Автор: Бинка Кирова

Вход:
Следвайте ме, моля. Около нас са произведения на изкуството или артефакти от миналото. Но ето, някой от вас снима. Какво се получава ако някой фотографира световно известна картина, и защити нейното изображение като търговска марка. Съгласно Раздел 2 Член 9 от Регламент (ЕО) No 207/2009 правата върху марката които са предоставени на притежателя са изключителни. Притежателят е оправомощен да забрани на всяко трето лице, при липса на негово съгласие, да я използва в процеса на търговия.

Разходка:

Повечето IP специалисти знаят значението на логото на Европейското патентно ведомство (ЕПО), изобразяващо човешки пръстов отпечатък като символ на уникалността. Защитата на дадена уникална идея е в основата на нормативни актове в областта на индустриалната и интелектуалната собственост, като Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост (1883г.), Бернската конвенция за закрила на литературните и художествените произведения (1886 г.) и редица други национални и регионални закони, директиви и регламенти. В процеса на работата ни свързана с проучвания на марки често срещаме репродукции на известни картини рисувани от живели някога художници, които са получили закрила като търговски марки. Съществуването на допълнителен код 22.05.03- известни картини от Виенската класификация на фигуративните елементи на марките (освен вече съществуващия 22.05.01- картини), е факт който донякъде легализира закрилата им като марки.

Обектът е един: световно известно художествено произведение на изобразителното изкуство на отдавна починал автор, чието възпроизвеждане или копиране получава закрила по силата на друг закон в областта на индустриалната собственост.

В буква (и) акцента пада върху думите „представляващи особен обществен интерес”, но с уточнението че става въпрос за символи, емблеми или гербове различни от тези посочени в член 6 ter на Парижката конвенция. С израза ”представляващи особен обществен интерес”, срещаме опит да се излезе от рамката наложена в член 6 ter на Парижката конвенция. Никъде в други нормативни актове не срещаме да се споменава за възпроизвеждане, копиране на известни художествени произведения на изобразителното изкуство рисувани от отдавна живели художници от производители с търговска цел, дали е етично или не. Тези картини са културно историческо наследство на редица европейски държави и са нещо като визитната им картичка за пред света.

Навсякъде в градовете на Европа търговците предлагат сувенири върху които са отпечатани фото изображения на известни картини. Самите музеи и галерии също предлагат на посетителите каталози, картички и всякакви сувенирни предмети върху които са отпечатани известни картини съхранявани в тях. Всичко това води до повишаване на имиджа на всеки един музей, оттам и на имиджа на градът в който се намира. Ако подходим индуктивно тогава можем да кажем, че това предлагане помага и за представянето на държавата като бранд.

Тези картини са един вид културна ценност и то по точно художествено материално движимо наследство, което от своя страна е носител на историческа памет. Културното наследство е труден обект за международноправна защита. Водещи международни организации в областта на културното наследство са Съветът на Европа (СЕ), Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (Юнеско), Международен съвет на музеите (ICOM), Международен съвет за паметниците на културата и забележителните места (ICOMOS). В условията на глобализация, липсва синхрон между изброените международни организации. При тях има стремеж за саморегулация и утвърждаване на собствена визия относно инструментите за правна защита на културното наследство. Няма да изреждаме приетите от Съвета на Европа конвенции, препоръки и резолюции в сферата на културното наследство които са над 50 на брой. По отношение на Европейският съюз ще споменем член 151 от Договора за Европейският съюз (или по известен като Договор от Маастрихт) който дефинира основните способи за осигуряване на ефективна правна закрила на културното наследство в държавите- членки на ЕС: насърчаване сътрудничеството между страните- членки, некомерсиален културен обмен, опазване и закрила на културното наследство от европейско значение. Колкото до Юнеско, съгласно учредителният и акт основната мисия на тази международна организация е допринасянето на световен мир чрез развитие на образователни, научни и културни връзки между народите. Във „Всеобща декларация за културното многообразие” Юнеско изразява идеята, че културните ценности не са просто стоки- предмет на сделки с граждански или търговски оборот, а са нещо много повече- инструмент за подпомагането и съхраняването на културната идентичност. Етичният кодекс на музеите приет на 4 ноември 1986 г. в Буенос Айрес установява минимални стандарти в областта на музейното дело в глобален план които са изразени в 8 (осем) принципа. Ще цитираме една част от тези осем принципа: „…музеите са длъжни да придобиват, опазват и популяризират колекциите по начин, който в максимална степен допринася за защита на културното и природно наследство. Самите колекции представляват по своята същност ценно обществено достояние, поради което са поставени под специфичен правен режим и са предмет на международно- правна защита…”. Музейните колекции въплъщават определена национална, религиозна, етническа или политическа идентичност.

Практика:
При проверка в системата TMView за Kvibergs Marknad AB съгласно критерий за търсене заявител / притежател като резултат излизат към 130 броя регистрирани като марки изображения на световно известни картини. От официалната интернет страница на Kvibergs Marknad AB се вижда че фирмата е общинска и се занимава с отдаване на сергии под наем за продажба на антики, мебели, произведения на изкуството, предмети с колекционерска стойност и т.н.. Всичките им марки са регистрирани предимно за стоки като облекла, храни и напитки от класове 25, 30 и 33 класове от МКСУ. Ще изброим една малка част от тях.:
-репродукция на картината на Клод Моне „Изгряващо слънце” – VR 2005 01546, която картина дава името на течението „импресионизъм” в изкуството. Картината се намира в Musée Marmottan Monet- Париж.

VR 2005 01546

-репродукция на картината на Едуард Мане „Бар във „Фоли –Бержер”” – VR 2005 01550. Картината се съхранява в The Courtauld Institute of Art, Лондон.

VR 2005 01550

– репродукция „Турска баня” на Жан Огюст Доменик Енгър – VR 2005 01981. Картината се съхранява в Louvre- Париж.

VR 2005 01981

-един от вариантите на „Слънчогледите” на Винсент ван Гог

VR 2005 01952

Интересното е, че експертизата на Патентното ведомство на Швеция (Swedish Patent and Registration Office) отказва три заявки за регистрация на марки подадени от Kvibergs Marknad AB които съдържат репродукции на известни картини. Става въпрос за картините на PS Kroyer (1851-1909) “Хип! Хип! Ура!!”, Александър Розлин (1718-1793) “Дамата с воала ” и Гюстав Климт (1862-1918) “Идилия”.

Отказът е постановен от експертизата на основание, че “заявените за регистрация изображения са декоративни, нямат отличителен елемент и че обществото ще ги различи като картини а не като марки”. Шведският апелативен съд The Swedish Court of Patent Appeals (Patentbesvärsrätten) се съгласява със заключението на експертизата по отношение на две от картините, а именно “Хип! Хип! Ура” и “Дамата с воала ”(виж Решение по дело№08-007 и №08-005 на Patentbesvärsrätten). Изрязаното изображение на картината на Климт „Идилия” се регистрира като марка, поради факта че “един фигуративен елемент съчетан с една дума дава отличителност”. (Решение на дело №08-050 на The Swedish Court of Patent Appeals (Patentbesvärsrätten).)
(source: “Paintings cannot be registered as figurative trademarks” by Tom Kronhöffer and Sofia Ekdahl in World Trademark Review Daily).
Следва друг аналогичен пример. Става въпрос за постъпила преди присъединяването на Република България към Европейският съюз (преди 2007 г.) в Патентно ведомство на Република България заявка за регистрация на марка която се състои от изображение на картината „Мона Лиза” на Леонардо да Винчи. Експертизата в такива случаи взимаше решение за отказ на регистрация на основание, че противоречат на обществения ред и добрите нрави. Тези две понятия имаха доста широк обхват и бяха предмет на личностно тълкуване. След приемането на България в ЕС се наложи синхронизиране на експертните практики. Допълнително пояснение на общоприетите принципи на морала ни се дава в Ръководството относно производство пред Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (THE MANUAL CONCERNING PROCEEDINGS BEFORE THE OFFICE FOR HARMONIZATION IN THE INTERNAL MARKET), а именно: 1.8.1.2 (общоприетите принципи на морала) … (изключва регистрация като марка на Общността на богохулни, расистки или дискриминационни думи или фрази, но само ако това значение е ясно, създадено от заявената марка по недвусмислен начин, стандарт за да се прилага, е тази на разумния потребител със средна чувствителност и толерантност прагове).

Открийте разликите:

При един сравнителен анализ на гореизложените примери, видно е, че липсва новаторство, имаме възпроизвеждане на чужда идея и това възпроизвеждане получава законна закрила като търговска марка.

Слаби моменти на един такъв „знак- картина”:
За да функционира даден знак като марка, трябва да може да отличи стоките или услугите на едно предприятие от тези на другите. Един от проблемите е, че за един такъв „знак – картина” посланието което излъчва към потребителя е чисто декоративно. Поради това, “търговска марка- картина” понякога не може да се осмисли от потребителя, докато е на мястото на продажба.

Предполагаеми конфликти:
Цитираните нови примери са за марки защитени предимно за хранителни стоки от 29, 30, 31 класове от Ницската класификация, напитки от 33 клас и облекла от 25 клас. Задаваме си следния въпрос? Известно е, че музеите предлагат за посетителите съхраняваните в тях произведения на изкуството във вид на пощенски картички и каталози например. Ако цитираните картини бяха защитени като ТМ за стоки от клас 16 от Ницската класификация, и то по точно за пощенски картички и каталози, то тогава имат ли права собствениците на ТМ върху каталозите и картичките издавани от музеите. Правата породени от Закона за авторското право са първични, a priori правата на притежателите на цитираните марки не би трябвало да рефлектират върху разпространението на самото произведение. Или съгласно една римска правна сентенция Prior tempore potior jure (по-първия по време е по-силен по право).

Особени случаи:
Ще разгледаме примери на регистрирани марки съдържащи детайл от дадена известна картина.
Например фрагмент от „Сътворението на Адам” на Микеланджело Буонароти е CTM№2215069 за стоки: медицинска литература, списания, и услуги: преподаване на хомеопатична медицина.

Венера от картината „Раждането на Венера” на Сндро Ботичели е защитено като марка с IRN772504 съгласно Мадридската спогодба за международна регистрация на марките (Madrid Agreement Concerning the International Registration of Marks) от португалска фирма за стоки – облекла, чанти, чадъри…

Стилизирано цветово изображение на Мона Лиза на Леонардо Да Винчи е било регистрирано като CTM№747642 за стоката бира от клас 32 от Ницската класификация на стоките и услугите.

Считаме, че при горепосочените изображения имаме частично копиране на детайл от известна картина, но това копиране е представено по един нов, различен начин и закрилата на такива изображения като търговски марки би била уместна.

Изход:
Както се вижда от изложеното дотук, съществуват различни експертни практики по отношение на „картина –марка”. Имаме случаи на регистриране, случаи на отказ въз основа на липса на отличителност, както и случай на отказ на основание, че една такава „картина –марка” противоречи на добрите нрави.

Ако се приемем за разумни потребители със средна чувствителност и среден праг на толерантност то тогава някои от нас считаме, че тези качества са ни накърнени при намирането на репродукции на известни картини от миналото защитени като търговски марки от производители. Същевременно ИКОМ насърчава приемането на етични кодекси на национално ниво с оглед създаването на правна регламентация по специфични за съответната държава въпроси. Предвид обекта на изследване: известни картини на отдавна починали художници, считаме че може би ИКОМ е организацията която би могла да инициира създаването на механизми за контрол над описаните в статията действия от страна на търговци или производители.

Материалът Елате в музея… е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Авторите се опитват да разкрият тайнственият свят на търговските марки. Няма нищо случайно. Зад всяка една марка стои и един добре премислен ход. Първата половина на статията е занимателна, докато втората половина ни разкрива една нова тенденция при търговските марки която е свързана с развитието на АйТи технологиите. Става въпрос за наложилите се в последно време QR кодове, и за това могат ли те да бъдат регистрирани като търговски марки.

Обмяната на информация е една от основите върху която съществува човечеството. Информацията се съдържа в съобщенията, които могат да бъдат разглеждани като поредица от знаци и в частност символи. Символът се използва за да се създаде аналогично съответствие между два елемента. Той представя в съкратен вид същността или значението на даден предмет или идея. В случай, че желаем да предадем дадена идея, която да се усвои от определен човек или определен кръг от хора то тогава тази идея се закодира.

Според „Тhe Vinci code” – оригиналното заглавие на популярната книга на Дан Браун, трябва да търсим закодирани послания било в картини на Леонардо, било в думи като „sang real” или „saint grail”. Всичко опира до гледната точка. Ако разсъждаваме в тази насока можем да открием закодирани послания и при търговските марки. Например, регистрирани са марките „SANGREAL” като CTM№ 6908867 и „SAINT GRAAL” за територията на Франция с FR№3437665. И двете са за алкохолни напитки  за 33 клас от Ницската класификация на стоките и услугите. Асоциацията която възниква при споменаването на тези думи е за вино, като символ на кръвта на Исус.

BGreg№55457

На пръв поглед горепосоченото изображение прилича на ориенталски орнамент, но при по-внимателно разглеждане се открояват думите earth- air- fire- water. Това е абмиграма (дума или думи, които могат да се четат по повече от един начин или в повече от един ред, и наопаки (от латински, „ambi“ – „дву-“ и гръцки, грама – „буква“). Амбиграмите добиха популярност от книгата „Ангели и демони” отново на Дан Браун. Същото изображение е регистрирано като марка за територията на България за стоки от клас 25 от Ницската класификация.

Следват още два примера на марки съдържащи амбиграми със словни елементи SUN и SINS.

 CTM №125781                                                             CTM №11459336                  

Ако се върнем към книгите на Браун и ако приемем конспиративните му теории за илюминатите, за масонството, за закодираните знаци и символи то тях можем да ги открием и при търговските марки. Изображение на масонските символи „пергел” и „ъгъл” е регистрирано като марка на Европейската общност за облекла, копчета, значки, както и за реклама и бизнес мениджмънт. Цитирана марка е притежание на Blue Collar Worker Limited.                                                                                                                                                     

CTM №11079563

Изображение на роза и кръст е регистрирано като марка по реда на Мадридската спогодба за международна регистрация на марките за редица държави. Притежател е ANCIEN ET MYSTIQUE ORDRE DE  LA ROSE CROIX, en abrégé A.M.O.R.C.,  également connu sous le nom de  ORDRE DE LA ROSE-CROIX.

IRN 652928

Следващото изображение е за марка подадена от физическо лице по реда на  Мадридската спогодба за държави като България, Франция, Англия, Египет, Турция, Узбекистан, Азербайджан  и др. Експертизата в страните в които преобладава християнството са приели марката като фигуративна и не са възразили срещу регистрацията и. Но в останалите с мюсюлманско вероизповедание се отказва на абсолютни основания, и то по-точно за това, че марката съдържа общоизвестни религиозни символи за територията им. Оказва се, че  при по- добро вглеждане на арабски са изписани 99- те имена на Аллах от Корана “Allah, Ar-Rahman, Ar-Rahim, Al-Malik, Al-Quddus, As-Salam, Al-Mu’min, Al-Muhaymin…”.

IRN 878244

Напоследък често срещаме едни черни модули, подредени в квадратен шаблон върху бял фон поставени в някой ъгъл на опаковки, рекламни брошури, бутилки, фактури дори и на билбордове. Те се наричат QR (Quick Response) кодове, които чрез сканиране ще ни отведат към уеб страница в която се съдържа информация за продукт и за производител. Тези QR кодове придобиха популярност през последните две години с усъвършенстването на приложенията на мобилните телефони,  с което разчитането им стана възможно. Самото словосъчетание „QR Code” е регистрирано като марка на Европейската общност още през 1998 г. с CTM№921775 от японската компания Kabushiki Kaisha DENSO (DENSO CORPORATION) за следните стоки от клас 9 на Ницската класификация: Кодове на данни (включително двуизмерни кодове), компютърни програми; CD-ROM в която са записани компютърни програми. В днешно време словосъчетанието QRcode масово е навлязло в говоримия език и съществува опасност марката на DENSO CORPORATION да се превърне в нарицателна т.е. да последва съдбата на други известни марки превърнали се  обичайни в говоримия език като например Lycra, Kevlar, Teflon и т.н. В такъв случай попадаме под разпоредбите на Член 007(1) г  от Регламент (ЕО) No 207/2009 от 26 февруари 2009: марките, които се състоят предимно от знаци или означения станали обичайни в говоримия език или в добросъвестната и трайно установена търговска практика.

Задаваме следният въпрос: След като тези изображения имат графичен израз биха ли могли да бъдат защитени като търговски марки?

            Член 4 от Регламент (ЕО) No 207/2009 дава следното определение за марка:

„Марката на Общността може да се състои от всички знаци, които могат да бъдат изобразени по графичен начин, по-специално думи, включително имена на лица, рисунки, букви, цифри, форма на стоката или нейната опаковка, при условие че такива знаци могат да отличат стоките или услугите на едно предприятие от тези на други предприятия.”  

Чл.4 от Регламента пояснява как може да изглежда една марка на Общността, като поставя две условия: да бъде представена графично и да има отличителна функция. От това определение става ясно че QR кодовете отговарят на първото условие, но не и на второто. Човешкото око или човешкият мозък трудно биха  отличили различни QR кода на различни производители. Прието е, че до аналитичните зони на зрителните центрове от кората на главния мозък достига не самата картина от околната действителност, а някакъв неин обобщен „преразказ“.

            Интересен факт е, че  от 2011 година насам тези QR кодове се подават като заявки за регистрация на марки на Общността, като например:

TALKING LABEL – OHIM №11298155

ZNAP  – CTM №11254463

FREND – CTM №11109261

Към момента съществуват следните регистрирани като марки на Европейската общност изображения на QR кодове:

CTM №9944539

CTM №10926129

CTM №11158871

От изложеното дотук можем да направим извод, че QR кодовете биха могли да получат регистрация като търговски марки, само при условие че са в комбинация с друг образен елемент или са в комбинация с цвят, букви, цифри което би довело до тяхната отличителност. В подкрепа на тезата завършваме с два  примера за отказани за регистрация заявки за марки които не отговарят на гореспоменатите условия:

            – отказана от експертизата на Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар- заявка за марка №10266203

като едно от основанията за отказ се базира на Член 007(1) б  от Регламент (ЕО) No 207/2009: марките, които нямат отличителен характер.

appl. №3020110546215

-Интересен опит за регистрация на изображение на QRcode в комбинация с думата QRcode за клас 25 от Ницската класификация е постъпил през 2011 г. в Germany- DPMA. Експертизата е постановила абсолютни основания за отказ – отново отсъствие на отличителен характер.

Материалът The Code (Da Vinci Code… TM Code…QR Code…) е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Постигнато бе и съгласие, че промяна в списъка на стоките и услугите на регистрираните марки, съдържащи посочените 11 неясни и неточни термина, преди прилагане на посочената практика, няма да бъде извършвана. Едновременно с настоящата публикация е извършена публикация и на актулната версия на „РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛО C-307/10 IP Translator“, която отразява промяна в практиката на OHIM и информация относно практиката на Хърватия.

Материалът Общо съобщение на OHIM и националните ведомства по индустриална собственост на страните – членки на ЕС е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.