Растежът се дължи най-вече на стрийминг услугите, особено приходите от платени абонаменти, които са се увеличили с 18,5%. Мерките за ограничени социални контакти с цел възпиране разпространението на COVID-19 още повече засилват търсенето. В края на 2020 г. има регистрирани 443 милиона потребители на платени абонаментни акаунти. Общите приходи от различните стрийминг платформи достигат 13,4 милиарда долара, или 62,1% от общите приходи от звукозаписната индустрия в световен мащаб.

В края на миналата година, порталът за интелектуална собственост IPBulgaria публикува статия за музикалния пазар в Европа. Една от констатациите в нея е, че музикалният сектор е третият по големина работодател в културните и творческите индустрии в ЕС.

Благодарение на множеството социални платформи и стрийминг услуги, притежателите на авторски права (текстописци, композитори и изпълнители) достигат до все повече публика. От друга страна обаче адекватната закрила на авторски права се превръща в истинско предизвикателство.

Звукозаписните компании изглежда много адекватно се ориентират в текущата ситуация и практиката им да работят в дигитална среда доказва своята устойчивост при извънредните обстоятелства през 2020 г.

В тази, изпълнена с предикзвикателства година, звукозаписните компании работят заедно с партньорите си изпълнители, за да ги подкрепят в създаването и записването на музика. Секторът продължава да стимулира иновации, свързани с начините, по които феновете могат да се наслаждават на музиката по цял свят.

IFPI

IFPI и нейната мрежа от партньорски лицензионни компании представлява интересите на около 8000 членове по света. Основните точки от мисията на организацията са:

• Популяризиране икономическата стойност на записаната музика
• Закрила на правата на членовете на организацията, които създават, продуцират и инвестират в музика
• Съдействие за лицензиране и да генериране на търговска стойност за музикални произведения чрез всички налични канали

Материалът Значителен ръст на приходите от стрийминг услуги е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Музикалният сектор е третият по големина работодател в културните и творческите индустрии в ЕС. Що се отнася до малкия и среден бизнес, европейският музикален сектор е много динамичен и иновативен и има важен потенциал за растеж.

В следствие на повсеместно навлизащата цифровизация и засилената конкуренция от страна на световните играчи, музикалният сектор е в постоянна трансформация. През последното десетилетие това доведе до фундаментални промени в начина, по който музиката се създава, продуцира, разпространява и остойностява. Благодарение на множеството социални платформи и стрийминг услуги, автори и изпълнители достигат до все повече публика. От друга страна обаче адекватната закрила на авторски права се превръща в истинско предизвикателство.

Тази ситуация създава нови възможности, но същевременно и трудности на всички нива на музикалната верига, например преразпределение на приходите и справедливо възнаграждение на артистите в тази нова дигитална среда.

Благотворната роля на музиката в обществено и икономическо отношение все още не е напълно използвана при разработването на европейски и национални политики. Според доклад, публикуван от електронното издание ladepeche.fr, постъпленията от музикалния сектор в европейската икономика надвишават брутния вътрешен продукт (БВП) на девет от страните членки.

Годишният принос на сектора не е за пренебрегване, тъй като е достигнал 81,9 милиарда евро през 2018 година.

В началото на 2020 г. кризата с коронавируса удари сектора особено силно. Това доведе до нови важни предизвикателства за устойчивостта на цялата музикална екосистема. Възстановяването на екосистеми като музиката в крайна сметка ще помогне за възстановяването на ЕС като цяло.

Европейската комисия подкрепя сектора в рамките на интегриран подход, наречен ‘Music Moves Europe’. Music Moves Europe (MME) има за цел да популяризира устойчива европейска музикална екосистема и да подкрепи основните активи на сектора: разнообразие, конкурентоспособност и иновации.

Източник: Европейска комисия

Материалът Музикалният сектор в европейската икономика е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Снимка: simpson33/iStock/Getty Images

Още преди пандемията с коронавирус, пазарът на стрийминг услуги е в процес на значителен растеж. Мерките за ограничени социални контакти с цел възпиране разпространението на COVID-19 още повече засилиха търсенето. По данни на Мрежата от 30 Европейски потребителски центрове (ECC) водещите доставчици на стрийминг услуги дори се съгласили да намалят качеството на видео потоците по искане на Европейската комисия, за да се освободи честотно пространство за по-важни услуги.

Повишеното търсене на видео съдържание неминуемо доведе до увеличен брой потребители, които попадат на фалшиви оферти. Много от тях не обръщат внимание дали се регистрират за легална услуга за поточно предаване на съдържание. Не са малко случаите, в които няколко дни след регистрацията, пристигат писма от адвокати или агенции за събиране на дългове, изискващи няколкостотин евро за изтичащо годишно членство, за което лицето не подозира.

Потребителите, които търсят оферти за телевизионни сериали или филми в Интернет, често намират непознати уебсайтове с оферти, далеч по-изгодни финансово от добре познатите пазарни лидери. Такива оферти често се оказват изцяло фалшиви. Клиентите се регистрират, разкриват личните си данни и не получават нищо в замяна, тъй като рекламираните видеоклипове не съществуват.

Незаконните стрийминг платформи пренебрегват авторски права в голям мащаб като разпространяват пиратски копия на авторско съдържание със защитени права. Така, законно полагащите се приходи не постъпват по предназначение, а вместо това финансират по-нататъшни незаконни дейности и вредят на широката общественост.

От ECC дават следните съвети за избор на доставчик на стрийминг услуги:

– Не бързайте, сравнете различни оферти на утвърдени доставчици, потърсете публикувани мнения от реални потребители;

– Уверете се, че уебсайтът се придържа към официалните правила. Ако на уебсайта има много текстови грешки, агресивно изскачащи банери, а домейна е пренасочен към друг интернет адрес, офертата вероятно не е надеждна;

– В измамните сайтове не се показва информация за контакт или се извеждат фалшиви адреси или пощенски кутии. В тях липсва или има фалшива задължителна правна информация.

– Нови пълнометражни филми, сериали и спортни предавания не са достъпни законно на тези неофициални канали. Ако филм, предлаган от съответната стрийминг платформа все още се излъчва по кино екраните, то платформата със сигурност е незаконна.

– Показател за незаконността е опцията потребителите да качват съдържание, което не е направено от тях.

Материалът Безопасно и законно използване на стрийминг услуги е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.