Тази година IFCD се присъединява към честването на Международната година на креативната икономика за устойчиво развитие. Акцентира се върху проекти, които имат за цел да допринесат силно за креативната икономика в развиващите се държави, които са страни по Конвенцията от 2005 г.

Обществени институции и неправителствени организации (НПО) са поканени да представят своите предложения, както и международни НПО, регистрирани в страни, които са страни по Конвенцията от 2005 г. Проектите за Международния фонд за културно разнообразие трябва ясно да доведат до структурни промени чрез:

• Въвеждане и / или разработване на политики и стратегии, които имат пряко и структурно въздействие върху създаването, производството, разпространението и достъпа до разнообразие от културни стоки и услуги;
• Укрепване на уменията в публичния сектор и гражданските организации в подкрепа на жизнеспособни местни и регионални културни индустрии и пазари в развиващите се страни.

Всички проекти в крайна сметка ще допринесат за устойчива творческа екосистема и Програмата за устойчиво развитие до 2030 г. на ООН.

През 2021 г., тъй като творческият сектор е изправен пред безпрецедентно предизвикателство, причинено от пандемията COVID-19, IFCD потвърждава ангажимента си да продължи да инвестира в култура и творчество като двигатели на устойчивото развитие.

Източник: ЮНЕСКО

Традиционно културно изразяване

Традиционните форми на културно изразяване, наричани още „фолклорни творби“, могат да включват музика, танци, изкуство, дизайн, имена, знаци и символи, представления, церемонии, архитектурни форми, занаяти и много други форми на артистично изразяване.

Материалът Международен фонд за културно разнообразие е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Авторски колектив:

Доц. Иван Чалъков  (ръководител на изследването),

Гл.ас.  Донка Кескинова,  хон. ас. Мими Василева

Анкетьорски екип от студенти в специалност “Социология” при ПУ “Паисий Хилендарски”:

Мария Дачева, Венелина Якубова, Георги Алексиев, Даниела Георгиева, Деница Грозева, Диана Ангелова, Димитър Мирославов, Елена Атанасова, Иван Лазаров, Калин Цветков, Красимира Спахиева, Надя Начева, Николина Госпова, Памен Димитров, Радостина Якубова (спец. “Психология”)

        В творчески индустрии в Пловдив преобладават производствени фирми, които работят основно за частни лица и малки частни фирми, чийто брой нараства значително през последните две години, докато обществения сектор осигурява едва около ¼ от поръчките в сектора. Малка, но важна част от фирмите (най-вече секторите софтуер, издателство и полиграфия, реклама) работят за мултинационални фирми, което ги издига на едно друго ниво като качество на предлагания продукт/услуга и организация на работата. Две от всеки пет фирми имат партньори в чужбина, а всяка пета фирма изнася част от своята продукция или услуги предимно в страните от Европейския съюз и балканския регион. Развойна дейност обаче извършват едва 6% от фирмите, като почти всички са от сектор софтуер.

        В отрасъла доминират микро-фирми със деклариран годишен обем на продажби около 100 000 лева, до 10 служители (най-често от 2 до 5), ползващи най-често свои собствени работни помещения с площ до 100 кв. м., разположени предимно в централната градска част. Това са основно самостоятелни фирми, управлявани от техните собственици. Изключение правят секторите софтуер и радио и телевизия, в който преобладават малки фирми и сектор издателство и полиграфия, съставен от малки, средни и големи фирми с многократно по-висок обем продажби. Някои от тези фирми са акционерни дружества управлявани от менижъри и управителни съвети, с поделения извън територията на града.

       Налице е възходящо развиващо се и експанзиращо в нови бизнеси мнозинство от фирми (над 60%), което продава основно на частния сектор, не разчита на държавата и останалите публични институции, не търси контакти и има подчертано критично отношение към тях. На фона на общата неудовлетвореност от общественото отношение към сектора, Пловдивската община и нейните институции е най-близо до потребностите на предедприемачите, като не скриват критичното си отношение към нея.

        Като цяло създадена е основна кредитна и консултанска инфраструктура за развитие на бизнеса, но с изключение на лизинговите услуги тя все още е на ниско равнище. Неразвити остават консултантски услуги с ключово значение за бъдещото ускорено развитие на творчески индустрии – по стратегическо планиране на фирмата, за разработка на инвестиционни проекти, за маркетинг и преквалификация на персонала.

        Изследването разкрива “мрежовия характер” на творчески индустрии в Пловдив – над ¾ от фирмите имат трайни партньори, особено в творческото създаване на своите продукти и услуги (за някои сектори този дял доближава и надхвърля 90%). Налице са активни ядра във всеки сектор, които наред с масовите форми на производствено сътруничество са ангажирани с по-дългосрочна, стратегическа визия за развитие, свързана с налагани на адекватна правна рамка и бизнес етика. Секторите са силно диференцирани по степента на организираност в съюзи и бизнес асоциации – тя е висока в архитектура, изкуство и художествени занаяти и моден дизайн. Огромното мнозинство от предприемачите се идентифицират положително като част от една бизнес общност, носеща им определени предимства.

        На фона на повишените продажби и експанзията на бизнеса, повечето фирми увеличават своя персонал и наемат нови служители, като в изследваните фирми 94% от персонала са етнически българи. Налице е конкуренция в секторите за квалифицирани специалисти и работници. Въпреки общопризната потребност от обучение и повишаване на квалификацията на персонала обаче, твърде малко са фирмите, които инвестират в обучение – едва една четвърт от анкетираните. Това се обяснява с голяма натовареност, липса на средства, страх обучените да не напуснат след това, както и с липсата на подходящи курсове по съдържание и форма.

        В отрасъла доминира спонтанното обучение на служителите вътре във фирмите, като едва 1/5 от тях използват специализирани външни услуги. Частната инициатива за услуги в тази област не е достатъчно развита и сред обучаващите агенти доминират университети, колежи и държавни центрове, както и школи към браншовите сдружения и асоциации. Проведените групови дискусии и интервюта изявяват потребността от кратки курсове по тясно специализирани теми както за предприемачите, така и за техните служители.

       За творчески индустрии в Пловдив са характерни нисък дял нематериални активи и неразвити права на интелектуална собственост. Фирмите рядко имат проблеми – самите те или техните бизнес партньори – при неспазването на тези права. При ниският дял нематериални активи в балансите на фирмите делът на юридически защитена интелектуална собственост (авторски права, патенти и др.), както и покупката на лицензи за такива, са още по-малки. Особено показателно е ниското отношение на правна защита на собствените разработки в сектори като софтуер и архитектура. От гледна точка на тези важни характеристики не можем да опишем различните сектори като принадлежащи към един отрасъл, а по-скоро те показват общи черти с останалите икономически отрасли в страната. Ако трябва да търсим все пак някаква специфична характеристика, която да защити идентичността на отрасъла, можем да я открием във високият дял на оригинални авторски разработки, присъщ на всички сектори, макар малка част от тях да са продукт на специализирана изследователска и развойна дейност. Това обаче е икономически потенциал, който не е станал икономическа реалност, т.е. не се е превърнал в отделен източник на приходи.

Материалът Обобщение на резултатите от социологическото проучване на фирмите от творчески индустрии в Пловдив е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Авторски колектив:

Доц. Иван Чалъков  (ръководител на изследването),

Гл.ас.  Донка Кескинова,  хон. ас. Мими Василева

Анкетьорски екип от студенти в специалност “Социология” при ПУ “Паисий Хилендарски”:

Мария Дачева, Венелина Якубова, Георги Алексиев, Даниела Георгиева, Деница Грозева, Диана Ангелова, Димитър Мирославов, Елена Атанасова, Иван Лазаров, Калин Цветков, Красимира Спахиева, Надя Начева, Николина Госпова, Памен Димитров, Радостина Якубова (спец. “Психология”)

Правата на интелектуална собственост – основа на творческите индустрии

Обикновено във всеки разказ най-важните събития се разиграват накрая. Тук описваме ситуацията с интелектуалната собственост. За много от предприемачите и техните служители тази тема може би не е толкова важна, но опита на другите страни, тръгнали преди нас в този бизнес, потвърждава недвусмислено фундаменталното значение на спазването на правата на интелектуална собственост. Защото тъкмо те позволяват ефективното капитализиране на резултатите от творчеството и знанията и интегрира тези разнородни на пръв поглед индустрии в единен отрасъл. Представянето на данните по темата започва с делът на оригиналните продукти и услуги, чрез които фирмите от творческите индустрии в Пловдив присъстват на пазара.  След това проследяваме доколко творческите усилия по създаването им са трансформирани в нематериални активи и приходи от продажби. Накрая изследваме дали неспазването на правата на интелектуална собственост са проблем в отношението между бизнес-партньорите в отрасъла.

Типично за отрасъла, голямото мнозинство от фирми продават авторски разработки. Поне част от “работата по поръчка” също трябва да се разглежда като участие в създаването на оригинални продукти, какъвто е примера с дизайнерите работещи за рекламни агенции, софтуерните фирми, майсторите на художествени занаяти (при последните оригиналността се преплита с традицията като те по правило работят по поръчка, откъдето и ниския им дял на графика долу).

Разпределeнието по сектори очертава тези от тях, в които творческия елемент в най-голяма степен е част от същността на бизнеса – архитектура, софтуер, моден дизайн и реклама (където също работят много дизайнерски фирми).

Нашият въпрос тук е в по-слаба форма от известните индикатори на OESD (Frascati Manual), според които  фирми инвестиращи над 20% от приходите в развойни изследвания (R&D)  и иновации се приемат за високо-технологични фирми. Ние питаме просто за “нови продукти”, макар в част от секторите (софтуер, архитектура, книгоиздаване и др.) въвеждането на нови продукти безусловно предполага такива изследвания. Това се вижда и от долната графика, където най-много такива фирми има в секторите радио и телевизия и пластични и музикални изкуства, а също и реклама, където новостта и оригиналността е важен елемент от предлаганата услуга.

Интересно е, че всяка четвърта фирма от сектор издателство и полиграфия също влага значим дял от печалбата за иновации. Ако е вярно, че Пловдив е втория полиграфска център в страната след София, то очевидно конкурентния натиск тук принуждава фирмите да залагат на иновациите.

Отново стигаме до парадокс – макар по-голямата част от фирмите в отрасъла да продават оригинални продукти и правят сериозни инвестции за тяхната разработка, почти ¾ от тях нямат или не могат да отговорят на въпроса за дяла на резултатите от проявеното творчество в техните активи. Все пак регистрираме 15% от фирмите, в които интелектуалната собственост осигурява сериозна част от стойността на активите (над 30%).

Разпределението на неотговорилите разкрива реципрочно съотношение – сред неотговорили с най-малък дял са тъкмо в секторите, които по-горе видяхме че почти изцяло разчитат на оригинални разработки (софтуер, архитектура, реклама).

Най-много неоттоворили има в сектор  изкуство и художествени заняти, където продуктът от творчеството е трудно отчуждаем от телесната способност на неговите носители и не се поддава така лесно на патентоване, авторски права и т.н.

Графиката дава разпределението по сектори на фирмите, декларирали висок дял нематериални активи (над 30%) – 9 от 16-те фирми в тази група са от секторите софтуер и моден дизайн, а само една фирма е от изкуство и художествени занаяти.

Почти всички изследвани фирми са дали информация по този индикатор. От тях по-малко от 60% декларират някакъв тип нематериални активи. Авторски права, патенти, фирмени марки и софтуер по-често притежават в сектор архитектура (над 80%), софтуер (80%), моден дизайн (над 80%), издателство и полиграфия и радио и телевизия (67%). Отново най-нисък е делът в сектор изкуство и худ. занаяти – 73% декларират че не притежават такива активи.

Само 1% процент от изследваните фирми са реализирали приходи от продажба на свои патенти или  лицензи по тях! Забележителен е факта че сред малкото фирми реализирали приходи от продажби на интелектуална собственост няма нито една от софтуер и моден дизайн: “При този ограничен пазар патентоването е безсмислено – скъпо е, а може и да ти го откраднат. Но в самата ни работа има ноу-хау което знаем само двамата собственици.Така си пазим хляба…” (софтуерна фирма). Занаятчийство в сферата на високите технологии…

Изглежда ситуацията със защитата на  авторските права е по-добра, тъй като сектор радио и телевизия (където много фирми работаят и в звуко и видеозаписната индустрия) има най-виоск дял фирми с  приходи от интелектуална собственост. Висок е делът и в пластичните и музикални изкуства. В добре организираната гилдия на архитектите също има фирми реализирали такива приходи.

Закупуването на лицензи и патенти е друга възможност за въвеждането на нови продукти в сектора. Неговото равнище също така е индикатор за наличието на пазар на интелектуална собственост в отрасъла и позволява измерването на степента на развитие на този пазар. Сравнение на тази графика със инвестициите в нови разработки показва, че средно два пъти по-малко фирми закупуват лицензи и патенти спрямо инвестиралите в авторски разработки.

Разпределението на закупените права на интелектуална собственост в различните сектори показва, че става дума най-вече за авторски права и лицензи в аудио-визуалните изкуства, включително рекламата. Този резултат може да бъде от кампаниите по лицензирането на софтуер, музикални и други продукти на интелектуалната собственост, провеждани през последните години. Все пак значимия дял от над 1/3 от софтуерни фирми закупили лицензи говори, че сектора, който инвестира най-много в развойна дейност и чиито фирми притежават едни от най-значимите дялове нематериални активи, се явява и купувач на тези продукти.

Всъщност както според приходите от продажба на права на интелектуална собственост, така и според закупените такива, различните сектори като че ли принадлежат към различни отрасли…

Данните с които завършваме открехват завесата за причините, поради които за повечето фирми в отрасъла защитата на на собствените разработки и закупуването на правата за ползване на продукти на интелектуалната собственост на други фирми е скъпо или излишно занимание. Всъщност една на всеки шест (дори една на всеки седем) фирми е имала досега проблеми поради това че нейните бизнес партьори не спазват правата на интелектуална собственост. За друга част от причините ще стане ясно и от данните от груповите дискусии и интервютата.

Малкото проблеми с интелектуалната собственост са сравнително равномерно разпределени в нейните различни сегменти.

Резюме 6:  Високият дял нематериални активи и развитите права на интелектуална собственост не са присъщи на творческите индустрии в Пловдив. Нещо, повече, от гледна точка на тези важни характеристики не можем да опишем различните сектори като принадлежащи към един отрасъл! Дори на ниското равнище на нематериални активи, защитени авторски права, патенти и др., както и покупката на лицензи за такива, секторите силно се различават помежду си, като особено показателно е ниското отношение на правна защита на собствените разработки в сектори като софтуер и архитектура. По тези  показатели изследваните от нас сектори показват общи черти с останалите икономически отрасли в страната, а не нещо специфично. Ако трябва да търсим все пак такава характеристика и се опитаме да защитим идентичността на отрасъла, можем да я открием във високият дял на оригинални авторски разработки, присъщ на всички сектори. Това обаче е икономически потенциал, който не е станал икономическа реалност, т.е. автономен източник на приходи. И една от причините за това, че фирмите рядко имат проблеми – самите те или техните бизнес партньори – при неспазването на правата на интелектуална собственост.

The post Картографиране на творческите индустрии в Пловдив – права на интелектуална собственост appeared first on CopyRights.BG.

Материалът Картографиране на творческите индустрии в Пловдив – права на интелектуална собственост е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Авторски колектив:

Доц. Иван Чалъков  (ръководител на изследването),

Гл.ас.  Донка Кескинова,  хон. ас. Мими Василева

Анкетьорски екип от студенти в специалност “Социология” при ПУ “Паисий Хилендарски”:

Мария Дачева, Венелина Якубова, Георги Алексиев, Даниела Георгиева, Деница Грозева, Диана Ангелова, Димитър Мирославов, Елена Атанасова, Иван Лазаров, Калин Цветков, Красимира Спахиева, Надя Начева, Николина Госпова, Памен Димитров, Радостина Якубова (спец. “Психология”)

Емпирично социологическо изследване на творческите индустрии в гр. Пловдив – ноември 2005 – януари 2006 г.

1.       ДИЗАЙН НА ИЗСЛЕДВАНЕТО. ОПИСАНИЕ НА ИЗВАДКАТА ЗА АНКЕТНОТО ПРОУЧВАНЕ.

Методът на изследване включваше групови дискусии, дълбочинни интервюта и индивидуална анкета с предприемачите от творческите индустрии в Пловдив. Групови дискусии се проведоха с частните галеристи от сектор изобразително изкуство и художествени занаяти и  представители на сектора реклама и дизайн. Дискусиите се проведоха по предварително разработена методика, като при тяхното организиране неоценима помощ оказаха Манол Пейков и Жорж Трак (Тракарт). Те се състояха в края на ноември преди анкетното проучване, като данните от тях бяха използвани при разработването на въпросника за индивидуалната анкета. Бяха проведени и дълбочинни интервюта с председателя на задругата на  майсторите на художествени занаяти, с ръководството на клона на Съюза на архитектите в Пловдив и с организаторите на “Нощ на музеите и галериите в Пловдив”, организирана в ноща на 30 септември 2005 г. Дискусиите и интервютата  бяха записани на диктофон и транскрибирани и са неразделна част от архива на изследването.

По-горе посочихме, че телефонната проверка на получената от териториалната статистика данни за фирмите от сектора установи 354 действащи фирми, които отговарят на приетото тясна дефиниция за “творечески индустрии”. Тъй като в изходните данни не открихме нито една фирма занимаваща се с дизайн и моден дизайн, бе направено допълнително проучване и данните бяха допълнени с 14 нови фирми. Информацията  за тях бе получена от бизнес справочници (жълти страници, телефонния бизнес указател и др.).  Така получените 368 фирми определиха базата за формиране на извадката на емпиричното изследване.

Тези данни бяха проверени в хода на нашите предварителни проучвания – интервюта с експерти и групови дискусии с представители на различни сектори. Според качесвените оценки на експертите  реалният брой от активни фирми с основен предмет на дейност, съответстващ на дефиницията на „творчески индустрии”, в отделните сектори е както следва:

–                     архитекти –около 120 активни фирми (при около 250 члена на гилдията);

–                     художествени занаяти – ядро от не повече 40 майстори (при членове на гилдията около 130 души);

–                     художествени галерии – активно ядро от около 10 галерии (с няколко десетки самостоятелно продаващи художници);

–                     фирми изработващи бижута – не повече от 30;

–                     издателство и полиграфия – голям сектор с около 100 фирми. Включва ядро от няколко големи фирми (със сто и повече заети), до 20 средни и множество малки печатарски и издателски фирми;

–                     моден дезайн – активно ядро от около 10-15 фирми, общо не повече до от 30 фирми и ателиета;

–                     софтуер – около 30 активни фирми;

–                     реклама и дизайн – активно ядро от около 40 фирми (при над 200 фирми в които рекламата не е основен предмет на дейност);

–                     музикални и пластични изкуства – между 20 и 30 активни членове.

Планираната извадка при така установения обем на генералната съвкупност е 140-150 фирми, т.е. всяка трета фирма.

Анкетно пручване бе осъществено от студентите от специалност “социология” в Пловдивски университет през периода 15 декември 2005 – 28 януари 2006 г. В продължилата повече от месец работа бяха обходени всичките 368 фирми от извадката. Анкетирани бяха ръководителите на 107 фирми, което представлява 76% от планирания обем на извадката. Таблицата по-долу представя структурата на базата на извадката и нейното изпълнение.

Таблица 2                    Структура на извадката

Реализацията от 76% от планирания обем на извадката, както и случайния начин на подбор на изследваните фирми позволява резултатите от изследването да бъдат разглеждани като „представителни” в статистически смисъл, т.е. да се обобщават не само за изследваните фирми, а и за целият сектор  „творчески индустрии”. Но както при всяко представително изследване и тук получените оценки са обременени с грешка и техният максимален размер при 95% гаранционна вероятност за различните относителни дялове е:

Като обобщение, получените резултати позволяват установяване на основните характеристики на отрасъла, неговия потенциал и съществуващите проблеми. Те са достатъчно надеждна основа  за сравнителни изследвания с други региони и страни, както и за получаването на динамични редове за развитието на отрасъла и неговите сектори през следващите години.

Материалът Картографиране на творческите индустрии в град Пловдив е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Автори:

Доц. д-р Иван Чалъков

Гл. ас. Донка Кескинова
катедра “Приложна и институционална социология”,
ПУ “Паисий Хилендарски”

Дизайн
Макар все още да не съществува като самостоятелен сектор, дизайнерската професия е една от основните  в творческите индустрии

С дизайн е свързана дейността на над полвината от фирмите в секторите рекламна дейност, книгоиздаване и печат, художествени занаяти и производство на кино и видеофилми. Тя е водещ дейност в рекламния бизнес.

Към месец май 2007 година почти половината от анкетираните представители на творческите индустрии смятат че вече е възможно обособяването на дизайна като самостоятелна творческа индустрия.

Книгоиздаване и печат

Радио и телевизия

Музика, театър, опера, цирк

Визуални и графични изкуства

Производство на кино и видео филми

Фотография

Софтуер и бази данни

Архитектура

Художествени занаяти

За повече майстори на художествени занаяти е налице ясна граница между собствено занаятчийския характер на тяхната дейност и преминаването и в индустрия, което те свързват най-вече с масово производство.  При повечето от тях тази граница не позволява разширяване на техния бизнес.

The post Специфични проблеми на отделните творчески индустрии appeared first on CopyRights.BG.

Материалът Специфични проблеми на отделните творчески индустрии е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Автори:

Доц. д-р Иван Чалъков

Гл. ас. Донка Кескинова
катедра “Приложна и институционална социология”,
ПУ “Паисий Хилендарски”

Дял на оригиналните продукти и услуги

Ивестиции в нови продукти и услуги

Творческите индустрии са изключително иновативен сектор на икономиката – повече от половината от фирмите инвестирата значителна част от печалбата за създаването на нови продукти и услуги. Водят секторите фотография и софуер, като при първия това очевидно е стратегия за справяне със икономическите затруднения свързани с прехода към дигитални технологии.

Нематериални активи и приходи от тях

Творческия сектор се характеризира с висок дял на нематериалните активи – авторски и сродни на тях права, патенти, търговски марки и други. Най-голям дял фирми притежаващи значими нематериални активи има в секторите софтуер, рекламната дейност, музика театър и опера, книгоиздаване и печат.

Приходи от авторски права и друга интелектуална собственост

Делът на фирмите, притежаващи интелектуална собственост и други нематериални активи е по-малък от тези, които са успели да получат приходи от тях.

Това е косвено свидетелство за съществуващите проблеми в областта на защитата на авторските права и другите форми на интелектуална собственост в страната, както и за необходимостта от развитие на специфични умения в управлението на нематериалните активи.

Въпреки трудностите, в България постепенно възниква пазар на интелектуална собственост – почти ¼ от фирмите са инвестирали в закупуване на нейни продукти. Със стойности над средните се открояват се три сектора – радио и телевизия, софтуер и производство на кино и видеофилми, и в по-малка степен сектор архитектура.

Пиратството на интелетуална собственост

Косвен индикатор за сериозните проблеми при защиата на авторските права и другите форми на интелектуална собственост е липсата на сериозни затруднения в работата на фирмите, които не притежават авторски права, лицензи и други форми на интелектуална собственост върху ползваните от тях продукти и услуги. Това е създало проблеми в бизнес отношения при едва 12% от фирмите.

The post Авторските и сродните им права – основа на творческите индустрии appeared first on CopyRights.BG.

Материалът Авторски и сродни права – основа на творческите индустрии е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Автори

Доц. д-р Иван Чалъков

Гл. ас. Донка Кескинова
катедра “Приложна и институционална социология”,
ПУ “Паисий Хилендарски”

Авторските права като елемент от пазарните отношения
Авторските права вече са реален актив и част от икономическата реалност в творческите индустрии – 13%, (т.е. всеки седми анкетиран експерт) свидетелстват за случаи на продажби или закупуване на авторски права от творческите фирми в техния регион!
Значението на този факт става ясно при съпоставяне с оценката за вредата от пиратството на интелектуална собственост.

Оценка на дейността за организациите за колективно управление на авторските права (ОКУП)

В общинските отдели “Култура” все още не познават добре дейността на ОКУП – това е особено ясно изразено в неголемите областни центрове и малките общини.

Тези, които обаче са запознати с тяхната дейност, я оценяват положително в съотношение 3 : 1 спрямо тези, които имат отрицателно становище.

Оценка на пиратството на интелектуална собственост

Според мнозинството експерти интелектуалното пиратство е проблем за фирмите от творческите индустрии.

Половината от анкетираните са дали оценка за средния пазарен дял на пиратските продукти в творческите индустрии, като според повечето отговорили този дял надхвърля 40% от пазар, а в някои сектори надхвърля 80%.  Най-често авторските права се нарушават в софтуера, музикалните и визуалните продукти

 “Продажба на нелицензирани CD, DVD, аудио и видеокасети”

 “Теглене на филми и други чрез интернет”

 “Нелегален софтуер”

Интернет и кабелните телевизии като един от най-значимите канали за разпространение на защитени с авторски права продукти и не случайно, че 24% от експертите смятат, че доставчиците на интернет и кабелните телевизии не спазват авторските права.

Експертни оценки на формите на интелектуално пиратство

Каварна                   Само на консерва не са сложили още символите на Каварна

Мадан                      Занаяти

Белоградчик          Излъчване на филми по регионалните телевизии.

Силистра                 Електронни продукти – кражба, копиране на модели. Фотография.

Смолян                   Нарушават се авторските права, както на живи, така и на починали автори. Това са кражби на интелектуален труд и произведения.

Монтана                  Инкорпориране на фрагменти от музикални произведения в рекламни клипове – пиратски копия на музикални албуми и на софтуер. Използване на творби на визуални изкуства за картички, в реклами, и други без съгласие и възмездяване на автора.

Бургас                     Плагиатство във всичките му форми
Пловдив     Използване на чужда музика, пиратски копия, фотозаснемане на произведения на изкуството и публикуването им без разрешение на автора и подобни.

Русе                         Директна кражба на идеи, продукти, технологии

София                     Видео и аудио индустриите; книго издаване; липса на договорни отношения с Музикаутор, Профон и т.н.

София                     Копиране на модели в областта на керамиката, дърворезба, везмото

София                     Некоректност при сключване на авторски договори в областта на театъра
София            Нелегалното копиране и продажба на предмети на изкуството. Разпространяване на нелегални изображения – значително ощетява музеите, които държат правата. Защо тези копия не ги правят музеите – те не са финансово стимулирани, защото парите не се връщат при тях.

София                     в театъра – пиеса на жив автор се сменя с „по автора” пред името на режисьора, за да се избегнат плащания на авторски права на автора

Оценка на авторско-правното законодателство и неговото прилагане

Голямото мнозинство от експертите подкрепят усилията на Министерство на културата в защита на интелектуалната собственост.

Те обаче са силно критични по отношение дейността на правоприлагащите органи (съдии и прокурори) в областта на защитата на интелектуалната собственост:

Обща оценка на дейността на Министерството на културата за развитието на творческите индустрии в страната

Министерството на културата е важен фактор, който съдейства за развитието на творческите индустрии  – това смятат почти 2/3 от експертите, като ¼ от тях определят неговият принос като “съществен”.

Заедно с това експертите са достатъчно критични към дейността на министерството  – 40% са избрали междинната степен “допринася до известна степен”, а почти 1/5 от тях намират, че засега то няма съществен принос към развитието на творческите индустрии и последното е дело най-вече на самите предприемачи от сектора.

Озадачава и относително големият дял експерти, които не са дали оценка на дейността на министерството.

The post Творчески индустрии и авторски права appeared first on CopyRights.BG.

Материалът Творчески индустрии и авторски права е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.