„Един от факторите за привличане на млади хора е подобряване на икономическото представяне на рибарството, което е свързано и с разгръщане на възможностите за въвеждане на енергоспестяващи мерки в сектора, както и справяне с предизвикателствата, зададени от съществуващите правила за определяне на риболовния капацитет на флота“, допълни зам.-министърът. Той подчерта необходимостта от осигуряване на съвременни спасителни средства, съобразени с актуалните международни стандарти, както и адекватни обучения. „Навлизането на дигитални системи за наблюдение, ранно предупреждение за метеорологичната обстановка и съвременни средства за комуникация ще повишат нивото на предвидимост и безопасност по време на плаване.“, допълни зам.-министърът. В изказването си той подчерта важността и на опростяването на административните процедури, особено в сектора на аквакултурите, доколкото дългите процедури и покриването на екологичните изисквания често обезсърчават младите хора и те губят интерес към този вид дейност.

Позицията, заявена от името на България е категорична, че с оглед на необходимостта от обновяване на поколенията, след 2028 г. Европейският съюз следва да засили подкрепата за икономическата конкурентоспособност на сектора чрез мерки за привличане и задържане на младите хора в стопанския риболов и аквакултури. „Виждането на страната ни е, че това може да се осъществи чрез по-гъвкави и опростени механизми за финансово подпомагане, достъп до инвестиции за модернизация на флота, внедряване на иновативни технологии, цифровизация, повишаване на енергийната ефективност и реалистичен преход към нисковъглероден риболов. По този начин секторът на рибарството ще е по-атрактивен, защото именно младото поколение е носител на новаторството и прогреса. Необходимо е въведените правила да пазят не само рибните запаси, но също така и социалната тъкан на малките рибарски селища“, заяви още зам.-министър Палигоров.

България напълно споделя заявеното ирландско убеждение, че подкрепата и насърчаването дават възможност на всяко следващо поколение да достигне своя потенциал. Страната ни подкрепи призива на председателството чрез общите си действия европейските партньори да демонстрират, че осъзнават, че бъдещето на рибарството и аквакултурите зависи от устойчивото управление на европейските морски ресурси и екосистеми и от способността да се подкрепя икономическата жизнеспособност на всички крайбрежни общности, като се реагира на специфичните местни контексти чрез балансиран и диверсифициран подход.

Материалът България настоява за повече млади хора в рибарството и аквакултурите чрез иновации и европейска подкрепа е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Фирмите ще могат да внедрят технологии като изкуствен интелект, облачни решения, индустриален интернет на нещата (IIoT), киберфизични системи, дигитални близнаци, анализ на големи масиви от данни (Big Data), виртуална и добавена реалност, 3D принтиране и други решения от Индустрия 4.0. Средствата ще бъдат използвани за закупуване на нови машини и оборудване със сензори за събиране и анализ на данни в реално време, внедряване на интелигентни производствени системи, автоматизация на процесите и повишаване качеството на продукцията.

Процедурата предизвика сериозен интерес, като по нея кандидатстваха общо 742 предприятия. С увеличението на бюджета ще се даде възможност на повече компании да реализират инвестициите си в дигитална трансформация и да повишат своята конкурентоспособност.

Материалът Oще 286 фирми получават подкрепа за въвеждане на изкуствен интелект и облачни технологии е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Пред дипломатите Василев открои две от амбициозните цели – трансформация на икономическия модел към индустрия с висока добавена стойност и дигитална трансформация на услугите, които държавата предоставя на своите граждани и бизнес.

„Лично съм си поставил за задача през 2030 г. България да бъде най-доброто място в Европа за стартиране и развитие на бизнес с висока добавена стойност. Имаме необходимите предпоставки – таланта, достъпа до капитал и правителство, което ще направи необходимата правна рамка“, обясни той. Подчерта, че е важна и активната роля на всички останали министри, за да се идентифицират процесите, които ще доведат до по-бързи административни услуги за гражданите и бизнеса.

Василев каза, че в МИДТ се внедрява изкуствен интелект в ежедневните процеси и насърчава и останалите институции да го правят. Също така информира посланиците, че е създал Съвет от роботи. „Вярвам, че технологията не е враг, а средство за постигане на повече с по-малко. Те няма да ни заменят, нямат право на глас, нямат право да подписват, нямат право да вземат решения, но имат правото да участват в дискусията. Бъдещето ще бъде доминирано от технологии, но ще бъде изградено от хора“, заяви министърът на иновациите.

Той призова посланиците за активно участие в този диалог. „България има какво да даде. Не само да следва, а може и да води, защото имаме потенциал“, добави Василев. Изтъкна също, че на последния Съвет по телекомуникации в Люксембург Европейската комисия е призовала държавите да правят все повече софтуер с отворен код и министрите са обсъждали как да го направят в техните държави. „Аз взех думата и казах, че в България вече го правим. Министерството още в първия си месец пусна публично системата за контрол и прозрачност на публични разходи Сигма и я отворихме за всички. Не само да видят кода, а и да го надграждат“, обясни той в изказването си на конференцията.

На въпрос на посланиците относно необходимостта от по-тясно партньорството на България с Европейската космическа агенция, Василев отговори, че се водят активни разговори и амбицията е в максимално кратки срокове страната ни да стане асоцииран член към ЕКА. Той добави, че се правят и последователни стъпки за бизнес зона „Доброславци“, която да бъде дом на космически технологии.

„Международната олимпиада по изкуствен интелект е създадена в България. Международната олимпиада по информатика също. Българи са в топ 3 и топ 4 във вечните ранглисти на международните олимпиади по математика, информатика, физика, химия, компютърна лингвистика. Преди 32 години бяхме в топ четири на света по футбол. Днес сме на осемдесет и първо място. Нека не допускаме след 32 години да бъдем на осемдесет и първо място по математика, информатика, компютърна лингвистика. Имаме това наследство, което ни прави горди, но и ни задължава да се развиваме“, каза още министърът.

Василев обобщи, че имаме всичко необходимо България да бъде водещият фактор в технологичната трансформация на световно ниво и се надява това послание да се предаде чрез дипломатите ни в различните държави. „Аз и Министерството на иновациите и дигиталната трансформация ще предоставим на всеки един от вас каквато информация Ви е необходима, за да разказвате историята и потенциала на страната ни. България трябва да започне да има самочувствие, да изгражда позициите, да ги отстоява достойно“, заключи министърът към посланици.

Материалът Министър Василев пред посланиците зад граница: България може да се превърне от пасивен наблюдател в активен играч на технологичните промени е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Значението на тази област нараства особено бързо с развитието на квантовите технологии, които в бъдеще могат да поставят под въпрос част от използваните днес методи за защита на информацията. Затова водещи държави, научни организации и технологични компании инвестират значителни ресурси в разработването на ново поколение криптографски решения, устойчиви на възможностите на квантовите компютри.

Създаването на подобно научно направление в България е важна стъпка за развитието на национален капацитет в област, която има ключово значение за технологичната независимост, икономическата конкурентоспособност и сигурността. То ще даде възможност у нас да бъдат разработвани фундаментални научни изследвания и технологии на световно ниво, както и да бъдат привличани и обучавани млади учени в една от най-конкурентните сфери на глобалната наука.

Новото направление ще бъде оглавено от д-р Михаел Райхле, който се присъединява към INSAIT от ETH Zurich – един от водещите световни университети в инженерните науки, компютърните науки и математиката. Той избира страната ни пред предложения от Франция и Германия. Научните интереси на д-р Райхле са в областта на криптографията и информационната сигурност. Работата му е насочена към създаването на технологии, които защитават чувствителните данни, позволяват сигурното им използване и обмен и гарантират поверителността на потребителите в дигитална среда.

Преди ETH Zurich, д-р Райхле завършва докторската си степен в École Normale Supérieure – едно от най-престижните висши училища във Франция, и в Inria Paris – водещия френски национален институт за изследвания в компютърните науки, изкуствения интелект и математиката.

Научните му резултати са публикувани в най-престижните световни конференции по криптография и киберсигурност, сред които CRYPTO, EUROCRYPT, ASIACRYPT, IEEE Symposium on Security and Privacy и ACM Conference on Computer and Communications Security. Негово изследване е сред малкото избрани статии от CRYPTO 2022, получили покана за публикуване в Journal of Cryptology – едно от най-авторитетните научни издания в областта на криптографията на световно ниво.

Освен фундаментални научни изследвания д-р Райхле работи и по тяхното практическо приложение в индустрията, включително в сътрудничество с PQShield – една от водещите компании в света, специализирана в постквантовата криптография.

Присъединяването на д-р Михаел Райхле към INSAIT е поредна стъпка в развитието на Института като център, който привлича водещи международни учени и създава в България научни направления с ключово значение за бъдещето на технологиите.

Материалът България ще развива технологии срещу квантовите хакери е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Събитието ще събере учени, инженери, предприемачи и млади таланти, които ще представят най-новите постижения в областта на космическите технологии, STEAM образованието и дигиталната трансформация. В програмата са включени лекции, интерактивни демонстрации, работилници и кариерни инициативи, насочени към следващото поколение иноватори.

Министерството на иновациите и дигиталната трансформация приветства инициативи, които насърчават интереса на младите хора към науката, технологиите и предприемачеството и допринасят за развитието на иновационната екосистема в България.

Повече информация и регистрация: HELLO, SPACE | Bulgaria Calling 6.0.

Материалът Предстои най-големият младежки фестивал в България, посветен на Космоса, науката и технологиите е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

България има инструментите, екосистемата и волята да бъде лидер на европейската сцена в отбранителните технологии. До 2030 г. целта е ясна – България да е най-доброто място в региона за създаване на продукти с висока добавена стойност, включително в отбраната. „ХЕМУС 2026″ е стъпката, с която ще го покажем. Това заяви министърът на иновациите и дигиталната трансформация Иван Василев на откриването на Международното изложение за отбранителни продукти и услуги „ХЕМУС 2026“. То се провежда от днес до 6 юни в Международния панаир в Пловдив.

На церемонията присъстваха президентът Илияна Йотова, министърът на отбраната Димитър Стоянов, зам.-министри, висши офицери от Българската армия, представители на местната власт, академичните среди, отбранителната и технологичната индустрия, стартъпите и др.

„Министерството на иновациите и дигиталната трансформация за първи път участва като съорганизатор на „ХЕМУС“, заедно с Министерството на отбраната и Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията, защото технологичният суверенитет не се постига от едно министерство. Постига се, когато армията, индустрията и иновациите работят заедно към обща цел“, каза в началото Василев.

Той подчерта, че България направи смели крачки през последните години към постигането на технологичен суверенитет и включването ѝ в европейската верига на доставки за продукти с двойна употреба. Страната ни участва активно в иновационните програми на НАТО – Ускорителя за иновации в отбраната на Северния Атлантик (DIANA) и Фонда на НАТО за иновации. Василев заяви, че интересът на българските компании към програмите е нараснал чувствително.

Министърът съобщи, че София тех парк е избран през май за акселератор към мрежата DIANA и това е признание за качеството и потенциала на нашата иновационна екосистема.

Той заяви още, че Центърът за иновации в отбраната е точката за тестване на нови технологии и усъвършенстване на съществуващи отбранителни системи. „Основен приоритет е производството на български дронове и искаме България да стане дроновият хъб на Югоизточна Европа“, добави Василев.

„За да се движим по-бързо, планираме въвеждането на регулаторни пясъчници, правната рамка, която позволява на компании да тестват нови технологии с двойна употреба в продължение на 24 месеца, без пълно лицензиране. Защото иновацията не може да чака бюрокрацията“, категоричен беше той.

В заключение каза, че Центърът за върхови постижения в Казанлък ще свърже науката с индустрията с фокус върху критичните технологии, възобновяемата енергия и наноматериалите. „Структурата трябва да се превърне в регионален иновационен център от стратегическо значение за националната и за европейската сигурност. Казанлък не е случаен избор. Там има история, има хора, има експертиза. Имаме какво да надграждаме“, завърши Василев.

След откриването министърът посети част от изложителите и се запозна с техните иновативни разработки.

По-късно през деня той ще проведе срещи и с български стартъпи, на които ще бъде предоставена допълнителна информация от Главната дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ към Министерството относно възможностите за финансиране и развитие на стартиращите им компании.

В рамките на изложението днес Министерството на иновациите и дигиталната трансформация организира и „STARTUP NETWORKING“. Това е първото по рода си пичинг събитие в историята на „ХЕМУС“. Чрез него МИДТ дава възможност на 15 български стартъпа в сферата на технологиите с двойна употреба да представят своите иновативни разработки и идеи пред най-големите национални и международни отбранителни компании и инвестиционни фондове.

Утре (4 юни) МИДТ организира панел „Иновации и технологии – мястото на МСП, start-up и dual-use компании, връзка иновации – научни изследвания“ в рамките на Индустриалния форум.

_______________________________________________

Припомняме, че Министерството на иновациите и дигиталната трансформация се присъедини към организационния комитет на „ХЕМУС“. Международното изложение на отбранителни продукти и услуги осигурява платформа за европейските и международни компании да демонстрират техните иновации и създава възможности за съвместни научно-технически разработки на изделия с двойна употреба. С активното включване МИДТ се осигуряват допълнителни възможности за българските фирми от сектор отбрана, сигурност, космически технологии и др.

Материалът Министър Василев на „ХЕМУС 2026“: Иновациите не могат да чакат бюрокрацията е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Сега е времето за смелите решения и да се сложи край на раздутите администрации, каза на брифинг министърът на иновациите и дигиталната трансформация   

Обединихме Министерството на иновациите и растежа и Министерството на електронното управление в едно – Министерство на иновациите и дигиталната трансформация (МИДТ). С това слагаме край на изкуственото разделение на иновациите от дигитализация. Искаме МИДТ да е институция със скоростта на бизнеса, а не на бюрокрацията и безкрайната администрация. Като общество не може да си позволим да закъснеем. Държавите, изградили правилните и работещи институции сега, ще оформят правилата на следващите 30 години. Искаме България да бъде една от тези държави, които ще изградят икономиката на бъдещето. Това каза министърът на иновациите и дигиталната трансформация Иван Василев на брифинг пред медиите. Той представи новия дизайн на Министерството, управленския екип и основните приоритети.

„България беше поставена пред избор – или остава в логиката на вчерашната икономика, базирана на евтин труд и нисък растеж, или се позиционира като активен участник в икономиката на бъдещето. Политиката на правителството е ясна –  ускорен устойчив икономически растеж, базиран на иновации и технологии с висока добавена стойност“, заяви в началото министър Василев.

ДОСЕГА

„Заварихме две министерства с 19 дирекции, 589 служители и 70 незаети щатни бройки. Дублиращи се функции и силозирана политика. Ниско ниво на дигиталните услуги. Всички знаем колко време сме чакали по опашки на гишета, знаем колко е трудно лутането из различни сайтове и получаването на различни кодове за достъп до тях. Данните са разпръснати“, обясни министърът. По думите му иновационната екосистема е разпокъсана. Също така, той подчерта, че инструментите за насърчаване на политиките за развитие на технологични компании не винаги работят в синхрон. „Предприемачите нямат едно гише или ясен процес, който да следват, за да развият идеята си в успешен бизнес“, заяви Василев и добави, че са похарчени огромни средства през годините с незадоволителен резултат. В тази връзка той информира, че още през следващите седмици ще бъде представена и първата версия на платформата „Сигма“, с която ще бъде представено по разбираем начин къде са отивали всички тези пари през последните години.

НОВА СТРУКТУРА И ДИЗАЙН

Министърът презентира пред журналисти новата структура на министерството, която ще бъде публикувана за обществено обсъждане. „Предлагаме новата структура на Министерството на иновациите и дигиталната трансформация да се състои от 8 дирекции. Ще намалим щатното разпределение с 23%, или иначе казано – ще оптимизираме със 120 бройки. Ще сложим ясни процеси, в които служителите не се дублират и отговорността не се размива. Това е реална оптимизация и административна реформа, а не такава само на хартия“, заяви министър Иван Василев.

По думите му сега е времето за смелите решения и да се сложи край на раздутите администрации и позиции за приближените до властта. „Край на получаването на заплата без да си стъпвал в министерството или пък да си работиш, само когато си искаш. Фокусът става – ясни цели, ефективност, развитие на кадрите и справедливо възнаграждение за тези, които реално вършат работа. Това не е чистка или реваншизъм. Това е шанс за тези, които имат желание да се развиват в държавната администрация. Освободеният ресурс отива към иновационна политика, дигитална трансформация и киберсигурност“, категоричен беше още той.

ВИЗИЯ И ПРИОРИТЕТИ

Министър Василев подчерта, че визията е България да стане най-доброто място за стартиране и развитие на бизнес с висока добавена стойност. До 2030 г. страната да се утвърди като европейски лидер в дигитализирането на публичния сектор и иновационен хъб, където администрацията работи за гражданите и бизнеса и където високите технологии създават качествени работни места и устойчив икономически растеж.

Сред стратегическите приоритети за тази визия той отбеляза чувствително да се подобри средата за правене на бизнес с висока добавена стойност, България да привлича таланти, държавата да не ти иска документи, които тя самата издава, проактивна администрация с дигитални услуги за хората и бизнеса и без чакане по опашки. Той подчерта като особено важно още изграждането на капацитет в стратегическите и критично важни технологии като изкуствен интелект, роботика, киберсигурност и управление на данни.

„Днес представяме нашата визия за структура и устройствен правилник. Призовавам всички хора, работодателски организации, синдикати, неправителствени организации и заинтересовани страни да бъдат активни и да се включат с предложения и идеи в периода на общественото обсъждане. Всяко мнение наистина е важно за нас“, заяви още министърът на иновациите и дигиталната трансформация. „Включете се с вашите предложения. Очакваме вашите писмени предложения. Бъдете критични, защото ние нямаме нужда от аплаузи, а от работеща институция. Ще сме министерство, което ще чува хората“, добави още той.

ЕКИП

Пред медиите той представи екипа си – Мира Йосифова, зам.-министър; Атанас Мазнев, зам.- министър; Тодор Колев — Съветник по темите изкуствен интелект и дигитална трансформация и Мартин Грозев, парламентарен секретар;

Зам.-министър Йосифова подчерта, че МИДТ ще бъде отворена, компактна и проактивна институция. „Сред ключовите задачи ще бъде и създаването на инструменти, които да помогнат на българските компании не само да стартират, но да се разширяват и да излязат на международните пазари“, каза тя. От своя страна зам.-министър Мазнев заяви, че целта е министерството да не функционира като IT дирекция на администрацията, а като стратегически двигател на дигиталната трансформация. „На ниво политики и регулации министерството трябва да навакса в изоставането“, добави той.

В заключение министър Иван Василев каза, че целият ръководен екип на МИДТ поставя интереса на държавата пред партийните, икономическите и личните интереси. „Всички български граждани, всички данъкоплатци, сте нашият работодател. Министерството на иновациите и дигиталната трансформация ще бъде министерство на бъдещето, което ще чува хората и няма да се крием зад дебелите стени. Ние сме ваши служители и ще направим всичко възможно, за да постигнем това, което обещахме“, обобщи министърът.

Материалът Министър Иван Василев: МИДТ ще работи със скоростта на бизнеса, а не на бюрокрацията е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.