Предлагат възстановяване на Международния балетен конкурс – Варна от 2027 г.

“Неслучайно той е наричан „балетната Олимпиада“, защото на него идват изпълнители — мъже и жени, които професионално се занимават или предстои да се занимават с балет. Искам да припомня няколко важни факта. На първо място — това е първият в света конкурс от този тип, който се провежда за професионални изпълнители. С течение на времето подобни конкурси започват да се създават на много места, но и днес от същия ранг, мащаб и престиж има още само три — в Москва, Хелзинки и Джаксън (САЩ)”, отбеляза Минчев.

Той отбеляза, че конкурсът е с дългогодишна история — за 60 години има проведени 28 издания. Петнадесет от тях са организирани от Министерството на културата, а останалите 13 — от Фондация „Международен балетен конкурс Варна“, при същото високо ниво на участници, жури и репертоар. Това доказва, че фондацията може да организира конкурса заедно с Министерството и други партньори на нужното професионално ниво.

Според изложеното от съветниците, по време на заседание на Комисията по култура и духовно развитие към Общинския съвет е било направено погрешно твърдение, че Фондация „Международен балетен конкурс Варна“ не е собственик на марката. Те посочват, че това е опровергано от данните в Европейското патентно ведомство, където марката е регистрирана и подновявана през 2011 и 2021 г. и е валидна до 2031 г.

Минчев и Атанасова твърдят, че въпреки наличната регистрация, Общината е обявила намерение сама да заяви марката, като според тях са подадени документи с невярно съдържание. Те уточняват, че в официално писмо Министерството на културата не дава на Община Варна правомощия да регистрира търговската марка.

Поради това съветниците настояват за оставката на директора на дирекция „Култура и духовно развитие“ Светослава Георгиева, аргументирайки се с „разпространение на неистини и уронване престижа на институциите“.

Община Варна регистрира марката Международен балетен конкурс към службата на Европейския съюз за интелектуална собственост

Те подчертаха, че Международният балетен конкурс – първият в света професионален балетен конкурс – е ключово събитие за града с 60-годишна история и 28 издания, проведени от Министерството на културата и от Фондацията. По думите им опитите да се „олекоти или комерсиализира“ формàтът биха навредили на престижa на конкурса.

Съветниците настояват Община Варна да организира кръгла маса с всички заинтересовани страни — фондацията, Министерството на културата, експерти, меценати и спонсори — за да се гарантира провеждането на следващото издание през 2027 г. Те подкрепят и инициативата конкурсът да бъде обявен за част от недвижимото културно наследство на България.

В заключение те заявиха, че публичността е необходима, за да не се допуска ескалация на спорове, които биха могли да навредят на международния авторитет на събитието.

Източник: TheSite24.net

Материалът Спор за марката и управлението на Международния балетен конкурс във Варна е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

В средата на септември тази година, Върховният съд в Бейжинг постанови окончателна присъда по случая, с която потвърждава решението на Апелативния борд по търговски марки и нареди на базирания в Шенжен интернет гигант да оттегли регистрираната си търговска марка.

Началото на спора между двете компании е през март 2003г., когато Chery подават заявление за регистрация на търговка марка QQ за своите автомобили, само два месеца преди първата партида от QQ модела да излезе на пазара. Всъщност, подадените заявки са общо 12. Според автомобилния производител името се дължи на специфичната форма на задните светлини на колата, които наподобяват английската буква Q.

От Tencent подават възражение срещу регистрацията на марката и твърдят, че през 2001г са регистрирали QQ като търговска марка за услуги в областта на трансфера на информация и компютърните комуникации. Според компанията, след активно рекламиране, броят потребители на услуги с QQ марката е надхвърлил 200 милиона.

По-късно, Chery придобиват търговската марка от своята дъщерна компания Wuhu Chery Technology Co Ltd, която е имала успешна заявка за регистрация за автомобили. През 2005г Tencent подават заявления за регистрация на същите 12 марки и през 2008г успяват да ги регистрират. Само няколко години по-късно обаче, регистрациите са отменени от Апелативния борд по търговски марки по искане на Chery.

Съдът е счел, че Tencent са си спечелили репутация в сферата на комуникационните услуги, но тя не се разпростира и в автомобилния сектор, дори и да е само защитна регистрация. След като съдът издава постановление в полза на ответника, Tencent подават жалба в апелативния съд, която не е уважена. Случаят стига до Върховния съд, който също отбелязва, че макар Tencent да притежават по-ранна марка, тя е регистрирана за сектор, който е твърде различен от този за продукти за автомобили и телекомуникационни услуги. Според съда, Tencent е трябвало да знаят, че Chery притежават определена репутация в сферата на автомобилите, когато са подавали заявлението за регистрация и така да избегнат по-ранните права.

Според експерти от Бейжинг, съществува и друг интересен аспект на случая. Търговска марка като QQ, която е съставена от еднакви букви, би имала минимални шансове да бъде регистрирана, поради недостатъчна отличителност. Възможна практика за преодоляване на това правило е буквите да се комбинират с графични знаци или с думи.

Въпреки че Tencent вече не притежават правата над търговска марка QQ в автомобилната промишленост, те държат ексклузивните права над името за пазари като телекомуникации, хранителни продукти и др.

Надежда Драгомирова

По материали от чуждестранни медии

Материалът Окончателно решение по спора за търговска марка QQ е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Спорът стига и до Общия съд на ЕС,който анулира решението на Апелативния борд (T-249/11). При разглеждане на случая, Общият съд е открил две грешки, като и двете имат отношение към професионалната (специализирана) общественост:

1. Услугите от клас 35 –при оценяването на допълващата характеристика, АБ е трябвало да разгледа, наред с другото, дали за професионалния купувач, услугите на реклама, търговски агенции, франчайзинг или износ и внос са били важни по време на покупката до такава степен, че той би си помислил, че отговорността за производството на тези стоки или предоставянето на тези услуги се носи от същото предприятие.
2. Услуги от клас 39 – има  има известна степен на взаимно допълване най-малкото между пилета и транспорт, съхранение и дистрибуция на пилета. Професионалният потребител на тези стоки или услуги, фирма, която купува пилета на едрои се нуждае от услугите на транспорт, съхранение и дистрибуция на пилета, вероятно ще си помисли, чеотговорността за производството на тези стокиили за предоставянето на тези услугипринадлежи на същата компания.

Несъгласието със становището на Съда, изразено от Ведомството за европейски марки и дизайни има няколко основни точки:

–     Съдът на ЕС е сгрешил в допускането си, че съществува автоматично сходство между продукт и услуга,която има този продукт като свой обект. Ако пилетата бяха сходни с транспортирането на пилета, притежателят на всяка търговска марка, регистрирана затранспортни услугиби могла да оспори регистрацията намарка, заявена за всякакъв тип продукти, тъй като всички те могат да бъдат транспортирани.

–    Погрешно е и становището на Съда, че услугите реклама, търговски агенции, франчайзинг, износ и внос следва да бъдат предложени от животновъда на професионален купувач на домашни птици или месо като допълнителна дейност към продажбата на продуктите.

За повече информация по случая: OHIM

Материалът Оспорена регистрация на европейска марка е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Тези спорове са относително комплексни, тъй като освен правни, повдигат и културни и етични въпроси. Световната организация за интелектуална собственост препоръчва при възникването на подобни спорове извънсъдебно решаване на споровете и по-конкретно медиацията и арбитража. Центърът по арбитраж и медиация на СОИС оказва съдействие в решаването на спорове, свързани с художественото и културно наследство. Освен това има и разработени специални правила за медиация, в тясно сътрудничество с Международния съвет на музеите.

IPBulgaria.bg e Национален български портал за интелектуална собственост. Създаден през 2000, за да обособи място където експертите в областта на интелектуалната собстевност – патентни представители, адвокати, служители в държавната администрация на Патентното ведомство на Република България, правозащитните и правоприлагащите органи и организиции; съд, прокуратура, Митници и полиция, международната дипломатическа служба на България, както и много български изобретатели, автори, творци и изпълнители да намират мястото с отговори или да провеждат дискусии, свързани с авторското право, сродните на авторското право права, патентите, полезните модели и търговските марки, марките за услуги, сертификатните марки и колективните марки,  промишления дизайн, топологията на интегрални схеми, а така също новите сортове растения и породи животни, географските означения, сертификатите за допълнителна защита и традиционните знания и умения, опазването на търговска тайна и трансфера на технологии. 

IPBulgaria.bg през годините на своето съществуване претърпява различни трансформации и образни визуализации. Създателите на националния портал за интелектуална собственост IPBulgaria (Ай Пи България) са щастливи от факта на двадесет (20) годишното съществуване на портала.

Материалът Спорове, свързани с традиционни знания е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

С решението си ЕС като цяло потвърждава съществуващата практика, че когато копия от произведения, нарушаващи авторско право, се предлагат онлайн, съдът на съответната страна – членка е компетентен да разгледа делото за нарушение, ако сайтът, чрез който се извършва нарушението е достъпен в тази страна-членка и обектите, по отношение, на които се извършва нарушението се ползват със закрила. Компетентостта на съда по присъждане на обезщетение, обаче е ограничена само до претърпените щети и пропуснати ползи на територията на съответната страна-членка.

Преюдициалното запитване е отправено в рамките на спор за нарушение на авторски права чрез интернет сайт между г‑н Pinckney, живеещ във Франция, и дружеството KDG Mediatech AG ( „Mediatech“), със седалище в Австрия и се отнася до тълкуването на член 5, точка 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.

Според член 5, точка 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001

Специална компетентност

Член 5

Срещу лице, което има местоживеене в държава-членка, може да бъде предявен иск в друга държава-членка:

………………….

3. по дела относно гражданска отговорност, delict или quasi delict – в съдилищата на мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие;

Г‑н Pinckney, който живее в Тулуза (Франция), е автор, композитор и изпълнител на дванадесет песни, записани на винилов диск от групата Aubrey Smal.

Той установява, че песните му са били възпроизведени без неговото разрешение на компакт диск (CD) от Mediatech в Австрия, като дискът и впоследствие е продаван от британските дружества Crusoe или Elegy чрез различни уебсайтове, които са достъпни от домашния му адрес в Тулуза.

г‑н Pinckney предявява иск за обезщетение срещу Mediatech пред Тribunal de grande instance, Тулуза. Mediatech прави възражение за липса на компетентност на френския съд като се позовава на факта, че седалището му е в Австрия, респективно – компетентни са съдилищата аъгласно седалището на ответника. Възражението е отхвърлено и Mediatech обжалват. Второинстанционният съд (апелативния съд в Тулуза) отменя опеделението на първоинстанционния и възприема позицията за липса на компетентност.

Г‑н Pinckney подава касационна жалба срещу решението на апелативния съд, като се позовава на нарушение на член 5, точка 3 от Регламента. Той твърди, че са налице основания за обявяване на френския съд за компетентен.

При тези обстоятелства френският касационен съд решава да спре производството и да поставя на ЕС следните преюдициални въпроси:

„1)      Трябва ли член 5, точка 3 от [Регламента] да се тълкува в смисъл, че в случай на твърдяно нарушение на имуществените авторски права чрез поместване на съдържание онлайн в уебсайт,

–        лицето, което счита, че е увредено, може да предяви иск за отговорност пред юрисдикциите на всяка държава членка, на чиято територия е достъпно или е било достъпно поместеното онлайн в уебсайта съдържание, за да получи обезщетение само за вредата, причинена на територията на държавата членка на сезираната юрисдикция,

или

–        освен това е необходимо това съдържание или да е било предназначено за потребителите, които се намират на територията на тази държава членка, или трябва да е налице и друг свързващ фактор?

2)      Трябва ли на първия въпрос да се отговори по същия начин, когато твърдяното нарушение на имуществените авторски права е резултат не от поместването онлайн в уебсайт на съдържание, което не е на материален носител, а както е в случая, от предлагането онлайн на материален носител, възпроизвеждащ това съдържание?“.

ЕС постановява, че:

„Член 5, точка 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че в случай на твърдяно нарушение на имуществените авторски права, гарантирани от държавата членка на сезираната юрисдикция, последната е компетентна да разгледа иск за обезщетение, предявен от автора на произведение срещу установено в друга държава членка дружество, което е възпроизвело произведението в тази друга държава членка на материален носител, продаван впоследствие от дружества, установени в трета държава членка, чрез уебсайт, достъпен и в района на сезираната юрисдикция. Последната има компетентност само по отношение на вреда, причинена на територията на държавата членка, към която тя принадлежи.“

Автор: адв. Аглика Иванова,

Партньор в консултантска агенция IP Consulting – www.ipconsulting.eu

Координатор на сайта за авторско право www.copyrights.bg

През последните десет години адв. Иванова специализира Интелектуална собственост в България и чужбина и има богат опит в сферата на правоприлагането.

За контакт: office@ipconsulting.eu

Материалът РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД ОТНОСНО КОМПЕТЕНТНАТА ЮРИСДИКЦИЯ ПРИ НАРУШЕНИЕ НА АВТОРСКИ ПРАВА В ИНТЕРНЕТ е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.