„Секторният анализ е ключов регулаторен инструмент за цялостно пълномащабно изследване на пазара. Този регулаторен механизъм, който досега беше силно подценяван, позволява идентифицирането на структурни проблеми, бариери пред конкуренцията и факторите, влияещи върху ефективното функциониране на пазарите. На базата на резултатите от проучването на пазара на храни предложихме на изпълнителната и законодателната власт редица конкретни мерки, които биха подобрили значително конкуренцията в сектора, а оттам биха защитили българските производители и потребителите“, обясни председателят на КЗК доц. Росен Карадимов.

Той допълни, че секторните анализите са насочени към установяване на дисбаланси по веригата на доставки, особености в ценовата политика и степента на пазарна концентрация, като същевременно позволяват формулиране на мерки от компетентните органи за подобряване на конкурентната среда. Карадимов подчерта, че въз основа на препоръките на КЗК държавни органи следва да предприемат конкретни мерки, като запозна президента със степента на комуникация и координация с изпълнителната власт по отношение на предлаганите мерки в сектора на храните и на горивата. Подчертано беше значението на навременните последващи действия от страна на компетентните институции.

По отношение на ангажимента на правителството да предложи пакет от антикризисни мерки за пазара на горива, акцент беше поставен върху необходимостта от ефективното взаимодействие между органите на изпълнителната и законодателната власт, както и набелязване на мерки, които да гарантират прозрачността по веригата на доставки, запазване на конкурентната среда и недопускане на пазарни изкривявания, при отчитане на влиянието на динамичната международна обстановка върху сектора.

Карадимов заяви, че в рамките на образуваното производство срещу дружествата от Групата Лукойл, Комисията следи тяхното поведение на пазара на едро и дали злоупотребяват с господстващото си положение.

Председателят на КЗК подчерта, че Комисията няма преки правомощия към цените на горивата на дребно. По думите му, разликите на цените на горивата на дребно не дават основание да се смята, че има съгласувана практика между търговците на дребно. В различните градове на страната търговците на дребно реагират и повишават с различна степен цените на бензин А-95H и дизелово гориво. Това показват към момента събраните данни. Първоначалната информация обаче сочи към бързо покачване на цените на едро.

Карадимов заяви, че до дни се очакват и последните изискани данни от Лукойл, с които да се проследят темповете на покачване на цените на горивата на едро.

Комисията за защита на конкуренцията поиска информация от другите национални органи по конкуренция в рамките на междуинституционалното сътрудничество за това какви мерки са предприети във всяка държава, какво е становището на съответния национален орган по конкуренция по прилаганите от правителствата мерки, както и какъв е резултатът от осъществявания мониторинг на сектора с горивата, като се има предвид геополитическата ситуация в Близкия изток.

Материалът Председателят на КЗК доц. Карадимов и президентът Йотова обсъдиха резултатите от секторните анализи в ключови икономически сектори е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Оспорените текстове дават възможност КЗК да получава, използва и съхранява данни на предприятия, предоставящи електронни съобщителни мрежи и услуги, включително във връзка с разследвания за нарушения на конкуренцията. Според президента тези правомощия създават риск от необоснована и непропорционална намеса в личния живот и тайната на кореспонденцията на гражданите.

В искането се твърди, че разпоредбите противоречат на основни конституционни принципи – правовата държава, неприкосновеността на личния живот и неотменимостта на основните права. Посочва се и несъответствие с международни актове, по които България е страна, включително Европейската конвенция за правата на човека и Международния пакт за граждански и политически права.

Конституционният съд прие, че искането е допустимо – направено е от надлежен субект, отнася се до действащ закон и е надлежно мотивирано. По този предмет съдът не се е произнасял досега.

По делото са конституирани като заинтересувани институции Народното събрание, Министерският съвет, ресорни министри, независими регулатори и професионални организации. Поканени са и редица неправителствени организации и водещи юристи да представят становища и правни мнения.

Предстои съдът да се произнесе по същество дали оспорените разпоредби нарушават Конституцията и международните стандарти за защита на основните права.

Материалът Конституционният съд допусна за разглеждане искането на президента срещу разпоредби от Закона за електронните съобщения е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.