Стартирал на Международния ден на младежта (12 август 2021 г.), този фотографски конкурс на СОИС е организиран от Консултативен съвет, съставен от членове на коренно население и местни общности, както и членове на организации, правителства и лица, работещи по изменения на климата, биоразнообразие, фотография, интелектуална собственост, медии и предприемачество.

Краяният срок за представяне на кандидатури е 22 януари 2022г. Участващите снимки трябва да отразяват:

• въздействието на изменението на климата върху дадена общност, биоразнообразието и околната среда (земя, въздух, вода, флора и фауна и др.); и/или
• практики, включително такива, основани на местни и традиционни знания, или действия в областта на климата, които позволяват на съответната общност да се адаптира или да смекчи въздействието на изменението на климата.

Избраните и наградени снимки ще бъдат обявени на уебсайта на Световната организация за интелектуална собственост.

Победителите ще получат награди, вариращи от фотографско оборудване и лицензи за свързан софтуер до възможности за обучение и наставничество. Народите и общностите на победителите също ще бъдат признати и почетени.

Авторските права върху изпратените материали остават на участниците. Те обаче предоставят на СОИС правото да използва изпратените материали до две години след обявяването на победителите за целите на нейните образователни и промоционални дейности. СОИС от своя страна се ангажира при всяко използване на снимка от конкурса, да посочва изрично нейния автор.

Материалът Фотографски конкурс на Световната организация за интелектуална собственост е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Gossip Cop, сайт, публикуващ новини за знаменитости, е обвинен, че е публикувал три снимки и един видеоклип без разрешение на носителя на авторско право. Част от снимките са придружени от позоваване на оригиналния материал, от който са взети изображенията, както и съответните заглавия. Една от снимките обаче, тази на модела и актриса Либърти Рос, не включва препратка към оригинален материал, а видеото с Гуинет Поутроу не посочва друга новинарска медия. Трите снимки са регистрирани във Ведомството за авторски права на САЩ, докато към момента на съдебното дело, регистрацията на видеото все още е висяща.

След анализ на четирите фактора, използвани, за да се определи дали определени действия могат да се определят като справедливо използване, а именно цел и естество на употребата, естеството на торбата, защитена с авторско правo, каква част от творбата е използвал ответника и ефекта от използването върху потенциалния пазар, съдът уважава искането на ответника за прекратяване на съдебния процес по отношение на видеоклипа и го отхвърля по отношение на трите снимки.

Имайки предвид, че за създаването на снимките се изискват креативни действия, но изображенията са били публикувани преди ответника от други уебсайтове, съдът отказва да даде значителна тежест на фактора оценяване естеството на творбата, защитена с авторскo права. Освен това, както заявява и съда, ако неразрешеното копиране монополизира пазара чрез предлагане на заместващ продукт, то действията на ответника не се определят като справедливо използване.

Очаква се съдът да постанови окончателно решение по случая.

В България, според екипa на специализираната за интелектуална собственост кантора – IP Consulting, действащият Закон за авторско право и сродните му права забранява всякакво използване на обект на авторско право без разрешение за притежателя му. В изложената хипотеза всеки сайт следва да има изричното разрешение на автора на фотографиятза, за да я публикува.

Надежда Драгомирова

Материалът Може ли употребата на нелицензираните снимки да бъде „справедливо използване“ е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Като част от поредицата ни интервюта, посветена на Световния ден на интелектуалната собственост, днес ви срещаме с Росен Александров, фотограф от Велико Търново. Казва за себе си, че няма претенции за стандарти и качество, а пресъздава реалността по начина, по който рефлектира в него. 

Здравей, Росен! Кажи ни първо от колко време се занимаваш с фотография?

С фотография се занимавам професионално от 10 години, но хобито ми е на повече от 30 години.

Рутината на „служебното“ снимане пречи ли на творческото ти вдъхновение?

Има разлика между това да снимаш за някаква своя идея, която се е родила спонтанно и това да бъдеш нает за проект изцяло по желание на клиента, но за един фотограф не е трудно да се впише във всяко виждане за една фотосесия и да остави свой отпечатък и стил, което поражда усещането за същото удовлетворение както при снимането просто за удоволствие.

Какви са наблюденията ти, в България има ли практика на сключване на договори за възнаграждение срещу авторските права на снимки?

Бих казал, че освен фотографите, които биват наемани за модни и други списания, всички останали снимаме без сключване на писмен договор. Такива са наблюденията ми за 100% от колегите, които познавам.  Както много други творчески професии, фотографията е недооценена в България и липсва култура на зачитане и дори бих казал разбиране на авторското право. Големият брой фотографи на свободна практика са също една от причината за ниската цена на този вид изкуство, но и липсата на организираност и комуникация в тези среди е проблем, който води до обезценяване на труда и пренебрегване на авторското право.

Попадал ли си на своя снимка в интернет, която е била използвана без твое разрешение и без да бъдеш посочен като автор?

Случвало ми се е два пъти до сега, поне за толкова съм информиран. В единият случай местен вестник от Велико Търново беше публикувал моя фотография към своя публикация, като дори бяха написали че са автори на изображението. След писмо към тях от моя страна, изданието се извини за този гаф. Вторият случай касае по-грубо нарушаване на авторското право, тъй като немска компания беше използвала моя фотография неправомерно в своя рекламна кампания с билборди. В този случай с лицето, което беше изобразено върху фотографията предпочетохме да не хабим време и средства да търсим правата си, което към този момент отчитам като грешка.

Фотограф може би е твърде тясно понятие за това, с което се занимаваш. Как би определил себе си като творец?

Фотографията не е основното ми средство за препитание и това е разбираемо, но като страст и хоби е нещо, с което съм силно свързан от най-ранна детска възраст. Никога не съм се стремял към известност или да натрапвам своята работа, по-скоро фотографията е една потребност да покажа своето виждане за светът около мен, такъв какъвто го възприемам, но тъй като през последните години се занимавам основно с портретна и модна фотография, тя по-скоро е вид общуване с хората, отчасти психология, отчасти провокация да сваля маската на даден човек и да го покажа такъв какъвто е (според мен).

Участвал ли си във фотографски изложби? Такива прояви представляват ли интерес за теб като място за изява?

Аз съм доста самокритичен към своята работа и никога до сега не съм организирал самостоятелна изложба. Бил съм канен и съм участвал в две големи благотворителни изложби – едната пред Народния театър и една на нарочно организирано събитие в Калояновата крепост, с. Арбанаси. Вътрешното ми усещане е , че бих направил изложба в края на кариерата си, но все пак моите фотографии са поместени в личният ми сайт и социалните мрежи, така че те не остават скрити за хората, които биха желали да се запознаят с тях.

Какво още не е попадало пред обектива ти, нещо (или някой) което мечтаеш да заснемеш?

Най-голямата ми мечта е да мога да си позволя две години от живота, както и средствата необходими за това, за да посетя местата по света, които цял живот са ме превличали и да запечатам местната култура и природа. Това са места като Аржентина, Патагония, Тибет, Индия, Африка и други не толкова добре познати дестинации.

The post Авторските права и любовта към снимането през погледа на един фотограф appeared first on CopyRights.BG.

Материалът Авторските права и любовта към снимането през погледа на един фотограф е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Наскоро Нюйоркси съд постанови знаково решение в полза на фотографа на свободна практика Даниел Морел. Той завежда дело срещу Getty Images и Агенция Франс Прес за това, че са използвали без разрешение негови снимки, публикувани в Twitter. На Морел е присъдено обезщетение от $1.2 милиона за неправомерно използване на неговите изображения.

За пръв път за случая се заговори през януари 2013г., когато американският районен съдия Алисън Натан постанови, че АФП и Getty Images са виновни за извършване на нарушение.

Според различни публикации, редактор от АФП е попаднал на снимките на Морел през профила на друг потребител в Twitter и ги е изпратил на Getty Images. Фотографиите на Морел в крайна сметка са били разпратени и към други обекти, включително The Washington Post.

Снимките показват родното място на фотографа, Хаити, след опустошителното земетресение през 2010г. В публикация на собствения си уеб сайт, Даниел Морел казва, че е прекарал около 20 години в „документиране на родната си страна, улавяйки култура, история и хора.“

През 2010г., АФП завежда съдебно дело срещу фотографа, искайки да се анулират по-ранни претенции на Морел, с които той обвинява организацията в нарушение на авторски права. От своя страна, Морел подава насрещен иск относно неправомерното използване на неговите снимки. Аргументите на АФП са, че Twitter позволява справедливо използване на фотографии, но решението на съдия Натан е, че Twitter позволява публикуване и последващо споделяне, но не и използване с търговска цел на снимки, публикувани от потребителите.

Съдебното решение свидетелства, че фотографите могат да запазят правото на собственост върху кадрите си, дори и на платформи като социалните мрежи.

 Надежда Драгомирова

По материали от чуждестранния печат

Материалът Обезщетение от 1.2 милиона долара за снимки, взети от Twitter е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.