• Какво: опонентът трябва да представи предмети и/или придружаващи документи (ако е необходимо със съответния превод), които дават индикации относно мястото, времето, степента и естеството на използване. Насоките на OHIM относно доказване на употреба предоставят изчерпателна информация за типа доказателства, които опонентът следва да представи, за да докаже реално използване на своята търговска марка. Най-често използваните доказателства са опаковки, етикети, ценови листи, каталози, фактури, снимки, реклами във вестници, както и писмени показания.

• Как: доказателствата трябва да бъдат предоставени по структуриран начин в номериран списък. Ведомството за европейски марки и дизайни силно препоръчва да не се надвишава максимума от 110 страници.

• Кога: доказателствата следва да бъдат предоставени в рамките на времевия период, определен от OHIM. Съществува реална възможност, доказателства, подадени след крайния срок да не бъдат приети.

Източник: Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар –  марки и дизайни на Общността OHIM

Материалът Какво, как и кога да представяме като доказателство за употреба на търговска марка е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

След разглеждане на материалите по случая, ОС отхвърля аргумента, базиращ се на чл. 42(2) и (3). Въпреки факта, че върху предоставените фактури, елемента “4ever” е изписан с обикновен шрифт и следователно не възпроизвежда буквално по-ранната марка, различията не влияят върху разпознаваемостта им (пар. 35). Въпреки че фактурите са издадени на ограничен брой потребители, периодът и честотата на използване не са толкова малки, че да се заключи, че използването е само символично, минимално или фиктивно, с единствената цел за запазване на правата, предоставени от марката. Доказателствата, предоставени от собственика на по-ранната търговска марка са достатъчни за установяване на реално използване (пар. 39-41). Що се отнася до чл. 8(1)(b) от Регламента за марка на Общността, Общият съд счита, че съответните стоки са отчасти идентични и отчасти подобни (пар. 51-52). Отново е отчетено ниското ниво на визуално сходство между марките, защото визуалните различия не са толкова значителни, че да компенсират леката визуалната прилика. Освен това, заявителят признава, че в марките са налице визуално сходни елементи (пар. 58-62). Също така е ясно, че англоговорящите потребители произнасят търговската марка по абсолютно идентичен начин. Двете марки са фонетично сходни дори и за потребителите, които нямат познания по английски език, тъй като имат един и същ завършек “ever” (пар. 70-71). В светлината на тези факти, Общият съд на ЕС счита, че има вероятност от объркване и че не е налице нарушение на чл. (8)(1)(b) от Регламента за марка на Общността.

Източник: OHIM

Материалът Идентични марки ли са FOREVER и 4 EVER? е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.