Пъстри, релефни и луксозни или елегантни минималистични бижута – етикетите днес са навсякъде и всеки от тях се бори за вниманието на потребителя.

Печатната техника днес дава почти безгранични възможности на креативните дизайнери на етикети да произвеждат бижута от хартия и фолио във всякакви форми и релефи.

За да се превърне в това рекламно оръжие, което е днес, етикетът преминава дълъг път. Употребата му възниква естествено и неизбежно с нуждата от обозначаване на различни предмети и препарати, за да може стотици години по-късно печатната техника и литографията да го превърнат в най-мощното оръжие на една опаковка.

Кога се заражда нуждата от етикети?

Фундаментът на етикета във вида, в който го познаваме днес, е положен от египтяните и шумерите (3200 – 3100 г. пр. Хр.). Те са използвали т.нар. ролкови печати: това са били цилиндрични печати, върху чиято външна повърхност са били гравирани знаци или рисунки. Ако валцованите печати се търкаляли върху глина например, гравюрата ставала видима.

Валцовите печати са били използвани главно за увековечаване и предаване на имената на висши служители или царе.

В Древен Египет Тутанкамон, който е обожавал виното, е бил погребан с любимата си напитка и съдове, обозначаващи реколтата и сорта на виното. За древните египтяни реколтата е била най-важната характеристика на напитката.

Раждането на етикета, (почти) какъвто е днес

Но етикетът като външен носител на информация, както го познаваме днес, датира от 18-ти век. За баща на винения етикет се смята френският монах Пиер Периньон (Дом Периньон), който в началото на 1700 г. взел парче пергамент, надписал го и го прикрепил с връвчица към бутилка вино. Това е първият регистриран винен етикет.

С развитието на фармацевтичната индустрия възниква и нуждата лекарствата и препаратите да се обозначават по сходен начин. Първите етикети се появяват в началото на 1700 г. Тогава те са се използвали главно за обозначаване на съдържанието на фармацевтични контейнери, като например малки стъклени бутилки.

Към този момент обаче, все още липсва технологията, която да даде тласък на масовото производство на етикети – литографията.

1789 г.: началото на една нова Ера възможности за реклама

Печатарите обикновено са използвали дървена печатарска преса, подобна на пресата на Гутенберг, за да прехвърлят дизайна на етикетите си върху ръчно изработена хартия. Излишно е да споменаваме, че този процес е отнемал много време. Едва с изобретяването на литографията от Алойс Зенефендер през през 1789 г. и машините за производство на хартия, производството на етикети става ефективно.

По-късно, в средата на 19-ти век, въвеждането на цветния печат разкрива изцяло нови възможности, които позволяват на фирмите да отличават продуктите си от тези на конкуренцията. Дизайнът на етикети за вино например става много по-конкурентен, тъй като предприятията имат възможност да облепят бутилките си с индивидуален дизайн, който да отразява техните предимства и индивидуалност на марката.

Преди това отпечатването на етикети било ограничено до черно мастило, а цветните дизайни е трябвало да се рисуват на ръка върху етикета.

Приблизително по същото време печатниците започват да разпространяват каталози с етикети до фирмите като начин да покажат своята работа и най-новите си дизайни.

Следващата революция в печатането на етикети настъпва едва през 30-те години на миналия век, когато Р Стантън Ейвъри изобретява самозалепващите се етикети за продукти. Въпреки това са необходими почти 20 години и новосъздадени лепила, за да може продуктът да се наложи и да се превърне в търговски успех.

200-годишна Метаморфоза

Така, след повече от 200 години, печатът на етикети добива световни размери, а дизайнът на етикета е разпознат като работно поприще за дизайнери и художници.

В началото на 20-ти век предприятията започват да осъзнават истинския маркетингов потенциал на етикета и да влагат ресурси в разработката на уникални изображения, слогани и шрифтове за етикетите си.

Днес етикетът е главен рекламен инструмент и най-запомнящата се част от дизайна на един продукт. Ето защо в Печатница „Дъга“ наричаме етикета „експертът по продажби, който никога не спи“.

Той не се представя, но прави впечатление.

Не говори, но представя вашата марка пред света.

Не напомня за себе си, но се помни.

По тази причина всяка марка трябва да заложи на етикет, който отразява правилно идентичността й и се откроява на рафта. Защото в пренаселения от продукти пазар, няма втори шанс за първото впечатление.

Източници:
Snap Print Solutions;
L+NW
Label Co.UK

Автор:
Яница Самарова
Старши консултант продажби
Печатница Дъга

Материалът История на етикета е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Съдът отхвърля и двете правни основания, на които се базира искът, предполагаемото нарушение на чл. 7(1)(b) CTMR и нарушението на принципа за равноправно третиране.

Според чл. 7(1)(b) CTMR, може да се приеме, че марките, които се използват и като рекламни слогани имат отличителен характер и способност да указват търговския произход на рекламираните стоки или услуги, когато тези търговски марки не са обикновени рекламни послания, а притежават определена оригиналност или резонанс, изискващи тълкуване поне в известна степен от съответните потребители, или предизвикват когнитивен процес в съзнанието на тези потребители (пар. 16). Според чл. 76(1) CTMR, експертизата и Апелативният борд трябва да изследват фактите по своя инициатива. Докато задължение на компетентните органи е да установят със своите решения коректността на фактите, не е такъв случая, когато се облягат на общоизвестни факти. Общоизвестни факти са тези, които са показани посредством практически опит и най-вероятно са известни на всички, включително на съответните потребители (пар. 22).

В гореизложения случай, групата потребители е съставена от професионалисти и семействата на пациенти, страдащи от Алцхаймер, които са добре информирани относно сериозността и последиците от болестта (пар. 23). Фактите, засягащи необходимостта от постепенна адаптация и промяна на грижите са добре известни на потребителите, които са запознати с последиците от болестта на Алцхаймер. Облягайки се на общоизвестни факти, Апеалтивният борд не е нарушил правилата, отнасящи се до разпределянето на тежестта на доказване (пар. 24-25). В конкретния контекст и по отношение на съответните англоговорящи потребители, изразът ‘care to care’ ще се възприема като препратка към промяната от един тип грижа към друг и, следователно, като банален израз, визиращ присъща характеристика на образователни и медицински услуги във връзка с болестта на Алцхаймер (пар. 37).

Заявителят за регистрация на европейска марка подава жалба, че Апелативният борд е нарушил принципите на равноправното третиране като не е взел предвид решенията, които вече са били вземани по отношение на подобни заявления. В светлината на принципите на равноправно третиране и коректното прилагане, Ведомството следва да взема предвид решенията по подобни казуси и с особено внимание трябва да преценява дали трябва да постанови същото решение или не. Начинът, по който тези принципи се прилагат трябва, все пак, да е в съответствие с принципа за законност. Освен това, от съображения за правна изрядност и всъщност, за правилно прилагане, експертизата на всяко заявление за търговска марка трябва да бъде стриктна и изчерпателна, за да се предотврати вероятността от неправилно регистриране на марки. Експертизата трябва да бъде такава във всеки отделен случай. Регистрирането на даден знак като търговска марка зависи от специфични критерии, които са приложими при фактическите обстоятелства на конкретния случай, като целта им е да установи дали разглеждания знак попада в обхвата на основание за отказ (пар. 51).

Източник: OHIM

Материалът Когато търговската марка е и рекламен слоган е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Този нов раздел в Наръчника взима предвид знакови отсъждания по отношение на слогани, постановени след последната преработка на Наръчника, а именно тези от 21/01/2010, Дело C 398/08 P, ‘VORSPRUNG DURCH TECHNIK’ (Прогрес чрез технология), параграф 47, и от 13/04/2011, Дело T 523/09 (и решението по обжалването му от 12/07/12, Дело C-311/11P) ‘WIR MACHEN DAS BESONDERE EINFACH’ (Правим нещо много специално), прилагайки мотивите в тях, за да се дадат по-точни насоки на експерти и заявители що се отнася до релевантните фактори, които следва да се имат предвид при преценката дали даден рекламен слоган е вероятно да бъде отличителен или не (прилагайки член 7(1)(b) CTMR), както и изясняване кога такъв знак ще подлежи на възражение съгласно член 7(1)(c) заради своята описателност.

Разделът завършва с няколко полезни примера със случаи, които илюстрират различни аргументи, използвани в подкрепа на възражения съгласно член 7(1)(b) и (c).

Източник: Ведомство за европейски марки и дизайни OHIM

IPBulgaria.bg e Национален български портал за интелектуална собственост. Създаден през 2000, за да обособи място където експертите в областта на интелектуалната собстевност – патентни представители, адвокати, служители в държавната администрация на Патентното ведомство на Република България, правозащитните и правоприлагащите органи и организиции; съд, прокуратура, Митници и полиция, международната дипломатическа служба на България, както и много български изобретатели, автори, творци и изпълнители да намират мястото с отговори или да провеждат дискусии, свързани с авторското право, сродните на авторското право права, патентите, полезните модели и търговските марки, марките за услуги, сертификатните марки и колективните марки,  промишления дизайн, топологията на интегрални схеми, а така също новите сортове растения и породи животни, географските означения, сертификатите за допълнителна защита и традиционните знания и умения, опазването на търговска тайна и трансфера на технологии. 

IPBulgaria.bg през годините на своето съществуване претърпява различни трансформации и образни визуализации. Създателите на националния портал за интелектуална собственост IPBulgaria (Ай Пи България) са щастливи от факта на двадесет (20) годишното съществуване на портала.

Материалът Промени в Наръчника за практика по търговските марки – Слоган: оценка на отличителния характер е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.