Двете производства се образуват в рамките на секторния анализ на пазара на храни от първа необходимост и на базата на данни от задълбочено проучване на КЗК на ценовата политика, отстъпките, надценките и търговските условия между търговци и доставчици/производители.

Междинните данни от анализа, представени през декември м.г., показаха тежки структурни деформации на пазара на храни, включително данни за възможни нелоялни търговски практики в отношенията между големите търговци и производителите и доставчиците. В анализа КЗК констатира обем от отстъпки, които производителите и доставчиците предоставят на големите търговци в договорните им отношения, които може да водят до това българските производители да продават продукцията си на себестойност или дори под себестойност. Затова КЗК задълбочи проучването си по отношение на ценовата политика на големите търговски вериги спрямо производители и доставчици.

При представянето на междинния секторен анализ КЗК заяви, че е приоритет саморегулацията в рамките на сектора. Комисията предупреди, че в случай че това не се случи, ще се самосезира и образува съответните производства.

Решенията за двете производства са взети след последните промени в Закона за защита на конкуренцията от 7 ноември 2025 г., с които се увеличи и максималната санкция – до 10% от оборота за предходната финансова година. По настояване на КЗК търговските вериги получиха тримесечен срок да приведат търговските си отношения с производители и доставчици според новите правила. Този срок изтече на 9 февруари 2026 г.

В рамките на задълбоченото проучване на ценовата политика на големите търговци антимонополният орган изиска от производители и доставчици на основни храни (мляко и млечни продукти, месо и месни продукти, олио, яйца) информация относно механизма и критериите, по които се сключват договори за доставка и спогодби за рамкови условия с търговските вериги. Изискана е и информация относно начина на определяне на доставните цени (цени на едро) с търговските вериги.

Изследвани са общи търговски условия, договори, споразумения и други документи, действащи и след 9 февруари 2026 г., които уреждат търговските отношения на веригите с доставчиците на селскостопански и хранителни продукти.

В хода на задълбоченото проучване на базата на цялата информация и доказателства КЗК констатира, че има данни за продължаващо прилагане на възможни нелоялни търговски практики при ценовата политика на търговците към доставчиците/производителите.

Нелоялни търговски практики са например изискването за плащания от страна на доставчиците към купувача, които не са пряко свързани с продажбата на селскостопански и хранителни продукти; изискване за годишно предоговаряне и намаление на цени, без отчитане на обективни фактори като инфлация, увеличение на цените на суровини и материали, електроенергия и др. Сред забраните по ЗЗК са и сключване на договори за доставка на стоки и искания за намаление на цени със задна дата; предупреждаване от купувача за предприемане на ответни търговски действия срещу доставчика или предприемането на такива действия, ако доставчикът упражнява своите договорни или законни права и други.

На базата на данните и доказателствата от секторния анализ по отношение на дейността на ТВ Кауфланд и ТВ Т- Маркет се установи, че при воденето на преговори и при предоговаряне на търговски условия поведението на двете вериги е възможно да попада в обхвата на Глава седма „б“ от Закона за защита на конкуренцията – „Нелоялни търговски практики по веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти“.

Задълбоченото проучване на ценовата политика на търговските вериги продължава и при установени нарушения КЗК ще образува съответните нови производства.

Пълният текст на двете решения е достъпен в публичния електронен регистър на КЗК: https://reg.cpc.bg/AllNewResolutions.aspx?dt=1&ot=2

Материалът КЗК образува производства срещу „Кауфланд България ЕООД енд КО“ и Максима България“ ЕООД (Т-Маркет) за нелоялни търговски практики е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Сред нарушителите са туристически обекти, рекламирани като СПА комплекси и места за настаняване с ресторант и допълнителни удобства, без реално да разполагат със сертифицирани СПА услуги или категоризирани заведения за хранене. Проверки на КЗП са установили и обекти, функциониращи без валидна категоризация, въпреки че приемат гости и извършват търговска дейност.

В отделни случаи са установени туристически обекти и заведения за хранене, които продължават да работят без необходимите документи, като на видно място не са представени удостоверения за категоризация или временно удостоверение за открита процедура по категоризиране.

За установените нередности  КЗП е приложила принудителни административни мерки „временно затваряне на туристически обект“, като са съставени и актове за административни нарушения.

Комисията напомня, че коректната и прозрачна информация към потребителите не е формалност, а законово задължение. Подвеждащата реклама и предоставянето на туристически услуги в некатегоризирани обекти застрашават правото на потребителите да направят информиран избор и подкопават доверието в туристическия сектор.

Контролът от страна на КЗП  преди старта на активния летен сезон ще бъде  още по- засилен и в тясно взаимодействие с останалите компетентни органи. Комисията ще продължи да прилага всички предвидени в закона мерки срещу некоректни търговци.

Снимката е илюстративна

Материалът КЗП затвори временно няколко туристически обекта е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

След изтичането на преходния период на 8 октомври 2025 г., когато КЗП отправяше само предупреждения, бяха извършени масови проверки на търговци на 9 октомври 2025 г., а резултатите показаха, че 70 от търговците не предоставят изискуемата информация. Към настоящия момент след предприетите действия от КЗП, 30 от тези 70 търговци вече предоставят изискуемата информация, което не отменя санкционирането им за периода, в който не са подавали данни за цените.

Комисията е категорична, че задължението за ежедневното подаване на данни за цените е в сила от 11 август 2025 г., и напомня, че проверки продължават, а санкциите ще се прилагат последователно. Наложените мерки не са самоцел, а целят прозрачност на пазара и защита на правото на потребителите да бъдат информирани за актуалните цени на стоките.

КЗП призовава всички търговци, които все още не са изпълнили законовите си задължения, незабавно да предприемат действия за предоставяне на информацията, тъй като неизпълнението подлежи на строги санкции.

Материалът КЗП глоби 70 търговци, които не предоставят информация за цените е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

През юли тази година Европейската комисия, съблюдавайки за прилагането на политиките на Европейския съюз, е уведомила България, че открива наказателна процедура с N 20204006. Забраната за реклама на адвокатите, описана в чл. 42 от

Комисията е изпратила уведомително писмо, което е първа стъпка при започване на наказателна процедура срещу държава, която не спазва правото на Европейския съюз. След откриване на процедурата, държавата-членка има обичаен двумесечен срок за отговор на писмото.

В случай, че Комисията не е удовлетворена от отговора, има правото да изпрати официално искане за спазване на правото на ЕС. Искането, призовава държавата да информира Комисията за мерките, предприети за спазване на правилата в двумесечен срок.

Ако държавата-членка не гарантира спазването на правилата на ЕС с отговора на официалното искане, Европейската комисия може да сезира съда в Люксембург и той я да осъди. При отказ за изпълнение на съдебното решение, това може да доведе до налагане на тежки финансови санкции.

Нарушението на правилата произтича от забраната на адвоката да рекламира дейността си, както и да използва “средства за привличане на клиенти, несъвместими с разпоредбите на този закон и с правилата на адвокатската етика”. (чл. 42, ЗА) Личното пряко рекламиране на професионална дейност е дисциплинарно нарушение, за което всеки адвокат е заплашен със санкция. (чл. 132, т.4, ЗА)

В допълнение, Етичният кодекс на адвоката (ЕКА) не позволява на адвоката да сравнява качеството си на работа с това на колегите, както и успеха на практиката си; не може да обещава постигнати резултати, както и да обявява имената на клиентите си. Не е позволено и предлагането на услуги на бъдещи клиенти — лично или чрез посредник, освен при семейна или роднинска връзка или предходна професионална връзка с лицето.

Закона за адвокатурата и ЕКА са в конфликт с Директива 2006/123/ЕО за услугите на вътрешния пазар, чл. 24, която задължава всички държави-членки “да премахнат всички общи забрани на търговски съобщения на регулираните професии”. Проблемът е добре познат на професионалната общност и многократно е поставян на различни събития, но бива пренебрегван.

Материалът Санкации на ЕС заради забрана, заложена в Закона за адвокатурата е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.