор зависи от това в България да се произвеждат скъпи и уникални изделия. Такива, които други не могат да създават. Това заяви вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев на форума „iN Sofia 2025“, организиран от Economic.bg.

По думите му има драстична разлика между този, който прави изделие със стремеж да намали с няколко цента стойността му, за да е конкурентоспособен и този, който прави сложно и рядко изделие.

Вицепремиерът отбеляза като проблем, че българската индустрия няма достатъчна видимост. „Ако направите анкета, вероятно 70% ще отговорят, че нищо не се произвежда тук. Няма да ми стигне времето да ви изреждам всички изделия, които се правят в България“, каза Дончев пред присъстващите на икономическата конференция.

Той засегна и образователната тема. „Кой днес отива да учи за инженер по електроника, за машинен инженер? В масовия случай те нямат очаквания, че има къде да работят. Това е огромен проблем“, коментира вицепремиерът. Той подчерта, че за целта е необходима публичност за технологичните постижения на българските фабрики.

„Фактор за дългосрочна конкурентоспособност на българската икономика е качествен човешки капитал“, подчерта Дончев.

По този повод министърът каза, че 2026 г. ще е първата година, когато в България ще се прилагат данъчни стимули, свързани с разходи за научноизследователска и развойна дейност. Към момента само 3-4 държави в ЕС нямат такива и тази грешка вече е поправена, отбеляза той.

„Понякога проблемът е в дребните настройки. България в последните десетилетия е инвестирала милиони в Центрове за върхови постижения и Центрове по компетентност, където има уникално лабораторно оборудване. Учените го ползват, но бизнесът не. Допреди седмици не знаеше къде какво има“, добави още Дончев. Той припомни, че преди дни беше представена в МИР първата интерактивна инвестиционна карта и в нея има данни за наличната научно-технологична инфраструктура (ВИЖ ТУК).

В събитието участие взе и зам.-министърът на иновациите и растежа Мартин Дановски. Той също допълни, че новите характеристики на конкурентоспособността са – скорост, адаптивност и възможност за непрекъснато иновиране. „Ако приемем тези нови характеристики на конкурентоспособността, ще имаме еднаква визия за това какви инструменти ще направим в следващата многогодишна финансова рамка“, каза Дановски.

Той постави акцент върху създаващите се Център за иновации в отбраната в СТП и Център за върхови постижения в Казанлък. Отбеляза и значимостта на INSAIT, GATE и новата фабрика за AI – BRAIN++ за цялостната инфраструктурна рамка.

Материалът Томислав Дончев: Българската индустрия няма достатъчна видимост е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Жените имат таланта да правят иновации. Изключително много са успешните примери за това в България и трябва да започнем от постиженията на дамите – учени в Българската академия на науките (БАН). Това каза вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев на кръгла маса „Жените в иновациите“ в София. Събитието се организира от сдружение „Дамски форум“. В него участва  еврокомисарят за стартиращи предприятия, научни изследвания и иновации Екатерина Захариева.

Вицепремиерът посочи, че в Института по физика на твърдото тяло към БАН при експеримент с лазерен лъч, чийто проект е с потенциал за пробив в световната наука, половината екип е дами. „В страната ни ролята на жената като иноватор, изобретател, мениджър и предприемач няма нужда от промотиране, но въпреки това все още трябва да се борим с предразсъдъците“, каза още той.

„Ако повечето от изобретателите бяха дами, не знам дали светът нямаше да е малко по-добър, по-емпатичен, по-човечен и по-грижовен“, каза в заключение Дончев.

Кръглата маса събра институции,  бизнес  и академични среди, които обсъдиха ролята на жените в иновациите, насърчаването на предприемаческия дух и научните постижения, както и бяха посочени примери за приноса на жените към икономическото и социалното развитие.

Материалът Томислав Дончев: Жените имат таланта да правят иновации е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.