Плаването от Ледения континент започва на 17 февруари, а последният престой на кораба е в испанското пристанище Картахена. Оттам екипажът отплава на 2 април към България, като по маршрута до Варна на борда се качват курсанти от ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, както и от военноморските академии на Румъния, Полша и Норвегия. Те провеждат краткосрочна учебно-плавателна практика в специалности като „Корабоводене“, „Корабни машини и механизми“ и „Военноморски комуникационни и радиотехнически системи“, преминавайки и задължителен инструктаж по безопасност.

Корабът потегли на своята четвърта антарктическа мисия на 7 ноември миналата година от Варна и за пореден път утвърди ролята си като ключов инструмент за българската наука в полярните изследвания.

По време на тържественото посрещане служебният министър на околната среда и водите Юлиян Попов подчерта значението на предстоящото ратифициране на Световната конвенция за океаните. По думите му документът ще регламентира управлението на зоните извън националните юрисдикции – тема с ключово значение както за науката, така и за борбата с климатичните промени.

„Св. св. Кирил и Методий“ е доказателство, че България може да има глобално присъствие чрез наука и сътрудничество“, заяви Попов, като акцентира върху ролята на кораба, военноморското училище и българските учени в бъдещите изследвания на световния океан.

Председателят на Български антарктически институт проф. Христо Пимпирев съобщи, че подготовката за 35-ата експедиция вече е в ход. Тя ще включва нови научни проекти, сред които геоложки изследвания в района на българската база на остров Ливингстън и Южните Шетландски острови, както и проучвания по подводна археология.

В рамките на приключилата мисия са реализирани 35 научни проекта. Очакват се значими резултати от изследванията на морските течения, повишаването на морското ниво и замърсяването с микропластмаси, част от които са проведени съвместно с учени от Университета в Хамбург.

Особено внимание е било отделено и на проучването на полезни изкопаеми в района на българската база, включително редки метали с важно значение за съвременните технологии и космическата индустрия. Като пълноправен член на антарктическата общност България участва активно в решенията, свързани с бъдещото им използване.

Проф. Пимпирев подчерта, че благодарение на НИК 421 българските учени вече имат пълен достъп до Антарктическия полуостров и прилежащите острови. На борда на кораба вече са изрисувани четири пингвина – символ на четирите успешни мисии до Ледения континент.

Сред постиженията на българската база е и модерната научна лаборатория, отличена с наградата „Сграда на годината“, която привлича интереса на учени от цял свят. Допълнително тази година е изградена и нова метеорологична лаборатория съвместно с Обединените арабски емирства – първата научна инфраструктура на държави от Персийския залив на Антарктида.

Завръщането на НИК „Св. св. Кирил и Методий“ отново поставя България на картата на глобалните научни изследвания и потвърждава устойчивото развитие на българската антарктическа програма.

Информация: БТА

Материалът НИК „Св. св. Кирил и Методий“ се завърна във Варна след успешната 34-та антарктическа експедиция е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.