През 2025 г. страната ни е демонстрирала сериозен ангажимент към защитата на интелектуалната собственост, предприемайки конкретни мерки за засилване на контрола и прилагането на закона в тази област, се посочва в документа.

В началото на 2026 г. българските правоприлагащи органи проведоха мащабна операция, при която бяха свалени пет от най-посещаваните български пиратски домейни, като един от тях редовно е попадал сред десетте най-популярни сайтове в страната.

Принос за постигнатите добри резултати има и Патентно ведомство на Република България. През 2025 г., в рамките на своите правомощия по административнонаказателна дейност, Ведомството е извършило 479 проверки, в т.ч. и със съдействието на органите на МВР. Издадени са и са сключени общо 323 броя постановления и споразумения, с които са наложени глоби и имуществени санкции в общ размер на около 220 300 лева. Отнети са в полза на държавата общо 39 047 броя стоки/продукти, които подлежат на унищожаване.

В Закона за марките и географските означения беше въведена възможност за премахване на незаконно цифрово съдържание при нарушение, извършено в онлайн среда, както от Съда така и от председателя на Патентното ведомство.

В началото на 2026 г. Ведомството подписа Меморандум за сътрудничество с Прокуратурата на Република България, по чиято линия следва да се осъществяват редица дейности като изготвяне на съвместни анализи и методически документи и др., насочени към внедряване/развиване на добри практики за повишаване ефективността на административно-наказателната и наказателно-правната защита на обектите на индустриална собственост. През м. март 2026 г. в рамките на меморандума беше проведено и първото обучение с представители на Прокуратурата.

Материалът България беше извадена от списъка за наблюдение в годишния доклад на САЩ за защита на интелектуалната собственост е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Високотехнологичните производства, технологичният трансфер и комерсиализацията на научни разработки са приоритетни в търговско-икономическото сътрудничество на България със САЩ. Българският бизнес е доказал ролята си на лидер в региона в технологичните сектори и иновациите и има потенциала да разширява присъствието си на международните пазари, сред които и на американския. Това заяви министърът на иновациите и растежа Ирена Младенова при откриването на Международна конференция „EXPLORE US” с участието на над 120 компании.

Младенова подчерта, че САЩ са сред водещите и приоритетни външнотърговски партньори на България. Тя посочи, че  американският пазар е сред основните експортни дестинации за български продукти от високотехнологичния спектър. Тя бе категорична, че българските компании в сферата имат потенциала да се включат в съвместни проекти, научни разработки и производствени процеси.

„Министерството на иновациите и растежа работи активно за развитието на двустранните икономически връзки, особено в сферата на инвестициите, иновациите и високите технологии“, изтъкна още Младенова. По думите ѝ предвид мащаба на американската икономика, България и САЩ могат да направят много повече за стимулиране на съвместните дейности, за да дадат импулс на по-нататъшното развитие и разширяване на двустранните икономически отношения. „Сътрудничеството с посолството на САЩ в София и с Американската търговска камара ще продължи да носи и занапред добавена стойност за създаването на нови възможности и задълбочаване на търговско-икономическите отношения“, заяви още тя.

Събитието се организира от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП) към МИР и Американската търговска камара в България (AmCham), с участието на посолството на САЩ в България. То има за цел да предостави възможности за осъществяване на преки контакти с водещи американски експерти, да представи детайлна информация и препоръки за навлизане на щатския пазар, с практически насоки за нуждите по осъществяване, както и съкращаване на сроковете и оптимизиране на разходите.

В откриването на форума участваха още Мартин МакДауъл, временно управляващ Посолството на САЩ в България; Красимир Пиперков, зам.-министър на икономиката и индустрията; Бойко Таков, изпълнителен директор на ИАНМСП; Иван Михайлов, главен изпълнителен директор на AmCham и Деляна Иванова, председател на Надзорния съвет на Българската банка за развитие.

Материалът Министър Младенова: България и САЩ имат потенциал за сътрудничеството във високотехнологичните сектори е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Министърът на енергетиката Жечо Станков проведе онлайн среща с Томи Джойс, помощник-секретар по международните въпроси в Департамента по енергетика на САЩ. Двамата обсъдиха разширяването и задълбочаването на стратегическото партньорство между двете държави в енергийния сектор, като акцент бе поставен върху проекти от взаимен интерес и с дългосрочно значение за икономическата и енергийната сигурност.

В този контекст беше постигнато разбирателство за създаване на съвместна експертна група (Energy Project Team), която да работи на техническо ниво по приоритетни проекти в допълнение на тези в ядрената енергетика. Звеното ще има за цел да осигури последователност и ефективност в сътрудничеството в три ключови направления: развитие в областта на критичните суровини и редкоземните елементи, където България вече има установено партньорство със Северна Дакота и добри перспективи за надграждане; реализация на проекти за ПАВЕЦ у нас с американски технологии, които могат да имат съществен принос за балансирането на енергийната система и интеграцията на възобновяеми източници; доставки на втечнен природен газ и развитие на инфраструктурата, като ключов елемент от усилията за диверсификация и повишаване на сигурността на енергийните доставки.

„Партньорството със САЩ е от стратегическо значение за България не само в ядрената енергетика, но и в по-широката архитектура на енергийната сигурност. Създаването на съвместен екип е ясен знак, че преминаваме към системна, практическа работа с дългосрочна визия“, подчерта министър Станков.

В хода на разговора бяха обсъдени и текущи въпроси, свързани с изграждането на 7-и и 8-и блок на АЕЦ „Козлодуй“. Потвърдена бе и готовността за продължаване на активното сътрудничество с лаборатории на Департамента по енергетика на САЩ по отношение на проучването за внедряване на малки модулни реактори. В този смисъл бе отбелязан напредъкът по проекта за проучване, реализиран с подкрепата на Агенцията за търговия и развитие на САЩ (USTDA), по който вече е стартирана процедура по избор на консултант.

Материалът Съвместен експертен екип ще работи в подкрепа на енергийни проекти между България и САЩ е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

В становището се посочва, че „изключването на произведения, генерирани от AI, от обхвата на авторското право застрашава основите на американската креативност, иновации и икономически растеж“. Според авторите, настояването за задължителен човешки автор при регистрацията на произведения подкопава духа на Закона за авторското право и създава правна несигурност в бързо развиващата се дигитална среда.

Случаят е свързан с изобретателя д-р Стивън Тейлър, който търси защита за произведението „A Recent Entrance to Paradise“, създадено от неговата AI система Creativity Machine. Американската служба за авторско право отказа регистрацията с аргумента, че творбата няма човешки автор. В жалбата си Тейлър твърди, че службата неправомерно е обявила човешкия елемент за задължителен, въпреки че Върховният съд преди това е постановил, че единственото условие за авторско право е оригиналността.

В становището се изтъква, че изключването на AI произведенията от авторскоправна защита ще засегне най-вече индивидуалните творци и малките предприятия, които използват генеративен изкуствен интелект, за да създават визуално, текстово и музикално съдържание. Подчертава се, че авторското право би могло да насърчи равнопоставеност и достъп до творчество за хора с увреждания, като пример е посочен дизайнерът Шон Ааберг, който продължава професионалната си дейност благодарение на генеративен AI след преживян инсулт.

Становището обръща внимание и на икономическия аспект, като цитира данни на Американската търговска камара: индустриите, базирани на авторско право, са допринесли с 3,37 трилиона долара към БВП на САЩ през 2023 г. и осигуряват заетост на над 21 милиона души. В същото време използването на изкуствен интелект в корпоративния сектор е нараснало с 23% спрямо предходната година, а според анализ на McKinsey генеративният AI може да създаде икономическа стойност между 2,6 и 4,4 трилиона долара.

Авторите подчертават, че Върховният съд традиционно е адаптирал авторското право към новите технологии – от фотографията и цветната литография до софтуера – и призовават съдът отново да направи това, като признае, че произведенията, създадени от AI, заслужават закрила.

В заключение се предупреждава, че ако Съединените щати не изяснят своята позиция, рискуват да изостанат спрямо държави като Великобритания, Китай и Япония, които вече разработват механизми за признаване на авторски права върху творби, генерирани от изкуствен интелект. Решението по делото Thaler v. Perlmutter може да се превърне в повратна точка за глобалното авторско право и за бъдещето на творчеството в епохата на изкуствения интелект.

Материалът Американски учени призовават Върховния съд да признае авторски права върху произведения, създадени от изкуствен интелект е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Глобалните патентни заявки достигнаха серия от силни годишни увеличения през 2013 г., подкрепени от двуцифрен ръст в Китай, където са били подадени 1 трета от патентните заявки в света. 

Заявленията за търговски марки са нараснали до близо 5 милиона, също предвождани от Китай.

На фона на неравномерното темпо на възстановяване на глобалната икономика, заявките за полезни модели през 2013 нарастват за четвърта поредна година.

На световно ниво в активността за подаване на заявки за интелектуална собственост е регистриран ръст от 9 % за патенти, 6.4 % за търговски марки,  2.5 % за промишлен дизай и 6.3 % за сортовете растения.

ПАТЕНТИ

Общия брой на заявките за патент през 2013 г., на световно ниво е 2.5 млн., което е с 9% увеличение спрямо 2012 година.

Китай ( 32.1%) и САЩ ( 22.3%) са получили повече от половината патентни заявки на световно ниво, докато Европейското патентно ведомство е със световен дял от 5.8 %.

Топ три Патентни ведомства през 2013 бяха Китай с 825,136 заявки, следвани от САЩ ( 571,612) и Япония ( 328,436).

На първо място по национални заявки е Китай, които в чужбина подават сравнително малко- само около 30 хиляди. САЩ и Япония са подали повече от 200 000 межународни заявки за патент.

Около 9.45 милиона патенти са  били в сила през 2013 в света, САЩ 2.39 милиона патенти ( 26 % от всички патенти в света), следвани от Япония с ( 19 %).

ТЪРГОВСКИ МАРКИ

От 1995 г., досега заявленията за регистрация на търговски марки са два пъти повече. също така за пъври път посочените класове са  достигнали 7 милиона.

Общия брой на регистрираните търговски марки през 2013 година е около 3 милиона.

ИНДУСТРИАЛЕН ДИЗАЙН

След три последователни години на двуцифрен ръст , 2013 отбелязва един скромен ръст от 2.5 % в броя на промишлените дизайни.

През 2013 заявките съдържащи дизайн са 1.24 милиона, като 1.6 милиона са били национални заявки, а броя на межународните заявки е 180 хиляди.

НОВИ СОРТОВЕ РАСТЕНИЯ

Заявленията за нови сортове растения достигнаха нов рекорд през 2013 с около 15.200 заявки на световно ниво, което е ръст от 6.3 %.

Европейското ведомство за сортове растения ( CPVO) – с 3 296 заявки е получило найденного заявки, последвано от ПВ на Украйна с 1.544 заявки и Китай с 1.510.

Заявителите от Холандия ( 2.943)  са подали най-много заявки, последвани от заявителите на САЩ ( 1.879) и Китай ( 1.433).

Материалът Глобален анализ на заявките за интелектуална собственост през 2013 е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Снимка: Уикипедия

На 30 септември бяха отбелязани 160 години от рождението на световноизвестния учен Михайло Пупин.

Михайло Пупин е роден на 4 октомври 1858 г. в Идвор, Сърбия. Но по-голямата част от живота си прекарва в САЩ, където е направил научна и академична кариера. Той е бил професор по физика и математика в Колумбийския университет, САЩ.

По време на работата и живота си  д-р Пупин получил много отличия, награди и признания. Бил президент на Американския институт на радиоинженерите и председател на АИЕЕ (Американски институт електротехника), първият човек на Американсаката асоциация за напредък на науката и на Нюйоркската академия на науките, както и член на Френската и на Сръбската академия на науките.

Пупин е собственик на огромен брой патентни признания в целия свят. В САЩ има 35 издадени патента, в Англия 17, Франция 10, Канада 8 и Дания 5.

Едно от най-известните му изобретения е апарат, който позволява телефонни разговори на далечни разстояния. Пупин е член-основател на Националния консултативен комитет по аеронавтика (NACA), който по-късно става NASA. Участва в основаването на Американското математическо общество и Американското физическо общество.

През 1924 г. печели награда Пулицър за автобиографията си. Пупин е избран за президент или вицепрезидент на най-висшите научни и технически институции, като Американския институт на електроинженерите, Нюйоркската академия на науките, Радиоинститута на Америка и Американската асоциация за развитие на науката.

Материалът 160 години от рождението на Михайло Пупин е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Софтуерите не винаги са били патентоспособни в САЩ, въпреки че в момента патентоването е факт, не е ясно, че това винаги ще бъде така. 

В миналото Ведомството за патенти и търговски марки на САЩ, не е предоставяло патенти за изобретения, свързани с компютърен софтуер. През 1960 година, ПВ (патентното ведомство) на САЩ избягва предоставянето на какъвто и да е патент, ако изобретението използва изчисления направени от компютър. През 1968 г., ПВ създава официални насоки за компютърните изобретения. В тези насоки е заявено, че една компютърна програма, без значение дали е заявена като апарат или процес не е патентноспособна. Съгласно тези насоки за изобретения, свързани с компютърни програми, може да се патентова само ако компютъра се комбинира с други неочевидни елементи  за получаване на физически резултат. ПВ гледа на компютърните програми и изобретения свързани с компютърни програми, като на не патентноспособни процеси или машини.

През 1968 г., Насоките на ПВ, които забраняват патентоването на почти всички компютърни софтуери постепено са били оспорени от заявителите за патенти. В няколко решения Съда за митническо и патентно обжалване, отхвърля различни аспекти на насоките, посочвайки, че след като една нова програма превръща компютъра в нова машина, софтуера трябва да се счита за важен елемент.  Въпреки това, Върховния съд не е толкова благосклонен да обяви софтуера,  като патентоспособно изобретение.

Случая  Бенсън

През 1970 година, Върховния съд два пъти проверява дали изобретения съдържащи компютърен софтуер са патентоспособни, и двата пъти отговора е отрицателен.

През 1972 г.,  относно казуса Бенсън, Върховния съд, се е борил с това дали един алогритъм за преобразуване на двоичните десетични числа в истински двоични числа е патентоспособен. Съдът е сметнал, че патентоването на тази концепция ще предопредели целия математически алогритъм. Върховния съд е решил, че алогритъмът не е патентоспособен.

Случая Флук

В случая Паркър и Флук, Върховния съд е разгледал дали разширяването лимита на аларма ( използвана да сигнализира извънредно положение)  в процес на каталично преобразуване е патентоспосоно. Единствената разлика с предишното ниво на техниката е алогритъм, който изчилява нова гранична стойност на алармата. Съдът постановява, че това не е патентоспособно. По-конкретно, съдът, приема ,че изобретението не може да бъде патентовано, “ не защото съдържа математически алогритъм, като компонент, а защото изобретението като цяло не е патентоспособно, съгласно настоящето  равнище на техниката”.

Източник: по чуждестрани материали

Изготвил: Христина Трайчевска

Материалът Защита на компютърни програми през шейсете години в САЩ е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.