Преди всичко трябва да отговорим какво е „използван“ софтуер и как работи?

С „използван“ софтуер се означават лицензи, които вече не са необходими на техните собственици. Собствениците обикновено са фирми, които искат да купят по-ново издание на програмата или да преминат изцяло към друг софтуер. Това означава, че техните „използвани“ лицензи стават излишни. Компании изкупуват тези лицензи и след това ги предлагат на други клиенти, които се нуждая от тях. Какви са предимствата? По този начин можете да спестите около половината от стойността (а понякога дори и повече) в сравнение с първоначалната цена за нов софтуер, а получавате абсолютно същия продукт като първия собственик.

Препродажбата на излишни лицензи дава възможност на хората да купуват законни софтуерни продукти на много по-достъпни цени, отколкото обикновено. Нещо повече, лицензът, който става практически безполезен за първия купувач, все още може да послужи на някой друг. Процесът работи по същия начин, както когато купувате книга, прочетете я и след това искате да я продадете на някой друг. Първоначалният продавач няма право да влияе върху това, което се случва с вече продадената книга в бъдеще. Със софтуера е същото – след като бъде деинсталиран от компютъра на първоначалния собственик, той може свободно да бъде продаден на някой друг.

Какво казва законът за препродажбата на лицензи?

Едно от най-важните решения относно продажбата на използвани лицензии беше направено от Съда на Европейския съюз (СЕС) през 2012 г.

Решението на СЕС по дело C-128/11 UsedSoft GmbH срещу Oracle International Corp. гласи: „Създател на софтуери не може да се противопостави на препродажбата на неговите „използвани“ лицензи, които позволяват използването на програмите му, изтеглени от интернет. Изключителното право на разпространение на копие от компютърна програма, за което има такъв лиценз, се изчерпва с първата продажба на това копие.“

Това означава, че продажбата на използвани и излишни лицензи за софтуер е законна. Решението на СЕС създаде сигурна правна рамка за целия Европейски съюз, която гарантира справедлива и здравословна конкуренция на европейския пазар.

Съдебното решение също гласи, че:

Неограничените лицензи за софтуер могат да се търгуват свободно. Ако закупите независим лиценз за софтуер, можете да го продавате при същите условия.

Правата на разпространение на производителя се изчерпват при първата продажба на софтуера. Клиентите, закупили компютърна програма на свободен пазар, имат право да използват закупения софтуер.

Дори ако препродажбата на софтуер е изрично забранена от лицензионното споразумение, притежателят на правото вече не може да се противопостави на препродажбата на това копие. Лицензионното споразумение е предмет на европейския закон, а точките, които са в противоречие с европейското право, са невалидни (това важи главно за софтуер тип OEM).

Няма разлика между начините на разпространение. Софтуерът може да се разпространява чрез CD/DVD (физически лицензи) или онлайн (цифрови лицензи). Притежателят на правото не може да поиска подходящо възнаграждение за по-нататъшна препродажба на лиценза за софтуер, тъй като съответното възнаграждение е получено по време на първата продажба.

Правна история на използвания софтуер

Разгледайте кои са основните съдебни решения и директиви на ЕС, които са повлияли на ситуацията на пазара с използваните лицензи в инфографиката по-долу.

• 2000 „Решението на Германския Федералния съд на Германия позволи продажбата на OEM версии и DSP версии без съответния хардуер.“ – Решение на Федералния съд на Германия от 6 юли 2000 г., дело №. I ZR 244/97
• 2001 „Първата продажба в Общността на оригинала на произведение или на копия от него от притежателя на правото или с негово съгласие изчерпва правото на контрол върху препродажбата на този предмет в Общността.“ – Извлечение от Директива 2001/29/ЕО на ЕС
• 2006 Окръжният съд в Хамбург потвърди, че търговията с използван софтуер на Microsoft е легитимна. Това важи и за препродажбата на индивидуални лицензи от споразумения за лицензиране на едро.
• 2009 „…вторият приобретател на лиценза, както и всеки последващ негов приобретател, може да се позове на предвиденото (…) изчерпване на правото на разпространение и следователно да се счита за законен приобретател на копие от компютърна програма (…) като се ползва от предвиденото в последната разпоредба право на възпроизвеждане.“ – Директива 2009/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
• 2011 Швейцарският кантонален съд в Цуг решава, че “Adobe не може да забрани препродажбата на програмно копие по отношение на авторското право след първоначалната му продажба”. Това прецедентно решение се счита за голяма победа за свободната международна търговия със софтуер.
• 2012 „Създател на софтуери не може да се противопостави на препродажбата на неговите „използвани“ лицензи, които позволяват използването на програмите му, изтеглени от интернет.“ Решение на Съда на Европейския съюз, дело C-128/11 UsedSoft GmbH срещу Oracle International Corp.
• 2016 „Първоначалният приобретател на копие от компютърна програма, придружено от лиценз за безсрочно използване, има право да препродаде на последващ приобретател, вече използвано, това копие и лиценза за него.“ –  Решение на Съда на Европейския съюз, дело C-166/15 Aleksandrs Ranks и Jurijs Vasiļevičs

Автор:
Александър Найденов,
Търговски Мениджър за България
Forscope

_{Националният портал ipbulgaria.bg не носи отговорност за авторството и съдържанието на материали, предоставени му за публикация от кореспонденти и автори на портала. Всякакви претенции следва да бъдат отправяни само и единствено към посочените автори на публикуваните материали.}

Материалът Употребявани лицензи – какво трябва да знаем за тях е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Защо се стига до това решение

Фондацията, която управлява софтуерния проект за отворен код GNOME обвинява Groupon в нарушение на търговска марка по отношение на новия им проект “Gnome,” опитва да събере $80,000 от дарения, за да подаде възражения срещу заявени търговски марки, включващи наименованието. От GNOME поставят краен срок 3 декември преди да подадат възражения срещу регистрацията на 10 от 28-те заявени марки.

GNOME, десктоп среда за Linux-базирани операционни системи, е създадена през 1997г под името “GNU Network Object Model Environment.” Акронима вече не се използва, но името на проекта все още е стилизирано с големи букви. От 2006г насам името е регистрирана търговска марка за сваляне на компютърен софтуер за създаване и управление на компютърни настолни компютри, софтуер за графичен потребителски интерфейс, текстообработка, управление на бази данни, използване като електронна таблица, и за софтуерни инструменти и библиотеки, които могат да бъдат използвани за разработване на други софтуерни приложения.

Свое изявление говорител на казва: “От месеци водим разговори с фондацията, за да опитаме да достигнем взаимно приемливо решение, включително алтернативни варианти за брандинг, готови сме да продължим комуникацията. Отношенията ни с обществото за отворен код по-важни за нас от името на продукта.”

Надежда Драгомирова

По материали на ars technica

Материалът Groupon се отказват от марката GNOME е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Авторски колектив:

Доц. Иван Чалъков  (ръководител на изследването),

Гл.ас.  Донка Кескинова,  хон. ас. Мими Василева

Анкетьорски екип от студенти в специалност “Социология” при ПУ “Паисий Хилендарски”:

Мария Дачева, Венелина Якубова, Георги Алексиев, Даниела Георгиева, Деница Грозева, Диана Ангелова, Димитър Мирославов, Елена Атанасова, Иван Лазаров, Калин Цветков, Красимира Спахиева, Надя Начева, Николина Госпова, Памен Димитров, Радостина Якубова (спец. “Психология”)

        В творчески индустрии в Пловдив преобладават производствени фирми, които работят основно за частни лица и малки частни фирми, чийто брой нараства значително през последните две години, докато обществения сектор осигурява едва около ¼ от поръчките в сектора. Малка, но важна част от фирмите (най-вече секторите софтуер, издателство и полиграфия, реклама) работят за мултинационални фирми, което ги издига на едно друго ниво като качество на предлагания продукт/услуга и организация на работата. Две от всеки пет фирми имат партньори в чужбина, а всяка пета фирма изнася част от своята продукция или услуги предимно в страните от Европейския съюз и балканския регион. Развойна дейност обаче извършват едва 6% от фирмите, като почти всички са от сектор софтуер.

        В отрасъла доминират микро-фирми със деклариран годишен обем на продажби около 100 000 лева, до 10 служители (най-често от 2 до 5), ползващи най-често свои собствени работни помещения с площ до 100 кв. м., разположени предимно в централната градска част. Това са основно самостоятелни фирми, управлявани от техните собственици. Изключение правят секторите софтуер и радио и телевизия, в който преобладават малки фирми и сектор издателство и полиграфия, съставен от малки, средни и големи фирми с многократно по-висок обем продажби. Някои от тези фирми са акционерни дружества управлявани от менижъри и управителни съвети, с поделения извън територията на града.

       Налице е възходящо развиващо се и експанзиращо в нови бизнеси мнозинство от фирми (над 60%), което продава основно на частния сектор, не разчита на държавата и останалите публични институции, не търси контакти и има подчертано критично отношение към тях. На фона на общата неудовлетвореност от общественото отношение към сектора, Пловдивската община и нейните институции е най-близо до потребностите на предедприемачите, като не скриват критичното си отношение към нея.

        Като цяло създадена е основна кредитна и консултанска инфраструктура за развитие на бизнеса, но с изключение на лизинговите услуги тя все още е на ниско равнище. Неразвити остават консултантски услуги с ключово значение за бъдещото ускорено развитие на творчески индустрии – по стратегическо планиране на фирмата, за разработка на инвестиционни проекти, за маркетинг и преквалификация на персонала.

        Изследването разкрива “мрежовия характер” на творчески индустрии в Пловдив – над ¾ от фирмите имат трайни партньори, особено в творческото създаване на своите продукти и услуги (за някои сектори този дял доближава и надхвърля 90%). Налице са активни ядра във всеки сектор, които наред с масовите форми на производствено сътруничество са ангажирани с по-дългосрочна, стратегическа визия за развитие, свързана с налагани на адекватна правна рамка и бизнес етика. Секторите са силно диференцирани по степента на организираност в съюзи и бизнес асоциации – тя е висока в архитектура, изкуство и художествени занаяти и моден дизайн. Огромното мнозинство от предприемачите се идентифицират положително като част от една бизнес общност, носеща им определени предимства.

        На фона на повишените продажби и експанзията на бизнеса, повечето фирми увеличават своя персонал и наемат нови служители, като в изследваните фирми 94% от персонала са етнически българи. Налице е конкуренция в секторите за квалифицирани специалисти и работници. Въпреки общопризната потребност от обучение и повишаване на квалификацията на персонала обаче, твърде малко са фирмите, които инвестират в обучение – едва една четвърт от анкетираните. Това се обяснява с голяма натовареност, липса на средства, страх обучените да не напуснат след това, както и с липсата на подходящи курсове по съдържание и форма.

        В отрасъла доминира спонтанното обучение на служителите вътре във фирмите, като едва 1/5 от тях използват специализирани външни услуги. Частната инициатива за услуги в тази област не е достатъчно развита и сред обучаващите агенти доминират университети, колежи и държавни центрове, както и школи към браншовите сдружения и асоциации. Проведените групови дискусии и интервюта изявяват потребността от кратки курсове по тясно специализирани теми както за предприемачите, така и за техните служители.

       За творчески индустрии в Пловдив са характерни нисък дял нематериални активи и неразвити права на интелектуална собственост. Фирмите рядко имат проблеми – самите те или техните бизнес партньори – при неспазването на тези права. При ниският дял нематериални активи в балансите на фирмите делът на юридически защитена интелектуална собственост (авторски права, патенти и др.), както и покупката на лицензи за такива, са още по-малки. Особено показателно е ниското отношение на правна защита на собствените разработки в сектори като софтуер и архитектура. От гледна точка на тези важни характеристики не можем да опишем различните сектори като принадлежащи към един отрасъл, а по-скоро те показват общи черти с останалите икономически отрасли в страната. Ако трябва да търсим все пак някаква специфична характеристика, която да защити идентичността на отрасъла, можем да я открием във високият дял на оригинални авторски разработки, присъщ на всички сектори, макар малка част от тях да са продукт на специализирана изследователска и развойна дейност. Това обаче е икономически потенциал, който не е станал икономическа реалност, т.е. не се е превърнал в отделен източник на приходи.

Материалът Обобщение на резултатите от социологическото проучване на фирмите от творчески индустрии в Пловдив е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Софтуерите не винаги са били патентоспособни в САЩ, въпреки че в момента патентоването е факт, не е ясно, че това винаги ще бъде така. 

В миналото Ведомството за патенти и търговски марки на САЩ, не е предоставяло патенти за изобретения, свързани с компютърен софтуер. През 1960 година, ПВ (патентното ведомство) на САЩ избягва предоставянето на какъвто и да е патент, ако изобретението използва изчисления направени от компютър. През 1968 г., ПВ създава официални насоки за компютърните изобретения. В тези насоки е заявено, че една компютърна програма, без значение дали е заявена като апарат или процес не е патентноспособна. Съгласно тези насоки за изобретения, свързани с компютърни програми, може да се патентова само ако компютъра се комбинира с други неочевидни елементи  за получаване на физически резултат. ПВ гледа на компютърните програми и изобретения свързани с компютърни програми, като на не патентноспособни процеси или машини.

През 1968 г., Насоките на ПВ, които забраняват патентоването на почти всички компютърни софтуери постепено са били оспорени от заявителите за патенти. В няколко решения Съда за митническо и патентно обжалване, отхвърля различни аспекти на насоките, посочвайки, че след като една нова програма превръща компютъра в нова машина, софтуера трябва да се счита за важен елемент.  Въпреки това, Върховния съд не е толкова благосклонен да обяви софтуера,  като патентоспособно изобретение.

Случая  Бенсън

През 1970 година, Върховния съд два пъти проверява дали изобретения съдържащи компютърен софтуер са патентоспособни, и двата пъти отговора е отрицателен.

През 1972 г.,  относно казуса Бенсън, Върховния съд, се е борил с това дали един алогритъм за преобразуване на двоичните десетични числа в истински двоични числа е патентоспособен. Съдът е сметнал, че патентоването на тази концепция ще предопредели целия математически алогритъм. Върховния съд е решил, че алогритъмът не е патентоспособен.

Случая Флук

В случая Паркър и Флук, Върховния съд е разгледал дали разширяването лимита на аларма ( използвана да сигнализира извънредно положение)  в процес на каталично преобразуване е патентоспосоно. Единствената разлика с предишното ниво на техниката е алогритъм, който изчилява нова гранична стойност на алармата. Съдът постановява, че това не е патентоспособно. По-конкретно, съдът, приема ,че изобретението не може да бъде патентовано, “ не защото съдържа математически алогритъм, като компонент, а защото изобретението като цяло не е патентоспособно, съгласно настоящето  равнище на техниката”.

Източник: по чуждестрани материали

Изготвил: Христина Трайчевска

Материалът Защита на компютърни програми през шейсете години в САЩ е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

снимка: nintedo

Една  от първите видеоигри е създадена преди повече от 50 години, когато един студент от Масачузетския технологичен институт (MIT) в САЩ, пише кода (елементарен по днешните стандарти), за да се създаде Spacewar, една игра, в която двама играчи изпълняват  противоракетна стрелба на  космически кораб в опит да унищожът  друг. Въпреки, че видеоигрите по своя характер имат визуален интерфейс, в ранните години, създателите на този нов клас инженерство са били  изключително инженери и компютърни маниаци.

Докато през 60-те и 70-те години на информационните технологии (IT) компонент на видеоигрите  доминиран неотдавнашното бързото развитие на компютърните науки и технологии откри огромни възможности за творчество. Съвременните видеоигри сега съдържат множество творчески елементи. Как тогава тези творби са  класифицирани законово? Дали са компютърни програми, или са  аудиовизуални произведения?

Проучване за това как тези сложни интерактивни творби са тертирани  в различни юрисдикции, е важно, защото възприетия подход  има влияние върху определянето на важни въпроси като авторство, възнаграждение, прехвърляне на права и нарушение.

В началото, компютърната наука отбелязва, че игри като Spacewar и Pong, са не повече от светещите пиксели на монохромен екран. Те използват прости геометрични фигури и имат  много основна функционалност. По това време обаче, когато се е стигнало до защита, е било много трудно да се направи разграничение между основната идея на една игра, която не отговаря на изискванията за защита на авторските права, и изразяването или представителство на тази идея, което отговаря на изискванията.

Висчко това през 1980 г.  доведе до първите съдебни дела, свързани с видеоигри, в които съдът е разгледал правното естество на тези прости визуални произведения и тяхната защита.

Как видеоигрите са класифицирани законово ?

Съвремените видеоигри се открояват от другите аудиовизуелни произведения, заради това че те сливат в себе си аудиовизуални елементи и софтуер, който задвижа аудиовизуелните елементи на играта.

Особения характер на тези сложни произведения ги прави трудни за законово класифициране.

Широк спектър от правни подходи

В някои страни, като например Аржентина, Канада, Китай, Израел, Италия, Руската федерация, Сингапур, Испания и Уругвай, видеоигрите са класифицирани като функционален софтуер с графичен интерфейс. Други страни, Белгия, Бразилия, Дания, Египет, Франция, Германия, САЩ и други, предприемат по-прагматичен подход, отчитайки сложността на видеоигрите и са възприели “ разпределителна класификация”, всеки творчески елемент на видеоиграта се защитава отделно според специфичния си характер. Но други, като Кения и Република Корея се отнасят към игрите като към  аудиовизуелни произведения.

Индустрията започва да се саморегулира

Изправени пред една смесица от различни национални правни подходи и пропуски в националното законодателство, както и неспособността на националните закони, да вървят в крак с последните тенденции, като например онлайн игри, индустрията се е преместила към саморегулиране.

На практика, много аспекти на отношенията между производителите на видеоигри и автори, независими сътрудници или дори играчи (като възнаграждение или правния статут на творчески елементи) са регулирани от договорни споразумения.Такива „договори“ за авторското право, обаче, не са гаранция, че създателите са възнаградени справедливо и получават своя дял от търговската експолтация на творбите им.

Познанията по Интелектуална собственост са от решаващо значение

Индустрията на видеоигрите , особено във връзка с мобилни платформи, се състои от огромен брой малки разработчиците на игри, които нямат формално професионално представителство и често нямат достъп до експертни съвети за това как да придобиват права на ИС. Пазарът е пълен с малки или средни предприятия, които използват видеоигри в търговията  без да са придобили всички необходими авторски права и сродните му права.

Необходими ли са нови правни решения ?

Тъй като световното развитие на индустрията за видеоигри продължава да набира скорост, необходимните правни решения, могат да бъдат доста различни от тези, създадени преди 20 години. Появяват се нови форми на търговска експолтация.

Изисква ли се да има специални разпоредби за видеоигрите ?

Тези и много други въпроси, свързани с правния статут на видеоигрите, например пропуски в националните законодателства, системите за трансфер на права и възнаграждение на създателите на видеоигри, показват, че е настъпило време за международна дискусия за приемането на специални разпоредби.

Такава дискусия може да съдържа:

• Правния характер на тези модрени и сложни произведения;
• Вързката между творци и производители;
• Как да се определи кой е създател на видеоиграта;
• Системи за прехвърляне права на производителите;
• Честни и справедливи системи за компенсация на авторите;

Въпреки че е изключително трудно да се концептуализира подходящ набор от правила за правното третиране на видео игри, някои първоначални идеи включват:

Необходимо е  да се насърчи международната дискусия за постигане на споразумение относно правната класификация на видеоигрите и да се въведе специален режим.

Всеки специален режим за видеоигрите  трябва да признае, че тези творби представляват сливане на софтуер и аудио-визуални елементи. Той  трябва също така да включва презумпция за прехвърляне на права (освен ако не е посочено друго) в полза на лицето, което инициира и носи рискове, свързани с разработването на видео игра, а именно на производителя.

Той  също така ще благоприятства правна презумпция, че всички онези, които извършват определена функция (дали творческа или техническа), за да се създаде игра, се признават като съавтори на работата като цяло.

Международно споразумение относно правната защита, предоставена на видеоигрите, техните създатели и продуценти, ще помогне за ограничаване на злоупотребите, произтичащи от пропуски в националното законодателство, както и ще подпомага продължаващия  растеж на тззи изключително творческа и жизнена глобална индустрия.

Подготвил: Христина Трайчевска

Източник : СОИС

Материалът Видеоигрите: Компютърни програми или аудиовизуални произведения ? е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

IPAustralia представя също и други значими предимства на системата ePCT: “

• подаване на нови международни заявки;

• възможност за поддържане, наблюдение и преглед на множество РСТ портфейли;

• незабавно отпускане на РСТ номер на заявка при подаване;

• намалена такса за международно електронно подаване;

• достъп до актуална информация за всяко приложение;

• способност да се разпределят и управляват роли и достъп на избрани страни;

• възможност за качване на документи за разглеждане от обработващото ведомство;

• връзка към DAS системата на СОИС и получаване на техните приоритетни документи от     DAS;

• не изисква инсталация и поддръжка на софтуер на местно ниво. “

Материалът ePCT достъпен за австралийските потребители е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Материалът Sakpatenti въведоха IT инкубатор е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.