Част от въпросите, на които ще отговарят анкетираните са:

• Готови ли сте да предоставите безплатно свое творение?
• Може ли дигиталното съдържание да бъде напълно безплатно без да се нарушават правата на творците?
• За кое от нещата, които теглите, сте най-склонни да платите?
• Незаконните източници на дигитално съдържание предлагат ли желаното от вас качество на продуктите?

Попълването на онлайн анкетата е лесно и отнема не повече от 5 минути. Вашено мнение е важно!

Повече за самата анкета и информационната кампания „IP: Why should I be bothered“ може да научите от профилите и в социалните мрежи:

Facebook: https://www.facebook.com/IPWhyBother
Instagram: https://www.instagram.com/ipwhybother
Youtube: @ipwhybother
Web: http://ipwhy.europe.bg

Кампанията е насочена към младежи на възраст от 15 до 24 г. в България, Испания и Португалия и показва стойността на творческите постижения и интелектуалната собственост за изобретателите и артистите.

Координатор на кампанията Полина Цонева
e-mail: ipwhy@europe.bg

Материалът Анкета относно нагласите към правото на защита на интелектуалната собственост е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Световен ден на интелектуалната собственост

Национална дискусионна платформа на потребителите на административни услуги за защита на интелектуална собственост

Материалът Жените в интелектуалната собственост е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

При получаването на наградата от председателя на ЕП, режисьорът на „Ида“ Павел Павликовски заяви: „Ида е филм, който успя да докосне публиката в цяла Европа. Това показва, че киното все още има важна роля в нашето общество (…). Наградата LUX представлява нов тип награда за европейски филмови творци (…), която също така дава възможност на хиляди европейски граждани да се обединят и изпитат споделени емоции.“

Поздравявайки победителя, г-н Шулц заяви: „Европейските филми не показват просто едно „някъде“ и „някога“ – те представят специфични места и контекст (…). Те ни позволяват да научаваме за общата ни история и за историите на нашите съседи; те разкриват аспекти от реалността и живота на други държави и ни помагат да опознаем себе си и съседите си по-добре. Историите, разказани от европейското кино, ни дават шанса да разберем останалите и да заздравим чувството на обща принадлежност, преодолявайки националните различия“.

Силвия Коста, председател на комисията по култура и образование, допълни: „Инициативата на Европейския парламент за наградата Lux е нещо уникално: три филма със субтитри на 24 езика, показани в 28 страни, в най-малко 18 фестивали, в повече от 40 европейски градове; дебати и разговори за Европа за едни и същи културни продукти. Това е нещо, което не е било правено преди от никого.“

Европейският парламент връчва ежегодно наградата, за да помогне за популяризирането на филми, които докосват сърцето на обществения дебат в Европа. Сред финалистите за 2014 г. бяха и заглавията „Врагът на класа“ (Словения) на Рок Бичек и „Банда момичета“ (Франция) на Селин Сиама.

Заглавията, достигнали до финалната селекция, са субтитрирани на всички 24 официални езика на ЕС благодарение на европейско финансиране. Те бяха прожектирани безплатно по време на LUX дните в 28-те страни членки. Крайният победител беше избран чрез тайно гласуване сред европейските депутати.

Източник: Европейски парламент
Информационно бюро в България

Материалът Полският филм „Ида“ спечели филмова награда LUX за 2014 година е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Автори:

Доц. д-р Иван Чалъков

Гл. ас. Донка Кескинова
катедра “Приложна и институционална социология”,
ПУ “Паисий Хилендарски”

Теоретична основа на въпросника

Целта на настоящата теоретична основа на въпросника е да конкретизира предмета на изследването в краен брой ключови процеси и явления и зададе концептуалната рамка задава основните хипотези, тематични центрове и индикатори за предстоящото емпирично изследване на представителна извадка от фирми в изследваната област.
Основният извод от теоретичният анализ е, че да изследваме състоянието и развитие на отделните сектори на творческите индустрии в България означава да разкрием специфичната конфигурация от отношения между различни видове дейци (индивиди, институции, технологии, стандарти, системи от правила), изграждащи различни типове мрежи, които взаимодействайки си, еволюират според ясно идентифицирани модели на развитие^.1 Оттук следва, че ключовият проблем е ограничаването на онзи краен брой процеси и явления (променливи), които са достатъчни да опишат еволюцията на тази специфична конфигурация. Тези променливи могат да бъдат описани в три групи:
– променливи, описващи индустриалните структури, обслужващи секторите на творческите индустрии (техните партньори от това, което в методиката на СОИС се наричат взаимозависими и неспецифични поддържащи индустрии, както и специфичната за всеки сектор мрежа на творчески контакти (например за софтуера това е връзки в дейностите по развитие и внедряване – R&D, в която се създават и усвояват новите изделия и услуги);
– променливи, описващи основни икономически и политически мрежи, опосредствуващи разпостранението на създаваните в творческите индустрии продукти и услуги. Наред със структурата от държавни, общински и обществени институции и организации взаимодействащи с отделните сектори на творческите индустрии, тук се включва и системата от права на собственост, финансовата система, нормативната мрежа на бизнеса в съответния сектор (финансови, правни и консултански услуги, счетоводни и митнически стандарти и др).
– мрежи от отношения на човешкия капитал, които обхващат мрежата от творци, мениджъри, инженери и други специалисти във всеки от единадесетте изследвани сектора, както и мрежата за възпроизводство на техните човешките ресурси (специализирани училища, университети и други центрове за обучение, изследователски центрове и др.).

^1. Повече по този въпрос виж в Tchalakov I., (2002). Towards a Neoschumpeterian Model of Post-Socialist Economic Transition, in: Sociological Problems, Special Issue 2002, LIK Publishing House, Sofia, pp.115-128;

По-конкретно променливите, описващи всяка от трите групи взаимодействия и подлежащи на емпирична регистрация могат да бъда представени в следната структура от тематични блокове на въпросника:
Тази структура е операционализирана до емпирични идикатори по всеки от разделите. Те съставляват съдържанието на въпросниците, чрез които е извършено набирането на данните чрез индивидуална анкета със собствениците и мениджърите на фирмите от единадесетте сектора на творческите индустрии.
Следващите части на доклада представят основните резултати от картографирането. Първата част очертава обективната картина на разпределението на секторите според техния принос в българската икономика и териториално разположение. Втората част анализира мненията на представителите на националните културни институции и общинските отдели по културата. Третата част представя данните от представителното изследване сред предприемачите от единадесетте сектора. Докладът съдържа и изводи препоръки, включени във всяка част.

АНАЛИЗ НА СТАТИСТИЧЕСКИТЕ ДАННИ ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ТВОРЧЕСКИТЕ ИНДУСТРИИ В БЪЛГАРИЯ

(данни от Националния статистически институт за 2005 г.)
Териториално разпределение на фирмите от творческите индустрии

Териториалното разпределение на фирмите от отделните сектори на творческите индустрии е важно от гледна точка на практическите политики спрямо тях. Анализът на изходната база данни за десет от секторите (без дизайн) чрез използване на клъстерните методи позволи да типологизираме 28-те области в страната в зависимост от броя на фирмите във всеки от секторите. Тази типология разкрива силно неравномерното разпределение на творческите индустрии на територията на страната – те се оказват концентирани основно в столицата, а други 28% от тях се намират в пет големи града и техните области – т.е. шест области държат почти ¾ от фирмите, докато останалите 22 области обхващат останалата ¼. Това разпредение може се представи в следните групи:
І група – град София, 46% от фирмите (!), общо над 4000 фирми;
ІІ група – Пловдив и Варна, 17% от фирмите, около 850 в Пловдив и 720 във Варна;
ІІІ група – Бургас, Стара Загора, Русе, 11% от фирмите, 300-400 фирми в град;
ІVгрупа – Хасково, Плевен, Велико Търново, Шумен, Сливен, Враца, Габрово, Пазарджик, София окръг, Добрич, Благоевград, 18% от фирмите, между 100 и 200 фирми в град;
V група – Разград, Силистра, Монтана, Перник, Търговище, Видин, Кърджали, Ловеч, Смолян, Ямбол, Кюстендил, само 9% фирмите, средно под 100 фирми в град.

Клъстеризация на областите по броя на фирмите в секторите
(H i e r a r c h i c a l C l u s t e r A n a l y s i s, Ward Method, Euclidean Distance)

Връзка между териториалното разпределение на творческите индустрии и разпределението по сектори
Връзката между секторите и териториалното разпределение на фирмите получихме чрез релационен анализ на данните в програмния продукт Réseau Lu.2 В случая са избрани нива на представяне 15% и 35%. Последното ниво дава възможност във всяка област да се изявят доминиращите в нея сектори, докатоо при ниво на анализ от 15% се изявяват само най-силните връзки и част от регионите (тези без специфичен профил, т.е. с относително равномерно разпределение на малкия брой фирми в тях) просто не са представени.

Връзки между сектори и региони при 35% ниво на представяне

Връзки между сектори и региони при 15% ниво на представяне

На основа на съпоставянето на избраните две нива на представяне можем да очертаем накратко следнота разпределение на най-изявените и съответно най-слабо развитите сектори ³, като с по-черен шрифт сме посочили най-силно представените сектори (изпъкващи при ниво 15%):
София – реклама, софтуер, производство на кино- и видеофилми, артистична и творческа дейност
Пловдив – визуални и графични изкуства, музикални и сценични изкуства, софтуер, книгоиздаване, фотография
Варна – реклама, музикални и сценични изкуства, фотография, архитектура
Бургас – реклама, архитектура, музикални и сценични изкуства, фотография, радио и телевизия, визуални и графични изкуства
Русе – архитектура, софтуер
Стара Загора – музикални и сценични изкуства, фотография, визуални и графични изкуства, радио и телевизия
Велико Търново – радио и телевизия, фотография и книгоиздаване
Благоевград – радио и телевизия, музикални и сценични изкуства, артистична и творческа дейност, фотография, архитектура
Враца, Велико Търново – радио и телевизия, фотография, книгоиздаване и печат
Монтана – фотография, филми и видео, софтуер, книгоиздаване
Габрово – визуални и графични изкуства, артистична и творческа дейност, радио и телевизия, фотография
София-окръг – книгоиздаване, фотография, артистична и творческа дейност, софтуер и бази данни, визуални и графични изкуства
Плевен – книгоиздаване и печат, архитектура
Сливен – книгоиздаване, фотография
Хасково – книгоиздаване, фотография, музикални и сценични изкуства
Пазарджик – музикални и сценични изкуства, софтуер, фотография
Добрич – радио и телевизия, фотография
Шумен – фотография
Ловеч – архитектура, фотография, радио и телевизия
Видин – музикални и сценични изкуства, визуални и графични изкуства, радио и телевизия
Кюстендил – книгоиздаване, артистична и творческа дейност, фотография
Ямбол – фотография, книгоиздаване и печат, архитектура
Търговище – музикални и сценични изкуства, фотография, софтуер
Смолян – архитектура, радио и телевизия
Кърджали – фотография, визуални и графични изкуства, филми и видео,
Монтана – фотография, книгоиздаване и печат, софтуер,
Перник – софтуер
Силистра – фотография, книгоиздаване и печат визуални и графични изкуства,
Разград – книгоиздаване и печат, софтуер, фотография

Анализът минава през две основни стъпки: 1) конструиране на матрица на връзките (на свързване) и 2) графично представяне на значимите връзки. Матрицата съдържа нормираните отклонения между фактическите и теоретичните стойности, участващи като събираеми в емпиричната стойност на Хи-квадрат, взети със знака на отклонението. Колкото по-голямо е отклонението, толкова по-силна е връзката (зависимостта). Желаното ниво на интерпретация се задава като процент от всички възможни връзки, аранжирани низходящо по сила. При предварително конструирана матрица на връзките мрежовият анализ може да се реализира и с Ucinet или друг мрежови програмен продукт.

На базата на изградената матрица на нормираните отклонения на стойностите на Хи-квадрат, софтеурът дава възможност контролирано да се изявят най-значимите връзки между сектори и региони, като в зависимост от избраното ниво изследователят може да регулира “оптиката” на наблюдение – при ниски нива на представяне изпъкват най-силните връзки, докато по-високи нива разкриват многообразието и комплексността на връзките между двете променливи.

Картографирането трябва да потвърди така очертания профил на всеки от регионите, да постави акценти, както и да изяви наличието в отделни региони на сектори, които макар да не се проявяват при избраните нива на анализ, имат потенциал за развитие. За тази цел освен с представители на самите творчески индустрии ще бъдат проведени интервюта и с представители на местната власт, културните институции и други изявени експерти в съответните региони.

The post АНАЛИЗ НА СТАТИСТИЧЕСКИТЕ ДАННИ ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ТВОРЧЕСКИТЕ ИНДУСТРИИ В БЪЛГАРИЯ appeared first on CopyRights.BG.

Материалът АНАЛИЗ НА СТАТИСТИЧЕСКИТЕ ДАННИ ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ТВОРЧЕСКИТЕ ИНДУСТРИИ В БЪЛГАРИЯ е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

• започване на диалог със заинтересованите страни (напр. онлайн рекламни агенции и доставчици на платежни услуги) за намаляване на печалбите от нарушенията от търговски характер в интернет;
• насърчаване на надлежни проверки сред всички участници в производството на стоки с висока степен на интелектуална собственост, тъй като отговорното одитиране на веригата за доставки и прилагането на комплексна проверка намалява риска от нарушения на интелектуалната собственост;
• усъвършенстване на съдебните процедури с оглед подпомагане на малките предприятия да упражняват правата си на интелектуална собственост по-ефективно; за да се постигне това Комисията за първи път ще разгледа националните схеми за пряко подпомагане на МСП при достъпа до правораздаване;
• подобряване на сътрудничеството между държавите членки и улесняване на обмена на най-добри практики;
• осигуряване на цялостна програма за обучение за органите на държавите членки с оглед постигане на по-бързи превантивни действия срещу нарушаването на ПИС, което има търговски характер, в целия ЕС и идентифициране на пречките пред трансграничното сътрудничество.

По отношение на международната защита на правата на интелектуална собственост Комисията предлага:
продължаване на многостранните усилия за подобряване на международната уредба на ПИС и осигуряване на адекватна и ефективна защита за носителите на права в разделите за ПИС в двустранните търговски споразумения;
работа със страните партньори, посредством диалози за интелектуалната собственост (ИС) и работни групи в областта на ИС, за разглеждане на системни въпроси на ИС и основни слабости в техните системи за ПИС;
провеждане на редовни проучвания с цел да се определи списък на „приоритетни държави“ за целенасочени усилия от страна на ЕС;
подпомагане на МСП и титулярите на права по места чрез проекти като например бюра за помощ в областта на ПИС и същевременно — привличане и засилване на експертния опит в областта на ИС в ЕС и представителствата на държавите членки в трети държави;
предоставяне в трети държави на подходящи програми за техническа помощ в областта на ИС (например обучения, изграждане на капацитет, начини за мобилизиране на ИС) и повишаване на осведомеността за тях.
Следващи стъпки
Посочените в тези съобщения действия ще стартират и ще се проведат през 2014 и 2015 г. Комисията ще наблюдава осъществяването на инициативите и приканва Европейския парламент, Съвета, държавите членки, Европейския икономически и социален комитет и заинтересованите страни (включително Службата за хармонизация във вътрешния пазар (СХВП) чрез Европейската обсерватория за нарушенията на правата на интелектуална собственост) да допринесат активно за предстоящата работа. На по-късен етап Комисията ще прецени дали са необходими допълнителни, евентуално законодателни, мерки.

Източник: Европейска комисия

Материалът Европейската комисия представя действия за по-добра закрила и по-добро прилагане на правата на интелектуална собственост е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Според необвързваща резолюция, приета от членовете на Европейския парламент, разпоредбите в страните членки на ЕС относно копирането за частно използване, напр. на музика, видео и филми, трябва да се хармонизират. ЕП призовава Комисията и страните членки да дадат възможност на купувачите да бъдат изчерпателно информирани за размера и целта на таксите, които плащат при закупуване на услуги или носители за запис и съхранение

„Системата на таксите за копиране за лично използване трябва да се модернизира, но не може да се замени от лицензирането, което би дало предимство на големите компании пред европейските творци“ – докладчик Françoise Castex (S&D, FR).

„Тази тема е предмет на интензивно лобиране, особено от страна на извъневропейската индустрия. Нейните представители искат системата за таксите за копиране за лично използване да бъде премахната, за да увеличат печалбите си за сметка на европейската култура. Това е нещо, което не можем да приемем.“

Заслужава си системата да бъде запазена, тъй като към настоящия момент няма алтернативен начин да се намери баланс между правото да се правят копия за лично ползване и правото на артистите да получават справедливо възнаграждение, се казва в резолюцията, която е била приета с 252 на 122 гласа, 19 въздържали се.

Необходима е допълнителна хармонизация

Членовете на ЕП посочват, че големите различия между националните системи за събиране на такси могат да възпрепядстват конкуренцията. Те призовават Комисията да представи законодателно предложение за хармонизиране на правилата за копиране за лично ползване и да потърси „общи основания, определящи кои продукти да бъдат предмет на налога“, както и да посочи критерий за „договореното споразумение относно цените, приложими за копирането за лична употреба“.

Таксите, дължими в следствие на копиране за лично използване “трябва да се прилагат за всички материали и средства, използвани за частно записване и съхранение, когато действията на копиране за лична употреба причиняват вреди на творците”. За да се избегне дублиране на налагането на такси, те следва да бъдат събирани в страната членка, в която пребивава крайният потребител на продукта.

Според ЕП, добре е страните членки „да отделят поне 25 % от приходите, получени от такси за копиране за лично ползване за насърчаване на творчески и изпълнителски изкуства и тяхната продукция „.

Предстоят още дискусии

В оповестената резолюция се казва още, че е необходимо допълнително дългосрочно обсъждане с цел оценка на системата за лично копиране и изследване на възможните алтернатива, тъй като настоящата система на такси за копиране за лично използване, не обхваща „в достатъчна степен разработки от днешната дигитална ера“.

Източник: ЕП

Материалът Такси за копиране за лично ползване – баланс между правата на потребители и творци е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Като причина за необходимостта от тази разпоредба и съответно от минимални цени на творческите продукти се посочва постигане на адекватно възнаграждение на труда на творците. Според КЗК при определяне на цените на ниво, което е по-високо от това, което би се получило в резултат на търсенето и предлагането, търсенето ще намалее, което би означавало и по-малко приходи за творците, т.е. би се постигнал противоположния на търсения ефект.

Минималните цени биха могли да затруднят навлизането на нови участници на пазара. Това се дължи на обстоятелството, че ползвателите, които искат да получат творчески продукти на минимална цена, е по-вероятно да ангажират творец с опит, отколкото творец, който навлиза на пазара и съответно не се е утвърдил и няма опит. По този начин минималните цени защитават съществуващите участници на пазара и най-вече тези от тях, които са неефективни и нямат стимул да подобряват качеството на творческите продукти, които предлагат.

Творческите продукти се отличават със спецификата, че са свързани с определено изкуство, зависят от таланта и уменията на съответния творец, поради което е трудно да бъдат остойностени. Това е още едно обстоятелство, което обуславя необходимостта цените за творческите продукти да се определят от пазарните сили на търсенето и предлагането, което би позволило цените за творческите продукти да отразяват уменията, таланта, опита и известността на творците. Това от своя страна създава стимул и за допълнителното им развиване с цел предлагането на по-качествени творчески продукти на пазара. Трябва да се има предвид и необходимостта ползвателите на творчески продукти да съобразят възнагражденията, които заплащат за тези услуги, с приходите, които могат да се генерират от продукта, в който са включени съответните услуги (концерт, филм).

Ефектът от определяне на минимални цени на творческите продукти би бил подобен на резултата, който се наблюдава вследствие на забранено споразумение за определяне на цените на тези продукти. Фиксирането на минимални цени от предприятия или сдружения на предприятия се приема от теорията и практиката за едно от най-тежките нарушения на конкуренцията.

КЗК счита, че свободното договаряне на възнагражденията в най-голяма степен защитава интересите на двете страни – ползватели и творци.

Материалът Определянето на минимални цени на творческите продукти ограничава конкуренцията е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.