От коалицията заявяват, че България трябва да премине от икономика на евтин труд към икономика на знанието, в която идеите, иновациите и научните разработки са защитени и превърнати в реална стойност.

В тази посока програмата предвижда създаването на национална рамка за насърчаване на патентната култура. Чрез обучения, консултации и достъп до експертна помощ ще се стимулират учени, инженери и предприемачи да защитават своите разработки и да ги развиват на конкурентно ниво.

Сериозен акцент е поставен и върху финансовата подкрепа за международно патентоване. Държавата ще поема част от разходите за регистрация на европейски и световни патенти – стъпка, която може да отвори пътя на българските изобретения към глобалните пазари.

Програмата включва още изграждане на технологични трансферни офиси към университетите и научните организации. Целта е научните разработки да не остават „затворени“ в лаборатории, а да намират реализация в бизнеса чрез ясни механизми и стимули за изследователите.

Предвиждат се и данъчни облекчения за компании, които създават и регистрират интелектуална собственост в България, както и реализират приходи от лицензиране – ход, който цели да задържи иновациите в страната.

Особено внимание се отделя на връзката между наука и индустрия. Чрез целеви програми ще се насърчава създаването на съвместни патенти, като финансирането ще бъде обвързано с реалното приложение и защита на интелектуалната собственост.

С този пакет от мерки „Прогресивна България“ заявява амбиция да постави иновациите в центъра на икономическото развитие на страната. Дали това ще се превърне в реална промяна, ще зависи от последователността в изпълнението – но заявката е ясна: бъдещето принадлежи на идеите, които са защитени и реализирани.

Кадър: bTV

Материалът Патентите стават национален приоритет: „Прогресивна България“ залага на иновации и защита на българските идеи е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Основен приоритет за Комисията са секторите със съществено социално-икономическо значение – храни, фармация, горива, енергетика и финансов пазар. Те имат структуроопределящо значение за икономиката, влияят значително на конкурентния процес и в други икономически сектори и засягат пряко благосъстоянието на потребителите. Поради тези причини, както и наличие на индикации за сериозни структурни деформации, КЗК стартира мащабни проучвания в секторите на храните и лекарствата. Целта им е да покажат актуалното състояние в тези сектори, проблемите и евентуалните изкривявания в конкурентната среда, както и да се предложат ефективни мерки за тяхното преодоляване.

В тази връзка националният орган по конкуренция приоритетно ще насочи вниманието си върху практиките на търговските вериги и други големи предприятия – купувачи на хранителни и селскостопански продукти в отношенията им с по-малките предприятия – доставчици на такива продукти, с оглед спазването на забраните за нелоялни търговски практики. За целта КЗК ще засили мониторинга на договорните отношения по веригата на доставка на селскостопански и хранителни продукти. Особено внимание ще бъде насочено към сектора на млякото и млечните продукти, предвид социалната значимост и установените структурни деформации в сектора.

Приоритетно Комисията ще засили наблюдението на поведението на предприятия във връзка с рекламирането, предлагането (включително по електронен път) и етикетирането на хранителни продукти, хранителни добавки и лекарствени средства, съдържащи заблуждаващи твърдения за ефекта и свойства на тези продукти.

С цел предотвратяване и прекратяване на съществени нарушения на конкуренцията през 2026 г. антимонополният орган ще насочи усилията си към разкриването на картели и тръжни манипулации. Акцент за антитръстовата дейност на Комисията ще бъдат и злоупотребите с монополно или господстващо положение в посочените приоритетни сектори.

През настоящата година КЗК ще продължи да фокусира дейността си и върху актуалните и динамично развиващи се пазари и глобални процеси, свързани с необходимостта от технологична и устойчива трансформация на страната. В тази връзка Комисията ще запази приоритетното си внимание върху цифровите пазари, вкл. електронната търговия, както и телекомуникационния сектор, отчитайки ускореното развитие и трайно нарастващата им роля за икономиката.

Прилагането на законодателството в областта на конкуренцията с цел постигане на устойчивост също е приоритет в дейността. В тази връзка, новият състав на Комисията инициира секторен анализ на пазара, свързан с управление на отпадъци от електрическо и електронно оборудване. Комисията изследва цялата верига – от пускането на пазара на електрическо и електронно оборудване до дейностите по събиране, рециклиране и оползотворяване на отпадъци.

Пълният текст на Приоритетите на КЗК през 2026 година при образуване на производства по Глава девета и Глава дванадесета от ЗЗК е достъпен в публичния електронен регистър на интернет адрес: https://www.cpc.bg/annual-reports.

Материалът КЗК прие приоритетите за 2026 г. е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.