Делото ,,Апис- Лакорда “ е с предмет преюдициално запитване на основание член 234 ЕО  от Софийски градски съд с акт от 19 ноември 2007г., постъпил в Съда на 4 декември 2007г.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 7, параграфи 1 и 2 от Директива 96/6/ЕО  Европейския парламент и Съвета от 11 март 1996 година за правна закрила на базите данни.

В самото дело става въпрос за спор между ,,Апис- Христович” ЕООД от едната страна и от ,,Лакорда” АД , от друга. Софийски градски съд е бил сезиран с искова молба, подадена от Апис. Иска се преустановяване на неправомерно извличане и повторно използване от страна на Лакорда на съществени части от продуктови модули ,,Апис право” и ,,Апис практика”, които са били част  от обща правно-информационна система, а именно – към момента на осъществяване на обстоятелствата по главното производство – „Апис 5х“ и впоследствие „Апис 6“ и от друга страна – обезщетение за вредите, които ищецът е претърпял в резултат от поведението на Лакорда.

Апис твърди, че лица, които са работили в софтуерния му отдел преди да създадат Лакорда, неправомерно са извлекли съществените части от неговите продуктови модули. Това им дало възможност да създадат свои идентични на Апис продуктови модули – ,,Българско право” и “Съдебна практика”, които са били част от правно-информационната система ,,Лакорда Легис”.

Лакорда отрича всички отправени към него обвинения. Поддържа становището, че тяхната система ,,Лакорда Легис” е резултат от значителни самостоятелни инвестиции, както и че основа за създаването на тази система са оригинални компютърни програми.

Софийски градски съд отправя следните преюдициални въпроси:

1. Как да се тълкуват и разграничат понятията „постоянно пренасяне“ и „временно пренасяне“ с оглед:

• установяване на извършено извличане по смисъла на член 7, параграф 2, буква а) от Директива [96/9] от база данни, достъпна чрез електронно средство
• в кой момент следва да се приеме, че е налице извършено извличане по смисъла на член 7, параграф 2, буква а) от Директива [96/9] от база данни, достъпна чрез електронно средство
• какво е значението за преценката на осъществено извличане, ако така извлеченото съдържание на база данни е послужило за създаването на нова и модифицирана база данни?

2. Какъв критерий следва да приложи при тълкуване на понятието „извличане в съществена в количествено отношение част“, ако базата данни са групирани и се използват в отделни подгрупи, които са самостоятелни пазарни продукти? Трябва ли като критерий да се използва обема на базите данни в целия пазарен продукт или като критерий следва да се използва обема на базите данни в съответната подгрупа?
3. При тълкуване на понятието „съществена в качествено отношение част“ следва ли да се използва като критерий обстоятелството, че определен вид данни, които се твърди да са били извлечени, са били придобити от производителя от източник, който не е общодостъпен и поради това тяхното набавяне би могло да стане само чрез извличането им от базите данни на този именно производител?
4. Чрез прилагането на какви критерии следва да се установи наличието на извършено извличане на база данни, достъпни чрез електронно средство? Ако базата данни на производителя притежава специфична структура, бележки, препращания, служебни команди, полета, хипертекстови връзки и редакционни текстове и същите тези бъдат открити у базата данни на твърдения нарушител, може ли това да се тълкува като белег на извършено извличане? Играят ли роля при тази преценка различните оригинални структури на организацията на двете противопоставени бази данни?
5. Има ли значение компютърната програма/системата за управление на база данни/ при установяване на извършено извличане, като същата не е част от базата данни?
6. Доколкото според Директива [96/9] и практиката на Съда на ЕО „съществена част от базата данни в количествено и качествено отношение“ е обвързана със съществени инвестиции за придобиване, проверка или оформление на база данни, как следва да се тълкуват тези понятия по отношение на публично достъпни нормативни и индивидуални актове на държавни органи за управление, както и официалните им преводи и съдебна практика?“

Лакорда от своя страна от своя страна счита, че преюдициалното запитване не е необходимо за решаването на спора по производството. В това отношение Лакорда поддържа, че този спор не се отнася до тълкуването, което следва да се даде на понятия като „извличане“ или „съществена част от съдържанието на база данни“ по смисъла на Директива 96/9.

Първият, четвъртият и петият въпрос, които следва да се разгледат заедно, се отнасят главно до понятието за извличане като физическо пренасяне на данни в контекста на Директива 96/9. Вторият, третият и шестият въпрос, които също следва да се разгледат съвместно, по същество засягат понятието за съществена част в качествено или количествено отношение от съдържанието на база данни в същия контекст.

По първия, четвъртия и петия въпрос, становището на съда е, че:

• Разграничението между съответните понятия „постоянно пренасяне“ и „временно пренасяне“ по смисъла на член 7 от Директива 96/9 се основава на критерия за времето на съхранение на извлечените елементи от защитената база данни върху носител, различен от носителя на тази база данни. Моментът, в който е налице извличане по смисъла на посочения член 7 от защитена база данни, достъпна чрез електронно средство, съответства на момента на фиксирането на пренасяните елементи върху носител, различен от носителя на тази база данни. Това понятие за извличане не зависи от целта, преследвана от извършителя на разглежданото действие, нито от евентуално внесените от него модификации в съдържанието на така пренесените елементи, нито от евентуалните разлики в структурната организация на съответните бази данни.
• Обстоятелството, че материалните и техническите характеристики на съдържанието на защитена база данни на даден производител са налице и в съдържанието на база данни на друг производител, може да се тълкува като белег за наличието на извличане по смисъла на член 7 от Директива 96/9, освен ако това съвпадение може да се обясни с други фактори, а не само с извършено пренасяне между двете съответни бази данни. Фактът, че елементите, придобити от производителя на база данни от източници, които не са публично достъпни, са налице и в базата данни на друг производител, сам по себе си не е достатъчен да докаже наличието на такова извличане, но може да представлява белег за него.
• Естеството на компютърните програми, използвани за управлението на двете електронни бази данни, не е част от преценката за наличието на извличане по смисъла на член 7 от Директива 96/9.

Относно втория, третия и шестия въпрос, съдът се произнася:

• Член 7 от Директива 96/9 следва да се тълкува в смисъл, че при наличието на обща съвкупност от елементи, която включва отделни подгрупи, когато се преценява наличието на извличане и/или повторно използване на съществена част в количествено отношение от съдържанието на база данни по смисъла на този член, обемът на елементите, за които се твърди, че са били извлечени и/или повторно използвани от една от тези подгрупи, трябва да се съпостави с обема на цялото съдържание на тази подгрупа, ако тя сама по себе си представлява база данни, отговаряща на условията за предоставяне на закрила с правото sui generis. В обратния случай и стига посочената съвкупност да представлява такава защитена база данни, съпоставката трябва да се извърши между обема на елементите от различните подгрупи на тази съвкупност, за които елементи се твърди, че са били извлечени и/или повторно използвани, и обема на цялото съдържание на посочената съвкупност.
• Обстоятелството, че елементите, за които се твърди, че са били извлечени и/или повторно използвани от защитена с правото sui generis база данни, са били придобити от нейния производител от източници, които не са публично достъпни, може в зависимост от размера на човешките, технически и/или финансови средства, вложени от този производител за събирането на разглежданите елементи от такива източници, да има значение за квалифицирането на тези елементи като съществена в качествено отношение част от съдържанието на съответната база данни по смисъла на член 7 от Директива 96/9.
• Официалният и публично достъпен характер на част от елементите, съдържащи се в база данни, не освобождава националната юрисдикция от задължението при преценката на наличието на извличане и/или повторно използване на съществена част от съдържанието на посочената база данни да провери дали елементите, за които се твърди, че са били извлечени и/или повторно използвани от посочената база данни, представляват съществена в количествено отношение част от цялото съдържание на последната или евентуално дали представляват съществена в качествено отношение част от него, доколкото се явяват голяма човешка, техническа или финансова инвестиция за придобиване, проверка или оформление.

Решението на Съда на ЕС относно въпросите за понятията ,,постоянно пренасяне” и “временно пренасяне” е, че разграничението между тях се основава на критерия за времето на съхранение на извлечените елементи от защитената база данни върху носител, различен от носителя на тази база данни. Относно  въпросите за ,,извличане в съществена в количествено отношение част“  член 7 от Директива 96/9 трябва да се тълкува в смисъл, че при наличието на обща съвкупност от елементи, която включва отделни подгрупи, когато се преценява наличието на извличане и/или повторно използване на съществена част в количествено отношение от съдържанието на база данни по смисъла на този член, обема на елементите, за които се твърди, че са били извлечени и/или повторно използвани от една от тези подгрупи, трябва да се съпостави с обема на цялото съдържание на тази подгрупа, ако тя сама по себе си представлява база данни, отговаряща на условията за предоставяне на закрила с правна закрила.

Материалът Първото преюдициално запитване, направено от български съд е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

В много страни са регистрирани многообразие от нетрадиционни търговски марки. Търсенето в националните регистри води до дълги списъци с тези обекти на интелектуална собственост. Международната асоциация за търговските марки INTA публикува интересен и изчерпателен материал по темата.

Съдът на Европейския съюз (CJEU) създаде прецедент относно 3D търговски марки в правото на ЕС.

Член 4 от Регламент 2017/1001 на ЕС за търговските марки позволява регистрирането на 3D марки  . При условие че те са отличителни и могат да бъдат „представени в регистъра по начин, който позволява на компетентните органи и обществеността да определят ясния и точен предмет на защита, предоставен на неговия собственик.“

Това обаче не винаги е така, тъй като има няколко абсолютни основания за отказ или недействителност на такива търговски марки съгласно член 4 от Директива (ЕС) 2015/2436 и член 7 от Регламент (ЕС) 2017/1001. Включват знаци, състоящи се изключително от формата или друга характеристика. Която произтича „от естеството на самите стоки или даваща значителна стойност на стоките, или знак, който е необходим за постигане на технически резултат“ за въпросните стоки.

3D или търговски марки за форма не се възприемат като конвенционални търговски марки и по принцип могат да бъдат регистрирани, стига да могат да бъдат представени графично и да различават продуктите или услугите.

В свое решение по дело T573/18 Съдът на ЕС отбелязва, че 3D търговски марки, състоящи се от формата на самия продукт, се оценяват по същите критерии като всички останали търговски марки. Това се извършва в две стъпки:

първо, оценка във връзка със стоките или услугите, за които е подадена заявка за регистрация и

второ, по отношение на възприятието от страна на потребителите.

Съдът подчертава, че съответното обществено възприятие може да се различава, тъй като то не е задължително независимо от външния вид на продукта, който се обозначава.

Ако искате да регистрирате търговска марка може да се обърнете към европейските и български представители по марки и дазайн IPConsulting.

Източник: INTA

Материалът Закрила на 3D търговски марки в ЕС е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Аудиофайл, съдържащ звук, който се произвежда при отварянето на кутийка за напитки, последван от тишина и съскащ звук от отделяне на мехурчета, не може да бъде регистриран като звукова марка за различни напитки и за метални контейнери за съхранение и превоз. Основната причина, която изтъква Общия съд на ЕС е липсата на отличителен характер

По жалба срещу решение на Службата на ЕС за интелектуална собственост EUIPO за отказ за регистрация на европейска марка (Дело T‑688/19), Общият съд представи уточнения относно критериите за преценка на отличителния характер на една звукова марка и относно възприемането на този тип търговски марки като цяло от потребителите.

Отличителност на звукова марка

Търговска марка, която значително се отклонява от стандартното или обичайното в сектора, не е лишена от отличителен характер. Общият съд подчертава, че тази съдебна практика е развита по отношение на триизмерните марки и не установява нови критерии за преценка на отличителния характер на дадена марка, а само уточнява, че при прилагането на тези критерии възприемането от средния потребител не е непременно едно и също в случая на триизмерна марка и в случая на словна, фигуративна или звукова марка, състояща се от знак, който не зависи от външния вид или формата на стоките. Поради това Общият съд приема, че посочената съдебна практика относно триизмерните марки по принцип не може да се приложи по отношение на звуковите марки.

Общият съд отбелязва, от една страна, че звукът, издаван при отварянето на кутийка за напитки всъщност ще се счита, с оглед на вида на стоките, за чисто технически и функционален елемент. Всъщност отварянето на кутийка за напитки или на бутилка е присъщо на техническо решение, свързано с боравенето с напитки с цел консумация, поради което такъв звук няма да се възприема като указание за търговския произход на тези стоки. От друга страна, съответните потребители веднага свързват съскащият звук от отделяне на мехурчета с напитки. Освен това Общият съд отбелязва, че звуковите елементи и тишината от около една секунда, взети заедно, не притежават нито една присъща характеристика, която позволява да бъдат възприети от тези потребители като указание за търговския произход на стоките. Тези елементи не са достатъчно запомнящи се, за да се различават от подобни звуци в областта на напитките.

Източник:  Съд на ЕС

Материалът Общият съд за първи път се произнася по регистрацията на звукова марка, представена в аудиоформат е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Снимка: Michael Maasen, Unsplash

В свое решение от 18 ноември 2020г., Съдът на ЕС оповести становището си относно границата между авторско право и право на отдаване под наем и в заем и относно някои права, сродни на авторското право в областта на интелектуалната собственост.

Съгласно решението по дело C‑147/19, музикален клип във видео не прави видеоклипа „фонограма“. Това е от значение, тъй като има въведени правила на ЕС за възпроизвеждане и съответно възнаграждение за фонограми.

Делото е инициирано в следствие на преюдициално запитване за тълкуване на чл.8(2) от Директива 92/100/ЕИО на Съвета от 19 ноември 1992г. и на чл.8(2) от Директива 2006/115/ЕО на ЕП и на Съвета.

Въпросният случай се отнася до филмова поредица, в която са вмъкнати музикални откъси, които вече са били разпространени на музикалния пазар. Използването на звукозаписите е извършено с разрешението на съответните притежатели на права и са изплатени полагащите се авторски възнаграждения.

Необходимо ли е допълнителното възнаграждение обаче, когато тази филмова последователност започва да се излъчва публично по испанската телевизия? Въпросът произтича от разпоредбите на Директиви 92/100 и 2006/115 на ЕС, които предвиждат справедливо възнаграждение, когато фонограма (или копие), пусната вече на пазара, се вмъкне в аудиовизуален запис.

Европейският съд разглежда подробно понятието фонограма, понятие, което не е дефинирано в Директиви 92/100 и 2006/115, нито в Директивите за авторско право.

Съдът на ЕС се позова на Римската конвенция, Международна конвенция за защита на изпълнителите, продуцентите на фонограми и излъчващи организации, сключена в Рим през 1961 г. Съгласно формулировката на чл.3b от Римската конвенция, терминът „фонограма“ се дефинира като всяко определение на звуците на изпълнение или на други тонове, което е „ограничено изключително до звук“. От това следва, че определението за изображения и звуци не може да бъде обхванато от този термин, тъй като не може да бъде класифицирано като „ограничено изключително до звук“.

Съдът на ЕС постановява, че аудиовизуален запис, който съдържа определението за аудиовизуално произведение, не може да бъде класифициран като „фонограма“ по смисъла на чл.8(2) от Директива 92/100 или чл.8(2) от Директива 2006/115.

Съгласно решението на Съда „ползвателят не е длъжен да заплати визираното в тези разпоредби еднократно справедливо възнаграждение, когато публично съобщава аудио-визуален запис, съдържащ аудио-визуално произведение, в което е бил включен звукозапис или възпроизвеждане на този звукозапис.“

Източник: Съд на ЕС

Материалът Съдът на ЕС: Възпроизвеждането на видео не може да бъде класифицирано като фонограма е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Касационният съд на Франция отправя преюдициално запитване към Съда на Европейския съюз за тълкуване на Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент. Запитването е във връзка със съдебен спор, в който жалбоподателят в главното производство предявява иск за установяване на нарушение за периода преди отмяната на неговата търговска марка.

Преюдициалното запитване е следното:

„Следва ли член 5, параграф 1, буква б) и членове 10 и 12 от Директива [2008/95] да се тълкуват в смисъл, че притежател на марка, който никога не я е използвал и която е била отменена след изтичане на петгодишния период след публикуването на нейната регистрация, може да получи обезщетение за вреди поради нарушение на правото върху марката, като се позове на засягане на нейната основна функция, причинено от това, че преди датата, на която отмяната е породила действие, трето лице е използвало сходен с [тази] марка знак, за да обозначи стоки или услуги, идентични или сходни с тези, за които тя е регистрирана?“

Ход на събитията:

Жалбоподателят предявява иск срещу три дружества за нарушение на правата върху търговска марка чрез възпроизвеждане, или, при условията на евентуалност, чрез имитация. В друго, успоредно развило се съдебно производство, се постановява частичната отмяна на марката на основание, на която е подаден иска. Въпреки частичната отмяна, жалбоподателят поддържа искането си за установяване на нарушение. Исканията са отхвърлени изцяло с решение на Окръжен съд, Париж, което е потвърдено и от Апелативен съд, Париж. В хода на обжалване на последното решение, Касационният съд подчертава, че искът за нарушение на права е бил подаден пред първата инстанция, когато марката все още е била валидна, докато към момента на обжалване тя вече е била отменена поради неизползване. В тази връзка е отправено и преюдициалното запитване.

Становището на Съда на Европейския съюз е, че по време на петгодишния гратисен период маркопритежателят може да се възползва от предоставените му права, без това да има отношение към използването на търговската марка. Следователно, притежателят на дадена марка запазва правото си да иска обезщетение за вреди върху нея за същия период, макар вече да е доказана липса на реално използване.

С пълния текст на решението можете да се запознаете ТУК .

Материалът Запазва ли правото си на обезщетение за вреди притежателят на търговска марка, чиито права върху нея са отменени поради неизползване? е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

На 5 февруари 2015г. Gömböc Kft. подава заявка до Национална служба за интелектуална собственост, Унгария за регистрация на триизмерен знак като марка за стоката: „декоративни изделия“ от клас 14 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба, както и „порцеланови и кристални декоративни изделия“ и „играчки“ съответно от класове 21 и 28.

Национална служба за интелектуална собственост, Унгария,  отхвърля заявката за регистрация на триизмерната марка на две основания:

– това, че формата е необходима за получаване на технически резултат;
и
– това, че формата придава значителна стойност на стоките.

Гьомбьоц – тримерно изпъкнало хомогенно тяло, което върху хоризонтална плоскост заема винаги единствената си устойчива равновесна точка.

Gömböc Kft. обжалват решението, като спорът достига до Kúria, Върховения съд, Унгария. С цел решаване на въпроса в духа на европейското законодатрелсво – Върховният съд отправя следното преюдициално запитване до Съда на ЕС, отнасящо се до тълкуването на Директива 2008/95/ЕО:

„1) Трябва ли член 3, параграф 1, [буква д), подточка ii)] от Директива [2008/95] да се тълкува в смисъл, че в случай на знаци, които се състоят изключително от формата на дадена стока

а) следва да се анализира дали формата е необходима за постигането на предвидения технически резултат само въз основа на графичното изображение, съдържащо се в заявката за регистрация, или
б) може да се вземе предвид и възприемането от съответните потребители?С други думи, може ли да се вземе предвид знанието на съответните потребители, че формата, чиято регистрация се иска, е необходима за постигането на предвидения технически резултат?

2) Трябва ли член 3, параграф 1, [буква д), подточка iii)] от Директива [2008/95] да се тълкува в смисъл, че това основание за отказ е приложимо спрямо знаци, състоящи се изключително от формата на стоката, по отношение на които може да се определи дали тази форма придава значителна стойност на стоката, като се вземе предвид възприемането от потребителя на графично изобразената стока или запознаването му с нея?

3) Трябва ли член 3, параграф 1, [буква д), подточка iii)] от Директива [2008/95] да се тълкува в смисъл, че това основание за отказ се прилага спрямо знаците, състоящи се изключително от форма,

а) която поради своята оригиналност вече се ползва от закрилата, предоставяна на промишления дизайн, или
б) чийто естетически вид сам по себе си придава някаква стойност на стоката?“.

Съгласно член 3, параграф 1, (буква д) от Директива [2008/95]:

„1. Не се регистрират, а ако бъдат регистрирани, се обявяват за недействителни:

д) знаци, които се състоят изключително от:

i) формата, която произтича от естеството на самите стоки; или
ii) формата на стоките, която е нужна за постигане на технически резултат;
iii) формата, която придава значителна стойност на стоките“

След разглеждане на делото, Съдът на ЕС постановява следното решение, с което отговаря на поставените му преюдициални въпроси:

„1) Член 3, параграф 1, буква д), подточка ii) от Директива 2008/95/ЕО … трябва да се тълкува в смисъл, че за да се прецени дали даден знак се състои изключително от формата на стоката, която е нужна за постигане на технически резултат, разглеждането му не трябва да се ограничава до графичното изображение на този знак. За да се определят съществените характеристики на разглеждания знак, могат да се използват и други данни, различни от самото графично изображение, сред които е и възприемането от съответните потребители. За разлика от това, ако данни, които не са видни от графичното изображение на знака, могат да бъдат взети предвид, за да се прецени дали тези характеристики отговарят на техническа функция на разглежданата стока, тези данни трябва да произтичат от обективни и надеждни източници и не могат да включват възприемането от съответните потребители.

2) Член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива 2008/95 трябва да се тълкува в смисъл, че възприемането от съответните потребители на стока, която е изобразена графично със знак, състоящ се изключително от формата на тази стока, или запознаването им с последната, може да се вземе предвид, за да се определи дадена съществена характеристика на тази форма. Съдържащото се в тази разпоредба основание за отказ може да се приложи, ако от обективни и надеждни данни следва, че изборът на потребителите да закупят разглежданата стока се определя в много голяма степен от тази характеристика.

3) Член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива 2008/95 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба основание за отказ на регистрация не трябва да се прилага систематично към знак, състоящ се изключително от формата на стоката, когато този знак е обект на защита при прилагането на правото на промишлените дизайни или когато знакът се състои изключително от формата на декоративно изделие.“

Материалът Регистрация на дизайн като марка – становище на Европейския съд е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Дело С-753/2018 пред Съда на ЕС е образувано във връзка с преюдициално запитване, отправено до Върховния съд в Швеция. Шведският  съд разглежда две дела, за решението на които е от значение правилното класифициране на наемането на моторни превозни средства, оборудвани с радиоприемници, от гледна точка на авторското право. Във връзка с тези две дела съдът допуска преюдициалното запитване по тълкуване на Директивата.

Една от страните – Шведска организация, която управлява авторските права върху музикални произведения твърди, че отдаването под наем на автомобили, оборудвани с радиоприемници, представлява публично разгласяване по смисъла на Закон № 279 от 1960 г. за авторското право, който всъщност транспонира Директива 2001/29 в шведското право.

Съда е поставен пред въпроса, дали наемането на превозни средства, оборудвани с радиоприемници, които позволяват на клиентите да слушат музикални записи, представлява „публично разгласяване“?

Според Директива 2001/29 „правото на публично разгласяване обхваща всяко предаване или препредаване на произведение на публиката по жичен или безжичен път, включително аудио-визуално излъчване.“ В съображение 27 от тази директива се добавя, че самото предоставяне на физически съоръжения, които имат за цел да позволят или реализират разгласяването, не представлява само по себе си публично разгласяване.

Още повече в Решението от 02.04.2020г. Съдът подчертава незаменимата роля на ползвателя, чиято ограничена намеса всъщност трябва да се приравни на самото предоставяне на техническо оборудване, което не представлява публично разгласяване съгласно вече споменатото съображение 27 от Директива 2001/29.

Съдът, тълкувайки понятието „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, както и по смисъла на член 8, параграф 2 от Директива 2006/115 ясно констатира, че: “… а правото на отдаване под наем и в заем, както и за някои права, свързани с авторското право в областта на интелектуалната собственост, трябва да се тълкуват в смисъл, че отдаването под наем на оборудвани с радиоприемници автомобили не представлява публично разгласяване по смисъла на посочените разпоредби.”

Материалът Съдът на ЕС – наемането на автомобили с радиостанции не представлява комуникация на музикални произведения на обществеността е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.