Брифингът бе по повод разработката във връзка със сигнали, касаещи действията на служители в Митническите бюра Драгоман и София-Запад, които отговарят за обработка на документи за внос на стоки на територията на страната. Конкретно разработката касае внасяне на неверни данни в митническите декларации, в частност за произхода на стока и нейното количество. Чрез промяна на данните се целяло прилагане на по-ниски митнически ставки.

В случая става дума за студено валцувана електротехническа ламарина, която е обект на регламент за антидъмпинг, с който се въвеждат по-високи ставки на митата, посочи Павлов и допълни, че опитите за измама в тази област не са нови за Агенция „Митници“, поради което е въведен задължителен превантивен, текущ и последващ контрол чрез рискови профили в информационните системи. При внос на такива стоки следва да се прави документален и физически контрол, както и да се вземат проби за лабораторен анализ, за да се установят коректното класиране и облагане, поясни още Павлов.

Под ръководството на Окръжна прокуратура-София се водят действия по разследване по досъдебно производство, образувано по неотложност, за извършено престъпление по чл. 302, т. 1, вр. чл. 301, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от НК – поискан и приет дар от длъжностно лице И.А., който не му се следва, за да извърши или да не извърши действие по служба.

С постановление на прокурор от Окръжна прокуратура-София И.А. е привлечен в качеството на обвиняем за извършеното престъпно деяние и е задържан за срок до 72 часа. Внесено е в съда искане за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Материалът Пламен Павлов: Агенция „Митници“ е въвела задължителен контрол за стоки като валцуваната ламарина, които са обект на антидъмпингови мита е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Линк към проекта: ТУК

Срокът, в който Комисията очаква обратна връзка и коментари относно проекта, е от 29 октомври 2025 до 26 ноември 2025 г.

Инициативата е част от последващи правни мерки във връзка с публикувания на 18 ноември 2024 г. в Официалния вестник на Европейския съюз Пакет за законодателна реформа на ЕС в областта на дизайна.

Законодателните изменения включват преработената Директива (ЕС) 2024/2823 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2024 г. за правната закрила на промишлените дизайни и Регламент (ЕС) 2024/2822 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2024 г. за изменение на промишлените дизайни на Общността.

Реформата на системата за дизайн на ЕС има за цел да рационализира процедурите за кандидатстване и регистрация на дизайн на ЕС в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), а също и да увеличи правната сигурност, чрез изясняване на разпоредбите и премахване на неяснотите. Съгласно тази реформа, правомощията, предоставени на Комисията съгласно Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета относно дизайните на Европейския съюз („Регламентът за дизайна на ЕС“), бяха приведени в съответствие с членове 290 и 291 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

Материалът ЕК публикува за обществено обсъждане допълнения към законодателната реформа в областта на дизайна е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Заявления за регистрация на права върху интелектуална собственост на руски заявители не се приемат

В член 5s от регламента се посочва, че службите за интелектуална собственост и други компетентни институции, създадени съгласно законодателството на държава членка или на Съюза, не приемат:

(а) нови заявления за регистрация на търговски марки, патенти, промишлени дизайни, полезни модели, защитени наименования за произход и географски указания, подадени от руски граждани или физически лица, пребиваващи в Русия, или от юридически лица, образувания или органи, установени в Русия, включително ако са подадени съвместно от руски гражданин или физически лица, пребиваващи в Русия, юридически лица, образувания или органи, установени в Русия, с едно или повече неруски физически или юридически лица, пребиваващи или установени извън Русия;

(б) всички искания или заявления, подадени от руски граждани или физически лица, пребиваващи в Русия, или от юридически лица, организации или органи, установени в Русия, по време на процедурите за регистрация пред тези служби за интелектуална собственост, свързани с някое от правата върху интелектуална собственост, посочени в буква а).

Тези ограничения не се прилагат за граждани на държава членка на ЕС, на Европейското икономическо пространство, или на Швейцария, или за физически лица, които имат разрешение за временно или постоянно пребиваване в държава членка на ЕС, на Европейското икономическо пространство, или в Швейцария.

Това означава, че службите за интелектуална собственост и други съответни институции не трябва да приемат такива заявления.

От службите обаче не се изисква официално да отхвърлят тези заявления, което дава възможност за повторното им подаване след отпадане на ограниченията. За да наложат това ограничение, службите следва да могат да изискват необходимата информация от заявителите, за да проверят дали те отговарят на условията за кандидатстване.

Освен това регламентът изисква от дружествата на ЕС да включат в договорните си споразумения с търговски страни от трети държави задължение, че прехвърлените от тях права върху интелектуална собственост, търговски тайни или защитени материали и информация няма да бъдат използвани от тях или техните подизпълнители във връзка с продукти с висок приоритет, продавани, доставяни или изнасяни в Русия или за употреба в Русия. Дружествата трябва да докладват за всички открити нарушения на националните компетентни органи. За договори, сключени преди 25 юни 2024 г., задължението се счита за прието, ако договорът съдържа обща клауза, забраняваща използването на посочената интелектуална собственост и търговски тайни, заедно с подходящи средства за защита при нарушения.

Прилагат ли се новите ограничения за висящи заявления и регистрации?

В регламента не се споменава изрично дали новите ограничения се прилагат за заявления или регистрации, подадени преди прилагането на тези правила. В текста се уточнява, че службите за интелектуална собственост и други компетентни институции:

1. Не бива да приемат нови заявления за регистрация на различни видове интелектуална собственост (търговски марки, патенти, промишлени дизайни и др.), подадени от руски граждани или юридически лица след въвеждането на правилата.
2. Не бива да приемат никакви молби или заявления от руски граждани или организации по време на процедурите за регистрация след влизането в сила на настоящите правила.

Акцентът е поставен върху „новите заявления“ и действията „по време на процедурите по регистрация“, което означава, че тези правила следва да се прилагат за заявления и молби, подадени след датата на влизане в сила. Съответно трябва да се тълкува, че съществуващите заявления или регистрации, подадени преди прилагането на тези правила, не са пряко засегнати от тези разпоредби.

С пълния текст на регламента можете да се запознаете ТУК.

Материалът Регламент с нов пакет санкции за руски граждани и организации в сферата на права на индустриална собственост е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Европейският съюз разработва инструменти за кибер дипломация още от 2017г., но едва в края на юли месец тази година наложи първите си кибер санкции, съгласно Регламент (ЕС) 2019/796 на Съвета от 17 май 2019 г. („Регламент на ЕС за кибер санкциите“). По този начин Съветът насърчава мирното и сигурно използване на киберпространството, където да се зачитат всички права и свободи на човека, както и да се прилага закона в неговата цялост.

С цел предотвратяване на бъдещо злонамерено поведение в киберпространството, Съветът приложи ограничителни мерки към шест лица и три организации, участвали в кибератаки, публично познати като “WannaCry”, “NotPetya”, “Operation CloudHopper”, опита за атака срещу Организация за забрана на химическите оръжия, както и киберкражби във финансовия сектор.

Първоначалният регламент налага санкции на физически и юридически лица, изброени в Анекс, който досега е бил без съдържание, т.е., регламентът по същество е бил неефективен.

Освен забрана за пътуване, на посочените в Анекса лица и организации ще се налагат и финансови санкции. Първият елемент на финансовата санкция се изразява в замразяване на активите, а вторият – в забрана за пряко или косвено предоставяне на средства на физическото лице или организацията.

Компаниите от Европейския съюз трябва да гарантират спазването на правила за контрол на износа. Почти 500 страници е дълъг списъка с физически и юридически лица, съвместно с които компаниите няма да могат повече да извършват дейност. Има и други санкции на ЕС срещу около 30 държави, които ограничават търговията.

Неспазването на санкциите може да доведе до глоби, но също така носи риск от присъди за лишаване от свобода на служители и ръководители.

Европейският съюз ще продължи да насърчава отговорното поведение в киберпространството, като към списъка се очаква да се добавят още лица и организации.

Материалът Съветът на ЕС наложи първи кибер санкции с цел международна сигурност и стабилност в киберпространството е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/517 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

19 март 2019 година

относно реализацията и функционирането на домейн от първо ниво .eu и за изменение и отмяна на Регламент (ЕО) № 733/2002 и отмяна на Регламент (ЕО) № 874/2004 на Комисията

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 172 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет I¹),

след консултация с Комитета на регионите,

в съответствие с обикновената законодателна процедура (²),

като имат предвид, че:

(1) Домейнът от първо ниво (TLD) .eu беше създаден по силата на Регламент (ЕО) № 733/2002 на Европейския парламент и на Съвета (³) и Регламент (ЕО) № 874/2004 на Комисията (⁴). От приемането на тези регламенти политическият и законодателният контекст в Съюза, както и онлайн средата и пазарът се промениха значително.

(2) Бързото развитие на пазара на домейни от първо ниво и на динамичния цифров пейзаж изисква съобразена с бъдещето и гъвкава регулаторна среда. Домейнът от първо ниво .eu е един от най-големите домейни от първо ниво с код на държава. Домейнът от първо ниво .eu се използва от институциите, агенциите и органите на Съюза, включително за европейски проекти и инициативи. Целта на домейна от първо ниво .eu е чрез добро управление да допринесе за укрепването на идентичността на Съюза онлайн и за популяризирането на неговите ценности, например многоезичието, зачитането на неприкосновеността на личния живот и сигурността на ползвателите и зачитането на правата на човека, както и на конкретни приоритети онлайн.

(3) Домейните от първо ниво са съществен елемент в йерархичната структура на системата за имена на домейни (DNS), които осигуряват оперативно съвместима система на уникални идентификатори, налични в целия свят, за всяко приложение и всяка мрежа.

(4) Домейнът от първо ниво .eu следва да насърчава използването и достъпа до мрежите на интернет съгласно членове 170 и 171 ДфЕС, като осигурява регистрация, която допълва съществуващите домейни от първо ниво с код за държава и глобалната регистрация в общи домейни от първо ниво.

(5) Домейнът от първо ниво .eu – ясен и лесно разпознаваем белег, следва да осигури лесна за идентифициране връзка със Съюза и европейския пазар. Той следва да дава възможност на предприятия, организации и физически лица в Съюза да регистрират име на домейн в домейна от първо ниво .eu. Съществуването на такова име на домейн е важно за укрепването на идентичността на Съюза онлайн. Поради това Регламент (ЕО) № 733/2002 следва да бъде изменен, за да се даде възможност на гражданите на Съюза да регистрират име на домейн в домейна от първо ниво .eu, независимо от мястото си на постоянно пребиваване, от 19 октомври 2019 г.

(6) Имената на домейни в домейна от първо ниво .eu следва да се предоставят на допустими кандидати според наличността.

(7) Комисията следва да насърчава сътрудничеството между регистъра, Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) и други агенции на Съюза с цел да се води борба със спекулативните и неправомерните регистрации на имена на домейни, включително кибернастаняването (узурпирането на домейни), и да се осигуряват опростени административни процедури, по-специално за малките и средните предприятия (МСП).

(1) ОВ C 367, 10.10.2018 г., стр. 112.

(2) Позиция на Европейския парламент от 31 януари 2019 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 18 февруари 2019 г.

(3) Регламент (ЕО) № 733/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 22 април 2002 г. относно реализацията на .eu домейн от най- високо ниво (Ов L 113, 30.4.2002 г., стр. 1).

(4) Регламент (ЕО) № 874/2004 на Комисията от 28 април 2004 г. относно определяне на правила на обществената политика за въвеждането и функциите на .eu домейн от най-високо ниво и принципите, които ръководят регистрирането (ОВ L 162, 30.4.2004 г., стр. 40).

(8) За да се осигури по-добра защита на правото на страните да сключват договор съответно с регистъра и регистраторите, споровете във връзка с регистрациите на имена на домейни в домейна от първо ниво .eu следва да се разрешават от органи на територията на Съюза, като се прилагат съответните национални закони, без да се засягат правата и задълженията, признати от държавите членки или от Съюза и произтичащи от международни инструменти.

(9) На основата на открита, прозрачна и недискриминационна процедура за избор и като взема предвид ефективността на разходите и административната опростеност, Комисията следва да определи регистър за домейна от първо ниво . eu. С цел да се подкрепи цифровият единен пазар, да се изгради европейска идентичност онлайн и да се насърчат трансграничните онлайн дейности, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 ДФЕС във връзка с критериите за допустимост и подбор и процедурата за определяне на регистъра. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотвор- чество (⁵). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(10) За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на настоящия регламент, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия за приемане на списъците със запазени и блокирани имена на домейни от държавите членки, за установяване на принципите, които трябва да бъдат включени в договора между Комисията и регистъра и за определяне на регистъра при надлежно обосновани наложителни причини за спешност, по- специално с цел осигуряване на непрекъснатостта на услугата. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (⁶). Такива списъци следва да бъдат съставяни според наличността на имена на домейни, като се вземат предвид имената на домейни на второ ниво, които вече са запазени или регистрирани от държавите членки.

(11) Комисията следва да сключи договор с определения регистър, който следва да съдържа подробните принципи и процедури, приложими за регистъра във връзка с организацията, администрирането и управлението на домейна от първо ниво .eu. Договорът следва да бъде за определен срок и да може да се подновява еднократно, без да е необходима нова процедура за подбор.

(12) Принципите и процедурите, отнасящи се до функционирането на домейна от първо ниво .eu, следва да бъдат приложени към договора между Комисията и определения регистър.

(13) Настоящият регламент не засяга прилагането на правилата за конкуренцията, предвидени в членове 101 и 102 ДФЕС.

(14) Регистърът следва да спазва принципите на недискриминация и прозрачност и следва да въведе мерки за гарантиране на лоялна конкуренция, предварително одобрени от Комисията, особено когато предоставя услуги на предприятия, с които се конкурира на пазара надолу по веригата.

(15) Интернет корпорацията за присвоени имена и адреси (ICANN) понастоящем отговаря за координацията на предоставянето на кодове, представляващи домейн от първо ниво с код за държава, на регистрите. Регистърът следва да сключи съответния договор с ICANN, който да предвижда предоставянето на домейна от първо ниво с код за държава .eu, като взема предвид принципите, приети от правителствения консултативен комитет (GAC).

(16) Регистърът следва да сключи подходящо ескроу споразумение, за да гарантира непрекъснатост на услугата, и по- специално да гарантира, че ще може да продължава да предоставя услуги на местната интернет общност с минимални смущения в случай на повторно предоставяне или други непредвидени обстоятелства. Регистърът следва ежедневно да предоставя на ескроу агента електронно копие от текущото съдържание на базата данни на домейна от първо ниво .eu.

(17) При процедурите за алтернативно решаване на спорове (АРС) следва да е налице съответствие с изискванията на Директива 2013/11/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (⁷) и да се вземат предвид най-добрите международни практики в тази област и особено препоръките на Световната организация за интелектуална собственост, за да се гарантира избягването, доколкото е възможно, на спекулативни и незаконни регистрации. При тези процедури за АРС следва да се спазват еднакви процедурни правила, които са съгласувани с установените в единната политика за решаване на спорове на ICANN.

(5) ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.

(6) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(7) Директива 2013/11/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. за алтернативно решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (Директива за АРС за потребители) (ОВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 63).

(18) Политиката относно регистрации на имена на домейни на .eu, с които може да се злоупотреби, следва да предвижда проверка от страна на регистъра на получаваните данни, особено данни, отнасящи се до самоличността на регистрантите, както и отнемане и блокиране на бъдещи регистрации на имена на домейни, които в окончателно решение на съд в държава членка са били определени за опозоряващи, расистки или по друг начин противоречащи на правото на съответната държава членка. Регистърът следва да се увери особено грижливо във верността на данните, които получава и съхранява. Процедурата за отмяна следва да дава достатъчна възможност на притежателя на име на домейн да отстрани нарушение на критериите за допустимост, на изискванията за регистрация или да изплати висящи задължения, преди отмяната да влезе в сила.

(19) Име на домейн, което е идентично или объркващо сходно с име, по отношение на което правото на Съюза или националното право е установило право, и което е било регистрирано, без да има права или законен интерес върху това име, следва по принцип да бъде отменено и при необходимост да бъде прехвърлено на законния притежател. Когато се установи, че име на домейн е използвано недобросъвестно, то следва винаги да бъде отнемано.

(20) Регистърът следва да приеме ясни политики, насочени към своевременното установяване на злоупотреби с регистрациите на имена на домейни, и при необходимост следва да си сътрудничи с компетентните органи и други публични органи, отговарящи за киберсигурността и информационната сигурност, които участват специално в борбата срещу подобни регистрации, като например националните екипи за незабавно реагиране при компютърни инциденти (CERT).

(21) Регистърът следва да подпомага правоприлагащите органи в борбата срещу престъпността, като въвежда технически и организационни мерки, насочени към предоставянето на достъп на компетентните органи до данните в регистъра за целите на превенцията, установяването, разследването и наказателното преследване на престъпления, както е предвидено в националното право и правото на Съюза.

(22) Настоящият регламент следва да се прилага съгласно принципите, свързани с неприкосновеността на личния живот и защитата на личните данни. Регистърът следва да спазва съответните правила, принципи и насоки на Съюза за защита на личните данни, по-специално съответните изисквания за сигурност, принципите на необходимост, пропорционалност, ограничаване в рамките на целта и пропорционален срок на запазване на данните. Освен това защитата на личните данни на етапа на проектирането и защитата на данните по подразбиране следва да залегнат във всички системи за обработване на данни и бази данни, които се разработват и поддържат.

(23) За да се гарантира ефективен периодичен надзор, регистърът следва да бъде одитиран за собствена сметка най- малко веднъж на две години от независим орган, за да се потвърди посредством доклад за оценката на съответствието неговото съответствие с изискванията, определени в настоящия регламент. Регистърът следва да представи този доклад на Комисията съгласно сключения договор с Комисията.

(24) Договорът, сключен между Комисията и регистъра следва да предвижда процедури за подобряване на организацията, администрирането и управлението на домейна от първо ниво .eu от страна на регистъра в съответствие с указанията на Комисията, произтичащи от надзорните дейности на Комисията, предвидени в настоящия регламент.

(25) В заключенията си от 27 ноември 2014 г., озаглавени „Управление на интернет“, Съветът отново потвърди ангажимента на Съюза да насърчава структури за управление с участие на множество заинтересовани страни, основани на съгласуван набор от глобални принципи за управление на интернет. Приобщаващо управление на интернет означава разработването и прилагането на споделени принципи, норми, правила, процедури за вземане на решения и програми, които определят еволюцията и използването на интернет от страна на правителствата, частния сектор, гражданското общество, международните организации и техническата общност, като всички те действат в съответните си роли.

(26) Следва да се учреди консултативна група с участие на множество заинтересовани страни за домейна .eu, която да има консултативна роля спрямо Комисията, за да укрепи и разшири приноса за доброто управление на регистъра. Групата следва да отразява модела на множество заинтересовани страни за управление на интернет, а членовете й, с изключение на тези, привлечени от органи на държавите членки и от международни организации, следва да бъдат определяни от Комисията въз основа на открита, недискриминационна и прозрачна процедура. Представителите, привлечени от органите на държавите членки, следва да бъдат определяни въз основа на ротационна система, като по този начин се осигурява достатъчна приемственост по отношение на участието в групата.

(27) Комисията следва да извърши оценка на ефективността и функционирането на домейна от първо ниво .eu. При тази оценка следва да се имат предвид работните практики на определения регистър и значимостта на задачите на регистъра. Комисията следва също така да представя на Европейския парламент и на Съвета редовни доклади относно функционирането на домейна от първо ниво .eu.

(28) Настоящият регламент зачита основните права и съблюдава принципите, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“) и залегнали в Договорите, по-специално правото на защита на личните данни, свободата на изразяване и свободата на информация, както и защитата на потребителите. Когато се гарантира, че разпоредбите на националното право, засягащи настоящия регламент, са в съответствие с правото на Съюза, и по- специално с Хартата, следва да се спазват подходящи процедури на Съюза. В случай на съмнение по отношение на съвместимостта с правото на Съюза, регистърът следва да поиска даване на насоки от Комисията.

(29) Доколкото целта на настоящия регламент, а именно реализация на общоевропейски домейн от първо ниво в допълнение към националните домейни от първо ниво с код за държава, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците й може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(30) За да се ограничат рисковете от смущения в услугите на домейна от първо ниво .eu по време на въвеждането на новата регулаторна рамка, в настоящия регламент са предвидени преходни разпоредби.

(31) Поради това Регламент (ЕО) № 733/2002 следва да бъде изменен и отменен, а Регламент (ЕО) № 874/2004 следва да бъде отменен,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1
Предмет и цели

1. С настоящия регламент се въвежда домейна от първо ниво с код за държава .eu и наличните негови варианти на други азбуки, за да се подкрепи цифровият единен пазар, да се изгради онлайн идентичност на Съюза и да се насърчат трансграничните онлайн дейности. Освен това с него се определят и условията за неговата реализация, включително определянето на регистъра и неговите характеристики. С настоящия регламент също така се установява правната и общата политическа рамка, в която ще функционира определеният регистър.

2. Настоящият регламент се прилага, без да се засягат разпоредбите на държавите членки по отношение на националните им домейни от първо ниво с код за държава.

Член 2
Определения

За целите на настоящия регламент:

1) „регистър“ означава образувание, на което е възложено организирането, администрирането и управлението на домейна от първо ниво .eu, включително поддържането на съответните бази данни и свързаните с тях обществени услуги за търсене, регистрацията на имена на домейни, функционирането на регистъра за имена на домейни, функционирането на сървърите на имена на домейни от първо ниво на регистъра и разпределянето на зоновите файлове в сървърите на имена;

2) „регистратор“ означава физическо или юридическо лице, което въз основа на договор с регистъра предоставя на регистрантите услуги за регистрация на имена на домейни;

3) „протоколи за интернационализирани имена на домейни“ означава стандарти и протоколи, които подпомагат използването на имената на домейни със символи, които не са част от символите на Американския стандартен код за информационен обмен (ASCII);

4) „база данни WHOIS“ означава съвкупността от данни, съдържащи информация за техническите и административните аспекти на регистрациите в домейна от първо ниво .eu;

5) „принципи и процедури на функционирането на домейн от първо ниво .eu“ означава подробни правила за функционирането и управлението на домейн от първо ниво .eu;

6) „регистрация“ означава поредица от действия и процедурни стъпки, от започване до приключване, предприети от регистраторите и регистъра по заявка от физическо или юридическо лице с цел извършване на регистрация на име на домейн за определен срок.

ГЛАВА II
РЕАЛИЗАЦИЯ НА ДОМЕЙНА ОТ ПЪРВО НИВО .eu

РАЗДЕЛ 1
Общи принципи

Член 3
Критерии за допустимост

Регистрация на едно или повече имена на домейни в домейна от първо ниво .eu може да заяви:

а)    гражданин на Съюза, независимо от мястото му на пребиваване;

б)      физическо лице, което не е гражданин на Съюза, но пребивава постоянно на територията на държава членка;

в)      предприятие, установено на територията на Съюза; както и

г)      организация, която е установена на територията на Съюза, без да се засяга прилагането на националното право.

Член 4
Регистрация и отнемане на имена на домейни

1. Име на домейн се предоставя на допустим кандидат, чиято заявка е получена първа от регистъра по технически коректен начин, съгласно процедурите за заявки за регистрация на основание член 11, буква б).

2. Регистрираното име на домейн не е налично за друга регистрация, докато регистрацията не е изтекла без да бъде подновена или докато името на домейна не e отнето.

3. Регистърът може да отнеме име на домейн по своя инициатива и без да преминава през процедура за АРС или съдебно производство, на следните основания:

а)    неизплащане на задължения към регистъра;

б)      неизпълнение на критериите за допустимост съгласно член 3 от страна на притежателя на името на домейн;

в)      нарушение от страна на притежателя на името на домейн на изискванията към заявката за регистрация, установени въз основа на член 11, букви б) и в).

4. Дадено име на домейн може да бъде отнето, и при необходимост прехвърлено към друга страна, и вследствие на подходяща процедура за АРС или съдебно производство, в съответствие с принципите и процедурите за функционирането на домейна от първо ниво .eu, установени в съответствие с член 11, когато това име е идентично или объркващо сходно с име, по отношение на което е установено право от правото на Съюза или от националното право, и което:

а)    е било регистрирано, без притежателят му да е имал право или законен интерес върху името; или

б)      е било недобросъвестно регистрирано или използвано.

5. Когато съд на държава членка установи със съдебно решение, че името на домейна е опозоряващо, расистко или противоречащо на обществения ред или обществената сигурност съгласно правото на Съюза или съгласно националното право, което е в съответствие с правото на Съюза, това име на домейн се блокира от регистъра от момента, в който регистърът е уведомен за съдебното решение, и се отнема след съобщаването на окончателното решение на съда. Регистърът блокира срещу бъдеща регистрация имената на домейни, които са били предмет на такова съдебно решение дотогава, докато това решение остава в сила.

6. Имената на домейни, регистрирани в домейна от първо ниво .eu, могат да бъдат прехвърляни само на кандидати, които имат право да регистрират имена на домейна от първо ниво .eu.

Член 5
Езици, приложимо право и юрисдикция

1. Регистрацията на имена на домейни се извършва с всички букви на официалните езици на Съюза съгласно наличните международни стандарти, както позволяват съответните протоколи за интернационализирани имена на домейн.

2. Без да се засяга Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета (⁸) или признатите от държавите членки или от Съюза права и задължения, произтичащи от международни инструменти, нито договорите между регистъра и регистраторите, нито договорите между регистраторите и регистрантите на имена на домейни не определят като приложимо право друго право освен това на една от държавите членки, нито посочват като орган за решаване на спорове съд, арбитражен съд или друг орган, разположен извън територията на Съюза.

Член 6
Запазване на имена на домейни

1. Регистърът може да запази или регистрира известен брой имена на домейни, смятани за необходими за оперативните му функции съгласно договора, посочен в член 8, параграф 4.

2. Комисията може да даде указания на регистъра да запази или регистрира имена на домейни директно в домейна от първо ниво .eu за използване от институциите и органите на Съюза.

3. Без да се засягат вече запазени или регистрирани имена на домейни, държавите членки могат да съобщят на Комисията списък с имената на домейни, които:

а)    съгласно националното им законодателство не трябва да бъдат регистрирани; или

б)     могат да бъдат регистрирани или запазени от държавите членки само на второ ниво.

По отношение на буква б) от първа алинея тези имена на домейните се ограничават до общоизвестни географски или геополитически термини, които засягат политическата или териториалната организация на държавите членки.

4. Комисията приема списъците, съобщени от държавите членки, посредством актове за изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 17, параграф 2.

Член 7
Регистратори

1. Регистърът акредитира регистратори в съответствие с разумни, прозрачни и недискриминационни процедури за акредитация, които са одобрени предварително от Комисията. Регистърът оповестява публично процедурите за акредитация в лесно достъпна форма.

2. Регистърът прилага еднакви условия при еднакви обстоятелства по отношение на акредитираните регистратори на домейна .eu, които предоставят еднакви услуги. Регистърът осигурява на тези регистратори услуги и информация при едни и същи условия и с едно и също качество, каквито осигурява и за собствените си услуги от същия вид.

РАЗДЕЛ 2
Регистър

Член 8
Определяне на регистъра

1. Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 18 за допълването на настоящия регламент чрез установяване на критериите за допустимост и подбор и процедурата за определяне на регистъра.

2. Комисията установява принципите, които трябва да се включат в договора между Комисията и регистъра, посредством актове за изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 17, параграф 2.

3. Комисията определя дадено образувание за регистър, след като приключи процедурата, посочена в параграфи 1 и 2.

(8) Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 20.12.2012 г., стр. 1).

4. Комисията сключва договор с определения регистър. В договора се определят правилата, политиките и процедурите за предоставянето на услуги от регистъра, както и условията, при които Комисията трябва да осъществява надзор върху организацията, администрирането и управлението на домейна от първо ниво .eu от регистъра. Договорът е с ограничен срок и подлежи на подновяване еднократно, без да е необходимо провеждането на нова процедура за подбор. Договорът съдържа задълженията на регистъра и включва принципите и процедурите за функционирането на домейна от първо ниво .eu, определени въз основа на членове 10 и 11.

5. Чрез дерогация от процедурите, посочени в параграфи 1, 2 и 3, по наложителни причини за спешност Комисията може да определи регистъра посредством актове за изпълнение с незабавно приложение в съответствие с процедурата, посочена в член 17, параграф 3.

Член 9
Характеристики на регистъра

1. Регистърът е организация с нестопанска цел. Неговото седалище, централна администрация и основно място на дейност са на територията на Съюза.

2. Регистърът може да налага такси. Тези такси са непосредствено свързани с възникналите разходи.

Член 10
Задължения на регистъра

От регистъра се изисква следното:

а)    да популяризира домейна от първо ниво .eu в целия Съюз и в трети държави;

б)     да спазва разпоредбите, политиката и процедурите, установени в настоящия регламент, договора, посочен в член 8, параграф 4, и по-специално правото на Съюза относно защитата на данните;

в)     да организира, администрира и управлява домейна от първо ниво .eu в интерес на широката общественост и да гарантира във всички аспекти на администрацията и управлението на домейна от първо ниво .eu високо качество, прозрачност, сигурност, стабилност, предвидимост, надеждност, достъпност, ефективност, недискриминация, справедливи условия на конкуренция и защита на потребителите;

г)     да сключва подходящ договор, за предоставянето на кода за домейна от първо ниво .eu след предварителното съгласие на Комисията;

д)     да осъществява регистрацията на имената на домейни в домейна от първо ниво .eu при заявка от допустими кандидати, както е посочено в член 3;

е)     да гарантира, без да се засягат евентуални съдебни производства и при спазването на подходящи процедурни гаранции за засегнатите страни, възможността за регистраторите и регистрантите да разрешават договорни спорове с регистъра посредством АРС;

ж)      да гарантира наличността и целостта на базите данни за имена на домейни;

з)      за своя сметка и със съгласието на Комисията да сключва споразумение с довереник с добра репутация или друг ескроу агент, установен на територията на Съюза, като определя Комисията като бенефициер по ескроу споразумението, и да предава на съответния довереник или ескроу агента ежедневно актуално електронно копие на съдържанието на базата данни на домейна .eu;

и)      да въвежда списъците, посочени в член 6, параграф 3;

й) да популяризира целите на Съюза в областта на управлението на интернет, наред с другото, като участва в международни форуми;

к)      да публикува принципите и процедурите за функционирането на домейна от първо ниво .eu, определени въз основа на член 11, на всички официални езици на институциите на Съюза;

л)      за своя сметка да предприеме извършването на одит от независим орган най-малко веднъж на две години, за да удостовери съответствието си с настоящия регламент, и да изпраща резултатите от тези одити на Комисията;

м)      да участва по искане на Комисията в работата на консултативната група с участието на множество заинтересовани страни за домейна .eu и да си сътрудничи с нея за подобряване на функционирането и управлението на домейна от първо ниво .eu.

Член 11
Принципи и процедури на функционирането на домейна от първо ниво .eu

Договорът, сключен между Комисията и определения регистър съгласно член 8, параграф 4, съдържа принципите и процедурите относно функционирането на домейна от първо ниво .eu съгласно настоящия регламент, включително следното:

а)    политика относно АРС;

б)     изисквания и процедури за заявките за регистрация, политика относно проверка на критериите за регистрация, политика относно проверка на данните на регистрантите и за спекулативно регистриране на имена на домейни;

в)     политика на регистрирането на имена на домейни, с които може да се злоупотреби, и политика на навременно идентифициране на имена на домейни, които са регистрирани и използвани недобросъвестно, както е посочено в член 4;

г)     политика на отнемането на имена на домейни;

д)     зачитане на правата на интелектуалната собственост;

е)     мерки, с които се предоставя достъп на компетентните органи до данните в регистъра за целите на превенция, установяване, разследване и преследване на престъпления, съгласно предвиденото в правото на Съюза и в националното право, което съответства на правото на Съюза, при спазване на принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване;

ж)      описание на процедурите за изменение на договора.

Член 12
База данни WHOIS

1. Регистърът създава и управлява с дължима грижа базата данни WHOIS за целите на гарантирането на сигурността, стабилността и устойчивостта на домейна от първо ниво .eu чрез предоставянето на точна и актуална информация за регистрацията на имената на домейни в домейна от първо ниво .eu.

2. Базата данни WHOIS съдържа съответна информация за звената за контакт, администриращи имената на домейни в домейн от първо ниво .eu, и за притежателите на тези имена. Информацията относно базата данни WHOIS не надхвърля необходимото за нейните цели. Регистърът спазва разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (⁹).

РАЗДЕЛ 3
Надзор на регистъра

Член 13
Надзор

1. Комисията наблюдава и упражнява надзор върху организацията, администрирането и управлението на домейна от първо ниво .eu от страна на регистъра.

2. Комисията се уверява в доброто финансово управление на регистъра и съответствието му с настоящия регламент и с принципите и процедурите за функционирането на домейна от първо ниво .eu, посочени в член 11. За тази цел Комисията може да поиска информация от регистъра.

3. В съответствие с надзорните си дейности Комисията може да даде конкретни указания на регистъра за коригиране или подобряване на организацията, администрирането и управлението на домейна от първо ниво .eu.

4. По целесъобразност Комисията може да се консултира с консултативната група с участието на множество заинтересовани страни за домейна .eu и с други съответни заинтересовани страни и да потърси експертни становища за резултата от надзорните си дейности, предвидени в настоящия член, както и за начините за подобряване на организацията, администрирането и управлението на домейна от първо ниво .eu от страна на регистъра.

(9) Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).

Член 14
Консултативна група с участието на множество заинтересовани страни за домейна .eu

1. Комисията създава Консултативна група с участието на множество заинтересовани страни за домейна .eu. Консултативната група с участието на множество заинтересовани страни за домейна .eu има следните задачи:

а)    да консултира Комисията относно прилагането на настоящия регламент;

б)     да изготвя становища до Комисията по стратегически въпроси на управлението, организацията и администрирането на домейна от първо ниво .eu, включително въпроси, свързани с киберсигурността и защитата на данните;

в)     да консултира Комисията по въпроси, свързани с контрола и надзора на регистъра, по-специално по отношение на одита, посочен в член 10, буква л);

г)     да консултира Комисията относно най-добрите практики по отношение на политиките и мерките срещу злоупотребите с регистрации на имена на домейни, и по-специално регистрации без права или законни интереси и регистрации, използвани недобросъвестно.

2. При прилагането на настоящия регламент Комисията взема предвид консултациите, предоставени от консултативна група с участието на множество заинтересовани страни за домейна .eu.

3. Консултативната група с участието на множество заинтересовани страни за домейна .eu се състои от представители на заинтересованите страни, които са установени в Съюза. Тези представители се привличат от частния сектор, техническата общност, гражданското общество и академичните среди, както и от органите на държавите членки и международните организации. Представителите, които не са привлечени от органите на държавите членки и международните организации, се определят от Комисията въз основа на открита, недискриминационна и прозрачна процедура, като се отчита в максимална степен принципът на равенството между половете.

4. Независимо от параграф 3 консултативната група с участието на множество заинтересовани страни за домейна .eu може да включва един представител на заинтересовани страни, установени извън Съюза.

5. Консултативната група с участието на множество заинтересовани страни за домейна .eu се председателства от представител на Комисията или от лице, определено от Комисията. Секретарските услуги за консултативната група с участието на множество заинтересовани страни за домейна .eu се осигуряват от Комисията.

ГЛАВА III
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 15
Запазване на права

Съюзът запазва всички права, свързани с домейна от първо ниво .eu, включително, по-специално, правата върху интелектуалната собственост и други права за базите данни на регистъра, необходими за гарантиране на изпълнението на настоящия регламент, както и правото за повторно определяне на регистъра.

Член 16
Оценка и преглед

1. До 13 октомври 2027 г. и на всеки три години след това Комисията оценява реализацията, ефективността и функционирането на домейна от първо ниво .eu, по-специално въз основа на информацията, представена от регистъра по член 10, буква л).

2. До 30 юни 2020 г. Комисията оценява, като взема предвид текущата практика, дали и как регистърът трябва да си сътрудничи с EUIPO и други агенции на Съюза с цел да се бори със спекулативните и неправомерните регистрации на имена на домейни и дали и как трябва да бъдат предвидени опростени административни процедури, по-специално по отношение на МСП. При необходимост Комисията може да предложи допълнителни мерки в това отношение.

3. До 13 октомври 2024 г. Комисията прави оценка на възможността за разширяване на критериите, установени в член 9, и може, ако е целесъобразно, да представи законодателно предложение.

4. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад с констатациите от оценката, посочена в параграфи 1 и 2.

Член 17
Процедура на комитет

1. Комисията се подпомага от Комитета за регулиране на съобщенията (СОСОМ), създаден с Директива (ЕС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета (¹⁰). Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

3. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 8 от Регламент (ЕС) № 182/2011 във връзка с член 5 от него.

Член 18
Упражняване на делегирането

1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 8, параграф 1, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 18 април 2019 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3. Делегирането на правомощия, посочено в член 8, параграф 1, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4. Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законо- творчество.

5. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6. Делегиран акт, приет съгласно член 8, параграф 1, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 19
Преходни разпоредби

1. Притежателите на имена на домейни, регистрирани съгласно член 4, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕО) № 733/2002, запазват своите права във връзка със съществуващи регистрирани имена на домейни.

2. До 12 октомври 2021 г. Комисията предприема необходимите мерки да определи дадено образувание за регистър и да сключи договор с регистъра съгласно настоящия регламент. Договорът поражда правно действие от 13 октомври 2022 г.

3. Договорът, сключен между Комисията и регистъра съгласно член 3, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 733/2002, продължава да поражда правно действие до 12 октомври 2022 г.

(10) Директива (ЕС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения (ОВ L 321, 17.12.2018 г., стр. 36).

Член 20
Изменение на Регламент (ЕО) № 733/2002

В член 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 733/2002 буква б) се заменя със следния текст:

„б) регистрира, посредством всеки акредитиран .eu регистратор, имената на домейните в .eu TLD, заявени от:

i) гражданин на Съюза, независимо от мястото му на пребиваване;

ii) физическо лице, което не е гражданин на Съюза, но пребивава постоянно на територията на държава членка;

iii) предприятие, установено на територията на Съюза; или

iv) организация, установена на територията на Съюза, без да се засяга прилагането на националното право.“

Член 21
Отмяна

Регламенти (ЕО) № 733/2002 и (ЕО) № 874/2004 се отменят, считано от 13 октомври 2022 г.

Член 22
Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Той се прилага, считано от 13 октомври 2022 г.

Член 20 се прилага обаче от 19 октомври 2019 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 19 март 2019 година.

За Съвета
Председател
G. CIAMBA

За Европейския парламент
Председател
A. TAJANI

Материалът Регламент (ЕС) 2019/517 относно домейн от първо ниво .eu е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Законопроектът цели и привеждане на законодателството в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни (Регламента), както и да отстрани допуснатите несъответствия, констатирани с получено на 28.01.2019 г. мотивирано становище по процедура за нарушение № 2017/4062 по описа на Европейската комисия. В правната оценка, съдържаща се в това становище е посочено, че българското законодателство е несъвместимо с правото на ЕС, доколкото то предоставя възможност за национална закрила на географски означения, попадащи в обхвата на Регламент (ЕС) № 1151/2012. Отбелязва се, че действащият Закон за марките и географските означения (Обн. ДВ. бр. 81 от 1999 г., попр. бр. 82 от 1999 г., посл. изм. и доп. бр. 61 от 2018 г.) все още запазва закрилата на географските означения в нарушение на Регламент (ЕС) № 1151/2012, макар и само за преходен период. Същевременно законът не съдържа преходни разпоредби относно текущи (към датата на влизане в сила на закона) съдебни или административни производства, както и по отношение на образувани нови съдебни или административни производства, във връзка с нарушения на права върху регистрирани географски означения, осъществени считано от датата на влизане в сила на закона.

Посочва се, че по този начин България не е изпълнила задълженията си съгласно Регламент (ЕС) № 1151/2012. В съответствие с член 258, първа алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз, Комисията приканва България да вземе необходимите мерки и да се съобрази с мотивираното становище в срок от два месеца от получаването му.

След присъединяването на България към Европейския съюз и считано от 1.01.2008 г., единствената възможност да се получи закрила на земеделски продукти и храни е чрез регистрация на защитено наименование за произход или защитено географско указание по реда на Регламент (ЕС) № 1151/2012, който осигурява закрила на територията на всички държави членки на ЕС.

По отношение на Директивата, в основата на проблемите в областта на търговските марки, довели до приемането й, е наличието на известно разминаване при правилата и процедурите относно предоставянето на правна закрила на марките, както между отделните държави членки, така и между националните правни системи и законодателството на ниво Европейски съюз (ЕС). Главна причина за посоченото е обстоятелството, че закрилата на марките в държавите членки съществува редом с тази, осигурена чрез марката на ЕС. Безспорно, като цяло двете системи са единни по своя характер. Съвместното съществуване и намирането на оптималния баланс, синхрон и допълване при функционирането им обаче представлява сериозно предизвикателство, което следва да се преодолее чрез постигане на по-висока степен на унифициране. Именно посредством унифицирането се цели едновременното намаляване на случаите на различия и противоречия в правната уредба в рамките на ЕС и запазване на националните системи за правна закрила като привлекателен вариант за нейните потребители.

Основният идентифициран проблем във връзка с това е, че недостатъчната хармонизация на националните правни системи за закрила на марките пряко засяга функционирането на вътрешния пазар, тъй като най-малкото води до възпрепятстване, макар и в известна степен, на свободното движение на стоки и свободата на предоставяне на услуги.

Относително ниското ниво на сближаване на законодателствата на отделните държави членки, както и недостатъчната степен на съгласуване на практики и инструменти в службите за интелектуална собственост, имат редица отрицателни последици за индустрията, като: по-високи разходи на ресурси, включително времеви, свързани с бавните процедури; правна несигурност; риск от неустойчива връзка между системата на марката на ЕС и националните системи; ограничен достъп до отделните системи за правна закрила на марки.

Посочените дотук недостатъци не само ограничават достъпността до системите за правна закрила на марки, но съдържат и риск от настъпването на правна несигурност. Всичко това оказва негативно влияние върху конкурентоспособността, в частност засягат се интересите на МСП и индивидуалните заявители, които имат сравнително ограничени възможности за наемане на екипи от международни консултанти за подаване на заявки и поддържане на регистрации във всяка една страна поотделно. Казаното, от своя страна, води до дисбаланс и създава изкуствени бариери, тъй като за малките предприятия става още по- трудно да се конкурират с големите мултинационални компании.

Липсата на хармонизация в процедурите за предоставяне на правна закрила на марки има за резултат забавяне на процеса по получаване на регистрация, а правната несигурност изправя стопанските субекти пред необоснован риск, особено когато поради намален бюджет или недостиг на време, те изключат от своята стратегия за развитие придобиването на право върху обектите им на индустриална собственост, в това число върху марки, на територията на ЕС.

Законопроектът цели привеждане на действащата в страната правна закрила на марките и географските означения в съответствие с изискванията на европейското законодателство и увеличаване на правната сигурност.

Други проблеми, към разрешаването, на които е насочен предложеният акт са тези, свързани с усъвършенстване на правната уредба чрез преодоляване на съществуващите нормативни празноти в процедурите, ускоряване процеса на регистрация и придобиване на права, засилване на правната защита, оптимизиране на процесите, съкращаване на сроковете, улесняване на кореспонденцията със заявителите и притежателите на права.

За постигането на очертаните по-горе цели, законопроектът съдържа две основни групи предложения. Първата е свързана с транспониране на разпоредбите на Директивата и постигане на съответствие с изискванията на Регламента, които представляват изменение по същество на досега съществуващите правни норми, както и въвеждането на нови спрямо националната система правила за правна закрила. Втората група включва предложения за изменение и допълнение, произтичащи от практиката по прилагане на ЗМГО и Регламент (ЕО) 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността, кодифициран като Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз.

Разпоредбите от законопроекта, предложени във връзка с транспониране на нормите на Директива (ЕС) 2015/2436 са свързани на първо място с промяна на определението за марка. Преодолява се досега съществуващото ограничение за придобиване на правна закрила за знаци, които притежават отличителна способност, но не могат да покрият изискването за графично представяне. Допълват се и се изменят абсолютните и относителните основания за отказ. Прецизирани са и досега действащите текстове, касаещи марки, ползващи се с известност, с цел разширяване обхвата на закрила не само в случай на идентичност, но и на сходство.

Уточнения са внесени и във връзка със задължението за използване на марката, като е регламентиран ясно моментът, от който започва да тече срокът за него, както и условията, на които трябва да отговаря изпълнението на това задължение. Конкретизират се и случаите на реално използване, както и обхвата на закрила. Промени от досега действащата правна уредба има и в разпоредбите, касаещи защитата на правата върху марки и географски означения, като се включват нови състави на нарушения, които са относими както за административнонаказателната, така и за гражданскоправната защита. Предвижда се право на иск да имат значително по-голям кръг лица, разширени са и възможностите за защита на ответника в образувано гражданско производство. Изменят се и разпоредбите относно мерките за граничен контрол.

По отношение на колективните и сертификатните марки разпоредбите са допълнени в частта относно възможността за регистрация като колективна марка на знаци, указващи географския произход на стоки, правилата за използване на колективна марка, както и определението за сертификатна марка.

Разпоредбите на законопроекта, предложени във връзка с постигането на съответствие на националното законодателство с разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1151/2012 предвиждат прекратяване на регистрацията на географските означения за земеделски продукти и храни, направена по реда на ЗМГО, считано от датата на влизането му в сила. Регистрацията на такива продукти и храни ще се извършва единствено по реда на Регламент (ЕС) № 1151/2012, съгласно процедурата, предвидена в Наредба № 16 от 14 септември 2007 г. за подготовка и представяне на искания до Европейската комисия относно земеделските продукти и храни със защитени географски означения и традиционно специфичен характер, за контрол за съответствие с продуктовата спецификация и поддържане на база данни на производителите и контролиращите лица.

В допълнение се предвижда всички производства по подадени в Патентното ведомство заявки за регистрация на географски означения за земеделски продукти и храни или заявки за вписване на ползвател на такова географско означение, по които до влизането в сила на проектозакона няма влязло в сила решение, да бъдат прекратени. Прекратят се и производствата за нарушения на права, попадащи в обхвата на Регламент (ЕС) № 1151/2012 , по които няма влезли в сила решения, а влезлите в сила, но неизпълнени решения няма да подлежат на изпълнение. Предвижда се още притежателите на права върху регистрираните географски означения, попадащи в обхвата на Регламента, да не могат да предявяват искове за нарушения, извършени преди влизане в сила на закона, както и да не се образуват административнонаказателни производства за такива нарушения, а образуваните, да се прекратят служебно

Веднага след влизане в сила на закона, Международното бюро на Световната организация по интелектуална собственост ще бъде уведомено за служебното прекратяване на националните регистрации на географски означения за земеделски продукти и храни, въз основа на които са направени международни регистрации.

Посочените промени са съобразени с мотивираното становище на Европейската комисия по процедура за нарушение № 2017/4062, получено на 28.01.2019 г.

По повод предложенията, които отразяват динамиката в развитието на практиката по прилагане на ЗМГО, със законопроекта подробно е регламентирано съдържанието на държавните регистри на марките и географските означения, като към обектите, които подлежат на вписване са включени и заявките за регистрация. Разширен е и списъкът на данните, които се съдържат в регистрите.

При следване на принципа, въведен като изискване с Директива (ЕС) 2015/2436 за ефикасно и бързо административно производство, подробно и ясно са регламентирани процедурите за достъп до досие на обектите, като за улеснение на потребителите е увеличен кръгът на лицата, които ще имат достъп. Измененията в процедурите по регистрация на марки и географски означения, опозиция, обжалване на решенията по опозиции, заличаване и отменяне също целят прилагане на цитираните принципи. Предвидено е съкращаване на сроковете, а с цел предвидимост на законовата уредба, са включени правила, указващи ясно случаите, налагащи спиране на производствата по заявки, опозиции и спорове.

В изпълнение на една от основните функции на административния орган в производството по заявяване и регистрация на марка – защита на обществения интерес, е засилено служебното начало при проверката на заявките по абсолютните забрани за регистрация, чрез възможността за възобновяване на експертизата по същество на отделните етапи, предшестващи крайното решение за регистрация. Променят се и се допълват правилата, касаещи съдебния контрол. Предвижда се в съдебното производство страните да могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и да представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят в срок в административното производство. С това се цели процесуална икономия, дисциплиниране на страните, стимулиране на активното им участие още в административната фаза и минимизиране на случаите на злоупотреба с процесуални права.

Регламентира се и производството, което се развива пред Патентното ведомство във връзка с международните регистрации на марки и географски означения. Тук основната промяна обхваща експертизата на международни регистрации на марки, с посочване на Република България, където за повече яснота, по-подробно са указани правилата за тяхното разглеждане след преминаването им в национална фаза.

Редът, условията и процедурите по регистрация на географските означения са променени по аналогичен начин, с тези на марките. Поради факта, че с настоящия проект се предлага да бъде отменен досега действащият ЗМГО, в текста на законопроекта са възпроизведени текстовете, приети с последното изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения (изм. и доп. ДВ, бр. 61 от 24 юли 2018 г.), изготвени по повод постъпило запитване от Европейската комисия EU Pilot 8315/2016/AGRI от 15.02.2016 г. относно поддържането на национална закрила на географските означения за земеделски продукти и храни.

Значителни по своя характер представляват и предложенията за изменения, касаещи обединяването на дължимите при заявяване такси за експертиза, публикация и регистрация, както и тези, определящи размера на глобите и санкциите за извършени нарушения. Предвижда се сега съществуващият модел на заплащане на държавните такси, съгласно който плащането се извършва на всеки един от етапите на процеса по регистрация да бъде заменен с едно единствено заплащане на една такса за обединена услуга, наречена „Регистрация“, дължима в началото на процедурата.

Във връзка с това в цялостната предварителна оценка на въздействието е представен анализ на потенциалните административни и регулаторни разходи, съществуващи към настоящия момент и тези, които биха се реализирали с приемането на предложения проект. Измерването сочи, че ако бъде въведена единната такса за услугата по регистрация, потребителите и бизнеса не само, че няма да бъдат обременени с допълнителни финансови тежести, но на тях ще им бъдат спестени административни и регулаторни разходи.

Въвеждането на единна такса ще допринесе и за хармонизиране в по-голяма степен на системата на национална закрила на марката в България със системата на закрила на марката на ЕС. Процедурата по регистрация на марка, включваща плащането на една обединена такса е възприета както от самата Служба на ЕС за интелектуална собственост, така и от редица страни членки на ЕС, като Великобритания, Словакия, Швеция, Финландия, Австрия, Испания, Чехия, Португалия, Унгария, Германия, Дания, както и от Службата за интелектуална собственост на Бенелюкс.

Проектът предвижда и увеличаване размера на налаганите глоби и имуществени санкции, като целта е да се уеднаквят административните наказания и санкциите за извършени административни нарушения спрямо марки и географски означения с тези, предвидени за нарушенията по Закона за авторското право и сродните му права, защото във всички случаи става въпрос за нарушения на права на интелектуална собственост. Със същата цел е и предвиждането на възможност, при системни нарушения, мястото, в което те се извършват да бъде запечатано за определен срок (от три до шест месеца).

Очакваните резултати от приемането на предложения законопроект са свързани на първо място с факта, че по този начин ще се осигури по-голяма правна сигурност по отношение на обхвата на закрила на тези обекти на индустриална собственост. Ще бъде насърчена и конкурентоспособността на предприятията, което още повече ще увеличи преките ползи за българските предприятия.

Сближаването на правилата в целия ЕС и подобрената трансгранична правна закрила на търговските марки и географските означения в дългосрочен план ще насърчи икономическия растеж, свързан с по-ефективното разпределение на ресурсите от бизнеса и до засилване на конкурентоспособността на предприятията. Очаква се промените да доведат до значително намаляване на разходите на предприятията за ползването на външна експертиза и консултантска помощ. Това означава създаване на условия за спестяване на ресурси, което би било особено благоприятно за МСП, които благодарение на своя размер и обем на дейността обикновено не разполагат с нужните финансови средства за правна помощ и консултации.

Като цяло законопроектът ще доведе до усъвършенстване на правната уредба чрез преодоляване на съществуващите нормативни празноти и въвеждането на процедури, които в цялост да регламентират разглеждането на опозиции и на жалби по опозиции. Ще бъдат преодолени проблемите, свързани с недобросъвестните действия при подаване на заявка за регистрация на марка, оптимизиране на процесите, съкращаване на сроковете, улесняване на кореспонденцията със заявителите.

С приемането на проекта на Закон за марките и географските означения ще се осигури привеждане на действащата в страната правна закрила на тези обекти на индустриална собственост в съответствие с изискванията на европейското законодателство.

Приемането на предложения законопроект ще доведе до незначително увеличаване на приходите в държавния бюджет, в резултат най-вече на увеличения размер на глобите и санкциите, налагани във връзка с административно-наказателните разпоредби на проекта. Към момента не може да бъде направена точна оценка на общата стойност от тези приходи, но се очаква те да запазят равнището си като процентна стойност от общите приходи на Патентно ведомство, които средно за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. са от около 0,4 на сто.

Поради изложеното по-горе считам, че проектът на акт няма да окаже пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет.

Материалът МОТИВИ към проект на Закон за марките и географските означения е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МАРКИТЕ И ГЕОГРАФСКИТЕ ОЗНАЧЕНИЯ.

Вносител: Министерският съвет на 9 ноември 2017 г.
Докладът на Комисията по икономическа политика и туризъм ще бъде представен от председателя на Комисията господин Петър Кънев.
Заповядайте, многоуважаеми господин Кънев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Госпожо Председател, моля за допуск в залата на господин Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката, и Елица Дилова – главен експерт в дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“ към Министерството на икономиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Гласуваме допуск в залата на посочените лица.
Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
Моля, квесторите, поканете допуснатите лица в залата.
Продължете с доклада, господин Кънев.

ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:

„ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, № 702-01-44, внесен от Министерския съвет на 9 ноември 2017 г.
Комисията по икономическа политика и туризъм на свои заседания, проведени на 14 февруари 2018 г. и 16 май 2018 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, № 702-01-44.
На заседанията присъстваха: заместник-министърът на икономиката – Лъчезар Борисов; заместник-министърът на земеделието, храните и горите – доктор Цветан Димитров; от Патентното ведомство на Република България: Офелия Цонкова – заместник-председател, и Цветислава Лакова – директор на дирекция „Марки и географски означения“; от Националната асоциация на млекопреработвателите – Тодор Бозвелиев.
Законопроектът бе представен от Лъчезар Борисов.
Според вносителя целта на предложения законопроект е привеждане на действащия закон в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни. Съгласно разпоредбите на Регламента държавите членки нямат право да предоставят национална закрила на географски означения на земеделски продукти и храни. За да получат защита на териториите на държавите членки, наименованията за произход и географските указания следва да бъдат регистрирани само на равнището на Съюза.
От датата на заявяването за такава регистрация на равнището на Съюза държавите членки следва да могат да предоставят временна закрила на национално равнище без да се засяга вътрешната търговия в Съюза или международната търговия. Закрилата, предоставена в Регламента след регистрация, следва да бъде на разположение в еднаква степен за наименования за произход и географски указания на трети страни, които отговарят на съответните критерии и се ползват със закрила в своята страна по произход.
Със Законопроекта се създава нов член 51а, който изключва от национална регистрация географски означения на земеделски продукти и храни, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 1151/2012.
С новата редакция на чл. 56 се допълват основанията за прекратяване на правната закрила.
Отменя се чл. 57а, който предвижда служебна регистрация на географско означение или храна от Патентно ведомство, когато географското означение на земеделския продукт или храната бъде вписано в Европейския регистър на земеделските продукти със защитени географски означения.
Законопроектът предвижда незабавно прекратяване на географски означения за земеделски продукти и храни, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 1151/2012, както и прекратяване на текущите производства, по които няма влязло в сила решение.
Вносителят не идентифицира възможни рискове от приемането на Законопроекта.
Към Законопроекта е приложена частична предварителна оценка на въздействието, както и изискващите се по чл. 76 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание справки.
В свое писмо до министъра на външните работи госпожа Захариева от 25 януари 2018 г. Европейската комисия констатира, че запазвайки националната закрила на географските указания и наименованията за произход, попадащи в обхвата на Регламент (ЕС) № 1151/2012, България не е изпълнила задълженията си съгласно Регламент (ЕС) № 1151/2012, както е тълкуван от Съда.
С писменото си становище Министерството на земеделието, храните и горите подкрепя Законопроекта и уведомява Народното събрание, че е провело редица срещи, на които са информирани всички засегнати ползватели и браншови организации за реда за кандидатстване за вписване на наименования в Европейския регистър на Защитените наименования за произход и Защитените географски указания.
В Патентно ведомство е получено Уведомително писмо от Европейската комисия във връзка с процедура по нарушение № 2017/4062 за неспазване на Регламент (ЕС) № 1151/2012, с което се иска становище на Република България във връзка с чл. 258 от Договора за функциониране на Европейския съюз. В случай че такова не бъде представено, Европейската комисия може да упражни правото си на подаване на иск пред Съда на Европейския съюз срещу Република България.
В свои становища Асоциацията на индустриалния капитал в България и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България подкрепят Законопроекта.
Българската търговско-промишлена палата оценява като неприемливи предложените промени, защото те нарушават друг международен акт, подписан от Република България, а именно Лисабонската спогодба за закрила на наименованията за произход и тяхната регистрация и предлага промени в Законопроекта.
След проведените разисквания народните представители възложиха на Министерството на икономиката да проведе допълнителни консултации с Европейската комисия.
На второто заседание заместник-министър Борисов информира народните представители за предприетите от Министерството на икономиката действия след заседанието на Комисията от 14 февруари 2018 г. Проведена е среща с представители на Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на Европейската комисия за обсъждане на текстовете и евентуално включване в Законопроекта на нови параграфи. Еврокомисията се е съгласила да се премине към един по-мек вариант, за който експертите от Европейската комисия са потвърдили, че ако бъде приет, ще се предложи на Колежа на комисарите да приключи наказателната процедура за България. Става въпрос за това Законопроектът да предвиди конкретни текстове, които ясно да посочват, че по текущите или бъдещи граждански производства не следва да се присъждат обезщетения на притежателите на национално регистрирани географски означения.
Заместник-министър Цветан Димитров подкрепи предложените допълнения от Министерството на икономиката. Той допълни, че на 17 април 2018 г. е проведена техническа среща, втора такава, между представители на Министерството на земеделието, храните и горите и Европейската комисия и в протокола от срещата е записано, че Министерството на земеделието, храните и горите одобрява всички предложени от Европейската комисия действия, но настоява за това, че в един момент, когато се приеме новият закон, българските продукти не би следвало да останат без национална закрила, макар и за един определен период от време. В тази връзка доктор Димитров предложи да се добавят текстове, които да направят така, че в Преходните и заключителните разпоредби да бъде записано, че националната закрила отпада едва след като са подадени досиетата за регистрация съгласно Регламента – било то в Европейската комисия, или в националния компетентен орган.
Има уверение от Европейската комисия, че нашите досиета ще бъдат обработени по възможно най-бързите процедури в рамките на законовите възможности. Докато тече защита на тези досиета, се счита, че бизнесът ще бъде предпазен и няма да претърпи никакви щети в този период.
От Националната асоциация на млекопреработвателите изразиха становище, че би трябвало да се използва ресурсът на държавата в лицето на Селскостопанската академия, Университета за хранителни технологии в Пловдив и Тракийския университет в Стара Загора, за да се подготви единна техническа документация за производство на дадени продукти.
В последвалата дискусия народните представители от ПГ на „БСП за България“ изразиха становище, че те ще се въздържат при гласуване на Законопроекта, тъй като към България Европейската комисия прилага завишени изисквания и в същото време няма никаква защита за качеството на внасяните у нас хранителни продукти. Изразена беше увереност, че държавните органи полагат всички усилия за разрешаването на проблема за нашите производители.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: 10 народни представители – „за”, без против и „въздържали се” – 5 народни представители, Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, № 702-01-44, внесен от Министерски съвет на 9 ноември 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Кънев.
Няма доклади на Комисията по земеделието и храните, както и на Комисията по културата и медиите.
Становище на вносител ще има ли? Не.
Откривам разискванията.
Имате думата за изказвания, уважаеми народни представители.
Има ли желаещи за изказвания?
Заповядайте за изказване, господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ (БСП за България): Колеги, ще бъда много кратък, защото Законът е много важен. Не знам какво разбрахте от Доклада, но истината е, че ние за пръв път, откакто съм в Икономическата комисия, правим две заседания по един и същи доклад и по една и съща тема. Две хиляди и седма година, когато ставаме членка на Европейския съюз, е трябвало автоматично всички лицензии, така наречени патенти, да го кажем, на нашите производители да бъдат автоматично преведени и представени в Европейската комисия. От 2007 до 2017 г., десет години, това не е свършено. Получихме и предложение от Министерството на външните работи чрез Министерския съвет, че влизаме в наказателна процедура.
На първото изслушване, което беше в началото на тази година, взехме решение, че не можем автоматично да гласуваме предложението на Министерския съвет и възложихме на двамата министри да проведат съответните консултации.
Мисля, че това, което ще гласуваме в момента, най-вероятно ще мине на първо четене, не решава проблемите на производителите.
При следващите консултации, които проведоха от Министерството на икономиката, проблемите на държавата се решиха до голяма степен, но отново не се решиха проблемите на производителите.
Вторите консултации, които проведоха от Министерството на земеделието в Брюксел, мисля, че намериха едно разумно решение.
Затова, най-вероятно, ние ще предложим между първо и второ четене да имаме един по-дълъг срок и, ако приемем предложенията на Министерството на земеделието, мисля, че ще бъдат удовлетворени и нуждите, и желанията на българските производители.
Оптимист съм, че с този закон ще намерим доброто решение, за да защитим интересите и на държавата, и на производителите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Кънев.
Има ли реплики? Няма желаещи за реплики.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Савеклиева.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, темата е изключително деликатна, но, както винаги, в Икономическата комисия подходихме много отговорно и дебатът в нея беше конструктивен. Да, проведоха се две заседания, за да разгледаме този законопроект.
Това, около което се обединихме всички, е, че е много важно, първо, да прекратим наказателната процедура към България.
Това, което свършиха и двете министерства – на икономиката и на земеделието и храните, беше изключително важно относно диалога им с Европейската комисия и какво да се предприеме, така че да има възможно най-малко последствия за българските производители.
Имаме уверението и на Патентното ведомство, че заявки за регистрации на географски означения за земеделски продукти или храни, или заявки за вписване на ползвател на такова географско означение до влизането в сила на Проектозакона няма влязло в сила решение и ще бъдат прекратени. Незабавно след влизането в сила Патентното ведомство се ангажира да уведоми и Международното бюро на Световната организация по интелектуална собственост за служебното прекратяване на националните регистрации на географските означения, въз основа на които са направени международните регистрации.
Изключително важно е да покажем, че работим по въпроса. Получихме най-вече подкрепа за Законопроекта от браншовите организации, както и от съответните министерства и затова е много важно да го подкрепим.
Ако сега приемем Законопроекта на първо четене, ще предложа и срокът между първо и второ четене да бъде максимален, така че да може да се внесат всички предложения. Вече имаме такава заявка от Министерството на земеделието, храните и горите, както и от Министерството на икономиката. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Савеклиева.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, ще използвам репликата само за да кажа, че Законът за марките и географските означения не е разпределен и не е гледан в Комисията по земеделието и храните. Струва ми се, че това трябва да стане между първо и второ четене, тъй като все пак Национален орган по регистрация към Европейския регистър за земеделски продукти и защита на географските означения, е дирекцията в Министерството на земеделието, храните и горите. Така че е логично между първо и второ четене този законопроект да се гледа и в Комисията по земеделието и храните, тъй като досега се изказаха мнения, че са правени срещи с браншови организации.
Мисля, че това е в ресора на Земеделието и храните.
Под формата на процедурата за реплика правя това предложение – Законопроектът да се разпредели между първо и второ четене и в Комисията по земеделието и храните.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ, от място): Няма такава практика по Правилник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Има ли реплики? Няма желаещи.
Ако няма реплики, може би трябва да поясня, че все пак има една водеща комисия и на второ четене законопроектите се разглеждат в тази комисия.
Има ли други изказвания? Не виждам.
Пристъпваме към гласуване.
Гласуваме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, № 702-01-44, внесен от Министерския съвет на 9 ноември 2017 г.
Гласували 126 народни представители: за 99, против 1 въздържали се 26.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура, госпожо Савеклиева.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, процедурата ми е току-що приетият Законопроект за марките и географските означения да се гледа в максималния срок от три седмици преди второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Тоест да бъде максимално възможният дълъг срок? Благодаря Ви, госпожо Савеклиева.
Има ли други предложения? Няма.
Пристъпваме към гласуване на предложението, направено от госпожа Даниела Савеклиева, за удължаване на срока между първо и второ четене на току-що приетия на първо четене законопроект.

Гласували 121 народни представители: за 120, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Материалът Гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.