Това малко изобретение революционизира строителната индустрия като дава просто и ефективно решение за закрепване на предмети към стени, направени от бетон, тухли или други твърди материали. Дюбелът на Фишер се състои от малък пластмасов цилиндър с крила от външната страна, които се разширяват, когато се поставят в отвор в стената. Това създава здрава и сигурна основа за винтове, пирони или друг вид закрепване. Иновацията води до фундаментални промени в стоителната индустрия и реновирането на дома, най-вече като прави закрепването на предмети към стените много по-лесно и по-безопасно.

Фишер има и множество други изобретения и патенти, едно от които е фотография със синхронизирана светкавица. Подтикнат от невъзможността да снима малката си дъщеря на закрито, неговата идея е да синхронизира електронна светкавица със затвора на камерата. В последствие, технологията е закупена от компанията за фотоапарати Agfa.

Друго интересно изобретение на Фишер са играчки, с които децата могат да играят, без родителите да се притесняват какво може да се случи, ако попаднат в устата на детето. Тези отляти строителни блокчета са направени от картофено нишесте и естествен хранителен оцветител.

Артур Фишер е носител на Европейската награда за изобретател 2014 г. в категорията за цялостен принос.

Материалът Дюбелът – малко изобретение с широко приложение е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Полезният модел е обект на индустриална собственост, известен сред специализираните среди като „малко изобретение“. Липсата на легална дефиниция на понятието „полезен модел“ в българското законодателство създава спорове сред научните среди какво се включва в термина. Извън научното теоретизиране полезният модел е въведен в законодателствата на различни страни включително и в законодателството на Република България. Един от първите закони, които намират законодателно решение и конкретизират уредбата спрямо полезния модел е Германия чрез приемането на първия Патентен закон от 1877 г. Богатата ѝ законодателна практика позволява рецепиране на опита в областта на полезните модели от други страни, водещата сред които е Япония.

Полезният модел е продукт на техническото творчество на човечеството.

Идеята за него и практическата му реализация се появява, когато техническите идеи намират защитата на правната норма, т.е. през последните два века. Бурното развитие на икономическите отношения започват през Средновековието, когато се поставя началото на формирането на гилдиите и съсловните организации в резултат на развитието на занаятите. Започва да се търси техническо усъвършенстване на битовите дейности за оптимизиране и улесняване на ежедневието, като се налага употребата на доменните пещи и тъкачните станове, усъвършенстват се оръдията по отношение на добиването и обработката на желязо.

Пътят за защита е чрез налагането на режима на привилегиите, в който управляващите владетели предоставят т.нар. привилегия  на конкретни лица за търговия или внос на определени стоки, за производство на нови или усъвършенстване на стари средства. Една от първите известни предоставени привилегии е изработването на цветни стъкла в северно-италианските градове. Характерното за привилегиите е, че представляват индивидуален монархически акт, с който се предоставят изключителни права на човек или група от хора спрямо определен процес или стоки.

Даваните изключителни права са за определен срок, който може да бъде между пет и двадесет години. Счита се, че актът на привилегия е акт на благоволение от страна на монарха за предоставяне на изключителното право в полза на обикновените хора – изобретателя. Носителят на правото е задължен да го реализира за период от време, като в случай на бездействие, привилегията е отнемана. Актът на привилегия може да бъде разгледан и като временен монопол, създаван в полза на конкретно лице, което изключително може да използва дадено техническо решение за определен период от време.

Автор:

Докторант Полина Павлинова Писарска,
специалност „Право на интелектуалната собственост“, катедра „Частноправни науки“ към Юридически факултет на Университет за национално и световно стопанство (УНСС)

Материалът Възникване и развитие на правната закрила на полезния модел е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Наблюдаваме информация, че руското правителство е решило да отмени прилагането на патентни права за притежатели на патенти, регистрирани в определени държави. В пресата по-специално има съобщения, че руското правителство позволява да не се плаща компенсация за права на интелектуална собственост на патентопритежатели от такива страни.

В тази връзка бихме искали да изясним следното:

Като цяло не изглежда, че руското правителство предприема широки мерки, които биха били равни на национализиране на чужда интелектуална собственост или пълна забрана за прилагане на патенти за патентопритежатели от определени държави, по-скоро последните промени в законодателството се отнасят само до определени специфични ситуации:

1.

В сила от 30.04.2021 г., член 1360 от Гражданския кодекс „Използване на изобретение, полезен модел или промишлен дизайн в интерес на националната сигурност“ гласи:

„1. Правителството на Руската федерация има право в случай на извънредни ситуации, свързани с осигуряване на отбраната и сигурността на държавата, защитата на живота и здравето на граждани, да вземат решение за използване на изобретение, полезен модел или промишлен дизайн без съгласието на патентопритежателя, като го уведомят за това възможно най-бързо и като му платят адекватно обезщетение.

2. Методиката за определяне на размера на обезщетението и реда за неговото изплащане се утвърждават от правителството на Руската федерация.“

Що се отнася до досегашната практика, член 1360 е използван не повече от два пъти, а размерът на обезщетението, което трябва да се изплати на патентопритежателя,  определен от правителството, е доста малък и е само 0,5% от реалните приходи.

В сила от 08 март 2022 г., Указ на руското правителство № 299 гласи, че споменатата компенсация за притежатели на патенти, свързани с определени чужди държави, сега се изчислява като 0% от действителните приходи, като по този начин ефективно се анулира споменатата компенсация. Посоченият указ обаче не променя условията, при които може да бъде позволено неразрешеното използване на патентованите обекти, които са както следва.

За да може да се използва изобретение, полезен модел или промишлен дизайн без съгласието на притежателя на патента, за всеки отделен случай трябва да бъде издадено специално правителствено решение, насочено към конкретни патенти и продукти и освен това:

а) такива патенти и продукти трябва да се отнасят до въпроси на националната сигурност или до защита на живота и здравето на гражданите

б) спешността трябва да бъде призната

По този начин Указ № 299 не трябва да се разбира нито като позволяващ на някой от Русия да използва патент, принадлежащ на юридическо лице от изброена страна, нито като отмяна на обезщетение за притежателите на патенти при „нормални“ случаи на нарушение.

2.

Федерален закон № 46-FZ от 8 март 2022 г. гласи, че „руското правителство може да има право през 2022 г. да взема решения, предвиждащи, наред с другото, списък на стоки (групи стоки), по отношение на които не могат да се прилагат разпоредбите на Гражданския кодекс на Руската федерация относно защитата на изключителни права върху резултатите от интелектуална дейност, изразени в такива стоки, и средствата за индивидуализация, с които се маркират тези стоки“.

Списъкът на стоките, които могат да бъдат „лишени от закрила“ все още не е наличен. Предстоят дискусии и предполагаме, че това се отнася за паралелен внос. Така че ще чакаме за всяко развитие и новини по този въпрос, както и за отзивите на правителството.

Трябва също да отбележим, че тази разпоредба е толкова практически неясна, че нейното прилагане може да бъде доста ограничено.

Източник:
Liapunov & Co.
http://www.liapunov.com/

Материалът Промени в руското законодателство за интелектуална собственост е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

относно защитата на правата върху интелектуалната собственост, осъществявана от митническите органи, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1383/2003 на Съвета,

Новия документ влиза в сила от началото на 2014 година.
Пълния текст на регламента е публикуван в  IP Bulgaria.bg/ ЗАКОНОДАТЕЛСТВО.

IPBulgaria.bg e Национален български портал за интелектуална собственост. Създаден през 2000, за да обособи място където експертите в областта на интелектуалната собственост – патентни представители, адвокати, служители в държавната администрация на Патентното ведомство на Република България, правозащитните и правоприлагащите органи и организации; съд, прокуратура, Митници и полиция, международната дипломатическа служба на България, както и много български изобретатели, автори, творци и изпълнители да намират мястото с отговори или да провеждат дискусии свързани с авторското право, сродните на авторското право права, патентите, полезните модели и търговските марки, марките за услуги, сертификатните марки и колективните марки,  промишления дизайн, топологията на интегралните схеми, а така също новите сортове растения и породи животни, географските означения, сертификатите за допълнителна защита и традиционните знания и умения, опазването на търговската тайна и трансфера на технологии. 

IPBulgaria.bg през годините на своето съществуване претърпява различни трансформации и образни визуализации. Създателите на националния портал за интелектуална собственост IP bulgaria (Ай Пи България) са щастливи от факта на двадесет (20) годишното съществуване на портала.

Материалът Нов регламент относно защитата на правата върху интелектуална собственост е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Материалът Патентното ведомство изготвя нов Закон за изменение и допълнение на Закон за патентите и регистрацията на полезните модели е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.