В хода на съвместните действия е констатирано, че 8 души чрез пълномощник са декларирали, че обработват 8600 декара земя на територията на две области. За част от тях е изяснено, че са свързани по роднинска линия. В процеса на работата е изяснено, че за две години те са получили субсидии от европейските фондове в размер на над 350 000 евро.

Проверка на място е установена различна ситуация.

„Констатирано е, че голяма част от декларираните земи не се обработват реално. Най-фрапиращ е случаят, в който върху включени в декларациите земи като пасища за получаване на субсидии, са построени къща и стопанска постройка (сеновал). Собственикът на имота дори е разбрал от инспектиращите, че за неговото място са били получавани средства от европейски фондове. Освен това, при преглед на документите, на много места попълнените данни в декларациите са се оказали неверни. За случая е уведомена Европейската прокуратура“, съобщи началникът на сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ в ОДМВР-Кърджали главен инспектор Радослав Узунов.

Към момента има един задържан – 57-годишен. Проверката продължава, с оглед на чл. 248а, ал. 2 от Наказателния кодекс за представени неверни сведения, за да бъдат получени средства от фондове на Европейския съюз.

Материалът Разкриха схема за неправомерно усвояване на над 350 000 евро европейски субсидии, Европейската прокуратура е уведомена е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Производството е извършено в рамките на правомощията на КЗК по чл. 28 от Закона за защита на конкуренцията за застъпничество за конкуренцията, в рамките на които антимонополният орган анализира нормативната уредба и предлага мерки за премахване на регулаторни пречки пред ефективната конкуренция.

Мерките по застъпничество за конкуренцията са приети след извършен анализ на нормативната база за доставка на лекарствени продукти по реда на чл. 266а от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и Наредба №10 от 2011 г. на Министерство на здравеопазването. КЗК образува производството след сигнал от Васил Пандов и публично изнесените данни за съществени разлики в доставните цени на едни и същи лекарствени продукти, закупувани от различни лечебни заведения.

Комисията установи, че лекарствените продукти по чл. 266а от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина представляват специфичен пазар. Те се прилагат за ограничен брой пациенти с тежки заболявания, когато липсва терапевтична алтернатива в страната, доставят се в ограничени количества, а при значителна част от тях съществува само един производител или ограничен кръг доставчици. Това обективно ограничава възможностите за конкуренция при част от продуктите.

В резултат на анализа КЗК намира за целесъобразно да бъдат направени изменения в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и в наредба №10. Сред основните предложения са ясно разграничаване между доставките за конкретен, поименно определен пациент и доставките за нуждите на лечебните заведения, отпадане на нормативното обвързване на доставките без прилагане на ЗОП с наличието или липсата на рамково споразумение на министъра на здравеопазването, нормативно уреждане на вече утвърдения модел на „постоянна публична покана“ към всички заинтересовани търговци на едро и въвеждане на ясни правила за случаите на клинична спешност и други. Публикуването на информация за реализираните доставки на нерегистрирани лекарствени продукти през последните пет години, както и за сключените договори и закупените количества би повишило прозрачността, би  улеснило информираността на потенциалните доставчици и по този начин би допринесло за ефективната конкуренция.

Препоръчваните от КЗК мерки имат за цел да осигурят по-прозрачен и предвидим механизъм за доставка на лекарствените продукти по чл. 266а от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, да разширят кръга на потенциалните доставчици в случаите, когато конкуренцията е обективно възможна, и да създадат по-добри условия за ефективно разходване на публичните средства, без да се затруднява навременният достъп на пациентите до необходимото лечение.

В хода на производството КЗК получи пълно съдействие от Министерството на здравеопазването, което предприема необходимите действия за изменение на съответната нормативна уредба. В този смисъл актът на Комисията по застъпничество за конкуренцията следва да се разглежда и като институционална подкрепа на усилията на ръководството на министерството за преодоляването на този значим за обществото проблем, което ще има положително въздействие, включително за конкурентната среда при доставката на тези лекарства.

Пълният текст на решението е публикуван в публичния електронен регистър на КЗК: линк към решението

Материалът КЗК препоръчва мерки за повече прозрачност и ефективно разходване на публични средства при доставка на нерегистрирани лекарства е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Той напомни, че вчера България получи трето плащане по НПВУ на стойност близо 1,5 млрд. евро, с което средствата, постъпили по механизма от Европейската комисия към България, наближават 2 млрд. евро или близо 4 млрд. лв. „Това постижение е на фона на три години без каквито и да било плащания, постъпили в България“, уточни Дончев.

Вицепремиерът акцентира, че българското правителство успя да договори и главата REPower на стойност 480 милиона евро. По думите му в началото на четвъртата година от изпълнението на НПВУ плащанията към страната ни са били за 1,5 млрд. лв., а в момента възлизат на 4,5 млрд. лв. „Само в рамките на 2025 година са разплатени три пъти повече средства, отколкото за предходните четири години“, каза още Дончев.

През 2026 година предстои да бъдат подадени искания за четвърто и пето плащане по НПВУ на стойност близо 2.5 млрд. евро. Дончев посочи, че темпото на работа трябва да бъде запазено и дори ускорено. „Голяма част от реформите са направени на ниво Министерски съвет и на ниво Народно събрание. Продължаваме работата по тези изисквания, за да може да помогнем на следващите правителства. Надявам се безпроблемно да получат и да инвестират останалите средства“, каза в заключение вицепремиерът Дончев.

Материалът България е получила и инвестирала близо 8 млрд. лева европейски средства през 2025 година е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Остават отворени за кандидатстване Ваучер 3 (патенти) и Ваучер 4 (нови сортове растения).

Патентно ведомство ще информира своевременно при ново отваряне на финансирането за безвъзмездна помощ за интелектуална собственост от Фонда за МСП на СЕСИС.

Повече информация за инициативата можете да бъде намерена на страницата на Службата на ЕС за интелектуална собственост за Фонда за малките и средни предприятия.

Повече за инициативата тук.

Материалът Прекратява се възможността за кандидатстване по Ваучери 1 и 2 по Фонда за МСП е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.