Търговската марка или марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица. Изискването към знака, за да може да бъде регистриран  е той да може да бъде представен в Държавния регистър на марките по начин, който позволява ясно и точно да се определи предметът на закрилата, предоставена с регистрацията.

Такива знаци  (марки) могат да бъдат например: думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, цветове, звуци или всякакви комбинации от такива знаци.

Съгласно Закона за търговските марки и географските означения – марката като вид е търговска марка, колективна марка и сертификатна марка.

Каквато и марка да притежавате – при заявяване / регистрация в България, тя се вписва в държавния регистър на марките.

Държавният регистър на марките се води и поддържа от Патентното ведомство. В Държавния регистър на марките се съдържат следните данни за заявки и регистрации на марки:
1. номер и дата на подаване на заявката за регистрация на марка;
2. данни, че заявката е резултат от преобразуване на заявка/марка на Европейския съюз – номер и дата на подаване на преобразуваната заявка/марка, както и данни за приоритета, ако се претендира такъв;
3. данни, че заявката е резултат от трансформиране на международна регистрация на марка – номер и дата на регистрация на трансформираната международна регистрация, както и данни за приоритета, ако се претендира такъв;
4. вид и тип на марката;
5. представяне на марката;
6. описание на марката;
7. данни за претендиран приоритет – номер, дата и страна на първоначалната заявка, както и данни за изложбен приоритет, ако се претендира такъв;
8. данни за претендирано старшинство;
9. списък на стоките и/или услугите, за които марката е заявена или регистрирана, и номерът на класа съгласно Ницската спогодба относно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г. с нейните изменения и допълнения (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 6 от 2001 г.) (ДВ, бр. 64 от 2001 г.), наричана по-нататък „МКСУ“;
10. ограничаване на списъка на стоките и/или услугите;
11. данни за оттегляне на заявката, за прекратяване на производството по заявката или за отказ;
12. данни за разделяне на заявката;
13. номер на Официалния бюлетин на Патентното ведомство и дата на публикация на заявката;
14. регистров номер и дата на регистрация;
15. данни, че марката е регистрирана в резултат на доказана придобита отличителност за част или за всички стоки или услуги от МКСУ, за които е била заявена;
16. номер на Официалния бюлетин на Патентното ведомство и дата на публикация на регистрацията;
17. срок на действие на регистрацията;
18. незащитими елементи;
19. защитени цветове;
20. име и адрес на заявителя, съответно на притежателя, на марката;
21. име и адрес на представителя по индустриална собственост, когато е упълномощен такъв;
22. дата и номер на международната регистрация на национална марка;
23. подновяване на регистрацията на марка;
24. прекратяване действието на регистрацията на марка;
25. данни за подадена опозиция – дата на подаване, име и адрес на лицето, подало опозицията, решение по опозицията;
26. данни за образувани производства за отмяна или заличаване на регистрацията на марката – датата на подаване, искател, решение;
27. отмяна на регистрацията на марка и датата, от която поражда действие;
28. заличаване на регистрацията на марка;
29. правила за използване на колективна или сертификатна марка, както и настъпилите в тях промени;
30. данни за заместване на регистрацията на марка с международна регистрация;
31. други данни – промяна на името и/или адреса на заявителя, съответно на притежателя на марката, прехвърляне, лицензионен договор, обезпечение, принудително изпълнение, особен залог, несъстоятелност;
32. актуален статус на марката.

Информацията, която е вписана в държавния регистър реално дефинира и определя правния ѝ актуален статус. Това е информацията, която ще се приеме за релевантна във всяка една процедура, свързана с марката – административно, съдебно  производство или разпоредителна сделка.

Законът за марките и географските означения императивно вменява на притежателя на марката задължението да предоставя на Патентно ведомство актуална информация относно данните, свързани с марката, които засягат притежателя ѝ, а именно: точно име на притежателя, актуална правна форма (при марки, притежавани от юридически лица), адрес на седалището на притежателя (юридически лица)  или адрес по лична карта (физически лица).

Съгласно чл. 66 от Закон за марките и географските означения:

(1) Заявителят, съответно притежателят, на марка е длъжен да уведомява Патентното ведомство за всяка промяна в името и адреса си в едномесечен срок от извършването ѝ.
(2) Промяната се вписва в Държавния регистър на марките по искане на заявителя, съответно притежателя, на марката.

Тоест – до един месец след като настъпи промяна в името, адреса или правната форма (при юридически лица) на притежателя на една регистрирана марка или заявка – Патентно ведомство следва да бъде уведомено и да се инициира процедура по вписване на промяната в държавния регистър.

Задължението е свързано с прилагането на чл. 3 от същия член, която посочва, че:

“Всички документи, за които заявителят, съответно притежателят, на марка трябва да бъде уведомен, се изпращат на адреса, вписан последен в Държавния регистър на марките.”

Ако сте притежател на марка и смените адреса си, Патентно ведомство ще изпраща всички документи, за които трябва да бъдете уведомен само на адреса, вписан в държавния регистър, независимо дали ще ги получите или не.

Това е изключително важно, тъй като производствата пред Патентно ведомство са обвързани със срокове, които са 3-дневни, 7 – дневни, 14-дневни, 1, 2 или 3 месеца. При изтичане на тези срокове – губите правата за упражняване на действия, от които може да зависи валидността на притежаваната от вас марка или успешната регистрация на подадената заявка.

Законът за марките посочва, че Патентно ведомство следва да бъде ”уведомено” за подобни промени. Уведомяването се извършва като се инициира процедура по вписване на промените. Производството се образува при депозирано редовно искане за вписване, съпътстващо с необходимите доказателства за извършената промяна и заплащане на държавна такса.

Съгласно ТАРИФА ЗА ТАКСИТЕ, КОИТО СЕ СЪБИРАТ ОТ ПАТЕНТНОТО ВЕДОМСТВО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – за искане за вписване на промени в името и/или адреса на заявителя, съответно притежателя/ползвателя се заплаща такса в размер на 50 лева.

Според Закона за марките и географските означения за всяко подадено искане се проверява дали е платена държавна такса и дали са представени доказателства за настъпване на заявените за вписване обстоятелства.

Когато в хода на разглеждане на искането се констатират нередовности, на лицето, подало искането, се изпраща уведомление, с което му се предоставя 7-дневен срок за отстраняването им. Ако нередовностите не бъдат отстранени в срок, производството по разглеждане на искането се прекратява (заплатената такса не се възстановява).

В заключение: притежателите на марки следва да се грижат за правата си като подават навременно информация за промени, настъпили в адреса и/или името си. От това може да зависи запазването на правата върху марките им или успешната им регистрация.

Източник: IPConsulting – Съдружие на представители по индустриална собственост

Материалът Търговска марка – вписване на промени в адреса и името / формата на притежателя е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Експертизата отхвърля заявката регистрация съгласно чл. 7(1)(b), (c) и 7(2) Регламента относно марката на Общността (CTMR), с мотива, че търговската марка е описателна и и липсва отличителен характер. Чл. 7(1) CTMR се прилага и за колективни европейски марки. Дори и по-ниският праг на изискванията за описателност и отличителност по отношение на колективните марки в сравнение с индивидуалните търговски марки, не успява да преодолее възражението. Изключение се прилага изключително за знаци, които са описателни за географския произход на стоките и услугите.

Заявителят обжалва решението на експертизата.

Според Апелативния борд на Ведомството за европейски марки и дизайни OHIM, колективна търговска марка по принцип не трябва да се регистрира, ако е налице абсолютно основание за отказ съгласно чл. 7 CTMR. Към настоящия момент, в Регламента относно марката на Общността не съществува такова нещо като сертификатна, квалитетна или гаранционна марка. Това са различни типове търговски марки, които не бива да се объркват с колективната марка. Сертификатната марка не е подкатегория на колективната марка. Колективната марка е способна да отличава стоките или услугите на член на асоциацията, което е притежател на марката, от тези на други асоциации/сдружения. Тя трябва да бъде отличителна. Следователно, колективна марка не може да бъде регистрирана като (колективна) европейска марка, ако тя се възприема изключително като показател за качество или гаранция, но не и като показател за произход. Изключението, заложено в чл. 66(2) CTMR не е приложимо, тъй като в заявлението за регистрация не е посочен географски произход на стоките и услугите.

Източник: OHIM

Материалът Отказ за регистрация на колективна европейска марка е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

В съответствие с Правило 35(2)(b) на Общия правилник съгласно Мадридската спогодба и след консултации с Индийското ведомство, Генералният директор на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС), постанови следните нови суми, в швейцарски франкове, за съответната индивидуална такса:

1. Заявяване или последващо посочване: за всеки клас стоки или услуги – 61.

Когато търговската марка е колективна или сертификатна: за всеки клас стоки или услуги – 175.

2. Подновяване: за всеки клас стоки или услуги – 88.

Когато търговската марка е колективна или сертификатна: за всеки клас стоки или услуги – 175.

Декларацията, засягаща индивидуалната такса за Индия влиза в сила от 8-ми юли, 2013г.

Източник: СОИС

IPBulgaria.bg e Национален български портал за интелектуална собственост. Създаден през 2000, за да обособи място където експертите в областта на интелектуалната собстевност – патентни представители, адвокати, служители в държавната администрация на Патентното ведомство на Република България, правозащитните и правоприлагащите органи и организиции; съд, прокуратура, Митници и полиция, международната дипломатическа служба на България, както и много български изобретатели, автори, творци и изпълнители да намират мястото с отговори или да провеждат дискусии, свързани с авторското право, сродните на авторското право права, патентите, полезните модели и търговските марки, марките за услуги, сертификатните марки и колективните марки,  промишления дизайн, топологията на интегрални схеми, а така също новите сортове растения и породи животни, географските означения, сертификатите за допълнителна защита и традиционните знания и умения, опазването на търговска тайна и трансфера на технологии.

Материалът Нова индивидуална такса – Индия е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.