Заместник-министър Палигоров отбеляза, че за България е важно бъдещата ОСП да бъде адекватно финансирана и да предоставя на държавите членки повече свобода при прилагането на инструментите за управление на риска, съобразно националните специфики. Той допълни, че са необходими по-ефективни застрахователни механизми, които да подпомагат земеделските производители при настъпване на неблагоприятни събития. „Съществено значение има и по-бързото предоставяне на кризисна подкрепа, както и насърчаването на инвестициите, които повишават устойчивостта на земеделския сектор“, каза още заместник-министърът.

В своето изказване проф. Палигоров постави акцент върху необходимостта от развитие на биоикономиката и предприемането на мерки за справяне със засушаването. Той допълни, че насърчаването на научните изследвания и иновациите, както и повишаването на устойчивостта към изменението на климата имат ключово значение за конкурентоспособността на селското стопанство и дългосрочното развитие на селските райони.

По отношение на бъдещето на Общата селскостопанска политика след 2027 г. заместник-министърът подчерта, че България продължава да настоява за справедливо остойностяване на външната конвергенция и добавяне на средствата към запазения бюджет за ОСП, както и за запазване на правилото N+3.

Проф. Палигоров насочи вниманието на участниците в срещата и към традиционния, и уникален за страната ни сектор на розопроизводството, изправен пред сериозни затруднения към настоящия момент. Той говори и за проблемите  в сектора на млякото, където продължава тенденцията на понижение на изкупните цени.

В заключение заместник-министърът отбеляза, че активното сътрудничество в рамките на разширения формат на Вишеградската група може да допринесе за отстояването на интересите на нашите земеделски производители.

Материалът България подкрепя засилването на инструментите за управление на риска и кризите в селското стопанство е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.