1. Законът предвижда създаване на възможност за гражданско правна защита по съдебен ред на притежателите на търговска тайна срещу неправомерно придобиване, използване и разкриване на търговска тайна.

В същото време от чл. 2, ал. 3 в проекта е видно, че установяването на нарушения и налагането на санкции за разгласяване на търговската тайна при осъществяване на стопанска дейност в противоречие с добросъвестната търговска практика се извършва при условията и по реда на ЗЗК. 

Това на практика означава, че се предвижда създаването на два правни режима, свързани с придобиването, използването и разгласяването на търговска тайна, които ще съществуват паралелно в националната правна система.

Решенията на Комисията за защита на конкуренцията подлежат на съдебен контрол, като могат да бъдат обжалвани пред Върховния административен съд. Защитата срещу неправомерно придобиване, използване и разкриване на търговска тайна, осъществявана по съдебен път, се реализира в рамките на производство по граждански дела, които се разглеждат от различни съдилища по правилата на местната и родовата подсъдност.

Така може да се стигне до противоречива съдебна практика, касаеща защитата от неправомерни действия по придобиване, използване и разкриване на търговска тайна.

Предвид факта, че се създава специален закон за Защита на търговската тайна е абсолютно наложително да елиминира всякаква възможност спорове да бъдат решавани по силата на други закони или разпоредби, както това е практика в много страни, вкл. САЩ. В случай на искания пред Комисията за защита на конкуренцията, тя (Комисията) трябва да има само задължението да препрати искането към процедурата по новия закон за защита на търговската тайна

1.1. В § 1 от преходните и заключителни разпоредби на проекта е предвидено изменение на Закона за защита на конкуренцията, което конкретно е посочено следното:

“§ 1. В чл. 98, ал. 4 от ЗЗК се създава алинея 5 със следното съдържание: изменя така:

“(5) Решението по ал. 1, с което се установява извършено нарушение на чл. 37, не е пречка за предявяване на иск пред съда по реда на Закона за защита на търговската тайна.”

Очевидно предлаганото изменение е посредством създаване на нова алинея 5 в текста на чл. 98, поради което в § 1 е допусната техническа грешка, която следва да се отстрани.

В същото време от текста не става ясно дали решението на КЗК, с което се приема, че не е извършено нарушение на чл. 37 ЗЗК, представлява пречка за предявяване на иск по реда на Закона за защита на търговската тайна. От начина, по който е формулирана новата алинея 5, излиза, че отрицателно решение на комисията има точно такова действие, което нито е оправдано, нито е обосновано, тъй като създава правни пречки за сезиране на гражданския съд на различно правно основание, а именно Закона за защита на търговската тайна.

На следващо място, следва да се има предвид и действащата в настоящата редакция на ЗЗК разпоредба на чл. 105, ал. 4, въведена с последните изменения на закона от тази година (обн. ДВ, бр. 2 от 2018 г.). Съгласно тази разпоредба:

“Влязлото в сила решение на Върховния административен съд, което потвърждава решение на комисията за установяване на извършено нарушение по закона, има обвързваща сила за гражданския съд относно факта на нарушението и нарушителя. Обвързваща сила за гражданския съд относно факта на нарушението и нарушителя има и решение на комисията, което не е обжалвано или жалбата срещу него е оттеглена.”

Във връзка с горното, не е изяснено с предложената нова алинея 5 в чл. 98  какви са правомощията на гражданския съд, който е сезиран с иск по Закона за защита на търговската тайна, по-конкретно длъжен ли е да вземе предвид постановеното от КЗК решение и в каква степен, или следва самостоятелно и независимо да установява факта на нарушението и нарушителя. Доколкото  съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от проекта един от възможните искове, с които притежателят на търговска тайна разполага, е за присъждане на обезщетение за претърпените вреди, следва да се отчете действието на чл. 105, ал. 4, тъй като исковете за обезщетение от вреди, претърпени от нарушения на ЗЗК, също се предявяват по реда на ГПК.

2. В чл. 14, ал. 2 от проекта е предвидена възможност, в случай че ответникът продължава предполагаемото неправомерно използване на търговската тайна, съдът да определи внасяне на гаранция от ответника, вместо налагане на обезпечителните мерки, изброени в алинея 1.

Тази възможност не предоставя своевременна и ефективна превантивна защита за притежателя на търговската тайна и не може да замести по равностоен начин обезпечителните мерки, изразяващи се в преустановяване или забрана за използване или разкриване на търговската тайна, налагане на забрана за производство, предлагане, пускане на пазара на стоки – предмет на нарушението, както и изземване или предаване на стоки – предмет на нарушението. 

Основната цел, която притежателят на търговска тайна преследва, търсейки защита от съда, е прилагане на реални мерки за преустановяване на евентуалното нарушение и за по-нататъшно разпространение на тайната до произнасянето на съда с решение по делото. Тази цел не може да бъде постигната с парична гаранция.

3. Чл. 15, ал. 3 – според този текст в проекта, при налагане на обезпечение съдът може да задължи ищеца да представи парична или имотна гаранция, която да обезпечи преките и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи, ако обезпечението е неоснователно, съответно вредите, претърпени от трети лица, засегнати от обезпечението.

Предвидената възможност за определяне на имотна гаранция е прекомерно обременяване на ищеца. Подобна мярка не е предвидена дори за ответника по делото. От текста на чл. 14, ал. 2 е видно, че гаранцията, която може съдът да наложи на ответника, е в парична сума. 

Освен това, от разпоредбата на чл. 15, ал. 1 е видно, че условието въобще да се допусне обезпечение е ищецът да представи убедителни доказателства, че:

– е налице търговска тайна;

– ищецът е притежателят на търговската тайна, и

– търговската тайна е придобита, използва се или е разкрита неправомерно или има непосредствена опасност от неправомерно придобиване, използване или разкриване на търговската тайна.

Следователно преценявайки, че са налице основания за допускане на поисканото от ищеца обезпечение, съдът е разполагал с доказателства, които правят много вероятно извършването на нарушение на правилата за придобиване, използване и разкриване на търговска тайна. 

От тази гледна точка изискването ищецът да представя имотна гаранция е необосновано.

4. В чл. 20 е предвидена възможност с решението си по делото, с което установява неправомерно придобиване, използване или разкриване на търговска тайна, съдът да наложи по отношение на нарушителя и мерки, с които да се постигне преустановяване на нарушението и да се осъществи превенция срещу бъдещо използване или разкриване.

В същото време в алинея 2 се допуска съдът да наложи мерките, изразяващи се в преустановяване или забрана на използването или разкриването, както и в забрана на производството, предлагането, пускането на пазара,  използването, вноса, износа, съхранението на стоките – предмет на нарушението, за определен срок, “достатъчен за отстраняване на всички търговски или икономически предимства, които нарушителят е получил”.

Подобна хипотеза няма разумно основание. На практика тази възможност означава, че след изтичане на определения срок нарушителят е свободен да използва или разкрива търговската тайна, както и да произвежда, предлага, пуска на пазара, внася, изнася и съхранява стоки, които са резултат от използване на същата търговска тайна по смисъла на чл. 6 от проекта.

Последиците от временното действие на мерките биха били неблагоприятни за притежателя на търговската тайна, тъй като той  ще бъде принуден да води ново дело срещу същото лице, за да установява нарушение. 

Мерките би следвало да се прилагат без ограничение във времето, за да се гарантира ефективност на съдебното решение и на защитата, която новият закон цели да осигури.

5. В чл. 24 от проекта е предвидено като мярка, оказващо възпиращо нарушителя и трети лица действие, съдът да осъди ответника да огласи за своя сметка информация за решението по делото, както и неговото публикуване.

Аналогичен текст се съдържа и в чл. 20, ал. 4. Систематическото място на тази възможност е именно в чл. 20, където са изброени всички мерки, които съдът може да приложи спрямо нарушителя.

Поради това текстът на чл. 24 е излишен и следва да отпадне.

6. В чл. 12 от проекта са уредени мерките за поверителност в съдебното производство, които съдът може да предприеме с цел запазване на поверителния характер на търговската тайна. 

Една от тези мерки е посочена в ал. 1, т. 3, а именно “да се изготви вариант на съдебните актове за лицата, които са лишени от достъп до търговската тайна, със заличена търговска тайна”.

Посочената разпоредба въвежда режим, прилаган към момента в практиката на Комисията за защита на конкуренцията по ЗЗК, но който не е характерен за съдебните производства по ГПК. Аналогична разпоредба в този нормативен акт не съществува.

В ГПК съществува възможност единствено за изключване на публичността на съдебното заседание. В чл. 136 е предвидено съдът да постанови разглеждане на делото или извършването само на някои действия да стане при закрити врата, когато делото е свързано с търговска, производствена, изобретателска или данъчна тайна, чието публично огласяване би накърнило защитими интереси (т. 3). В този случай в съдебната зала се допускат страните, техните пълномощници, вещите лица и свидетелите, както и лицата, на които председателят разреши това. Съдържанието на заседанието, проведено при закрити врати, не се огласява публично.

В кодекса обаче липсват разпоредби, създаващи възможност за изготвяне на варианти на съдебни актове, приемани от гражданските съдилища. Поради това е необходимо да се прецени доколко тази възможност не противоречи на действащото законодателство, както и дали е необходимо да се направят и съответни изменения в ГПК.

Материалът Проект за Закон за защита на търговската тайна – коментари е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.