Джулия Реда (Зелени / ЕСА, Германия): „В този доклад, Парламентът посочва, че е необходимо реформирането на авторското право не само да подобри регламентирането на единния цифров пазар, но и да насърчи достъпа до знания и информация за всеки в Европа. Призоваваме Комисията да разгледа широк кръг от мерки, които да актуализират авторскоправното законодателство с променящите се реалности и да подобрят трансграничния достъп до нашето културно многообразие „.

„Този доклад бележи повратна точка. След десетилетия на въвеждане на нови ограничения за закрила материалните интереси на притежателите на права, в момента е налице силна нужда от възстановяване на баланса в разпоредбите, свързани с авторското право и намаляване на правната несигурност, пред която са изправени европейците, когато боравят с произведения, защитени с авторски права“.

Достъпа на потребителите до някои услуги за съдържание твърде често се ограничава според географското разположение, казват евродепутатите, които поради това призовават Комисията да предложи начини за подобряване на трансграничната достъпност на услуги и съдържание с авторски права.

Все пак, депутатите подчертават важността на териториалните лицензи, особено при финансиране на аудиовизуална и филмова продукция. Реформата на авторските права трябва да запази териториалността, така че да позволи “всяка страна членка да спазва принципа на справедливо възнаграждение”. Също така, въпреки че авторското право неизбежно предполага териториалност, няма противоречие между териториалността и преносимостта на съдържание, посочва текстът.

Депутатите призовават Комисията да гарантира, че всяка инициатива за модернизиране на авторското право, ще се предхожда от проучване на вероятното му въздействие върху производството, финансирането и разпространението на филми и телевизионно съдържание, а също и върху културното многообразие.

Единен режим за авторското право?

Когато търси идеи за по-нататъшно хармонизиране на авторскоправното законодателство, Комисията следва да направи оценка на възможното въздействие на “единно назоваване на европейското авторско право” за професии и иновации, интересите на автори и носители на права и подпомагане достъпа на потребителите до културното многообразие.

Справедливо и адекватно възнаграждение за всички носители на права

Депутатите потвърждават, че творческата работа се нуждае от правна закрила и „справедливо и адекватно възнаграждение за всички категории носители на права„. Те също призовават за подобряване на договорната позиция на авторите и изпълнителите по отношение на други носители на права и посредници.

Изключения и ограничения

Комисията следва да прецени дали да включи изключения, които позволяват на библиотеките да заемат произведения в дигитален формат, като например електронни книги и на учените да извличат текст и информация.

Евродепутатите отбелязват, че различните варианти за избор кои опционални изключения да се приложат могат да са “препятствие” пред функционирането на единния пазар и да доведат до правна несигурност. Следователно може да са необходими общи правила за някои изключения и ограничения, но някои различия могат да бъдат оправдани, с цел държавите-членки да законодателстват съгласно своите специфични културни и икономически интереси.

Подчертава се, че са необходими изключения и ограничения, свързани с авторски права, за хора с увреждания и се насърчават страните членки да ратифицират подписването на Договора от Маракеш, чиято цел е да улесни достъпа до книги на слепи хора и хора с увредено зрение.

Свобода на панорамата

Относно принципа “свобода на панорамата”, които признава правото за създаване и споделяне на изображения и снимки на обществени сгради, резолюцията предупреждава, че търговското използване на такива копия следва да предполага разрешение от носителя на правото.

Следващи стъпки

Текста, одобрен от Комисията по правни въпроси предстои да бъде приет от Европейския парламент. Пленарното гласуване, е насрочено за 09 юли.

Източник: Пресслужба Европейски парламент

Материалът Реформиране на европейското авторскоправно законодателство е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Въпреки това, ако тази яйцеклетка е генетично манипулирана така, че да може да се развие в човешко същество, тя трябва да се счита за човешки ембрион и като такъв не е патентоспособен.

Директивата относно правната закрила на биотехнологичните изобретения установява правилата относно патентоспособността на биотехнологичните изобретения. Съгласно Директивата, човешкото тяло, в който и да е етап от неговото развитие, не може да представлява патентоспособно изобретение. Все пак елемент, изолиран от човешкото тяло или произведен по друг начин с помощта на технически процес, може да представлява патентоспособно изобретение.

Въпреки това изобретенията не се считат за патентоспособни, когато търговското им използване би влязло в противоречие с обществения ред и добрите нрави. В този контекст използването на човешки ембриони за промишлени или търговски цели не е патентоспособно.
International Stem Cell Corporation (ISC), биотехнологична компания, подава две заявки в UK Intellectual Property Office за два национални патента за технология, която произвежда плурипотентни стволови клетки2 от партеногенно активирани3 ооцити. Ведомството отхвърля и двете заявки с мотива, че въпросните изобретения включват използване и дори унищожаване на човешки ембриони и поради това не са патентоспособни, съгласно решението Brüstle4. В това решение Съдът постановява, че всяка неоплодена човешка яйцеклетка, чието развитие е било стимулирано посредством партеногенеза и която може да предизвика процес на развитие на човешко същество представлява „човешки ембрион“.
ISC подава жалба срещу това решение на Ведомството пред съдилищата на Обединеното кралство. Тя твърди, че тъй като активираните ооцити, при липсата на родителско ДНК не могат да станат човешко същество, ограничението относно патентоспособността в резултат на решението Brüstle не се прилага за тази технология.
При разглеждането на делото High Court of Justice отправя към Съда въпроса дали неоплодени човешки яйцеклетки, стимулирани посредством партеногенеза и които не могат да се развият в човешки същества трябва да се считат за човешки ембриони.

1 Директива 98/44/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 6 юли 1998 година относно правната закрила на биотехнологичните изобретения (ОВ L 213, 1998 г., стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 23, стр. 268).
2 Плурипотентните клетки могат да се развият в клетки, които изграждат тялото, но не и в извън-ембрионална тъкан и поради това не могат да се развият в човешко същество. Тези клетки могат да бъдат използвани за лечение на многобройни и до този момент нелечими болести.
3 Партеногенезата се отнася до започването на емриогенеза без оплождане, чрез активирането на ооцит при липсата на сперма. Такова активиране може да бъде предизвикано с различни химически и електрически техники. Активираният ооцит съдържа единичен или двоен набор хромозоми от майката, но не съдържа ДНК от бащата.
4 C-34/10, EU:C:2011:669 (вж. също прессъобщение № 112/11).

В днешното си заключение генералният адвокат Pedro Cruz Villalón счита, че при преценката дали неоплодена яйцеклетка трябва да се счита за човешки ембрион, трябва да се вземе предвид решаващия критерий дали тя има вътрешното свойство да се развие в човешко същество. Обратно, простият факт, че неоплодена яйцеклетка може да участва в процес на клетъчно делене и диференциране подобно на това на оплодената яйцеклетка, не е достатъчен сам по себе си, за да може тя да се счита за човешки ембрион. Въз основа на представените писмени становища от страните и дадените обяснения от High Court of Justice, че партеногенните организми, организми, произлизащи вследствие на партеногенеза, като такива нямат вътрешното свойство да се развият в човешко същество, генералният адвокат предлага на Съда да ги изключи от определението за човешки ембрион.
Въпреки това, в светлината на успешните генетични манипулации, проведени при мишки, г-н Cruz Villalón не може да изключи възможността в бъдеще човешки партеногенни организми да могат да бъдат генетично изменени така, че да могат да се развият до край и следователно в човешки организъм. По тази причина генералният адвокат изяснява, че партеногенните организми могат да бъдат изключени от понятието „ембрион“ доколкото те не са били генетично манипулирани, така че да могат да се развият в човешко същество.
Накрая, генералният адвокат подчертава, че според него, дори човешките партеногенни организми трябва да се изключат от понятието за човешки ембрион, тъй като директивата не възпрепятства държава членка да изключи партеногенните организми от патентоспособност по етични или морални съображения. Той е на мнение, че посредством изключването на човешките ембриони от патентоспособност, директивата само дава израз на минимална забрана, действаща на територията на ЕС, като същевременно разрешава на държавите членки да разширят забраната за патентоспособност на други организми въз основа на етични или морални съображения.

ЗАБЕЛЕЖКА: Заключението на генералния адвокат не обвързва Съда. Задачата на генералните адвокати е да предложат на Съда, при пълна независимост, правно разрешение на делото, което им е поверено. Съдиите от Съда пристъпват към разисквания по делото. Съдебното решение ще бъде постановено на по-късна дата.
ЗАБЕЛЕЖКА: Преюдициалното запитване позволява на юрисдикциите на държавите членки, в рамките на спор, с който са сезирани, да се обърнат към Съда с въпрос относно тълкуването на правото на Съюза или валидността на акт на Съюза. Съдът не решава националния спор. Националната юрисдикция трябва да се произнесе по делото в съответствие с решението на Съда. Това решение обвързва по същия начин останалите национални юрисдикции, когато са сезирани с подобен въпрос.

Източник: Съд на Европейския съюз

Материалът Да се патентова ли яйцеклетката? е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Филмите – Една световна страст

е мотото, под което СОИС отбелязва тазгодишния ден на Интелектуалната собственост.

Изпратете ни ваша разработка – статия, есе, снимка, плакат или друг вид материал, разглеждащ киноиндустрията и връзката ѝ с важни аспекти от Интелектуалната собственост – авторско право, пиратство, правна закрила и др.

Най-интересните предложения ще бъдат публикувани на страниците на ip4all: http://ip4all.com/ – международен портал за Интелектуална собственост и IPBasis: http://ipbasis.com/ – нашият информационен сайт за студенти.

На авторите на най-добрите разработки ще бъдат връчени награди – издания в областта на Интелектуалната собственост, както и ще им бъде предложен репортерски стаж в IP Bulgaria.

Всички участници ще бъдат поканени да публикуват при нас и свои бъдещи материали.

Ще очакваме вашите предложения на: editor@ip4all.com до 22.04.2014г.

Победителите в конкурса и техните материали ще бъдат публикувани на 26.04.2014г.

Поздрави,

Екипът на IP4ALL NETWORK

===========================================================

http://ip4all.com/, http://ipbasis.com/, http://ipbulgaria.bg.bg/, http://ipconsulting.eu/bg/

IPBulgaria.bg e Национален български портал за интелектуална собственост. Създаден през 2000, за да обособи място където експертите в областта на интелектуалната собстевност – патентни представители, адвокати, служители в държавната администрация на Патентното ведомство на Република България, правозащитните и правоприлагащите органи и организиции; съд, прокуратура, Митници и полиция, международната дипломатическа служба на България, както и много български изобретатели, автори, творци и изпълнители да намират мястото с отговори или да провеждат дискусии, свързани с авторското право, сродните на авторското право права, патентите, полезните модели и търговските марки, марките за услуги, сертификатните марки и колективните марки,  промишления дизайн, топологията на интегрални схеми, а така също новите сортове растения и породи животни, географските означения, сертификатите за допълнителна защита и традиционните знания и умения, опазването на търговска тайна и трансфера на технологии. 

IPBulgaria.bg през годините на своето съществуване претърпява различни трансформации и образни визуализации. Създателите на националния портал за интелектуална собственост IPBulgaria (Ай Пи България) са щастливи от факта на двадесет (20) годишното съществуване на портала.

Материалът Конкурс за публикация във връзка със Световния ден на Интелектуалната собственост е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.