Николай Братов
Автор

Търговските марки са един от най-комерсиалните и използвани обекти на индустриална собственост, редом с промишления дизайн, чрез които бизнесът, осъществява своята бизнес идентификация сред широката общественост. Изхождайки от тяхната законова дефиниция, те целят да отличават стоките и услугите на едно лице от тези на други лица, осигурявайки възможност за преимущество в условията на свободен пазар част от глобалната пазарна икономика. Динамиката на процесите, указващи влияние върху поведението и интересите, както на потребителите, така и на търговците, често пъти води до появата на различни иновативни творчески решения от страна на бизнеса, които са продиктувани най-вече от желанието на първо място да се увеличи броят на лицата част от определена потребителска група, на второ място да се реализира максимална печалба, завладяване на нови пазарни ниши или просто да се затвърдят вече съществуващи пазарни позиции. Бизнесът с обекти на интелектуална собственост от една страна е свързан със самите обекти като нематериални блага и от друга страна с тяхната обективирана форма като продукти, предлагани на пазара, редом с други такива част от портфолиото на конкурентите. При така очертаните параметри притежателите на търговски марки се възползват основно от вече утвърдените и успешно доказали се обекти на индустриална собственост, които притежават, пренебрегвайки до известна степен възможността за настъпването на събития с неопределен и непредвидим характер, каквото събитие се указа пандемията от COVID-19. Тя подложи на изпитание глобалната пазарна икономика и нейната стабилност като триединство от икономически, социални и политически решения. И действията от страна на бизнеса не закъсняха. Нуждата от дистанция и настъпващата социална изолация, допринесоха за увеличаване на броя потребители на стоки и услуги в дигиталната среда чрез различните интернет платформи за онлайн търговия като amazon, aliExpress, eBay, olx, социалните мрежи за комуникация като Facebook, Youtube, Instagram, Twitter, официалните сайтове на търговците и други, част от т. нар. “информационно общество“. Това се превърна в удобна възможност за притежателите на марки да направят крачка в посока иновативни решения за своите стари “нови“ марки без да се налага да правят огромни разходи за реклама или за разработването на скъпоструващи проучвания на база изследване на потребителските интереси. Как се случи това? Много просто и същевременно много ефективно, използвайки няколко основни и много важни маркови характеристики като маркова лоялност, маркова стойност, маркова асоциативност, конкурентоспособност и други. Голяма част от потребителите припознават себе си или асоциират своя начин на живот с определена марка. Това не остава незабелязано от “големите“ на пазара. Докато хората реагират главно на глобалното разпространение на COVID-19 чрез спазване на строги правила за социално дистанциране, компаниите правят същото, но реагират по друг по-скоро търговски начин и то светкавично. Например компании като Audi, Axe, Chiquita, Coca-Cola, Kappa, McDonald‘s, Mercedes-Benz, Randstad и Volkswagen са само някои от (големите) маркопритежатели, които популяризираха посланието да се поддържа физическа дистанция и хората да останат у дома, преосмисляйки техните марки и слогани по оригинален и творчески иновативен начин, обвързвайки тяхната стара “нова“ визия с COVID-19.

Например компанията Coca Cola, изписва словния елемент Coca-Cola, който е част от изключително познатата на поколения потребители марка, като поставя акцент върху нуждата от това да се спазва социална дистанция, използвайки допълнителни интервали между буквите. Macdonald’s, разделят на две отделни дъги стилизираното изображение на буквата “М“, а Kappa отделиха, иначе така близките един до друг фигури на мъж и жена. Да не забравяме и слоганите, които имат за цел да допълнят и същевременно подсилят въздействието върху потребителите, като това при Audi например “пазете дистанция“, но “останете заедно“. Всички те се основават на утвърдени и ползващи се със закрила, регистрирани обекти на индустриална собственост- марки, но представени по един адаптиран иновативен начин с контекст COVID-19. Това определено е в полза на притежателите на марки с оглед на повишената емоционалност на потребителите по време на пандемията и принципните ограничения, които си налагат при разпределянето и преразпределянето на “потребителския портфейл“. От една страна големите компании искат да покажат своята солидарност към случващото се, защото повечето от тях имат силно развита и добре позната социална политика, насочена към служителите и техните семейства, обвързвайки тях самите с визията и дългосрочните цели на компаниите, но от друга страна се разкриват и скритите им търговски желания, а именно да привлекат повече потребители, да реализират печалба, да повишат своята конкурентоспособност и други, дори в условията на криза. Адаптирането на търговските марки чрез редизайна на “социално дистанциране“ след като те вече са регистрирани, принципно противоречи на основни постулати залегнали в марковото законодателство, но въпреки това особено големите компании поемат този риск, макар да съществува вероятност да се компрометират или да повлияят негативно на своята вече утвърдена и одобрена от обществеността бизнес идентификация. Позволявайки си тази промяна и то в условия на пазарна несигурност при изключително широк потребителски интерес, определено рискът е премерен дотолкова, доколкото само смелите печелят, а целта определено оправдава средствата. Не за първи път бизнесът реагира на събития, като променя своите лога. Lacoste, например временно заменя логото на крокодила си с подпис с изображения на десет застрашени вида, за да помогне в борбата със заплахата от изчезването на различни животински видове. От пускането си на пазара през 1998 г., Google често приема преработени версии на своите лога, за да отбележи национални празници или значими годишнини. В подкрепа на това, че компаниите гледат твърде комерсиално и по-скоро чисто търговски на пандемията и че отново обозримата възможност за извличането на печалба надделява над привидното социално поведение и отговорно отношение е видимо и от вече заявените за регистрация марки. Например пред Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост /СЕСИС/, марка COVID-19 SMART TEST FEVER , заявена за регистрация за услуги от клас 35 и 42 от Международната класификация на стоките и услугите /МКСУ/, пред Патентно ведомство на Република България, марка FU*K YOU COVID-19, заявена за регистрация за стоки и услуги клас 25, където попада обобщената категория “облекло“ и клас 35 от МКСУ и други. В България, както в повечето случаи големите компании, притежатели на добре познати търговски марки са твърде заети със своите търговски спорове и административни проблеми, улисани в желанието си да “завладеят“ пазара, пренебрегвайки потребителските интереси и нужди, които са водеща сила в процесите на търсене и предлагане на стоки и услуги на пазара, игнорирайки дори основната си търговска дейност в опит да актуализират продуктовото си портфолио. В конкретния случай предимно с предпазни маски. Тоест бързата възможна печалба от стоки от първа необходимост, каквито се указаха маските в условията на COVID-19 доведоха до изключително бързата промяна на вида стоки част от бизнес идентификацията на фирмите опериращи на международния и националния пазар без тези нови за тях стоки да бъдат защитени чрез обекти на индустриална собственост, например марки, каквато е принципната последователност, която следва всеки един стопански субект. Дали, това е проявление на желанието за солидарност и обществена подкрепа или поредният опит за финансово облагодетелстване на едни за сметка на други, както се казва винаги е въпрос на гледна точка.

Марките като обект на индустриална собственост са един от всички възможни инструменти чрез които бизнесът оперира на пазара, изгражда своята бизнес идентификация сред широката общественост. Тази тъждественост, която потребителите осъществяват чрез тях и мултиплицират в своя живот чрез потреблението на стоки и услуги, създава възможност за компаниите да капитализират създадената ефективна бизнес идентификация, превръщайки я в среда и средство, позволяващи бърз икономически растеж и доходоносност, дори в условията на пандемия от вируса COVID-19. Социалният аспект и привидната солидарност на компаниите чрез промяна “социална дистанция“ на вече известни и добре познати търговски марки, които казват на обществеността: “- Ние Ви подкрепяме, не само като наши потребители, а и като част от нашето голямо семейство“ е параванът зад който стоят множество от бизнес интереси, а марките са само един от инструментите за тяхното постигане.

Автор: Николай Братов

Материалът Промяната на търговските марки в условията на COVID-19. Опит за съпричастност или поредният търговски трик на големите компании. е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Със свое решение от 28 декември Международната организация за гражданска авиация (ИКАО) въведе по-високи граници на отговорността на авиокомпаниите, свързани със загубен, забавен или повреден багаж.

Максималната сума, за която може да претендират пътниците при проблеми с куфара, вече е 1288 SDR – почти 1600 евро. Досега тя беше около 1200 евро. SDR е специфична валута, чийто обменен курс се определя от МВФ. Към 20.12.2019 г. 1 евро се равнява на 0,81 SDR.

Какво да предприемете

Когато багажът ви не пристигне или дойде повреден, още на самото летище на гише „Рекламации на багажи“ попълнете т.нар. PIR – протокол, в който да се опише проблемът.

• В срок до 7 дни трябва да се попълни и сходен формуляр на сайта на авиокомпанията. В подобни случаи пътникът може да си купи т.нар. вещи от първа необходимост, като пази касовите бележки за тях и в последствие може да поиска възстановяване на разходите от авиокомпанията.
• Когато изтекат 21 дни, а багажът още не е пристигнал, то той се счита за загубен и трябва да се подаде нов формуляр на сайта на превозвача, с който да се поиска обезщетение за загубения багаж. Изпратете копие от билетите и багажните етикети, както и от попълнения PIR, снимки. Запазете си копие от жалбата.
• Независимо дали куфарът е забавен, изгубен или повреден, имате право на обезщетение, чийто размер зависи от действителната стойност на вредата в конкретния случай. Много често се изплаща фиксирана сума на килограм липсващ багаж.
  

  Полезни съвети

• При пътуване с ценен багаж е добре да го застраховате. Освен това вещи като лаптоп, фотоапарат, бижута или ключове за жилището не бива да се слагат в чекирания багаж – оставете ги в ръчния си багаж.
• Преди полета проверете в сайта на авиокомпанията дали има ограничения за вещите, които ще превозвате. Ако в куфара сложите вещи като таблет, фотоапарат или други ценности, което е забранено, не очаквайте да бъдете компенсирани в случай на повреда или загуба.
• Направете снимка или видео със съдържанието на куфара.
• Изберете си здрав куфар. Не разчитайте на това, че може да получите обезщетение, ако той е от некачествени материали и се счупи, или има стари повреди.
• Махнете всички етикети от предишни пътувания, сложете бадж с името, адрес, имейл и телефон. Така, при необходимост, авиокомпанията ще може да се свърже с вас.

Материалът Пътуване със самолет – съвети за потребители при загубен, забавен или повреден багаж е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Материалът БТК с изменение на общите си условия по отношение на роуминга в рамките на ЕС е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Това е най-голямото регионално събитие бизнес-към-бизнес, бизнес-към-държава, бизнес-към-потребител.

Задайте своите въпроси във връзка с Директивата за защита на личните данни Регламент (ЕС) 2016/679 директно на членове на КЗЛД по време на специализирана сесия в рамките на Четвъртия регионален форум по киберсигурност и киберпрестъпност за държавите от ЮИЕ, 30 и 31 октомври, ИЕЦ София.

Информирайте се за изискванията, очакваното въздействие върху вашия бизнес и мерките, които могат да ви помогнат да определите рисковете и възможностите, свързани с новите регулации.

РЕГИСТРАЦИЯ

Основни въпроси:

• преглед на регулацията;
• получаване на съгласие, права на притежателя на личните данни според GDPR;
• роля на длъжностно лице по защита на данните и самооценка;
• автентификация, оторизация и одит;
• технологични капани и начините за тяхното избягване;
• административно-наказателна отговорност в областта на защитата на личните данни.

Ще можете да чуете и мнението на експерти в ИТ сигурността и да видите демонстрация на технологии, приложими при защита на електронни активи. В програмата на форума има платени и безплатни семинари.

Програма на форума

Материалът Четвърти форум по киберсигурност и киберпрестъпност за държавите от Югоизточна Европа е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

В съответствие с обявеното от председателя Юнкер в речта за състоянието на Съюза Комисията публикува набор от насоки относно прилагането на законодателството на ЕС в областта на храните и защитата на потребителите във връзка с разликите в качеството на продуктите.

Насоките ще подпомагат националните органи при преценката дали дадено дружество нарушава законодателството на ЕС, когато продава продукти с различно качество в различни държави.

В речта за състоянието на Съюза Жан-Клод Юнкер, председател на Европейската комисия, заяви по този повод: „Не приемам, че в някои части на Европа на хората се продават храни с по- ниско качество, отколкото в други държави, въпреки че търговската марка и опаковката са едни и същи. Сега трябва да предоставим на националните органи повече правомощия, за да отстраняват незаконните практики навсякъде, където съществуват“ .

Вера Йоурова, комисар по въпросите на правосъдието, потребителите и равнопоставеността между половете, заяви: „Представянето на два различни продукта с една и съща марка и една и съща опаковка е заблуждаващо и нелоялно спрямо потребителите. Този въпрос е ясен пример за това, че можем да решаваме трансгранични проблеми само когато работим заедно на равнището на ЕС. Твърде дълго време държавите членки не можаха сами да намерят правилния начин за справяне с този проблем. Твърдо съм решена да бъде сложен край на тази забранена от законодателството на ЕС практика и да се гарантира, че всички потребители са третирани еднакво“.

В насоките се посочват и обясняват съответните изисквания на законодателството на ЕС в областта на храните и защитата на потребителите, които органите трябва да вземат под внимание, когато анализират евентуален проблем с разлики в качеството на продуктите:

• Регламентът за предоставянето на информация за храните, съгласно който потребителите трябва да получават достоверна и достатъчна информация за всеки хранителен продукт. Например етикетите на храните трябва да съдържат списък на всички съставки на продукта;
• Директивата относно нелоялните търговски практики, която забранява нелоялните търговски практики, като например предлагането на пазара на продукти с идентична производствена марка по начин, който евентуално може да заблуди потребителите.

На основата на това законодателство в насоките се предписва използването на поетапен подход от националните органи за защита на потребителите и за храните при преценката дали производителите нарушават посочените законодателни актове. В случай че при дадено нарушение е налице трансграничен елемент, органите за защита на потребителите могат да действат чрез мрежата за сътрудничество в областта на защитата на потребителите на европейско равнище.

Отговорност на националните органи за защита на потребителите и за храните е да гарантират, че дружествата спазват законодателството на ЕС. При все това Европейската комисия е поела ангажимент да подпомага органите чрез тези насоки и по различни работни направления.

Други действия на Комисията

В допълнение към тези насоки Комисията работи по методика за подобряване на сравнителните изпитвания на хранителни продукти, така че държавите членки да могат да обсъждат този въпрос на солидна споделена научна основа, която е една и съща за всички. Комисията предостави на своя Съвместен изследователски център (JRC) 1 милион евро за разработването на тази методика.

Комисията финансира също допълнителна работа по събиране на доказателства и по правоприлагане, като предлага на държавите членки 1 милион евро за финансиране на проучвания или действия по правоприлагане.

Комисията започна диалог с производители и сдружения в областта на защитата на марките, които са се ангажирали с изготвянето на кодекс за поведение през тази есен.

На 13 октомври Комисията ще участва в срещата на върха по въпросите на потребителите —

среща на високо равнище на министри, посветена на темата за разликите в качество на хранителните продукти и организирана в Братислава от словашкото и чешкото правителство. Освен това през септември и ноември Комисията ще организира семинари с органите за защита на потребителите и безопасност на храните.

Материалът Разлики в качеството на хранителните продукти е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Освен това ЕП иска да насърчи по-дългия жизнен цикъл на продуктите чрез справяне с т.нар. програмирано остаряване за материални стоки и софтуер.

Евродепутатите формулираха следните препоръки:

‒ здрави, по-лесни за ремонт и по-качествени продукти: установяване на критерии за минимална устойчивост за всяка категория продукти още от момента на проектирането им;

‒ в случай, че ремонтът на продукт е по-дълъг от един месец, следва да се удължи гаранцията му с времето, необходимо за извършване на поправката;

‒ държавите членки трябва да създадат подходящи стимули за насърчаване за производство на устойчиви и подлежащи на поправка продукти, да стимулират ремонтните дейности и продажбите на стоки втора употреба; това ще осигури повече работни места и ще намали отпадъците;

‒ потребителите трябва да имат възможност да ползват услугите на независимо лице, извършващо ремонтни дейности: отпадане на технически, свързани с безопасността или софтуерни решения, които не позволяват ремонтните дейности да се извършват от лица, различни от одобрените предприятия или органи;

‒ основни компоненти като акумулатори и светодиоди не бива да са твърдо фиксирани, освен ако е това не е обосновано от съображения за сигурност;

‒ резервните части, които са необходими за правилното и безопасно функциониране на стоките, трябва да се предоставят на цена, която е съизмерима с естеството и продължителността на живот на продукта;

‒ да се въведе определение на равнище ЕС за „програмирано остаряване“ на материални стоки и софтуерни продукти, да се създаде система, която би могла да проверява и открива програмираното остаряване, както и подходящи възпиращи мерки по отношение на производителите.

‒ да се създаде брояч за употребата върху най-важните стоки за масово потребление, и по-специално големите електродомакински уреди.

Резолюцията беше приета с 662 гласа „за“ срещу 32 „против“, 2 „въздържал се“.

Паскал Дюран (Зелените/ЕСА, Франция), докладчикът по темата заяви: „Трябва да възстановим възможността за поправка на всички продукти, които излизат на пазара. Трябва да направим, така че батериите вече да не са залепени за продукта, а са закачени по начин, който да не налага изхвърлянето на телефона, когато батерията е развалена. Трябва да направим, така че потребителите да знаят колко трае един продукт и как може да бъде поправен той.“

Източник: Информационно бюро на Европейския парламент в България

Материалът Стоките по-дълготрайни и по-лесни за ремонт – препоръки на ЕП е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

За повишаване на доверието на потребителите:

‒  Строги проверки по веригата за доставки, базирани на оценка на риска, които, по настояване на Парламента, ще бъдат провеждани на място и за всички оператори най-малко веднъж на годишно или веднъж на две години, ако не са установени измами през последните 3 години.

‒ Вносните продукти трябва да отговарят на европейските стандарти: настоящите правила за „еквивалентност“, изискващи страните извън ЕС да спазват подобни, но не и напълно еднакви стандарти, ще бъдат поетапно прекратени през следващите 5 години. За да бъде избегнато внезапното прекъсване на веригата за доставки, Комисията би могла да позволи за период от 2 години, който може да бъде подновен, вноса на специфични продукти дори и те да не отговарят напълно на европейските стандарти (например поради специфични климатични условия).

‒ Замърсяване с пестициди: земеделските производители ще бъдат задължени да прилагат предпазни мерки против замърсяване. В случай на заподозряна наличност на неоторизиран пестицид или тор крайният продукт не би могъл да носи етикет за органичен продукт до провеждане на разследване. Ако замърсяването е било съзнателно или фермерът не е успял да приложи нововъведените предпазни мерки, продуктът ще изгуби статута си на „органичен продукт“.

‒  Страните членки, които понастоящем прилагат прагове за неоторизирани вещества в органичните храни като пестициди, биха могли да продължат да го правят, ако позволят достъпа на органични храни от други държави членки, отговарящи на правилата на ЕС, до техните пазари.

Четири години след влизането в сила на тези правила Комисията трябва да представи доклад за ефективността на правилата на ЕС срещу замърсяване на хранителни продукти и националните прагове и ако е наложително, да представи проект за законодателство, което да ги хармонизира.

За стимулиране на производството на органични храни в ЕС:

‒ Увеличаване предлагането на органични семена и животни, отгледани в органична среда: по-доброто събиране на данни за наличността на органични семена и животни, отгледани в органична среда, трябва да увеличи тяхното предлагане и да отговори на нуждите на производителите на органични продукти. Дерогациите, позволяващи използването на конвенционални семена и традиционно отгледани животни в органичното производство, изтичат през 2035 г., но крайната дата би могла да бъде променена в зависимост от увеличената наличност на органични семена и животни, отгледани в органична среда.

‒ Смесени ферми: ферми, произвеждащи едновременно традиционна и органична храна, ще бъдат разрешени, при условие че двете селскостопански дейности бъдат ясно и ефективно разделени.

‒ По-лесно сертифициране за малки земеделски стопани: груповото сертифициране би могло да улесни живота им и да привлече повече от тях в бизнеса с органични продукти.

Докладчикът и главен преговарящ от ЕП, Мартин Хойслинг (Зелените/ЕСА, Германия) даде пресконференция в четвъртък относно резултата от преговорите.

По-подробна информация относно съдържанието на споразумението е на разположение в информационната бележка.

Цитат:

„След 20 месеца преговори успяхме да стигнем до съгласие, което ще подпомогне развитието на сектора на органичните храни и ще увеличи доверието на потребителите в тях. Беше тежка задача, но вярвам, че новите правила ще бъдат от полза както на потребителите в ЕС, така и на производителите на органични продукти“, каза Мартин Хойслинг.

Следващи стъпки:

Договореният текст сега трябва да бъде одобрен от Комисията по земеделие, Европейския парламент и Съвета, преди да може да влезе в сила. Той ще влезе в сила на 1 юли 2020 г.

Информационно бюро на Европейския парламент в България

Материалът Органични храни: договорени са нови правила за етикетиране в ЕС е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.