Пред Ройтерс, Stig Orskov, главен изпълнителен директор на медийната компания JP/Politikens Hus, заявява: „Ние вярваме, че колективното управление на нашите права ще даде най-добрата и най-справедлива стойност по отношение на използването на нашето съдържание от големите технологични компании„. Преговорите с Google и Facebook са насрочени за петък, 2 юли.

Вдъхновението за инициативата отчасти идва от музикалната индустрия, уточнява Stig Orskov, имайки предвид музикантите, които колективно договарят права със стрийминг услуги за музика като Spotify.

Ходът на датските медии идва след промяна в директивата на ЕС за авторско право, според която платформите за споделяне като Google и Facebook да трябва да инсталират филтри, за да попречат на потребителите да качват защитени с авторско право материали, например новини.

Платформите могат да бъдат съдени за предоставяне на достъп до съдържание, нарушаващо авторски права, дори когато то е качено от техните потребители. Критиците на промяната казват, че филтрите са скъпи и могат да доведат до неправилно блокиране.

С поред Европейската Комисия, член 17 на Директивата ще се прилага само за доставчици на онлайн услуги и доставчици на онлайн аудио и видео стрийминг, които печелят от произведения, защитени с авторско право, качени на платформите от техните потребители.

Онлайн енциклопедии с нестопанска цел и образователни органи, софтуерни платформи с отворен код и онлайн пазари ще бъдат освободени от отговорност по новата разпоредба.

Освен това компаниите могат да избегнат отговорност, ако могат да докажат, че са направили всичко възможно, за да получат разрешение за използване на произведения, защитени с авторско право и са действали бързо, за да премахнат съдържанието, когато са били уведомени.

Източник: Информационна агенция Ройтерс

Материалът Искове към Google и Facebook заради съдържание, защитено с авторско право е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Снимка: simpson33/iStock/Getty Images

Още преди пандемията с коронавирус, пазарът на стрийминг услуги е в процес на значителен растеж. Мерките за ограничени социални контакти с цел възпиране разпространението на COVID-19 още повече засилиха търсенето. По данни на Мрежата от 30 Европейски потребителски центрове (ECC) водещите доставчици на стрийминг услуги дори се съгласили да намалят качеството на видео потоците по искане на Европейската комисия, за да се освободи честотно пространство за по-важни услуги.

Повишеното търсене на видео съдържание неминуемо доведе до увеличен брой потребители, които попадат на фалшиви оферти. Много от тях не обръщат внимание дали се регистрират за легална услуга за поточно предаване на съдържание. Не са малко случаите, в които няколко дни след регистрацията, пристигат писма от адвокати или агенции за събиране на дългове, изискващи няколкостотин евро за изтичащо годишно членство, за което лицето не подозира.

Потребителите, които търсят оферти за телевизионни сериали или филми в Интернет, често намират непознати уебсайтове с оферти, далеч по-изгодни финансово от добре познатите пазарни лидери. Такива оферти често се оказват изцяло фалшиви. Клиентите се регистрират, разкриват личните си данни и не получават нищо в замяна, тъй като рекламираните видеоклипове не съществуват.

Незаконните стрийминг платформи пренебрегват авторски права в голям мащаб като разпространяват пиратски копия на авторско съдържание със защитени права. Така, законно полагащите се приходи не постъпват по предназначение, а вместо това финансират по-нататъшни незаконни дейности и вредят на широката общественост.

От ECC дават следните съвети за избор на доставчик на стрийминг услуги:

– Не бързайте, сравнете различни оферти на утвърдени доставчици, потърсете публикувани мнения от реални потребители;

– Уверете се, че уебсайтът се придържа към официалните правила. Ако на уебсайта има много текстови грешки, агресивно изскачащи банери, а домейна е пренасочен към друг интернет адрес, офертата вероятно не е надеждна;

– В измамните сайтове не се показва информация за контакт или се извеждат фалшиви адреси или пощенски кутии. В тях липсва или има фалшива задължителна правна информация.

– Нови пълнометражни филми, сериали и спортни предавания не са достъпни законно на тези неофициални канали. Ако филм, предлаган от съответната стрийминг платформа все още се излъчва по кино екраните, то платформата със сигурност е незаконна.

– Показател за незаконността е опцията потребителите да качват съдържание, което не е направено от тях.

Материалът Безопасно и законно използване на стрийминг услуги е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Случаят, довел до това решение е стигнал до Съда на ЕС по искане на Австрийския върховен съд. Две компании, притежаващи правата над филми, са поискали от австрийски съдии да забранят достъпа до уеб сайт, където някои от творбите им могат да се гледат и свалят безплатно.

Австриjските съдебни инстанции забраняват на UPC Telekabel Wien, да предоставя достъп до този уеб сайт на своите потребители. В последствие, националният съд отправя въпроса към Съда на ЕС, търсейки юридическо потвърждение на това отсъждане. Европейските съдии надлежно потвърждават решението.

Решението създава прецедент, дефинирайки ролята на доставчиците на достъп, например телекомуникационните или кабелните компании, в борбата с онлайн пиратството. Въпреки че са постановявани по-ранни съдебни решения, които не възприемат същия подход, последното решение на Съда на ЕС ясно показва, че доставчиците на услуги имат своята роля в борбата с пиратството.

“Доставчици на интернет услуги, които позволяват на своите потребители достъп до съдържание със защитени права, направено обществено достояние по интернет от трета страна, са посредник, чиито услуги се използват за нарушаване на авторски права” гласи част от изявлението на съда.

Тъй като доставчиците на интернет услуги, до някаква степен участват в нарушаването на авторски права, те могат да бъдат законно призовавани да предотвратят нелегитимни дейности като блокират достъпа до определени уеб страници. Все пак, доставчиците на интернет услуги не са натоварени с отговорността да упражняват контролна функция и по своя инициатива да спират достъпа до съответните сайтове.

Източник:  euraktiv.com

Материалът Съдът на ЕС потвърди блокирането на уебстраници, нарушаващи авторски права е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Организациите използват различна по съдържание информация, включително техническа, финансова, юридическа и бизнес информация, статистика, новини, графики или снимки. Заетите могат да получават тази информация от най-различни източници включително от научни, технически или търговски списания, книги, вестници, уебсайтове и блогове. Обикновено достъпа до такава информация се получава чрез абонамент с издатели или пресагенции, корпоративни вътрешни мрежи или интернет.

Обмена на различна по съдържание информация е свързана с отговора на въпросите как да разберем дали тази информация е защитена от авторско право, кой е притежателят на авторски права, с кого да се свържем за да получим разрешение за използване на информацията и  други подобни въпроси.

Проучванията сочат, че повечето от заетите все още нямат пълна представа за отговорността, която могат да понесат за нарушаване на законите за интелектуална собственост, особено когато става въпрос за дигитално съдържание. Много често се счита, че съдържанието по интернет е свободно и може да се използва без разрешение.

Комбинацията от авторскоправна отговорност и лесни начини за получаване на достъп  и обмен на информация е създала едно от най-големите предизвикателства за компаниите, а именно управление на авторскоправният риск. Намалената авторскоправна отговорност може да доведе до объркване относно ограниченията в изключителните права, установени в националните закони за авторско право. Тези ограничения на правата не покриват действия по експлоатиране с бизнес цели на определено съдържание. Липсата на авторскоправна отговорност е особено типична за фирми, които нямат политика в областта на авторското право или компетентни служители в тази сфера.

За компании, които правят всичко възможно да защитят авторските си права от нарушения от други лица или компании е доста трудно да получават разрешение за използване на защитено съдържание от притежатели на авторски права. Това е така защото това е процес, който изисква време и средства за идентифициране на правопритежатели, свързване с агенции за лицензиране на права и получаване на разрешение.

В повечето случаи получаване на необходимото разрешение означава прекъсване на  бизнес процесите и забавяне на разпространението на информация. Корпоративни изследователи, които обменят научна информация онлайн с техни колеги оторизиращи механизми, които са бързи и лесни за употреба. В идеалният случай такива изследователи би трябвало да разполагат с лиценз, който да предварително да разрешава използването на такъв тип информация.

За мултинационалните компании, за които работят хора в различни държави отстъпването на авторски права е доста сложно, тъй като авторските права са териториални по своята същност. Лиценз, който позволява на работниците да обменят информация през границите е решаващ. Националните законодателства могат да имат огромно влияние върху бизнес практики, които се основават на авторскоправни материали. Обикновено компаниите се борят да получат единни, глобални разрешения, а вместо това получават лицензионни споразумения ограничени до определен брой държави, които предлагат различни права за различни територии, управлявани от организации с различни лицензионни и ценови механизми.

Разрешението на проблема за компаниите се съдържа в три ключови  компонента, а именно образование, информация и ефикасни лицензионни механизми.

Лицензирането е най-важният елемент от стратегията за успешно отстъпване на авторски  права. Фирмите имат два начина за лицензиране на авторскоправно съдържание. Единият е да се получават разрешение директно от притежателите на права или от организации за колективно управление на права. Колективното лицензиране позволява на компаниите да опростят процеса на лицензиране, чрез получаване на разрешение от един източник. Лицензирането на колективна основа може да бъде на базата на употреба, на базата на бланкет или на базата на репертоар.

Колкото е важно за бизнеса да зачита правата на интелектуална собственост, е също толкова важно за притежателите на права да предлагат лицензионни механизми, които да са адаптирани за корпоративни нужди.

Центърът за лицензиране на авторски права (Copyright Clearance Center CCC), и неговият филиал в Европа RightsDirect, издават лиценз, който позволява на корпорациите да обменят съдържание, притежание на хиляди правоносители. Работниците получават набор от права за обмен на информация с която си служат мултитериториално. Центърът за лицензиране на авторски права предлага безплатни информационни източници на компаниите за развитие на стратегии за обучение на техните служители по въпросите на авторското право.

Бизнесът се основава на сътрудничество и обмен на знания, а това изисква ползването на информация защитена от авторско право.

Автор

Даниела Сапунджиева

Източник

http://www.wipo.int/wipo_magazine/en/2011/03/article_0007.html

Материалът Обмена на авторско право в частните компании-предизвикателства и решения е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.