То защитава автори или притежатели на права като възпрепядства трети лица да използват техните произведения без разрешение. Правенето на филми е начинание, което поражда много различни слоеве права, които са свързани с различни елементи на творчество – сценарий, музика, режисура и актьорско изпълнение.

Съответните права трябва да се лицензират, прехвърлят и документират, за да може продуцентът – лицето, чиято задача е да превърне творческите идеи в продаваема концепция – да претендира за собственост на филма, да набави необходимите средства, за да направи филма, както и да лицензира права за разпространение и така че да достигне до възможно най-широка публика.

Сценарият винаги се счита за оригинално произведение, от което произтичат права на интелектуална собственост. Правният статут на договор със сценариста варира в зависимост от съответното законодателство.

Опитният продуцент се стреми да придобие възможно най-много права, за да има свобода при вземането на решения, например за продължение на филма. Първоначалният притежател на авторски права, от друга страна, се стреми да запази някои от тях, например право за публикуване, права върху героите (ако той или тя желае да напише продължение) и др.

Една от задачите на продуцента е да намери правилния режисьор за филмовия проект и да преговаря с него относно условията на договора му. Споразуменията покриват широк кръг от въпроси и в зависимост от юрисдикцията, режисьора може да бъде посочен като автор и съпритежател на правата върху филм; като служител, който получава възнаграждение; или и като двете. Режисьорите често получават и приходи в резултат от разпространението на филмовото произведение.

При направата на един филм се сключват договори и с актьорите. Те могат да бъдат изключително сложни, тъй като покриват въпроси засягащи интелектуална собственост – прехвърляне на права, условия за наемане и т.н. Някои държави предоставят на актьорите изчерпателен набор от така наречените сродни права, докато в много други страни актьорите се наемат като служители и имат малки или никакви правомощия да договарят условия на договор и възнаграждение.

Търговските марки също са важна част от филмовото изкуство.

Филмовите студия често използват една търговска марка, за да си създадат отличителна идентичност и да изпъкнат на пазара. Заглавите на даден филм също може да бъде защитено като търговска марка. Регистрирането на различни филмови елементи като търговски марки може да отвори вратата към доходоносни лицензионни споразумения и мърчандайзинг, с които да се покрият разходите за производство и промотиране на филма.

Технологиите и иновациите имат огромно влияние върху създаването на филми. Те подобряват качеството и редуцират разходи и време. Цифровите технологии дават огромни възможности за специални ефекти, стимулират развитието на филмите в жанр научна фантастика и фентъзи. Цифровата технология помага на филмовите творци да изобразяват визуално въображаемите светове, които техните герои изследват.

Материалът Интелектуална собственост – част от всеки етап от създаването на филма е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Доц. д-р Тереза Тренчева

Трети национален семинар с международно участие
“Интелектуалната собственост – формула за успех, творчество и иновации ”

София,

26 Април 2015

ПОЗДРАВИТЕЛЕН  АДРЕС

от Националния портал за Интелектуална собственост

до организаторите и участниците в Третия национален семинар с международно участие « Интелектуалната собственост – формула за успех, творчество и иновации »

За трети път Университетът по библиотекознание и информационни технологии организира отбелязването на световния ден на интелектуалната собственост със семинар. Инициатива, която се превръща в единственото присъствено събитие в страната по повод деня на интелектуалната собственост. Това е ден, в който творците, експертите и администрацията по целия свят са подтикнати да бъдат заедно и ако не друго, то поне да разкажат помежду си за своите проблеми и опит, в името на една добра идея и правно защитена възможност творците да получават възнаграждение за своето творчество.

26-ти април е своеобразен “ден на труда” за милиони творци, изобретатели и притежатели на IP права по целия свят, които се борят за справедливо възнаграждение и за достойна оценка на техния интелектуален труд и признаване на неговото съществуване сред другите категории труд.

Националният портал за интелектуална собственост IPBulgaria.bg  поздравява организаторите и участниците в Третия национален семинар « Интелектуалната собственост – формула за успех, творчество и иновации » с мотото на тазгодишния празник „Get up, stand up. For music” – “Събуди се, Стани за Музиката” .

“Събуди се, Стани за Музиката” – едно едновременно много сложно мото, но и много близко до нормалното ни ежедневие, описващо начина ни на живот и съществуване. Музиката е в нас и ние имаме нужда от нея и тя “музиката” – творбата, има нужда от нас.

Иван Н. Иванов

Национален Координатор  IPBulgaria.bg

https://ipbulgaria.bg/wp-content/uploads/2015/04/pozdravitelen-adres1.pdf

Материалът “Интелектуалната собственост – формула за успех, творчество и иновации ” – поздравителен адрес е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Иван Иванов е представител по индустриална собственост, Европейски патентен представител, Европейски представител по марки и дизайни, независим оценител на ИС, консултант по индустриална собственост в IP Consulting. Интереси в сферата на защитата и управлението на индустриалната собственост на предприятия, изготвяне на бизнес стратегии в сферата на ИС. Автор на редица публикации в страната и чужбина в областта на патентите и търговските марки.

Доц. д-р Иван Чалъков е ръководител на катедра „Социология“, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. От 1985г. до 2004г. работи в БАН – 1988г защитава докторска дисертация по социология на научното познание, а в периода 1995г. до 1999г. е заместник директор на Института по социология. Хонорован преповател в СУ „Климент Охридски”. Ръководи изследванията „Икономически принос на авторско-правните индустрии в България“ и „Картографиране на творческите индустрии в България“ в периода 07.2006г. – 07.2007г.

Настоящата разработка, създадена през февруари – март 2014г. е била използвана от Правителството на Република България при вземане на решение за стартиране работата по национална стратегия за интелектуалната собственост в България.

Въведение
Национална стратегия за интелектуална собственост (НСИС) ще съдейства за капитализиране на иновациите и творчеството в България, като даде ясен знак на бизнеса да разпознае и реализира икономическия потенциал на творчеството и иновациите на основа на ефективна защита на интелектуалната собственост (ИС). Очакван резултат от нейното прилагане е пълноценно използване на българския интелектуален и творчески потенциал за икономическото развитие на страната чрез създаване на нови работни места, разширен вътрешен пазар с качествени стоки и услуги, нараснал износ, увеличени данъчни постъпления, както и чрез утвърждаване на българската култура. Стратегията е насочена към създаване на реални предпоставки за развитието на иновациите и творчеството в пазарни условия чрез поощряване на предприемачеството и изграждане на балансирана система за защита на интелектуалната собственост.
Визия
Национална стратегия за интелектуална собственост (НСИС) цели превръщането на иновациите и творчеството в значим ресурс за развитие на българската икономика и отделните региони. Към 2020 г. в иновативните и творческите предприятия ще работят 25% от заетите, създавайки около 40% от брутния вътрешен продукт. Изисквайки професионална квалификация и умения над средните за страната, тези стопански субекти ще се превърнат в престижна и предпочитана сфера за професионална реализация на младото поколение и ще създадат устойчиво конкурентно предимство на България на световния пазар.
Предпоставки
Водещите икономически развити страни в света осъзнават необходимостта от систематичен и цялостен подход към ИС като са разработили и приели свои национални стратегии за интелектуална собственост. Сред тях са САЩ, Великобритания, Германия, Канада, Япония, Финландия, Швеция, Дания и Нова Зеландия. Световната организация за интелектуална собственост оказва подкрепа за осъществяването и поддържането на ефективни национални системи за интелектуална собственост като е подкрепила разработването на таки стратегии в Чехия, Унгария, Румъния, Хърватска, Македония и Армения, а в момента прави това в Сърбия, Черна гора, Малта и Албания.
Опитът на редица държави показва, че непълноценното и неправилното използване на ИС има възпиращ ефект за тяхното икономическо развитие. Националните стратегия за ИС обаче не могат да бъдат изготвяни или прилагани „отвън“ – за това е необходим широк обществен консенсус и съвместна работа на максимално широк кръг от заинтересовани дейци, координирана на достатъчно високо правителствено ниво. Тук трябва да се включат Патентно ведомство, Министерство на културата, Министерство на външните работи, Министерство на финансите, Министерство на икономиката и енергетиката, Министерство на правосъдието, Министерство на образованието и науката, Министерство на земеделието, както и представители на бизнеса и научната общноста като адресант на стратегията. Сред тях особено важни са представителите на производствения инженеринг, високите технологии, услугите и творческите индустрии, използващи уникални за България продукти на ИС.
Българската стратегия за ИС трябва да отдели особено внимание на неотложната нужда за създаване на гаранции и механизми, чрез които академичните научни изследвания да бъдат обективирани като икономически продукт. В тази връзка важен аспект на стратегията е създаването на условия за ефективен трансфер на знания и технологии. Тя ще допринесе за повишаване на авторитета на страната в чужбина чрез подкрепа на усилията за създаване на национален бранд, обединявайки усилията на правителството и частния сектор.
Цели на НСИС
Разработването и приемането на Национална стратегия за интелектуална собственост (НСИС) ще бъде силен знак, че българското Правителство признава важността на интелектуалната собственост за постигането основан върху иновации и използване на знанията растеж на националната икономика. Стратегията ще покаже, че правителството се ангажирало със създаване на условия за ефективното правоприлагане и правоналагане в областта на интелектуалната собственост, както и за провеждане и изпълнение на целенасочена технологична и иновационна политика, включително в областта на творческите индустрии и авторските права. НСИС ще изведе творчеството и иновациите като основен национален ресурс и ги превърне в национално конкурентно предимство.
Създаването на НСИС е реална предпоставки за ускорено развитие на иновациите и творчеството в пазарни условия. Ключът към нейния успех е ефективната защита на правата на интелектуална собственост и насърчаване на прилагането на продуктите на научното, инженерно и художествено творчество в икономиката.
Основните цели, които решава НСИС и които изцяло кореспондират на визията на Правителството за основано върху иновации и използване на знанието икономическо развитие са:
Осигуряване на ефективна защита на интелектуалната собственост

• Подобряване на бизнес практиките и мениджмънта във фирмите и стимулиране на иновациите в тях
• Утвърждаване на притежаваната или лицензирана интелектуална собственост като икономически актив с цел улесняване на достъпа до финансиране на иновативните предприятия и пълноценно използване на фондовете на ЕС
• Усилване на творческото начало и уважението към интелектуалната собственост в образованието и развитие на предприемачески умения сред студентите, с акцент върху тези от естествено-научните, инженерни, икономически и творчески специалности
• Развитие на клъстери (регионални комплекси) на иновативни индустрии

Очаквани резултати

• Последователна и балансирана правителствената политика, отчитаща аспектите  на ИС,  отговаряща на нуждите на титулярите на ИС и на обществото;
• Развитие на конкурентна българска индустрия и създаване на нови работни места;
• Разширяване на вътрешния пазар с качествени стоки и услуги, нарастване на износа и увеличаване на фиска;
• Качествена промяна в начина на възприемане и използването на обектите на ИС сред българските фирми, които:

– ценят ИС и притежават висока информираност за  начините за използване на правата си в тази област;
– уважават правата по ИС на другите и признават тяхния ефект върху собствената им дейност;
– изграждат партньорства с изследователи от  университети и изследователски институции на база на ИС.

• Качествена промяна в начина на възприемане и използването на обектите на ИС сред българската наука и висше образование, където:

– изследователите познават основаните на ИС бизнес модели, притежават необходимите технически умения в областта на ИС и умеят да извличат дивиденти от партньорството си с бизнеса;
– студентите притежават базисни представи за ИС и осъзнават значението на ИС в бъдещата  им работа.

• Ново ниво на нормативната и институционална среда в областта на ИС

–  достъпна и рентабилна правна система за разрешаване на спорове
– достъпна и рентабилна правна система за справяне със свързаните с ИС престъпления;
– професионални и достъпни правни и технически консултанти за бизнеса и изследователите;
– леснодостъпна техническа и правна информация за обществеността, изследователите и бизнеса;
– добре обучен професионален персонал в ПВ, който да  работи с други заинтересовани организации, за да увеличи ползите от тяхната работа.

Организация на работата
Работата по изготвянето на стратегията би следвало да се структурира в следните етапи:
1) оценка на актуалното състояние на ИС в страната;
2) преглед на функционирането на институционалната архитектура в областта на ИС;
3) очертаване на насоките за развитие на страната в областта на ИС.

Международен контекст
Създаването на НСИС ще утвърди участието на България в международните договори и институции, както и в Европейското патентно ведомство, Ведомството за хармонизиране на вътрешния пазар и Офисът за нови сортове растения в ЕС. Приетата стратегия за защита на интелектуалната собственост ще бъда сериозен аргумент за излизане на България от негативния списък ”Special 301”.

Материалът Национална стратегия за интелектуалната собственост в България е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

г-н Франсис Гъри Генерален директор
Източник: СОИС

Тази година темата на Световния ден на Интелектуалната собственост, 26 април, е: „Творчество – Следващото поколение“

Днес човечеството твори и се развива с много динамични и вълнуващи темпове. Науките за живота заедно с новите технологии генерират огромен потенциал за развитие. Те трансформират начина, по който живеем, общуваме, лекуваме се, забавляваме се, работим или учим.

„Какво ще ни донесе следващото поколение?” – Трудно е да предскажем бъдещето. Бързата ежедневна промяна на нашата Вселена в резултат на иновации , нови високи технологии и креативността настъпва във всяка сфера от живота ни.

Ролята на Интелектуалната собственост и хората е да подкрепят, този бърз ход чрез създаване на „уникален стимул за инвестиции в научноизследователската и развойна дейност, в иновациите, както и в културното творчество и производството“.

Тазгодишното послание на г-н Франсис Гъри е отправено към младите – бъдещето на нашата планета: „Младите хора имат способността да мечтаят по начин, който далеч надхвърля капацитета на възрастните хора. Те са бъдещето. Така че моето послание към следващото поколение в Световния ден на Интелектуалната собственост е: продължавайте да творите, бъдете новатори. И продължавайте да мислите за това, как Интелектуалната собственост следва да изпълнява своята роля в бъдещото социално управление на творчеството и иновациите. „

За да прочетете целия текст на съобщението, моля посетете уеб сайта на СОИС: http://www.wipo.int/ip-outreach/en/ipday/2013/dg_message.html

Материалът „Продължавайте да творите, бъдете новатори“ – Посланието на Генералния директор на СОИС г-н Франсис Гъри към „следващото поколение“ е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.