Инициативата се реализира по време на заключителния етап на Националното състезание за икономисти на английски език, което за поредна година се проведе в Благоевград. Форумът е резултат от утвърденото партньорство между Професионална гимназия по икономика „Иван Илиев” – Благоевград, Американския университет в България, Югозападния университет „Неофит Рилски“ и Младежки център в града, с подкрепата на Община Благоевград и РУО-Благоевград.

Проектите бяха оценявани от жури с участието на университетски преподаватели, учители и представители на бизнеса, които разглеждаха тяхната приложимост, икономическата обоснованост, екипна работа и езикова подготовка.

Първото място беше спечелено от екип 3 с проект за частен инвестиционен клуб „CLIFFSIDE“ в град Каварна. В него участваха Симон Якимов от ПГИТ „Д-р Иван Богоров“ – Варна, Валентина Чернева от ПГИ „Иван Илиев“ – Благоевград, Нина Ванева и Александър Костов от 164. ГПИЕ „Мигел де Сервантес“ – София.

Второто място зае екип 4, който разработи и представи идеята за детски къмпинг „Beloglamping“ в град Белоградчик. В този отбор сили обединиха Божидар Светлиев от ПГПТ – Лом, Теодора Събева от СПГИ „Д-р Петър Аладжов“ – Велико Търново, Кристина Тонова от ПГИМ – Пазарджик и Катрин Желева от Търговска гимназия – Бургас.

Третото място бе завоювано от екип 5, чийто фокус бе поставен върху развитието на компания за организиране на събития „TORTATA“ в Пазарджик. Проектът бе защитен от широк кръг таланти от различни региони: Боян Чопев от ПГТ Разлог, Николай Капитански – ЗПГ „Климент Тимирязев“ – Сандански, Калина Станоева – ПГИМ Пазарджик и Синтия Дочовска от ДФСГ „Интелект“ Плевен.

Участниците демонстрираха не само отлична езикова подготовка, но и умения за логически анализ и критично мислене в международна бизнес среда.

Победителите в състезанието ще бъдат включени в разширения национален отбор на България за Международната олимпиада по икономика (IEO), която ще се проведе през юли в град Сузоу, Китай. Всички участници получиха сертификати.

Материалът Млади икономисти разработиха бизнес проекти, насочени към развитието на конкретни български градове е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Това са: УСБАЛО „Проф. Иван Черноземски“ ЕАД, гр. София, УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД, гр. София, УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, гр. Пловдив, „Национална кардиологична болница“ ЕАД, гр. София, УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД, гр. София, УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД, гр. Плевен, „Комплексен онкологичен център – Русе“ ЕООД, гр. Русе.

Те ще получат финансиране по Компонент 3 „Извършване на СМР в седем лечебни заведения за болнична помощ във връзка с изпълнението на Компонент 1 и Компонент 2“ от Инвестиция С12.I1 „Модернизиране на болничните заведения“.

Процедурата предвижда 100% безвъзмездна финансова помощ, като общият размер на средствата е 20 273 686 евро, от които 16 894 738 евро финансиране от Механизма за възстановяване и устойчивост и 3 378 948 евро национално публично финансиране (невъзстановим данък добавена стойност).

Целта на процедурата е модернизиране на предоставяните медицински грижи в сферата на педиатрията и онкологията, чрез осигуряване на необходимата материална база за доставка, монтаж и инсталация на нова, високотехнологична медицинска апаратура в ключови лечебни заведения за болнична помощ, закупена в рамките на изпълнението на Компонент 1 и Компонент 2“ от Инвестиция С12.I1 „Модернизиране на болничните заведения“.

Кандидатстването от лечебните заведения се извършва изцяло онлайн чрез Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС (ИСУН 2020), модул „НПВУ“. Поканата за кандидатстване и пакета документи към нея са публикувани тук, както и като прикачени файлове по-долу.

Крайният срок подаване на проектни предложения по тази процедура е 5 февруари 2026 г.

Материалът МЗ обяви процедура за директно финансиране за модернизация на базите по педиатрия и онкология в 7 болници е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Български проекти могат да получат до 100 000 евро за научноизследователска и развойна дейност

Националният иновационен фонд (НИФ), в качеството си на национална финансираща институция по програма „Европейско партньорство за иновативни малки и средни предприятия (Евростарс-3)”, обявява откриването на осма конкурсна сесия за подаване на документация от класираните проекти с българско участие. Кандидатите бяха одобрени в Брюксел по механизма на Евростарс, при който проектите се оценяват централизирано на европейско ниво, а българските участници преминават и допълнителен анализ и оценка в България като финансирането им се осигурява от Националния иновационен фонд.

Кандидатстването е по електронен път през Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС (ИСУН) на следния адрес: https://umis2020.government.bg/

Срокът за подаване на документи е от 17 ноември до 27 ноември 2025 г.

Програмата Евростарс подпомага иновативни МСП и техните партньори – големи компании, университети и научни организации – чрез публично финансиране на международни проекти за научноизследователска и развойна дейност.

Максималната стойност на безвъзмездната финансова помощ за всеки един одобрен от НИФ български участник, в реализирането на проект по програма Евростарс–3, е в размер до 100 000 евро. Продължителността на изпълнението на проектите е до 36 месеца.

Проектните предложения ще бъдат оценявани съгласно Актуализираните правила за управление на средствата на НИФ (ПУСНИФ – 2025) и съответните правила за оценка на проектни предложения по Евростарс-3.

Подробна информация за кандидатстването е достъпна на интернет страницата на Министерството на иновациите и растежа:

https://www.mig.government.bg/naczionalen-inovaczionen-fond/

Националният иновационен фонд (НИФ), създаден през 2025 г., е държавен стратегически инструмент за безвъзмездна подкрепа на иновационни проекти с регулярен характер, който гарантира предвидима и дългосрочна подкрепа за бизнеса и научните организации. Фондът осигурява системна подкрепа за всички етапи на развитие – от стартиращи компании до утвърдени пазарни лидери – и създава координиран ефект с други програми и източници на капитал. По този начин НИФ не само надгражда, а и структурира цялостната рамка за подкрепа на иновациите в България. Фондът надгражда и функциите на предходния НИФ към ИАНМСП. С особено внимание към стратегически значимите проекти, включително в областта на стоките с двойна употреба, НИФ играе ключова роля за иновационния процес, ускоряване на пътя от идея до пазар и интеграция в европейското иновационно пространство чрез инициативи като Асоциация „Еврика“ и Евростарс-3, както и в критични за икономическата и технологичната автономия сектори като полупроводниковите технологии.

Материалът Български проекти могат да получат до 100 000 евро за научноизследователска и развойна дейност е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Министерството на иновациите и растежа (МИР) отвори за кандидатстване процедура за зелени и цифрови партньорства между науката и бизнеса по Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“. Тя е с бюджет от близо 61 млн. лв.

Могат да кандидатстват микро-, малки и средни предприятия съвместно с висши училища и научни организации. Целта е да бъдат разработвани и развивани цифрови и зелени решения и екоиновации, които да повишат конкурентоспособността и пазарното представяне на компаниите. Дружествата могат да заявят между 100 000 лв. и 1 500 000 лв. безвъзмездна помощ. Процентът на съфинансиране е между 50% и 80% в зависимост от категорията на фирмите, вида на помощта (за индустриални научни изследвания или за експериментално развитие) и региона, в който се изпълнява проектът. Предимство ще получават предприятия, регистрирани в Северна България. Предвидено е още дейностите на партньорите им от висшите училища или научните организации да се покриват на 100%.

По мярката ще се финансират тестване или утвърждаване на иновативни технологии и продукти, прототипиране, моделиране или други тестове за валидиране. Ще могат да се разработват бизнес планове за комерсиализация на пазари с висока добавена стойност, да се правят проучвания на перспективите за растеж, защита на интелектуална собственост, анализ на конкурентни технологии и др.

Кандидатстването е изцяло онлайн в системата ИСУН 2020 (http://bit.ly/42JBwBj). Проектните предложения ще се подават до 16,30 ч. на 16 февруари 2026 г. В същата платформа фирмите могат да задават въпроси и да искат разяснения от експертите на МИР, а отговорите ще бъдат публикувани както в нея, така и на сайта на Министерството.

Материалът МИР отвори мярка за зелени и цифрови партньорства между бизнеса и науката за 61 млн. лв. е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

В отговор на поканата на Европейската обсерватория за нарушения на права върху интелектуалната собственост са изпратени общо 130 заявления за участие, които са обработени от специална Оценителна комисия. След извършването на оценка от Комисията, е взето решение за съфинансиране на 11 проекта за с обща финансова помощ от 498.452,28 евро от наличните 500,000 евро за настоящата покана за представяне на предложения.

Тези проекти имат за цел да отговорят съвременните предизвикателства в три основни линии на действие:

• Проекти, насочени към младите хора, подчертаващи позитивната стойност на интелектуалната собственост и важността да бъдем справедливи към творците и иноваторите, с подходи от значение за обществеността като например игровизации, диалог в социалните медии, както и онлайн & e-learning дейности
• Проекти, които свеждат интелектуалната собственост по-близо до потребителите/гражданите в тяхното ежедневие и подчертават стойността на оригиналността и творчеството, контрастиращи си с щетите от фалшифициране и пиратство на конкретни, осезаеми продукти или дигитално съдържание
• Обучителни/училищни проекти за изграждане на по-добро разбиране на интелектуалната собственост и за вредите от фалшифицирането и пиратството, които са насочени към деца от различни възрастови групи

Одобрените проекти са от Великобритания, Белгия, Румъния, Португалия, Полша, Чехия, Италия, Гърция и Словакия, като финансирането на всеки от тях обикновено е между 65,00% и 80.00%.

Източник: Европейска обсерватория за нарушения на права върху интелектуалната собственост

Материалът Финансиране на проекти за повишаване на осведомеността относно стойността и ползите от интелектуалната собственост е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

http://www.abec.ca/

Петър Петров е роден на 21 октомври 1919г. село Брестовица, Пловдивско. Едва на 20 години заминава за Франция и постъпва в Чуждестранния легион. Като доброволец на френска служба, той е пленен от хитлеристките войски и е изпратен в лагер в окупирана Полша. Благодарение на българския му произход през 1941 г. се завръща в България. Назначен е за гвардеец на цар Борис III. В края на Втората световна война Петър Петров емигрира в Германия.

В Германия започва кариерата му на инженер и изобретател. В Дармщатския университет изучава инженерни науки, а след това продължава в Щутгартския университет с магистърска степен по механика и гражданско инженерство. Смята се, че негова слабост е корабната архитектура. Докато следва, той участва в строежа и дизайна на повече от 60 съда.

Бляскавата му кариера съвсем не е случайна, подплътена е с добро образование и иновативни идеи. Заминава за Канада, където работи за американските ВВС. Участва в авиационни проекти при изграждането на военновъздушните бази при Гуус Бей, Лабрадор и при Туле, Гренландия. Няколко години по-късно вече е в Индокитай. Там строи мостове и електрически централи. При завръщането си в Америка пътува до град Мелбърн, щата Флорида, на собственоръчно конструиран катамаран, наречен „Джемини 2”. Участва в проектирането на първия двуместен американски космически кораб, както и в разработката на първия метеорологичен спътник „Нимбус” и първия комуникационен спътник „Телстар”.

На по-късен етап от живота си Петър Петров решава да основе собствена компания. В нея разработва първия безжичен сърдечен монитор, прототипа на цифровия електронен ръчен часовник. Вместо със стрелка, новият часовник показва времето, изписвайки върху циферблата светещи в червено цифри. Часовникът е пуснат на пазара през 1971 г. с марката „Пулсар”. По това време моделът се продава за 2100 щатски долара. Пет години по-късно патентът е продаден на японската фирма „Сейко”. Дело на изобретателя българин е и оригинален чип за безжично предаване на информация.

През 1975 г. заедно със синовете си той основава фирмата „ADS Environmental Services”, производител на компютризирана апаратура за измерване на замърсявания. Компанията е основана с първоначална инвестиция от 13 000 щатски долара семейни спестявания. Само за няколко години се превръща в гигант с 50 милиона долара годишен приход.

Световноизвестният българин умира през 2003 г. на 83 години. В интервю пред в. Ню Йорк Таймс наскоро след смъртта му, Ралф Петров, един от синовете му, казва: „Той винаги се надсмиваше над опасностите, надсмиваше се и над смъртта. Предполагам, че ако можехте да се съчетаете Индиана Джоунс с Томас Едисън, резултатът щеше бъде Петър Петров.“

Надежда Драгомирова

Материалът Изобретателят Петър Петров – от Брестовица до Хънтсвил, САЩ е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Спечелилите участници бяха обявени на събитие, което се проведе в залата на Френски институт в България. Специална част от церемонията беше публичната лекция на Крис Джоунс, международен експерт в сферата на създаване и развитие на общностни училища. В нея тя разказа за прилагането на модела в 55 страни по света. По нейните думи, учениците на 21 век трябва да бъдат конкурентноспособни, креативни, предприемчиви, адаптивни в работата в различна културна среда, да правят информирани избори за своето здраве и бъдеще.

„Развиването на училището като общност е един от начините за постигане на така желаните промени в образованието, за подобряване на средата и климата в училище, за активно включване и участие на различни партньори от общността в училищния живот и за припознаване на училището като място за събиране и вземане на важни за общността решения“, каза Георги Богданов, изпълнителен директор на Национална мрежа за децата.

13-те училища, в които ще започне проектът, бяха избрани след конкурс, който стартира в края на октомври 2014 г. със 167 кандидатури от цялата страна. Училищата бяха селектирани на 3 етапа.

На третия етап от селекцията, училищата бяха посетени на място от външни оценители, наети от Национална мрежа за децата, като бяха проведени интервюта с директори, учители, ученици, родители и партньори на училището.

Участието на 26. СОУ бе подкрепено от Училищното настоятелство към 26. СОУ „Йордан Йовков“, Училищния парламент, Община Витоша, Народно читалище „Братя Миладинови “ и „Сдружение за Княжево“.

Материалът 26. СОУ „Йордан Йовков“ – единствено столично училище, спечелило участие в грандиозен международен проект е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.