Комисията призовава земеделските производители да подадат наличната им информация и доказателства в антимонополния орган.

КЗК ще анализира твърденията в рамките на своите правомощия по Закона за защита на конкуренцията, включително с оглед на защитата срещу нелоялни търговски практики по веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти.

Комисията подчертава, че всяка инициатива за по-достъпни цени за потребителите следва да бъде реализирана при спазване на изискванията на Закона за защита на конкуренцията и забраните за нелоялни търговски практики и не може да бъде за сметка на производителите чрез натиск върху доставни цени, едностранно предоговаряне или други практики, които биха могли да нарушат баланса във веригата на доставки.

Секторният анализ на КЗК на пазара на храни от първа необходимост показа тежки структурни деформации на пазара на храни, включително данни за възможни нелоялни търговски практики в отношенията между големите търговци и производителите и доставчиците. КЗК констатира и обем от отстъпки, които производителите дават на търговските вериги, които могат да водят до продажба на продукция на себестойност или под себестойност.

Комисията припомня, че в края на май 2026 г. образува производства срещу търговските вериги „Кауфланд“ и „Т-Маркет“ за установяване на възможни нелоялни търговски практики спрямо доставчици и производители. Двете производства са образувани в резултат на информацията от секторния анализ на пазара на храни и на базата на данни от задълбоченото проучване на КЗК на ценовата политика, отстъпките, надценките и търговските условия между търговци и доставчици/производители.

Задълбоченото проучване на ценовата политика на големите търговски вериги продължава. Информацията от настоящия сигнал ще бъде присъединена към него. КЗК е готова да се самосезира в рамките на своите правомощия и да образува нови производства, в случай че се установи, че веригите се опитват да прехвърлят тежестта от публичния си ангажимент към потребителите в рамките на правителствената инициатива  „Кошница с грижа“.

Материалът КЗК изиска сигнала на земеделските производители за натиск от търговски вериги е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

„По прогнозни данни кампанията ще започне на 20 март, като окончателният старт зависи от етапа, на който Наредба №3 за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания ще влезе в сила. Не се очаква съществено забавяне, евентуално с не повече от един-два дни“, заяви заместник-министър Мурджева. Тя подчерта, че Областните дирекции „Земеделие“ в страната имат готовност да извършват всички дейности по очертаването на площите в системите ИСАК и ИСУН.

Представителите на бранша поставиха акцент върху необходимостта от по-голяма яснота и предвидимост в графиците за плащания. Председателят на НАЗ Илия Проданов посочи, че от техническа гледна точка подготовката на сектора е завършена. „Технически сме извършили всичко необходимо. Вече става въпрос за изплащане и осигуряване на бюджет. Индикативният график не се различава от миналогодишния и трябва да се търси вариант за по-ранно изплащане“, заяви Проданов.

Министър Христанов пое ангажимент да бъдат проведени разговори с Министерството на финансите относно възможностите за осигуряване на необходимия ресурс в по-ранни срокове.

В рамките на дискусията беше разгледана и бъдещата рамка на Общата селскостопанска политика (ОСП) за периода 2028–2034 г., както и възможностите за устойчиво подпомагане на зърнопроизводството в България. Заместник-министър Мурджева обясни, че още тази година започва подготовката на следващия програмен период. Тя посочи, че Европейската комисия разглежда бъдещата финансова рамка по различен начин, като се обсъжда възможността различни секторни политики, включително земеделието, да бъдат обединени в по-широки финансови пакети.

„Това прави ролята на Министерството на земеделието и храните още по-важна, тъй като средствата за сектора ще трябва да бъдат защитени в рамките на общия национален пакет. Нашата задача е да създадем необходимите предпоставки земеделието да не остане на заден план спрямо останалите секторни политики“, посочи Мурджева. Тя призова представителите на бранша да формулират своите препоръки за приоритетите в бъдещата политика, тъй като именно на тяхна база ще се защитава бюджетът за сектора на национално ниво.

„Препоръките се формулират в по-общи рамки, но основната ни цел е ясна е да запазим доходността и конкурентоспособността на българското земеделие, да продължим модернизацията на стопанствата и преработвателната индустрия и да създадем условия за структурна модернизация на сектора“, категорична бе Мурджева.

Значително внимание беше отделено и на международните фактори, влияещи върху сектора, включително Споразумението МЕРКОСУР и регулацията на вноса на слънчоглед. Министър Христанов подчерта, че по темата съществуват сериозни притеснения. „Ние споделяме притеснения в няколко направления. Първото е икономическото влияние върху българските производители. Второто е готовността на европейските граници да бъдат гарант за контрола върху това, което влиза в страната ни. Третият въпрос е дали предприетите мерки ще бъдат достатъчни, за да защитят интересите на европейските и българските земеделци“, каза още земеделският министър.

Обсъдени бяха и икономическите последици от войната в Иран, които се отразяват върху повишаването на цените на торовете, както и темата за акциза.

По време на срещата бяха засегнати и редица практически проблеми пред производителите, сред които необходимостта от подобряване на напоителната инфраструктура, ефективната борба със сивия царевичен хоботник и кадровата обезпеченост в земеделския сектор.

Представителите на НАЗ подчертаха, че секторът се нуждае от конкретни решения, стабилна регулаторна среда и постоянен диалог с институциите.

Министерството на земеделието и храните и браншовата организация се обединиха около необходимостта от продължаване на конструктивния диалог и съвместната работа по ключовите политики в подкрепа на българските земеделски производители.

Материалът Подготовката на Кампания 2026 за директни плащания върви по график и се очаква да стартира с прогнозна дата 20 март е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Целта на секторния анализ на пазара на хранителни продукти е да покаже състоянието на конкурентна среда, като изследва цялата верига на доставки. „Изследвахме производството, потреблението, трансграничния внос, вертикалните пазари, свързани с производство, преработка и реализация до търговията на дребно. Целта беше да проследим всички тенденции в сектора. За съжаление, картината не е добра, наблюдават се много изкривявания. България е изправена пред неефективно и раздробено производство, което не може да осигури основни потребности на гражданите“, обясни Бойчев. Той подчерта, че проучването на Комисията показва несправедливо разпределение по цялата верига на доставки – от производителя до крайната реализация на продукцията.

„Вчера проведохме среща и с Националната браншова камара „Плодове и зеленчуци“, които настояват секторът на плодовете и зеленчуците да бъде присъединен към секторния анализ, тъй като виждат резултат от нашата работа“, каза още Бойчев. Комисията започва предварително производство за присъединяване на сектора плодове и зеленчуци към секторния анализ на храните. Целта е да се направи задълбочено проучване на пазара с цел да се установи състоянието на конкурентната среда, да се изследват предизвикателствата в сектора, за които сигнализират от камарата, като използване на подвеждаща маркировка на продуктите с цел подмяна на произхода, ценови дъмпинг, логистични бариери и ограничаване на достъпа до пазара, концентрация при изкупуването и риск от съгласувани практики, ниска пазарна прозрачност и прехвърляне на търговския риск и да се предложат мерки за тяхното преодоляване.

Бойчев заяви, че предстои КЗК да изиска информация от Министерството на земеделието и храните по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците и млякото. „На база извършените анализи Комисията за защита на конкуренцията направи конкретни предложения, които засилват конкуренцията и подкрепят българските производители. Част от тях са за насърчаване на кооперирането, осигуряване на обвързана подкрепа, както и стимулиране на късите вериги на доставки. Успяхме да предизвикаме дискусия в парламента, направихме голямо обществено обсъждане, бе сформирана работна група в Министерство на икономиката. КЗК активно използва механизмите и правомощията си в подкрепа на сектора“, каза още Бойчев.

Той обясни, че предстои да бъде представен и междинният доклад от секторния анализ на лекарствата. Към момента проблемите, които се открояват, са свързани с паралелния внос и повишението на цените при определени продукти.

Материалът Жельо Бойчев: Използваме всички механизми на КЗК, за да защитим българските производители е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Материалът Промени в закона дават по-добра перспектива за българските занаятчии и производители е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.