В областта на патентната експертиза са предприети мерки за съкращаване на сроковете на производствата, като е постигната средна продължителност под 24 месеца. Положителните тенденции при подаването на заявки показват, че бизнесът и обществеността все по-ясно разпознават правата върху индустриалната собственост като ключов фактор за конкурентоспособност и устойчиво развитие.

Ведомството въведе редица подобрения в портала си за електронни услуги, за да отговори по-добре на нуждите на бизнеса. Обновен е потребителският интерфейс, а електронните регистри вече предлагат нови функционалности, по-широк информационен обхват и значително по-бърза работа.

През отчетната година е изготвен проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, с който се въвеждат европейските изисквания за регистрация на географски означения за занаятчийски и промишлени продукти. Проведена е и разяснителна кампания във връзка с новия режим на закрила.

Сред приоритетите през годината е сътрудничеството с образователни институции, с фокус върху младите хора, насочено към повишаване на информираността и стимулиране на бъдеща заявителска активност. Продължава и активното взаимодействие с международни партньори (WIPO, EPO, EUIPO), чрез реализиране на съвместни проекти, насочени към прилагане на добрите европейски практики.

Последователната позиция на Патентното ведомство в законодателния процес на Европейския съюз и в подготвителните органи на Съвета на ЕС допринася за утвърждаването на Република България като предвидим и надежден партньор при развитието на европейската рамка в областта на индустриалната собственост.

Материалът Патентното ведомство отчита ръст в търсенето на закрила за изобретения, марки и нови сортове растения е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Във връзка с проекта е открита обществена консултация, в рамките на която представители по индустриална собственост и заинтересовани страни могат да изпратят своите становища и коментари до 16 февруари 2026 г.

Целта на инициативата е да подпомогне бъдещи европейски дискусии и да послужи като основа за изработване на по-единна позиция относно добрите практики в патентното право. След приключване на консултациите темата ще бъде обсъдена от Комитета по патентно право на Европейската патентна организация, който ще заседава на 26 февруари 2026 г.

Проектът обхваща ключови въпроси като въвеждане на 12-месечен гратисен период за разкрития, направени от заявителя, правилата при конфликтни заявки и необходимостта от единна регулация на правото на преждеползване. В документа са включени препратки към действащата Европейска патентна конвенция, както и анализи на съдебната практика и постигнати консенсусни позиции на европейско равнище.

Сред предложенията е възможността заявителите да декларират предварителни разкрития, за да се възползват от гратисния период, както и унифициране на критериите за оценка на новостта при конкурентни патентни заявки. По отношение на правото на преждеползване се предлагат ясни принципи относно условията за възникване и обхвата му.

Отбелязва се, че проектът няма задължителен характер, а държавите запазват правото си да поддържат самостоятелни позиции в бъдещи международни преговори и в националното си законодателство.

Представителите по индустриална собственост могат да изпратят своите мнения до 15 февруари 2026 г. на електронен адрес services@bpo.bg, като в темата на писмото посочат „CA/PL 21/25“ или „SPLH“.

Материалът Започна обществена консултация за хармонизация на патентното право в Европа е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

В събитието участваха Жельо Бойчев, член на Комисията, д-р Мария Петрова, главен секретар, доц. д-р Николай Крушков, ръководител катедра „Интелектуална собственост и технологичен трансфер“ и д-р Гергана Кирилова, директор на дирекция “Кабинет на ректора”.

Целта на споразумението е да се постави основата на устойчиво партньорство, да се повиши ефективността на работата на КЗК и да се подпомогне изследователска дейност в УНСС чрез обмяна на опит и практически знания в посочените сфери, провеждане на съвместни изследвания и общи проекти, организиране на съвместни обучения и кръгли маси, повишаване на професионалната квалификация както на студентите, така и на експертите в Комисията и други.

„Считам, че общите ни усилия ще допринесат за изграждането на стабилна експертна среда и ще имат реален принос за развитието на конкурентната икономика. Ще разчитаме на подкрепата и експертизата на преподавателите от УНСС при изготвянето на секторни анализи, включително и в качеството им на външни експерти. Задълбочаването на сътрудничеството между Комисията и УНСС ще създаде нови перспективи за развитие за двете институции“, заяви доц. Карадимов.

От своя страна ректорът на УНСС подчерта, че дейността на Комисията трябва целенасочено да се представя пред студентите. Особено подходящо е това да стане чрез открити лекции. „Когато има меморандум и зад него стоят организирани усилия, ползите и за двете страни са безспорни. На базата на подобни меморандуми ние сме направили Бизнес академия, майсторски класове, стажове за студентите“, изтъкна проф. Димитров и представи програмата на МОН за студентски практики, която стимулира и работодатели, и студенти да провеждат платени стажове.

Съгласно споразумението КЗК и УНСС ще си сътрудничат и при извършването на анализи, включително прогнози, оценки, методики, правила и модели в сфери като конкурентното право, възлагането на обществени поръчки и други. Преподаватели от УНСС могат да участват като лектори и експерти в разработването на правила, методики и други актове с общо приложение в работата на Комисията.

Материалът КЗК и УНСС подписаха споразумение за сътрудничество в областта на конкурентното право е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Най-често продукт на интелектуалната собственост са производни на човешката дейност, продиктувани от творчески подтик, икономическа необходимост или най-просто казано – нематериални блага. Човекът се различава от животното поради наличието на разум, а именно интелектуалната собственост най-точно визуализира плодовете на това преимущество, и именно тук се корени неговата сила. Интелектуалното право, както се разбира от името му, защитава права, уникални за дейността на един отделен индивид (или няколко заедно), което ги превръща и във висша ценност за тази конкретна личност, който е вложил част от своя разум и развитие в изобретяването на нещо ново и неповторимо.

Този клон на правото има своите специфики. Може би най-отличителната черта на интелектуалното право е дългият срок на защита, който според конкретното защитавано право може да варира между 15 и 70 години, но и не само. В глобализиращия се свят, където все повече представители на малък, среден и голям бизнес търсят все по-голям пазар, разпознаваемостта на марката става основно преимущество, което е една от най-преките пътеки към успеха. Индивидуалността днес продава, независимо в коя сфера на пазарната икономика, било то индустриална собственост, лични произведения или търговски стратегии. Интелектуалното право участва в повечето сфери на дейност Именно неговата всеобхватност го прави по-трудно познаваемо от широката маса, и намалява наличието на специалисти, но пък и тук прозира възможността за власт, която носи на малкото експерти, които имат поглед над всички разклонения на интелектуалното право. Но властта, която носи интелектуалното право не е само в познаването му, но и във възможността да се сблъскваш с всички новости, да си част от напредването на света по пътя към патентоването например на следващия вид велосипед или на новата летяща кола.

Нарастването на нарушенията по отношение на интелектуалната собственост, би могло да доведе и до забавяне на развитието на определена област и затова е необходима навременна защита. Значението на интелектуалното право не винаги е свързано само с материално облагодетелстване от тези нематериални блага, но също така и с по-бързото разпространение на новаторска технология, която би могла да спаси животински вид или да подобри сигурността на работния процес, да спести енергия и пр.
Познаването на тънкостите в интелектуалното право предоставя всеобхватни възможности, но както винаги, с голямата власт идват и големите отговорности, и затова никога не трябва да се подценяват последствията, които носи след себе си – без значение положителни или отрицателни.

Автор: Даниела Кирилова

Материалът Властта на интелектуалното право е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.