PMAC играе ключова роля в предоставянето на алтернативни механизми за разрешаване на спорове в рамките на системата на Единния патентен съд. Центърът подпомага страните чрез процедури по медиация и арбитраж, които могат да бъдат по-гъвкави, по-бързи и по-икономични в сравнение със съдебните производства.

Страните ще могат да избират измежду конкретни имена от официалния списък на PMAC, които да им съдействат при разрешаването на патентни спорове. Чрез обединяването на висококвалифицирани професионалисти, ангажирани с най-високите стандарти, Центърът за патентно посредничество и арбитраж се стреми да се утвърди като водещ фактор за разрешаване на международни спорове в областта на интелектуалната собственост.

Крайният срок за подаване на кандидатури е 4 април 2026 г.

За допълнителна информация и за кандидатстване за свободните позиции, моля, посетете сайта на Единния патентен съд.

Материалът Центърът за патентно посредничество и арбитраж (PMAC) към Единния патентен съд отправя втора покана за набиране на експерти е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

На събитието присъстваха изтъкнати специалисти в областта на интелектуалното право и собственост. Международната Кръгла маса на тема “100 години Katsaroff’s Patent Directory. Бъдещето на патентната информация” и обедини около себе си участници от България, Швейцария, Италия, САЩ, Македония и Косово.

Събитието беше организирано от НБУ, департамент “Право” и Фондация “Константин и Зиновия Кацарови”, Женева  и  осъществено с медийната подкрепа на Националния портал за интелектуална собственост IP Bulgaria.

Конференцията беше открита от доц. д-р Ралица Костадинова, ръководител на департамент “Право” в НБУ, а след нея приветствия към участниците отправиха и доц. д-р Юлияна Гълъбинова, зам. ректор на НБУ, Цветан Симеонов, председател на Българска търговско-промишлена палата, Оля Димитрова, председател на Българското патентно ведомство и д-р Ерик Евтимов, член на УС на Фондация “Константин и Зиновия Кацарови” към Женевския университет, Швейцария.

Сред гостите на кръглата маса бяха представители, преподаватели и студенти от НБУ, студенти от други университети; много представители и служители на Патентно ведомство; Съдия Любка Петрова от ВАС; адвокати и патентни представители; адв. Милена Табакова; адв. Аглика Иванова; представители на Асоциацията на притежателите на търговски марки в България; преподаватели от Пловдивския университет; представители на Института за интелектуална собственост и иновации; представители по индустриална собственост от САЩ, Северна Македония и Косово и други.

Първият панел на конференцията беше посветен изцяло на патентния справочник, като модераторът беше проф. д-р Веселина Манева.

Проф. Венелин Цаневски, (автор на книгите “Константин Кацаров – Пътят към върха”; „България и Швейцария заедно в историята“; „България и Балканите в началото на ХХІ век“; „България и Финландия – История без край“; „Зад фасадата на българската дипломация“ и др.), сподели познания за историята на създаването на патентния справочник. След неговото включване, проф. Веселина Манева представи детайлно в презентация изданията на справочника от 1924 (първо издание) до 1957 (копие от което се притежава от БАН). Нейната презенатация беше последвана от тази на г-н Андреа Манола, директор на Кантора Katzarov SA, Женева с тема изданията на справочника от 1967 г. до днес и бъдещето на Katsarov’s manual on industrial property. Те продължават започнатото от проф. Кацаров и разпространяват създадения преди 100 първи в света патентен справочник.

Друг участник в панела беше д-р Радостина Тодорова, директор на библиотеката на НБУ, която представи дигитализираното второ издание на справочника. НБУ, заедно с помощта на Фондация Константин и Зиновия Кацарови” дигитализират изданието за до го направят достъпно до повече читате по света. Второто издание от 1926 е открито в Техническия музей в Мюнхен. 

Закриващата презентация на първия панел изнесе г-н Иван Иванов, координатор на Националния портал за интелектуална собственост IP Bulgaria, със заглавие “Справочникът Кацаров в помощ на българската индустрия”. Той разказа за опита си като Директор на Интелектуалната собственост на фармацевтичната компания Балканфарма Холдинг, успешното управление на собствеността и използването на справочника Кацаров в тези процеси за постигане на успешни решения. 

А след презентацията си връчи Наградата за принос в развитието на интелектуалната собственост в България чрез Фондация “Константин и Зиновия Кацарови” посмъртно на проф. Константин Кацаров. Наградата бе получена от  г-н Евтимов, член на управителния съвет на Фондацията. 

Във втория панел на научния форум модератор бе г-н Владимир Йосифов, дългогодишен директор в Световната организация за интелектуална собственост, Женева. Този етап бе посветен на справочника и бъдещето на патентната информация. Първият докладчик беше г-н Андрю Чайковски, директор Technology and Innovation Support Division на Световна организация за интелектуална собственост, Женева.

Участникът представи дейностите на Световната организация за интелектуална собственост в подкрепа на иновациите и креативността. Специалното участие на WIPO e висока оценка за дейността на проф. К. Кацаров, неговият първи в света патентен справочник и организаторите на събитието. 

Думата бе дадена на македонският участник в кръглата маса г-н Ванчо Дамянски, европейски патентен представител и директор на Кантора Berin IP Agency, Скопие. Гостът от Македония представи как патентните данни се превръщан в стратегически ресурс за клиентите му.

г-жа Галя Айгърова, директор на дирекция „Експертиза и закрила на изобретенията, полезните модели и промишлените дизайни” в Патентно ведомство на Република България сподели с присъстващите в детайли за информационните услуги, предоставяни от Патентното ведомство.

След нея думата получи модераторът, г-н Йосифов, който обогати представата на присъстващите студенти за интелектуалната собственост като един непознат и често пренебрегван източник на ценна информация.

В последния панел на конференцията модератор бе д-р Ерик Евтимов, а представящи участници д-р Татяна Жилова, г-н Атанас Костов, адвокат IUSautor, Пловдив и доц. д-р Силвия Цонева, департамент „Право “, НБУ. Участниците предаставиха актуални въпроси на патентното право. 

Особенно интересна бе презантацията на Европейския патентен съдия (UPC – Unified Patent Court) д-р Татяна Жилова. Тя разказа за основните положения при работата на Европейския патентен съд, неговото структуриране, интересни моменти от практиката й през първата година на страртиране на съда, както и очертаващите тенденции при неговото функциониране.

Кръглата маса беше закрита с бурна дискусия относно изкуствения интелект и бъдещето на патентната защита.

След Закриване на кръглата маса в Книжарницата на НБУ бе представен сборникът с докладите от Конференцията проведена през 2023 в чест на проф. К. Кацаров.

Библиотеката на Университета би оформила изложбен кът с издания на прочутия българин юриста адвокат и представител по индустриална собственост проф. Константин Кацаров.

Материалът Първият в света патентен справочник е български! е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Даниела Кирилова

Идеята за създаване на Единен патентен съд в Европейския съюз не е нова и датира още от средата на миналото хилядолетие, като естествена закрила на европейския патент.

Множество конвенции са приемани или променяни през десетилетията, но с нарастване интензитета на пазара и на предлаганите продукти, нараства и необходимостта от единен съд, който да завърши цикъла в патентното право и да улесни всички страни.  Така се стига до приемането на Регламент (ЕС) № 1257/2012, който е една от последните необходими писмени кодификации в патеното право в Европейския съюз, за да може да се улесни и затвори цикълът при уеднаквяването на условията за представители на държави членки.

За да се изясни идеята на законодателя трябва на първо място да се определят ясно функциите и целите, поставени пред Единния патентен съд. Основна функция на институцията е решаване на всички спорове, свързани с европейски патенти и европейски патенти с единно действие. Поставените цели са няколко:

1. Като част от дългосрочния план за развитие на ЕС, това е намаляване на разходите във всичките етапи за регистриране на патент, като дългосрочните прогнози са за намаляване до 80%.

2. Да се съкрати времето, необходимо за защита на един патент във всички държави членки едновременно, за да се постигне процесуална икономия за всички страни, както съкращение времето за вземане на решение. В традиционно конкуриращите се пазари на ЕС – САЩ и Китай, броят на издадените патенти е в пъти по-голям и в пъти по-евтин, което само напомня необходимостта от Единен съд, пред който адвокатите да защитават много по-бързо и ефективно клиентите си.

За да заработи Единният патентен съд е необходима задължителна ратификация от Великобритания, Франция и Германия и на още минимум 10 държави членки.

На 8 април 2016 година България ратифицира Закон за ратификация на Споразумението относно Единния патентен съд, с което се превръща в десетата държава членка, която го ратифицира.

Идеята среща и своите противници, в лицето на Италия и Испания, тъй като е предвидено официалните работни езици да бъдат само три – английски, френски и немски. Кралство Испания завежда жалба дело С – 146/13, но на 5 май 2015г., Европейският съд (голям състав) отхвърля жалбата и броят на езиците остава същият. Единният патентен съд ще има двуинстанционно производство: Първоинстанциионно и Апелативно. Езикът и в двете производства следва да бъде един и същ. Към тях ще се създаде и Секретариат, който ще поддържа Регистъра.

Местоположението на първоинстанционния съд е: Централното седалище на Съда ще бъде във Франция (Париж), и ще бъдат създадени и две подразделения във Великобритания (Лондон); Германия (Мюнхен), което ще улесни достъпът. В устройството е предвидено и създаването и на местни и регионални отделения, по искане на договаряща държава.. Седалището на Апелативния съд ще бъде Люксембург, където съответно ще се помещава и Секретариата.  Апелативното производство винаги се води от петима съдии с различна националност.

Очаква се Единният патентен съд да заработи през 2017г. като в обхвата му да попаднат и всички неотговорени заявки на патенти.

След референдума във Великобритания, с което гражданите гласуваха ЗА напускане на Европейския съюз, промени ще има и във връзка с Единния патентен съд.

1.Третата държава членка, която задължително трябва да ратифицира  Споразумението ще бъде Италия, а не Великобритания. 2. Едно от подразделенията на седалището на първоинстанционния съд няма да се намира в Лондон, а в друг град на договаряща държава. 3. Заради Brexit, ще се забави и първоначалното заработване на Единния патентен съд. Възможно е да има други промени, които да засегнат Единния патентен съд, но тъй като Великобритания още не е напуснала официално Европейския съюз, последиците не са напълно изяснени.

Автор: Даниела Кирилова

Източници

1. http://www.bpo.bg/
2. http://curia.europa.eu/juris/document/document_print.jsf; jsessionid=9ea7d2dc30dd05cd5587fca041deae5fce5c5f56a85c.e34KaxiLc3qMb40Rch
   0SaxuQa310?doclang=BG&text=&pageIndex=0&part=1&mode=lst&docid=164092&occ
   =first&dir=&cid=562366
3. http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2012:361:0001:
   0008:BG:PDF
4. http://www.hgf.com/

Материалът Eдинен патентен съд е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

„Скорошното решение на Италия да се присъедини към системата единен патент е добра новина за Европа,“ каза г-н Батистели. „За иноваторите, които регистрират тук патенти за своите изобретения, добавянето на този важен и голям пазаяр към новата патентна схема, ще засили атрактивността на европейския пазар. За италианските компании и изобретатели, използването на единен патент ще означава около 80%. икономии на разходи и време. Единният патент е от особена полза за малките и средни предприятия.“

„Решението на Италия да се присъедини към единния патент е в съответствие със стратегията на правителството, насочена към укрепване на инвестициите в иновации и интернационализация, предоставяйки на нашите фирми допълнителен инструмент за закрила на права на индустриална собственост. Министерството е на фронтовата линия – заедно с други европейски партньори и ЕПВ – да определи оперативни процедури, които са по-подходящи за нуждите на италианската промишленост, за да се изгради това ново европейско измерение“, каза заместник-държавния секретар г-ца Симона Викари.

През май, Италия обяви своето решение да се присъедини към единния патент и бързо да ратифицира споразумението за единен патентен съд. Камарата на депутатите на парламента (Camera dei Deputati) прие резолюция в подкрепа на участието на Италия в засиленото сътрудничество през юни, потвърждавайки положителното становище, дадено от Сената през 2013 г.

Източник: ЕПВ

Материалът ЕПВ и Италия очакват въвеждане на единен патент на ЕС е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Страни по Споразумението са всички държави-членки на Европейския съюз с изключение на Полша и Испания.
Споразумението относно Единния патентен съд е част от проекта за единна патентна система на Европейския съюз, насочена към стимулиране на иновациите в Европа. Единният патентен съд е вторият стълб на тази система, наред с единната патентна закрила, създадена с Регламент (ЕС) № 1257/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2012 година и Регламент (ЕС) № 1260/2012 на Съвета от 17 декември 2012 г. Споразумението премахва сега съществуващата фрагментация на патентната система в Европа, характеризираща се със скъпо и рисково съдопроизводство, което се провежда в множество национални съдилища и често завършва с противоречащи си решения. Създаването на Единния патентен съд ще осигури единна практика в областта на патентната закрила. То ще спомогне също така за драстично намаляване на разходите по съдопроизводството, тъй като на страните няма да се налага да водят успоредни съдебни производства пред различни национални юрисдикции.
Единният патентен съд ще решава спорове относно нарушаването и недействителността на европейски патенти, издадени по силата на Европейската патентна конвенция, европейски патенти с единно действие и сертификатите за допълнителна закрила на такива патенти. Системата на Съда е децентрализирана. Съдопроизводството е двуинстанционно и включва Първоинстанционен съд и Апелативен съд. Първоинстанционният съд е децентрализиран и включва както централно, така и местни и регионални отделения. Централното отделение е със седалище в Париж и подразделения в Лондон и Мюнхен. Местни или регионални отделения ще се установяват по искане на съответните договарящи държави.
Съставите на отделните съдилища са многонационални. Първоинстанционният съд заседава в състав от трима съдии, а Апелативният съд – в състав от пет.
Съдът ще бъде съставен от съдии, които са с юридическа и техническа квалификация и които притежават най-високите стандарти на компетентност и доказани способности в областта на патентните спорове.

Решенията на всички отделения на Първоинстанционния съд, както и решенията на Апелативния съд, подлежат на изпълнение във всяка договаряща държава-членка.
Създаването на Единен патентен съд, ведно с единната патентна закрила, ще подобри инвестиционния климат в България, като осигури на местните и чуждестранни предприятия по-добри условия за защита на технологичните им постижения у нас и за извършване на иновационна дейност на територията на България.

Материалът Постоянният представител на Република България към Европейския съюз г-н Димитър Цанчев подписа Споразумението относно Единния патентен съд е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Настоящата патентна система

Към настоящия момент европейските патенти се издават от Европейското патентно ведомство (ЕПВ). ЕПВ прилага единна процедура за предоставяне на патенти. Все пак, след като един Европейски патент бъде издаден, той става национален патент и е подчинен на държавните разпоредби на страните членуващи в ЕПВ, които са посочени в заявлението. Официалните езици на ЕПВ са английски, френски и немски.
Европейският патент не е неделимо название; той е набор от национални патенти. Понастоящем няма единна юрисдикция за спорове за европейски патенти. Всеки иск за нарушение, насрещен иск за обявяване на недействителност или иск за прекратяване на действието по отношение на „свързани“ европейски патенти може да бъде предмет на различни национални закони и процедури. Като следствие от това и ищците, и ответниците са изложени на риск да бъдат въвлечени в множество съдебни спорове в редица държави членки във връзка с един и същ патентен въпрос.

В търсене на правилното решение

След предложение на Европейската комисия от 2000г., Съветът на ЕС прави опити да намери решение на този проблем. Въпреки това, страните членки не са заявили обща позиция нито по отношение на единна правосъдна система с правомощия да решава въпроси, касаещи валидността на патенти, нито по отношение на езиковия режим.
През януари 2006г., Европейската комисия инициира обществени консултации, широко подкрепени от страните членки, редица изследователи и академици. В следствие на това допитване, Съветът поиска от Комисията и да представи цялостна стратегия за права върху интелектуална собственост.
На 4 април 2007г., Комисията представи комюнике относно „усъвършенстване на патентната система в Европа“ (8302/07), взимайки предвид ключови елементи за разработването на нова система като качество, разходи, ефективност, трансфер на знания, прилагане на патентни права и международни аспекти на упражняването на тези права.
Комисията посочи и три възможности за създаване на интегрирана юрисдикционна патентна система:
– присъединяване на ЕС към междуправителствено споразумение за създаване на Европейски патентен съд (проект за Европейско споразумение за патентно съдопроизводство, EPLA), което е било обсъждано под егидата на ЕПВ;
– създаване на специфична юрисдикция на ЕС за решаване на спорове, свързани с европейски патенти, а след като бъдат създадени и с патенти на ЕС; и
– смесена система, която която да съчетае елементи от EPLA и юрисдикцията на ЕС.
Всички тези елементи бяха предмет на разглеждане при няколко последователни председателства на Европейския съвет, завършили с приемане, на 4 декември 2009г., на заключенията на Съвета относно „Усъвършенствана патентна система за Европа“ (17229/09), както и на общ подход по проект за регламент за патент на ЕС (16113/09 ADD 1). Разпоредбите за превод за патента на Европейския съюз обаче останаха извън обхвата на тези заключения.
На 2 юли 2010г., Комисията отправи предложение към Съвета относно разпоредбите за превод за патента на Европейския съюз (11805/10).
След като на 10 декември 2010г., установяват, че в близко бъдеще липсва единодушие относно разпоредбите за превод, и следователно е налице невъзможност за установяване на единна патентна защита в целия ЕС, няколко страни членки изразиха желанието си за засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна защита.
На 15 февруари 2011г., Европейският Парламент даде съгласието си да се пристъпи към засилено сътрудничество.
След даденото на 10 март 2011 г. разрешение от Съвета за стартиране на засиленото сътрудничество в областта (5538/11, 6524/11 ADD 1), на 13 април 2011 г. Комисията представи предложения как това сътрудничество да бъде осъществено на практика.
На 27 юни 2011г., Съветът дава съгласието си за общ подход по отношение предложенията на Комисията (11328/11): проект за регламент, указващ как притежателите на патенти могат да придобият Европейски патенти с единно действие, което гарантира еднаква закрила за тяхното изобретение и втори с разпоредби за превод.
През декември 2011г Съветът и Парламентът постигнаха временно споразумение по проекторегламентите.
На 28 юни 2012г., държавните и правителствени ръководители на страните членки се споразумяха за решение за последния спорен въпрос по патентния пакет, а именно седалището на централното отделение на съда от първа инстанция на единния патентен съд. В контекста на това споразумение, се предлага съзаконодателите, Европейският Парламент и Съветът на ЕС, да заличат членове 6 до 8 от наредбата за провеждане на засилено сътрудничество с оглед създаване на единна патентна защита.
На 10 декември 2012г., Съветът одобри споразумението заедно със съответните изменения, направени от законодателите по целия патентен пакет, а на следващия ден, Европейският Парламент потвърди институционалното съгласие за пакета с гласуване по време на свое пленарно заседание.

Единен патентен съд

Работата, извършена в периода между 2007г и 2009г доведе до проектно споразумение за учредяване на патентен съд с есклузивна юрисдикция за европейски патенти, издадени от ЕПВ (т.нар.“класически“ патенти) и патенти на ЕС с единно действие, които тепърва предстои да бъдат създадени. Предвидено е условията за новата юрисдикционна система да бъдат договорени от страните членки на ЕС и трети държави, които са част от Европейската патентна конвенция.
През юни 2009г., Съветът поиска от Съда на ЕС да даде становище относно съвместимостта на проектното споразумение със законодателството на ЕС. В своето становище от 8 март 2011г Съдът заключава, че предвидената система не е съвместима с разпоредбите на европейското законодателство.
(http://curia.europa.eu/jcms/upload/docs/application/pdf/2011-03/cp110017en.pdf)
Едно от основните съображения, изразени от Съда на Европейските общности е възможността за участие на страни извън ЕС в проекта за споразумението, което може да бъде предпоставка за сложни за устройване механизми за вземане на решения от единния патентен съд, способни да осигурят пълната ефективност на разпоредбите на Съюза по същия начин, както тези на националните съдилища в страните членки на ЕС.
В светлината на становището на Съда, и след преценката на няколко варианта, страните членки измениха първоначалния проект като включиха гаранции, за да се гарантира съвместимостта на бъдещата система за съдебни спорове с договорите на ЕС. Одобрено е създаването на единен патентен съд чрез сключване на споразумение между тях извън институционалната рамка на ЕС и недопускане участието на трети страни.
В заключенията на Съвета от декември 2009 г. са одобрени и други елементи, като например създаването на съд от първа инстанция с местни и централно отделения, апелативен съд и регистър.
Консенсус относно седалището на Централното отделение на Съда от първа инстанция за бъдещата единна патентна юрисдикция.
На 28 юни, държавните и правителствени ръководители от ЕС постигнаха консенсус относно местонахождението на седалището на Централното седалище на единния патентен съд, като разпределението е както следва:
– Централното отделение на Съда от първа инстанция ще бъде в Париж (Франция). Имайки предвид строго специализираното естество на патентните спорове и необходимостта от поддържане на високи стандарти за качество, ще бъдат създадени тематични групи в две секции на Централното отделение, една в Лондон (химия, включително фармацевтични продукти, клас C, продукти от първа необходимост, клас A), другата в Мюнхен (машиностроене, клас F);
– Апелативният съд с Регистъра ще бъде в Люксембург;
– Центърът за арбитраж и медиация по случаи, свързани с патенти ще има две седалища: в Лисабон (Португалия) и Любляна (Словения);
– Центърът за обучение на съдии ще бъде в Будапеща (Унгария).
Освен това, относно дейностите, които ще се извършват от Централното отделение, бе договорено, че страните ще могат да избират дали да предявят иск за нарушение пред централното отделение, ако ответникът е с местоживеене извън ЕС. Нещо повече, ако иск за прекратяване на действие вече е в ход пред централното отделение, патентопритежателят следва да има възможността да предяви иск за нарушение пред него. Няма да съществува възможност за ответника да поиска прехвърляне на производството по нарушение от местни към централното отделение, ако ответникът е с местоживеене в рамките на ЕС.

Материалът Дългият път към единна патентна защита в Европа е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

По-рано през месец юни 2012 г. индустриалната общност във Франция разкри на свое събрание в Париж резултатите от публично запитване, провело се сред специалисти в областта на интелектуалната собственост от 54 страни. Запитването имаше за цел да проучи мнението на специалистите относно възможността седалището на Единния европейски патентен съд да се намира във френската столица като най-много участници бяха регистрирани от Германия, Франция и Великобритания. Въпросите от запитването бяха свързани главно с организацията на Централната дивизия на този съд. Участниците са индикирали, че важни фактори за избора на локация е близостта на съда до центъра на космополитен град или до летище, наличието на добра транспортна връзка и благоприятна бизнес среда.^[2]

Приключването на преговорите е стъпка напред, тъй като миналата година Съвета на ЕС изиска становище от Европейския съд по отношение на съвместимостта на учредяване на Eвропейския патентен съд с Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз. Съдът оповести своята позиция през март 2011 г., излагайки няколко сериозни съображения, свързани с опасението, че Европейския патентен съд не може да предостави гаранции, че ще спазва разпоредбите от европейското законодателство и по този начин може да наруши основни принципи на европейското право.^[3]

В периода 2-5 юли 2012 г.  беше насрочено гласуването в Европейския парламент относно т.н. пакет от услуги в сферата на единния европейски патент. След този вот се очакваше страните-членки на ЕС да подпишат споразумението за Единния европейски патентен съд през втората половина на 2012 г. В следствие на внесени промени от страна на Съвета в предложеното законодателство на тази тематика, Европейският парламент реши да отложи своето гласуване за по-късен етап, което забавя влизането в сила на споразумението за неопределен период от време.

[1]http://www.european-council.europa.eu/home-page/highlights/eu-unitary-patent-%E2%80%93-a-historical-breakthrough?lang=en

[2] http://www.eupatentcourt.org/en/

[3] http://curia.europa.eu/jcms/upload/docs/application/pdf/2011-03/cp110017en.pdf

Материалът ЕДИНЕН ЕВРОПЕЙСКИ ПАТЕНТЕН СЪД е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.