В резултат на данните от междинния доклад по секторния анализ КЗК предприе задълбочено проучване по три направления – регионалната структура на пазара на търговия на дребно при храните, ценовата политика при формирането на крайната продажна цена на продуктите и анализ на степента на концентриране на пазара на производство, преработка и търговия с мляко и млечни продукти.

„Основната функционалност на Комисията за защита на конкуренцията, свързана със секторния анализ на храните, е по отношение на нелоялните търговски практики, а именно взаимоотношенията между доставчиците и големите търговски вериги“, заяви доц. Карадимов. По думите му ще се изследва задълбочено структурата, по която се формира надценката – голяма част от нея представлява отстъпката, която производителят дава на търговските вериги, за да може да реализира продукцията си. „Това е сърцевината на анализа, която пряко рефлектира върху производителите и преработвателите в сектора“, каза още той.

Доц. Карадимов подчерта, че с последните промени в Закона за защита на конкуренцията бе въведен общ състав на нелоялната търговска практика, което дава възможност на Комисията да установява всякакви форми на нелоялни търговски практики, освен изрично забранените в закона. При констатиране на такива КЗК може да наложи имуществена санкция до 10% от оборота.

Във връзка със задълбоченото проучване на пазара на мляко и млечни продукти Карадимов заяви, че за първи път КЗК започна ревизия на разрешена концентрация на пазара на млечни продукти. Комисията образува производство дали концентрацията от 2023 г. е извършена при условия и по начин, при които е била разрешена. Проверява се дали заявените от компанията намерения за инвестиции, програми за подкрепа на производители и др., които са били основен мотив за разрешаване на концентрацията, са изпълнени и в случай на установени нарушения ще бъдем безкомпромисни в прилагането на законовите ни правомощия, обясни Жельо Бойчев, член на КЗК и ръководител на секторния анализ.

Независимо, че КЗК няма пряка функционална компетентност по отношение на цените, въз основа на подписаното споразумението с НАП и КЗП, Комисията оказа силна институционална подкрепа за задържане на ценовите равнища на хранителните стоки. „Комисията има правомощия да събира значима по обем информация. По линия на споразуменията предоставяме данни на НАП и КЗП при достатъчно индикации за необосновано поскъпване на цените, за да извършват проверки и да действат спрямо правомощията си“, каза още председателят на КЗК.

Доц. Карадимов благодари на Обществения съвет за активното участие в общественото обсъждане на междинния доклад на секторния анализ на храните, на което данните бяха представени пред изпълнителната власт, браншови организации на производители и преработватели, сдружения на потребители, модерната търговия, работодателски организации, синдикати, регулатори и потребители. Всички получени становища ще бъдат публикувани на интернет страницата на КЗК.

От своя страна участниците в Обществения съвет изразиха подкрепа за действията на Комисията и подхода за пълна прозрачност в работата й, диалог и саморегулация на пазара при спазване на законовите й правомощия.

Материалът КЗК представи напредъка по секторния анализ на пазара на храните пред Обществения съвет е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Комисията започна мащабно проучване в сектора на храните, което обхваща цялата верига на предлагането – от производството и дистрибуцията до търговията на дребно. Специално внимание се обръща на продукти от първа необходимост като яйца, мляко и млечни продукти, месо, брашно, хляб, олио и други.

„Ние работим с официални статистически данни. Изискали сме информация от производители и търговци на бързооборотни хранителни стоки, включително от търговските вериги, за да се установи начинът на ценообразуване, условията на доставка и факторите, оказващи влияние върху изменението на цените в сектора“, каза още Бойчев.

Той подчерта, че националният орган по конкуренция започна задълбочено проучване на пазара на мляко и млечни продукти, защото междинният доклад от секторния анализ показа най-сериозни деформации в сектора. Сред тях са намалено производство на сурово краве мляко с 25%, ръст на вноса с 43%.

Бойчев обясни, че КЗК за първи път стартира ревизия на разрешена през 2023 г. концентрация между „Тирбул“ ЕАД и „Обединена Млечна Компания“ ЕАД, защото междинните данни от секторния анализ показват, че съответният пазар е и силно концентриран и конкуренцията е ограничена. Комисията образува производство дали разрешеното през 2023 г. обединение между двете компании е извършено при условия и по начин, при които е било разрешено, включващи заявените от компанията намерения за инвестиции, програми за подкрепа на производители и др., които са основен мотив за разрешаване на концентрацията. При констатиране на неизпълнение на заложените условия Комисията може да упражни законовите си правомощия, като наложи поведенчески и/или структурни мерки, както и имуществена санкция до 10% от оборота.

           „КЗК няма никакво колебание да използва всички свои законови правомощия при установени нарушения. Особено когато става дума за пазара на храните и на лекарствата“, коментира Бойчев.

Материалът Жельо Бойчев: Секторният анализ дава възможност да се изследва цялата конкурентна среда е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

На заседанието присъстваха още Жельо Бойчев, член на КЗК и ръководител на анализа, Мария Петрова, главен секретар на КЗК и Ирина Тагаринска, директор на дирекция „Антитръст и концентрации“.

По-малко от месец след началото на мандата си КЗК стартира мащабно проучване в сектора на храните, което обхваща цялата верига на предлагането – от производството и дистрибуцията до търговията на дребно. Специално внимание се обръща на продукти от първа необходимост като яйца, мляко и млечни продукти, месо, брашно, хляб, олио и други. Обект на разследване са и основните дистрибутори на проучваните хранителни стоки. КЗК изследва както модерната търговия – големите вериги, така и традиционната – т.нар. малки магазини.

„Избрахме сферата на храните не само заради обществената и социална значимост, но и поради индикациите за сериозни структурни промени с пряко отношение към конкуренцията и благосъстоянието на потребителя“, подчерта Карадимов. По думите му Комисията не цели да прилага принудителни мерки, а да провокира диалог, саморегулация и баланс на интересите в сектора.

В рамките на секторния анализ бе изискана информация от производители и търговци на бързооборотни хранителни стоки, включително от търговските вериги, за да се установи начинът на ценообразуване, условията на доставка и факторите, оказващи влияние върху изменението на цените в сектора. Подписани бяха споразумения за сътрудничество с КЗП, НАП, КРС и УНСС. Проведени бяха редица срещи с представители на браншови организации на производители и преработватели, както и с търговци. КЗК присъедини и данни от КНСБ в сектора на млечните продукти.

„Общата координация на всички заинтересовани страни е ключова за процеса. Затова проведохме широко обществено обсъждане на резултатите от междинния анализ, на което присъстваха представители на изпълнителната власт, браншови организации на производители и преработватели, сдружения на потребители, модерната търговия, работодателски организации, синдикати, регулатори и потребители“, каза още председателят на КЗК. Той подчерта, че избраният от Комисията подход на диалог и саморегулация дава резултати.

Доц. Карадимов заяви, че КЗК няма правомощия да регулира или контролира цените, но по силата на подписаното с КЗП и НАП споразумение може да им предоставя информация при достатъчно индикации за необосновано поскъпване на цените. „Ако те от своя страна имат съмнения за нелоялни търговски практики, сигнализират нас и всеки действа спрямо правомощията си“, каза още той.

Председателят на КЗК заяви, че направените промени в Закона за защита на конкуренцията дават своите положителни резултати в работата на Комисията. „Този междинен анализ е възможен именно след последните изменения, които дават възможност на КЗК с определение да приема междинни анализи по отворени секторни анализи в различни сфери“, каза председателят. Националният орган по конкуренция има възможност и да предлага мерки към компетентните държавни органи  за подобряване на конкурентната среда в конкретния сектор.

На заседанието присъстваха и представители на браншови организации на производители и преработватели, членове на Българската стопанска камара, които подчертаха, че изцяло подкрепят избрания подход на КЗК за диалог и саморегулация в сектора. Членовете на подкомисията единодушно също изразиха своето одобрение относно представените резултати.

Материалът КЗК: Секторният анализ е ключов инструмент за подобряване на конкурентната среда е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.