Новите правила на ЕС за защита на данните, целящи да върнат на гражданите контрола над личните им данни и да създадат високо и еднакво ниво на защита в целия ЕС, получиха окончателното одобрение на евродепутатите в четвъртък. Реформата въвежда минимални стандарти за ползването на данни за полицейски и правосъдни цели.

Нови правила за трансфери на данни за по-гладко полицейско сътрудничество

Следващи стъпки

Материалът Европейският парламент одобрява нови правила за защита на данните за цифровата ера е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

При закъснение на пътуването, дублажи на места и загубен багаж пътниците имат право на съдействие и компенсация

Предстои дълъг период на по-активни пътувания и Комисията за защита на потребителите (КЗП) предлага няколко важни съвета при ползване на международни автобусни превози на разстояние над 250 километра.
Едни от най-неприятните проблеми, които могат да възникнат при пътуване с автобус, са резервация на повече места, отколкото са налични, отмяна или закъснение при заминаване от автогарата. В тези случаи и когато закъснението е повече от 2 часа превозвачът трябва да предложи на пътниците възстановяване на платената от тях сума за билета или транспорт до крайната дестинация по алтернативен начин. Не изпълни ли това свое задължение, той трябва да плати обезщетение в размер на 50% от стойността на билета. Освен това, при закъснение с повече от 90 минути или отмяна на пътуване, което по разписание продължава повече от 3 часа, пътниците имат право на храна или напитки, ако са на разположение на автогарата или е възможно да бъдат доставени. Ако е необходимо, пътниците имат право на настаняване за две нощувки в хотел на цена до 80 евро на нощувка. Това обезщетение обаче отпада, ако превозвачът може да докаже, че отмяната/закъснението се дължат на непреодолима сила – тежки атмосферни условия или сериозни природни бедствия.
Сред най-често срещаните проблеми при автобусните превози са загубен или повреден багаж. В тези случаи собственикът на багажа има право на обезщетение. Ако щетите са в резултат на пътно-транспортно произшествие, размерът на обезщетението на единица багаж не може да бъде по-малък от 1200 евро. В случай на нараняване или смърт на пътник предвижданото обезщетение е поне 220 000 евро за всеки пострадал пътуващ. При произшествие автобусната компания трябва незабавно да осигури практическа помощ /транспорт, храна, напитки и при необходимост настаняване в хотел за до две нощувки всяка една на стойност не повече от 80 евро/.
Лицата с увреждане и лицата с намалена подвижност имат право на специални грижи като безплатна помощ, както в определените автогари, така и на борда на превозното средство.
Ако считате, че правата ви са нарушени, първоначално се свържете с превозвача, за да предявите рекламация на предоставената услуга. Пазете всички документи, свързани с пътуването и доказващи вашите претенции, за да приложите копия от тях към жалбата си. В случай че отговорът на превозвача не ви удовлетворява, можете да се обърнете към специализирания контролен орган – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” или към Европейския потребителски център – когато превозвачът е регистриран в друга европейска държава.

Материалът Правата на потребителите при пътуване с автобус е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Европейски потребителски център – България разяснява правата при пътуване и пазаруване в Европейския съюз.

На 22 август, Европейски потребителски център – България за първи път у нас отвори на морско пристанище „Гише на пътника”, което има за цел да предостави на европейските потребители необходима и полезна информация за възможностите на Единния европейски пазар. Между 08.00 и 14.00 ч. пред сградата на пристанище Несебър,  работи специално обособен щанд, на който пасажерите и всички минаващи туристи и гости  могат да получават информация, отговори на запитвания за правата на пътниците и въобще на европейските граждани при пътуване и пазаруване в ЕС, консултации по проблеми с морски транспорт – закъснели и отменени кораби, загубени багажи и др., включително ще бъдат приемани жалби.

Инициативата се провежда за пръв път в България и е свързана с европейската кампания „Вашите пътнически права на длан“. На потребителите ще бъде представено и мобилното приложение“ECC-Net Travel” App, което е незаменим помощник и спътник при пътуване в чужбина, специално изработен от мрежата от европейски центрове.

ЦЕЛИ НА КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ

Материалът „Гише на пътника” на пристанище Несебър е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

На 9 юни Невен Мимица, eвропейски комисар, отговарящ за политиката за защита на потребителите, заедно с Бранимир Ботев, заместник-министър на икономиката и енергетиката и Веселин Златев – председател на Комисията за защита на потребителите официално откриха информационна кампания за правата на потребителите в България. Събитието  стартира в търговски център The Mall на бул. „Цариградско шосе“.

Посетителите на търговския център имаха възможност да задават въпроси на представители на Комисията за защита на потребителите, както и да се включат във викторина с награди за петте основни права на потребителите:

• правото на неподвеждаща реклама,
• правото на ремонт или замяна на дефектни стоки,
• правото на договори без неравноправни клаузи,
• правото да бъде върната стока, закупена онлайн в срок от 14 дни,
• правото на безплатна помощ от Европейските потребителски центрове при покупки в чужбина.

Информационна кампания за правата на потребителите се организира по инициатива на ГД „Правосъдие“ на Европейската комисия и се провежда в България, Кипър, Испания, Гърция, Италия, Латвия, Полша и Португалия. Нейната цел е да повиши осведомеността както на потребителите, така и на търговците за техните права при покупка и продажба на стоки или услуги.

Материалът Информационна кампания за правата на потребителите е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Комисията за защита на конкуренцията прие становище относно съответствието с правилата на конкуренцията на Закона за енергетиката (Глава Десета Топлоснабдяване) и Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването.

Производството е образувано по самосезиране във връзка със съмнения, че от горепосочените правни актове са възникнали или биха могли да възникнат конкурентноправни проблеми.

След извършен подробен анализ, КЗК констатира наличието на разпоредби, които са в състояние да нарушат или ограничат конкуренцията на пазара на снабдяване с топлинна енергия и на този за дялово разпределение на топлинната енергия и са в ущърб на благосъстоянието на потребителите.

Съгласно действащата нормативна уредба количеството топлинна енергия за топла вода се определя по изчислителен път по формула в Наредбата, въз основа на показанията на общ водомер в абонатната станция. Неточното определяне на топлинната енергия за топла вода води до некоректно разпределение на разходите за тази топлинна енергия между отделните потребители в сградата.

КЗК установи, че съществува техническа възможност за точно измерване на тази топлинна енергия чрез допълнителен топломер/и, монтирани в абонатната станция. При наличието на техническа възможност, измерването с уред на топлинната енергия вместо изчисляването й по формула би създало възможност за по-точно определяне на количеството потребена енергия за топла вода. КЗК предлага съответните разпоредби в Закона за енергетиката и Наредбата за топлоснабдяването да бъдат изменени, като се предвиди монтирането на необходимите допълнителни измервателни уреди – топломер/и в абонатните станции от и за сметка на топлофикационните дружества.

Комисията установи също, че липсва ефективен санкционен механизъм, който да принуди некоректните потребители да монтират водомер за топла вода в имотите си, което дава възможност потреблението им да бъде изчислявано на база, което от своя страна води до некоректно разпределение на топлинната енергия между отделните потребители. КЗК препоръчва в нормативната уредба да бъдат предвидени ефективни санкции за тези некоректни потребители.

Според КЗК, действащата нормативна уредба за определяне на количеството топлинна енергия за сградна инсталация лишава потребителите от възможността да определят с решение на общото събрание на етажната собственост по какъв метод да бъде определено количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Сградната инсталация по закон е обща част, разходите за която се поемат от всички собственици по решение на общото събрание на етажната собственост. В същото време измененията на Закона за енергетиката от 2006 г. и Наредбата за топлоснабдяването предвиждат количеството на топлинна енергия за сградна инсталация да се определя от топлинните счетоводители по формула в наредбата, а не с решение на общото събрание. Анализът на КЗК показва, че при приложението на посочената в Наредбата формула е възможно да не бъдат отчетени важни топлотехнически характеристики на отделните сгради, които се отразяват на топлинната енергия за сградна инсталация. По този начин сгради, в които от сградната инсталация се отдава различно количество топлина, биха имали еднакво количество топлинна енергия за сградна инсталация, изчислена по формулата в Наредбата. КЗК е отбелязала също така и невъзможността друг освен топлинните счетоводители, напр. потребителите, независим експерт или контролен орган, да провери коректното изчисляване на топлинната енергия съгласно формулата.

КЗК счита, че нормативната уредба следва да бъде изменена, като бъдат включени всички възможни методи за определяне или измерване на топлинната енергия за сградна инсталация, като общото събрание на етажната собственост трябва да решава кой метод да бъде използван в конкретната сграда.

Комисията анализира и предвидената в Закона за енергетиката забрана за физическо отделяне на радиатори от сградната инсталация. Посочената забрана е в ущърб на благосъстоянието на потребителите, тъй като, ако искат да прекратят подаването на топлинна енергия до своите имоти, могат да го направят само чрез монтираните вентили на отоплителните тела, но в този случай трябва да заплащат цената за отчитане и дялово разпределение за тези отоплителни тела, въпреки че на практика те не излъчват топлинна енергия. Ефективната конкуренция предполага доставчиците да се стремят да задържат клиентите си и да привличат нови чрез подобряване на качеството на услугите, а не чрез законови забрани и процедури, ограничаващи възможностите за отказ от съответните услуги. КЗК предлага забраната да отпадне, като бъде разрешено демонтирането на радиатори извън отоплителния сезон.

КЗК е на мнение, че кражбите на топлоенергия и нормативно заложената възможност за прехвърлянето на разходите за топлинна енергия от некоректните върху коректните потребители влияят пряко върху благосъстоянието на потребителите и индиректно върху топлофикационните дружества чрез частичния или пълен отказ на коректните потребители от топлоснабдяване. Следва по-активно и целенасочено да се търсят законови възможности за ефективно установяване и санкциониране на кражбите на топлоенергия.

В своето становище КЗК установява и други конкурентноправни проблеми, свързани с недостатъчна яснота на елементите в някои формули от Методиката към Наредбата, с разпределението на топлинна енергия, монтирането и поддръжката на контролните топломери и водомери, ограничаване на възможността за отказ от ползване на централно отопление в случаите, когато няколко сгради са присъединени към една абонатна станция и др.

В своето становище КЗК констатира и два основни конкурентни проблема, свързани с услугата дялово разпределение на топлинна енергия – ограничена възможност потребителите да сменят топлинния си счетоводител и ограничаване на конкуренцията между фирмите за топлинно счетоводство.

Както вече се е произнесла в Решение КЗК № 245/09.03.2010 г., Комисията потвърждава мнението си, че разпоредби в Закона за енергетиката пораждат антиконкурентни ефекти, изразяващи се в ограничаване на потребителския избор. Тези разпоредби засягат регламентирането на услугата по дялово разпределение на топлинна енергия като задължителна услуга за потребителите в сгради етажна собственост, както и задължението за потребителите, присъединени към една абонатна станция, да прилагат уреди за дялово разпределение от един и същ модел, доставени от един и същ търговец или одобрени за използване в сградата от него.

По отношение на задължителното използване на системата за дялово разпределение на топлинна енергия, Комисията е на мнение, че от гледна точка на правото на конкуренцията това лишава потребителите от възможност за избор на подходящия за тях метод за разпределение на реално потребената топлинна енергия в сгради етажна собственост. КЗК счита, че компетентните органи следва да обсъдят възможностите за регламентиране и на други методи за разпределение на топлинната енергия за отопление между потребителите, които отговарят на изискванията на европейското законодателство за насърчаване на енергийната ефективност.

Другият идентифициран от КЗК проблем е обвързването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия със закупуването на уредите за дялово разпределение от фирмата, предоставяща услугата. Това ограничава „мобилността” на потребителите при избора им на топлинен счетоводител и създава пречки пред ефективната конкуренция между фирмите за дялово разпределение, вкл. ценовата конкуренция между тях. Потребителите трябва да могат да закупят уредите, използвани от фирмата за дялово разпределение на топлинна енергия, избрана от етажната собственост, и от други търговци на такива уреди, а не само от избрания топлинен счетоводител.

Според КЗК, особено сериозен проблем от гледна точка на конкуренцията е преминаването през 2006 г., с изменения на Закона за енергетиката, към модел, при който топлинните счетоводители са „подизпълнители” на топлофикационните дружества във връзка с дяловото разпределение на топлинната енергия в сградите етажна собственост. Липсата на преки договорни отношения между потребители и фирми за дялово разпределение, включително по отношение на цената на услугата, води до сериозни антиконкурентни ефекти, свързани с липса на икономически стимули за топлинните счетоводители да повишават качеството на предоставяната услуга; цената на услугата дялово разпределение не се определя на базата на търсенето и предлагането; насърчава се обмена на чувствителна търговска информация между конкуренти, което е едно от най-тежките нарушения на правото на конкуренция; създават се възможности за злоупотреба с господстващо положение от топлофикационните предприятия, които са регистрирани и като топлинни счетоводители и др. Комисията предлага съответните разпоредби на Закона за енергетиката да бъдат отменени, като се предвиди вместо това сключването на преки договори между потребителите и фирмите за топлинно счетоводство, като цената за услугата се договаря между тях.

В своя анализ на нормативната уредба КЗК установи, че тя съдържа ограничени възможности за появяването на алтернативни доставчици на топлинна енергия, които да снабдяват потребителите – граждани и предприятия, и да бъдат реални конкуренти на топлофикационните дружества. В момента ролята, отредена на доставчиците, е на „посредници” на топлофикационните дружества с цел по-висока събираемост на сумите за доставена от топлофикационните дружества топлоенергия. Комисията застъпва твърдото становище, че доставчиците следва да бъдат разглеждани като конкуренти на топлофикационното предприятие, както и че насърчаването на навлизането на алтернативни доставчици на топлинна енергия и създаването на условия за възникването на свободен енергиен пазар е от особена важност. В тази връзка КЗК предлага създаването и приемането, след широк обществен дебат, на ефективна и проконкурентна нормативна уредба, която да отчита както интересите на пазарните участници – реални и потенциални, на пазара на снабдяване с топлинна енергия, така и интересите на потребителите.

Комисията за защита на конкуренцията предлага на компетентните органи – Народно събрание на Република България и Министър на икономиката и енергетиката, да изменят или отменят разпоредбите на Глава десета на Закона за енергетиката и на Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването в съответствие със съображенията изложени в настоящото решение.

Материалът Закона за енергетиката лишава потребителите от избор е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Комисията за защита на конкуренцията прие становище относно съответствието с правилата на конкуренцията на „Методика за договаряне на стойността, до която се заплащат от НЗОК медицинските изделия в условията на болничната и извънболничната медицинска помощ”, утвърдена с решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).

Производството пред КЗК е образувано по искане на няколко търговци на медицински изделия за болничната и извънболничната помощ. НЗОК заплаща част от медицинските изделия (сърдечни клапи, коленни и тазобедрени стави, кохлеарни импланти, тест-ленти за клюкомери и др.), необходими на здравноосигурените граждани при тяхното лечение.

Методиката на НЗОК е приета на основание на разпоредби от Закона за здравното осигуряване и има за цел да установи реда и условията, при които НЗОК договаря с производители или търговци на медицински изделия стойността, до която касата реимбурсира тези изделия. Методиката предвижда, в резултат на процедурата по договаряне, касата да определи най-ниската стойност на медицински изделия, която НЗОК ще реимбурсира на болници и аптеки. Процедурата по договаряне съгласно Методиката все още не е приключила.

КЗК счита, че част от разпоредбите на Методиката, разгледани поотделно и в своята цялост, са в състояние да повлияят негативно на конкурентния процес на пазара на реимбурсирани от НЗОК медицински изделия, в ущърб на здравноосигурените пациенти. Основните антиконкурентни ефекти, констатирани от комисията, са в следните области:

В Методиката се съдържат дискриминационни условия за допускане на участници до процедурата по договаряне. Тези условия противоречат на националното и европейското право на конкуренцията и ограничават участието на пазара на реимбурсирани медицински изделия на настоящи или потенциални производители/търговци. Пример за такива условия е изискването кандидатите за участие в процедурата да представят доказателство за заплащане на конкретното медицинско изделие от обществен фонд в поне три от страните членки на Европейския съюз, при условие, че то не е произведено в България, както и изискването за проведени поне две клинични изпитвания за медицински изделия, прилагани в условията на болничната медицинска помощ.

Методиката променя съществувалия до момента реимбурсен модел по отношение на медицинските изделия като забранява възможността за доплащане от страна на пациента на изделия, които са по-скъпи от договорените от НЗОК. Според КЗК ефектът от промяната на реимбурсния модел ще доведе до затваряне на пазара на реимбурсирани медицински изделия и до ограничаване на конкуренцията на него. Липсата на възможност за доплащане оставя извън реимбурсния пазар тези производители/търговци, чиито медицински изделия са по-качествени, иновативни или технически усъвършенствани, и съответно по-скъпи, от договорените от НЗОК.

В Методиката не са посочени пълни, точни и ясни спецификации за договаряните медицински изделия, като липсва и прозрачна процедура за определяне на стойностите на изделията, които НЗОК ще реимбурсира. По мнението на КЗК, това поставя под съмнение обективността на конкурентното състезание между участниците в договарянето.

Предвиденото в Методиката участие на производители на медицински изделия в договарянето е в състояние да насърчи сключването на забранени вертикални и хоризонтални споразумения на пазара на реимбурсирани медицински изделия (например договори за дистрибуция, картелни споразумения), в резултат на които участниците на пазара биха могли да ограничат ценовата и неценовата конкуренция. КЗК подчертава в своето становище, че подобни споразумения са едни от най-сериозните нарушения на правото на конкуренцията, приложимо в страната.

Методиката на НЗОК създава условия за увеличаване на прозрачността на пазара на реимбурсирани медицински изделия, което благоприятства обмена на информация между конкуренти и сключването на забранени споразумения между тях. КЗК е на мнение, че посоченият негативен ефект за конкуренцията би могъл да настъпи в резултат от предвиденото публикуване от НЗОК на договорените от касата стойности на медицинските изделия, които ще бъдат реимбурсирани, както и на производителите/търговците, които ще ги предлагат на пазара.

Чрез промяната на реимбурсния модел и премахването на възможността за доплащане от страна на пациентите, те се лишават от право на избор на подходящите за здравословното им състояние медицински изделия, съобразно преценката на лекуващите ги лекари. По този начин Методиката ограничава лекарите да приложат най-адекватното за пациентите лечение, а пациентите няма да могат да получат полагащите им се висококачествени здравни грижи, съобразно общоприетите медицински стандарти.

Въз основа на посочените мотиви, КЗК предлага на НЗОК да измени или отмени цитираните в решението разпоредби от Методиката, в съответствие с изложените съображения.

Материалът НЗОК ограничава конкуренцията е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

КЗК ще направи оценка за съответствието с правилата на конкуренцията на част от Закона за енергетиката и Наредбата за топлоснабдяването

Комисията за защита на конкуренцията образува производство по застъпничество за конкуренцията по чл. 28, т. 2 от ЗЗК за оценка за съответствието с правилата на конкуренцията на Глава Десета „Топлоснабдяване” от Закона за енергетиката и Наредбата за топлоснабдяването.

При прегледа на актуалната нормативна уредба на услугите по топлоснабдяване и дялово разпределение на топлинна енергия за КЗК възникват основателни съмнения, че от цитираните правни актове, приложими със съдържанието им към настоящия момент, са възникнали или потенциално биха могли да възникнат конкурентноправни проблеми в няколко посоки.

Целта на производството е да установи обосновани ли са подозренията на КЗК, че е премахната свободата на потребителите на топлинна енергия да определят количеството топлина, отдадено от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение в сграда етажна собственост.
Комисията подозира също така, че количеството топлинна енергия, доставена за отопление и за загряване на топла вода в сграда етажна собственост, се определя и разпределя на потребителите по непазарен начин.

Предварителният анализ на Комисията показва още, че потребителите нямат директни търговски отношения с доставчиците на услугата „дялово разпределение на топлинна енергия”, при което конкуренцията между тези доставчици е поставена в потенциална опасност да бъде ограничена, както и че потребителите все още нямат възможност да си сменят топлинния счетоводител, без да сменят уредите за дялово разпределение на топлинна енергия.

Според КЗК налице са основателни съмнения, че от алтернативните доставчици на топлоенергия се изисква да предоставят гаранция на топлопреносното предприятие в определен размер като условие за сключване на договор с топлопреносното предприятие. Комисията счита, че индивидуалните потребители (битови и небитови) са ограничени във възможността си да избират доставчик на топлинна енергия.

КЗК ще провери и предположенията си, че при изграждане на съоръжения за присъединяване към топлопреносната мрежа потребителите са поставени в по-неблагоприятно положение спрямо топлопреносното предприятие. Комисията ще анализира допълнително и съмненията си, че е ограничена възможността на потребителите да прекратят потреблението на енергия за отопление и/или горещо водоснабдяване, както и че на потребителите е възложено да поемат разходите за монтиране и поддръжка на топломерите и водомерите, както и на контролните топломери и водомери в абонатните станции, които са собственост на топлопреносното предприятие.

След приключване на производството Комисията ще приеме решение, с което може да предложи на съответните компетентни органи да изменят или отменят посочените нормативни разпоредби, съдържащи се в закона и наредбата.

Материалът Премахната е свободата на потребителите на топлинна енергия е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.