1. Навременно и качествено предоставяне на правна закрила на обектите на индустриалната собственост, разглеждане на спорове и подобряване ефективността на административно – наказателната защита на търговските марки и промишлените дизайни;
2. Предоставяне на информационни услуги и повишаване осведомеността на обществеността за системата за закрила на индустриалната собственост с цел насърчаване на иновационните процеси в страната.
3. Осъществяване на представителство на страната в международните спогодби и сътрудничеството по индустриална собственост.

Целеви стойности по показателите за изпълнение

Външни фактори, които могат да окажат въздействие върху постигането на целите на програмата

• Липса на съдействие от страна на държавните органи и институции;
• Липса на интерес от страна на неправителствените, стопанските и бизнес организации;
• Липса на заинтересованост от МСП и академичните среди;
• Непредвидено влошаване на инвестиционния климат в страната, в резултат на промяна във външнополитическата и икономическа ситуация;

Информация за наличността и качеството на данните

Информацията за планирането по отделните показатели на програмата за закрила на обектите на индустриалната собственост се базира на официалните тримесечни, шестмесечни и годишни отчети, отчетите за изпълнение на дейностите и предоставените продукти и услуги във ведомството и годишния отчет на институцията, справки във ведомствените регистри и бази данни, периодични технически и финансови доклади за изпълнението на проектите по договор за сътрудничеството със Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) и проекти във връзка със сътрудничеството с Европейското патентно ведомство (ЕПВ).

Предоставяни по програмата продукти/услуги (ведомствени разходни параграфи)

1. Разработване и изпълнение на политика в областта на индустриалната собственост

Дейности за предоставяне на продукта/ услугата

• Участие в разработването и изпълнението на политики съгласно законоустановените функции на Патентно ведомство на Република България по членството на България в ЕС и в международни организации по индустриална собственост;
• Актуализиране и привеждане в съответствие с международните изисквания на националните закони и допълнителните нормативни актове, регулиращи обектите на индустриалната собственост;
• Изготвяне на проекти на нови нормативни актове и актове за изменение в областта на закрилата на индустриалната собственост;
• Поддържане на активно сътрудничество с други страни в областта на индустриалната собственост;
• Участие в международни проекти в областта на индустриалната собственост: Двустранни споразумения със Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост и Европейското патентно ведомство; участие във форуми на Световната организация за интелектуална собственост

2. Предоставяне на правна закрила на обектите на индустриална собственост.

Дейности за предоставяне на продукта/ услугата

• Приемане и обработка на заявките за издаване на патенти, сертификати за допълнителна закрила, сортове растения или породи животни, регистрации на полезни модели, на марки, географско означение, промишлени дизайни, топология на интегрална схема, извършване на проучване и експертиза на заявките;
• Разглеждане на искания за признаване на действието на международни регистрации на марки по реда на Мадридската спогодба и Протокола към нея, посочващи територията на Република България, и на искания за регистрация на дизайн по реда на Хагската спогодба за територията на България;
• Приемане на заявки за регистрация на марка на ЕС и дизайн на Общността, за регистрация на дизайн по реда на Хагската спогодба и постъпили заявки за регистрация на национални марки по реда на Мадридската спогодба и Протокола, заявки за европейски патент и по Договора за патентно коопериране;
• Вземане на решения за предоставяне на закрила или решения за отказване предоставянето на закрила;
• Издаване на патенти за изобретения и свидетелства за регистрация на полезни модели, сертификати за допълнителна закрила, за сортове растения или за породи животни, свидетелства за промишлени дизайни, марки, наименования за произход и други защитни документи, свързани със закрила на обектите на индустриална собственост;
• Разглеждане на спорове по решенията на експертизата, искания за обявяване недействителност на защитни документи и за предоставяне и прекратяване на принудителни лицензии;
• Постановени решения по жалби и искания за обявяване на недействителност на защитни документи или за предоставяне и прекратяване на принудителни лицензии;
• Процесуално представителство по защита на издадените административни актове;

3. Информационно обезпечаване на обществеността и популяризиране на правната закрила на индустриалната собственост и насърчаване на иновативността.

Дейности за предоставяне на продукта/ услугата

• Поддържане на регистри и информационни системи за обектите на индустриалната собственост;
• Извършване на публикации и издаване на ежемесечен бюлетин, международен обмен на бюлетини, патентни документи и на данни за заявени и защитени обекти на индустриалната собственост;
• Предоставяне на информационни услуги за обектите на индустриалната собственост;
• Национални и вътрешноведомствени планове и програми за внедряване автоматизирани системи и електронни регистри;
• Разработка и внедряване на информационни системи по сътрудничеството с Европейското патентно ведомство – ЕПВ;
• Поддръжка на внедрените информационни системи по проекти Договора за сътрудничество със Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост в Аликанте, Испания.

4. Защита при нарушение на права върху индустриална собственост.

Дейности за предоставяне на продукта/ услугата

• Извършване на проверки и издаване на наказателни постановления за нарушени права върху марки и дизайни;
• Оказване на експертна помощ в досъдебни, съдебни производства и по прилагане на гранични мерки за нарушение на правата върху интелектуалната собственост;
• Осъществяване на борба с нарушенията на права върху индустриална собственост в сътрудничество с партньорски организации.

Дейности по договор за сътрудничество с EUIPO (СЕСИС)

В резултат на съвместна дейност между Патентно ведомство на Република България и Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) всяка година се подписва споразумение за сътрудничество, който включва участие на експертите от ведомството както в продължаващи, така и в нови проекти (дейности).

Подписаното споразумение с EUIPO (СЕСИС) за 2023 г. включва шест основни групи дейности (ЕСР-проекти), насочени към синхронизиране на Европейската мрежа за марки и дизайни и сътрудничество по т.н. „европейски проекти за сътрудничество“. Целта на тези проекти е сближаване на съществуващите или създаване на нови общи практики в областта на закрилата на марки и дизайни, модернизиране и опростяване на националните системи за комуникация с потребителите чрез развитие на онлайн услугите, функционално надграждане на електронните регистри и системи, както и продължаващо популяризиране прилагането на правата върху обектите на индустриална собственост (за марки и дизайни).

Дейностите по сътрудничеството се предвижда да продължават да се изпълняват и през периода 2024- 2026 година

Организационни структури, участващи в програмата

Програмата се изпълнява от Патентно ведомство.

Отговорност за изпълнението на програмата

Отговорност за изпълнението на програмата носи ръководството на Патентно ведомство на Република България.

Бюджетна прогноза по ведомствени и администрирани разходни параграфи на програмата (хил.лв.)

Източник: Министерство на икономиката и индустрията

Материалът Бюджетна програма – 2000.01.03 „Закрила на обектите на индустриална собственост“ е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Николай Братов
Автор

Търговските марки са един от най-комерсиалните и използвани обекти на индустриална собственост, редом с промишления дизайн, чрез които бизнесът, осъществява своята бизнес идентификация сред широката общественост. Изхождайки от тяхната законова дефиниция, те целят да отличават стоките и услугите на едно лице от тези на други лица, осигурявайки възможност за преимущество в условията на свободен пазар част от глобалната пазарна икономика. Динамиката на процесите, указващи влияние върху поведението и интересите, както на потребителите, така и на търговците, често пъти води до появата на различни иновативни творчески решения от страна на бизнеса, които са продиктувани най-вече от желанието на първо място да се увеличи броят на лицата част от определена потребителска група, на второ място да се реализира максимална печалба, завладяване на нови пазарни ниши или просто да се затвърдят вече съществуващи пазарни позиции. Бизнесът с обекти на интелектуална собственост от една страна е свързан със самите обекти като нематериални блага и от друга страна с тяхната обективирана форма като продукти, предлагани на пазара, редом с други такива част от портфолиото на конкурентите. При така очертаните параметри притежателите на търговски марки се възползват основно от вече утвърдените и успешно доказали се обекти на индустриална собственост, които притежават, пренебрегвайки до известна степен възможността за настъпването на събития с неопределен и непредвидим характер, каквото събитие се указа пандемията от COVID-19. Тя подложи на изпитание глобалната пазарна икономика и нейната стабилност като триединство от икономически, социални и политически решения. И действията от страна на бизнеса не закъсняха. Нуждата от дистанция и настъпващата социална изолация, допринесоха за увеличаване на броя потребители на стоки и услуги в дигиталната среда чрез различните интернет платформи за онлайн търговия като amazon, aliExpress, eBay, olx, социалните мрежи за комуникация като Facebook, Youtube, Instagram, Twitter, официалните сайтове на търговците и други, част от т. нар. “информационно общество“. Това се превърна в удобна възможност за притежателите на марки да направят крачка в посока иновативни решения за своите стари “нови“ марки без да се налага да правят огромни разходи за реклама или за разработването на скъпоструващи проучвания на база изследване на потребителските интереси. Как се случи това? Много просто и същевременно много ефективно, използвайки няколко основни и много важни маркови характеристики като маркова лоялност, маркова стойност, маркова асоциативност, конкурентоспособност и други. Голяма част от потребителите припознават себе си или асоциират своя начин на живот с определена марка. Това не остава незабелязано от “големите“ на пазара. Докато хората реагират главно на глобалното разпространение на COVID-19 чрез спазване на строги правила за социално дистанциране, компаниите правят същото, но реагират по друг по-скоро търговски начин и то светкавично. Например компании като Audi, Axe, Chiquita, Coca-Cola, Kappa, McDonald‘s, Mercedes-Benz, Randstad и Volkswagen са само някои от (големите) маркопритежатели, които популяризираха посланието да се поддържа физическа дистанция и хората да останат у дома, преосмисляйки техните марки и слогани по оригинален и творчески иновативен начин, обвързвайки тяхната стара “нова“ визия с COVID-19.

Например компанията Coca Cola, изписва словния елемент Coca-Cola, който е част от изключително познатата на поколения потребители марка, като поставя акцент върху нуждата от това да се спазва социална дистанция, използвайки допълнителни интервали между буквите. Macdonald’s, разделят на две отделни дъги стилизираното изображение на буквата “М“, а Kappa отделиха, иначе така близките един до друг фигури на мъж и жена. Да не забравяме и слоганите, които имат за цел да допълнят и същевременно подсилят въздействието върху потребителите, като това при Audi например “пазете дистанция“, но “останете заедно“. Всички те се основават на утвърдени и ползващи се със закрила, регистрирани обекти на индустриална собственост- марки, но представени по един адаптиран иновативен начин с контекст COVID-19. Това определено е в полза на притежателите на марки с оглед на повишената емоционалност на потребителите по време на пандемията и принципните ограничения, които си налагат при разпределянето и преразпределянето на “потребителския портфейл“. От една страна големите компании искат да покажат своята солидарност към случващото се, защото повечето от тях имат силно развита и добре позната социална политика, насочена към служителите и техните семейства, обвързвайки тях самите с визията и дългосрочните цели на компаниите, но от друга страна се разкриват и скритите им търговски желания, а именно да привлекат повече потребители, да реализират печалба, да повишат своята конкурентоспособност и други, дори в условията на криза. Адаптирането на търговските марки чрез редизайна на “социално дистанциране“ след като те вече са регистрирани, принципно противоречи на основни постулати залегнали в марковото законодателство, но въпреки това особено големите компании поемат този риск, макар да съществува вероятност да се компрометират или да повлияят негативно на своята вече утвърдена и одобрена от обществеността бизнес идентификация. Позволявайки си тази промяна и то в условия на пазарна несигурност при изключително широк потребителски интерес, определено рискът е премерен дотолкова, доколкото само смелите печелят, а целта определено оправдава средствата. Не за първи път бизнесът реагира на събития, като променя своите лога. Lacoste, например временно заменя логото на крокодила си с подпис с изображения на десет застрашени вида, за да помогне в борбата със заплахата от изчезването на различни животински видове. От пускането си на пазара през 1998 г., Google често приема преработени версии на своите лога, за да отбележи национални празници или значими годишнини. В подкрепа на това, че компаниите гледат твърде комерсиално и по-скоро чисто търговски на пандемията и че отново обозримата възможност за извличането на печалба надделява над привидното социално поведение и отговорно отношение е видимо и от вече заявените за регистрация марки. Например пред Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост /СЕСИС/, марка COVID-19 SMART TEST FEVER , заявена за регистрация за услуги от клас 35 и 42 от Международната класификация на стоките и услугите /МКСУ/, пред Патентно ведомство на Република България, марка FU*K YOU COVID-19, заявена за регистрация за стоки и услуги клас 25, където попада обобщената категория “облекло“ и клас 35 от МКСУ и други. В България, както в повечето случаи големите компании, притежатели на добре познати търговски марки са твърде заети със своите търговски спорове и административни проблеми, улисани в желанието си да “завладеят“ пазара, пренебрегвайки потребителските интереси и нужди, които са водеща сила в процесите на търсене и предлагане на стоки и услуги на пазара, игнорирайки дори основната си търговска дейност в опит да актуализират продуктовото си портфолио. В конкретния случай предимно с предпазни маски. Тоест бързата възможна печалба от стоки от първа необходимост, каквито се указаха маските в условията на COVID-19 доведоха до изключително бързата промяна на вида стоки част от бизнес идентификацията на фирмите опериращи на международния и националния пазар без тези нови за тях стоки да бъдат защитени чрез обекти на индустриална собственост, например марки, каквато е принципната последователност, която следва всеки един стопански субект. Дали, това е проявление на желанието за солидарност и обществена подкрепа или поредният опит за финансово облагодетелстване на едни за сметка на други, както се казва винаги е въпрос на гледна точка.

Марките като обект на индустриална собственост са един от всички възможни инструменти чрез които бизнесът оперира на пазара, изгражда своята бизнес идентификация сред широката общественост. Тази тъждественост, която потребителите осъществяват чрез тях и мултиплицират в своя живот чрез потреблението на стоки и услуги, създава възможност за компаниите да капитализират създадената ефективна бизнес идентификация, превръщайки я в среда и средство, позволяващи бърз икономически растеж и доходоносност, дори в условията на пандемия от вируса COVID-19. Социалният аспект и привидната солидарност на компаниите чрез промяна “социална дистанция“ на вече известни и добре познати търговски марки, които казват на обществеността: “- Ние Ви подкрепяме, не само като наши потребители, а и като част от нашето голямо семейство“ е параванът зад който стоят множество от бизнес интереси, а марките са само един от инструментите за тяхното постигане.

Автор: Николай Братов

Материалът Промяната на търговските марки в условията на COVID-19. Опит за съпричастност или поредният търговски трик на големите компании. е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

ЗАПОВЕД

На основание чл.5, т.12 от Устройствения правилник на Патентното ведомство, в сила от 10.08.2012 г. и с цел уеднаквяване на практиката и изискванията към документите за заплащане на таксите за действия, извършвани от Патентното ведомство за закрила на обектите на индустриална собственост и предоставяне на услуги,

НАРЕЖДАМ:

1. При постъпване на платежен документ, свързан със заявка за обект на индустриална собственост (ОИС) или за предоставяна услуга, отдел „Финансово – счетоводна дейност” ежедневно изготвя копие на документа и го предава на съответните отдели от специализираната администрация. Копията от платежния документ се съхраняват в досието на ОИС или на услугата. Едновременно с това, отдел „Финансово – счетоводна дейност” ежедневно генерира файл с платените и върнати такси по номера на ОИС към Common software.

2.  За всяка заявка и/или защитен документ, по който е извършено плащане, съответният служител от специализираната администрация в тридневен срок от получаването на копието от документа за плащане, попълва фиш, в който отразява размера на заплатената такса, точките от тарифата за таксите, по които е извършено плащането и номера на платежния документ.

3.   Когато в платежния документ не е посочен входящият номер на заявката или номера на защитния документ на ОИС и видът на ОИС или входящият номер на искането за услуга, по искане на отдел „Финансово – счетоводна дейност”, съответните служители от специализираната администрация уточняват номера и вида на ОИС и на услугата. В случаите, когато не могат да се уточнят правилният номер и вид на ОИС или входящият номер на услугата и/или липсват необходимите идентификационни данни на платеца, приходът се осчетоводява като неуточнена сума, като правото за нейното възстановяване се погасява с изтичането на петгодишен срок, считано от постъпването на сумата по сметката на ведомството.

4.  Не се допуска прехвърляне на заплатени такси за извършване на действия по ОИС или по искане за услуга, към друг ОИС, с друго искане за услуга или плащане на друго правно основание, с изключение на случаите на:

4.1.    вътрешноведомствена грешка;

4.2.   грешка, допусната от банката наредител, за което е направена изрична декларация;

4.3.  грешка, допусната от заявителя / притежателя или неговия представител по индустриална собственост, когато от другите данни в платежния документ може да се установи ОИС, за който се отнася плащането.

5.    Не се допуска връщане на заплатени такси.

5.1.   Изключение от разпоредбата на т.5 се допуска по изрично искане на заинтересованата страна в случаите, когато:

а)  заплатени са такси за извършване на действие по ОИС, което не е извършено или за услуга, която не е предоставена;

б)  заплатени са по-големи такси от тези, предвидени в Тарифата и Ценоразписа.

5.2.    Неизвършено действие е налице и когато:

а)  заявката за закрила на ОИС не получава дата на подаване;

б)  публикацията на ОИС не е извършена – в този случай се връща таксата за публикация на ОИС;

в)  не е издаден защитен документ за ОИС – в този случай се връщат таксите, заплатени в съответствие със съобщението за издаване на защитния документ,

6.    Когато са налице основанията на т.4 заинтересованата страна прави писмено искане до председателя на ведомството за прехвърляне на платените такси. Искането съдържа правилния входящ номер и/или номер на защитния документ на ОИС, към който таксата следва да бъде прехвърлена, номера на ОИС към който таксата е била отнесена, точния размер на сумата, която да бъде прехвърлена и правното основание за плащането. Върху искането за прехвърляне изразяват становища отделът от специализираната администрация, в който е досието на ОИС или искането за услуга и отдел „Финансово — счетоводна дейност”. Когато искането е основателно, прехвърлянето се извършва с разпореждане на председателя на ведомството чрез полагане на резолюция върху искането.

7.    Когато са налице основанията по т.5.1 и т. 5.2., заинтересованата страна отправя писмено искане до председателя на ведомството за връщане на платените такси, в което се посочва входящ номер и/или номер на защитния документ на ОИС или входящият номер на услугата, точният размер на сумата, която следва да бъде върната, банката и банковата сметка на физическото или юридическото лице, което е платило таксите, както и пълният му адрес и телефон. Към искането се прилага и платежното нареждане, с което е извършено плащането.

7.1.   Искането постъпва в отдела от специализираната администрация, в който е досието на ОИС или искането за услуга за проверка по случая и за писмено становище, което се изготвя от служител от съответното звено. След съгласуване с началника на отдела, искането се предава в отдел „Финансово – счетоводна дейност” за становище относно обстоятелството дали парите са постъпили по банковата сметка на ведомството. Становищата се оформят съгласно приложения образец на бланка, като верният отговор се отбелязва със знака „X”.

7.2.   Когато искането е основателно и парите са постъпили по банковата сметка на ведомството, сумата се връща от отдел „Финансово – счетоводна дейност” след писмена резолюция на председателя или упълномощено от него лице.

7.3.   Отдел „Финансово – счетоводна дейност” предава на отдела от специализираната администрация, изготвил становището, копие от платежния документ, с който таксата е върната.

7.4.   Когато искането е неоснователно, отдел „Правно осигуряване” след получаване на становищата по т. 7.1. изготвя решение за отказ, което се подписва от председателя или упълномощено от него лице.

8.    Настоящата заповед отменя заповед № 195/01.04.2010 г. и влиза в сила от датата на извеждането й, като нейните разпоредби се отнасят както за определяне, заплащане и възстановяване на нови такси, така и за всички дължими плащания към тази дата.

9.     Възлагам контрола по изпълнението на заповедта на главния секретар. Заповедта да се публикува на официалния сайт на ведомството, в Work и връчи на главния секретар, на всички директори на дирекции и на началника на отдел „ФСД” за запознаване на служителите с разпоредбите й за сведение и изпълнение.

Материалът Такси за действия, извършвани от ПВ за закрила на индустриална собственост е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Enterprise Europe Network към БТПП

 организира семинар на тема

 „ЗАКРИЛА НА ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА СОБСТВЕНОСТ.
ДОБРИ ПРАКТИКИ ЗА РАЗВИТИЕ НА БИЗНЕСА“

Дата: 05.10.2016 г.

Enterprise Europe Network към Българска търговско-промишлена палата Ви кани на семинар на тема „Закрила на интелектуалната собственост. Добри практики за развитие на бизнеса“, който ще проведе на  5 октомври 2016 г. (сряда), в Студентски град, ул. „Проф. Г. Брадистилов“ № 6, от 10.00 ч.

Събитието има за цел подобряване на знанията на бизнеса за обектите на индустриалната собственост и ефективното им използване за гарантиране на производствен растеж и конкурентоспособност на пазара.

Броят на участниците е ограничен и те ще бъдат регистрирани по реда на постъпване на заявките за участие.

Лектор: доц. Веселина Манева

П Р О Г Р А М А

09:30 – 10.00              Регистрация
10:00 – 12:15              Модул I
12:15 – 13:15             Обяд
13:15 – 14:30              Модул II
14:30 – 15:00              Дискусия и закриване

Крайният срок за регистрация е 3 октомври 2016 г.

Моля, попълнете и изпратете регистрационния формуляр на e-mail: marketing@vikors.com

За повече информация:
Тел.: 02/ 980 57 25
Дора Ангелова:
Тел.: 0878 923 486
Антон Христов
Тел.: 0878 116 381

 Европейски информационен и иновационен център в БТПП

Тел: + 359 2 8117 505; + 359 2 8117 515; + 359 2 8117 525

Материалът Закрила на интелектуалната собственост – семинар на БТПП е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.