Министерството на иновациите и растежа разработи национален модел за технологичен трансфер и започва поетапното му изпълнение. Целта е да се осигури по-голям и ефективен достъп на бизнеса до резултати от научни изследвания, лабораторна инфраструктура, научни екипи и иновационни услуги, както и да ускори превръщането на научните постижения в пазарно приложими решения. Реализацията на модела ще се случи с две процедури по Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ (ПНИИДИТ).

Първата от тях беше обявена на 16 декември 2025 г. Тя е с бюджет от близо 6 млн. лв., като средствата ще се инвестират директно в София тех парк. Там ще бъде изграден основният национален хъб за координация, подкрепа и комерсиализация на резултатите от научни изследвания. Той ще предоставя обучения и специализирани услуги за бизнеса в областта на технологичния трансфер. Ще бъде изпробвана и програмата „Proof of Concept“ (PoC), насочена към ускоряване на прехода от научни разработки към технологични и пазарни приложения. Предвижда се също създаването на борса за технологии, която да подпомага свързването на научните организации и бизнеса и реализирането на сделки за трансфер на технологии.

Втората стъпка в изграждането на националния модел ще бъде направена през следващата година. С 12 млн. лв. ще бъдат създадени т.нар. „регионални офиси“ за технологичен трансфер. Те ще са част от екосистемата във висшите училища и научните организации в страната и ще подпомагат местните компании да използват повече научни изследвания в производствата си.

Материалът МИР създава национален модел за технологичен трансфер с 18 млн. лв. е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

С първата годишна работна програма на ЕСИ стават достъпни възможности за финансиране на стойност над 1,5 милиарда евро през 2021 г. Същевременно се приемат кандидатури за две награди — за жени иноватори и за „Европейска столица на иновациите“.

С наградата на ЕС за жени иноватори се отличават най-талантливите жени предприемачи от целия ЕС и от държавите, асоциирани към „Хоризонт Европа“, които са основали успешно дружество и са реализирали иновация на пазара.

Наградата „Европейска столица на иновациите“ (iCapital) е признание за ролята, която градовете играят за оформянето на местната екосистема за иновации и насърчаването на преломни иновации.

Основни новости в Европейски съвет по иновации

• Програмата „Ускорител“ на ЕСИ подпомага МСП, по-специално стартиращи предприятия и отделени дружества, да разработват и увеличават мащаба на преломни иновации. В програмата „Ускорител“ на ЕСИ се прилага нова, удобна за иноваторите система за кандидатстване, чрез която стартиращите предприятия и МСП могат да кандидатстват за финансиране по всяко време по опростена процедура.
• Екип от ръководители на програми на ЕСИ ще отговаря за разработването на визии за технологични и иновационни пробиви (като например клетъчна и генна терапия, „зелен“ водород или инструменти за лекуване на мозъчно заболяване), за управлението на портфейли на проекти на ЕСИ и за обединяването на заинтересовани страни, за да се осъществят тези визии.
• Нова схема на ЕСИ за финансиране на прехода ще спомага за претворяване на резултатите от научни изследвания (от пилотния инструмент „Изследвач“ на ЕСИ и Европейския научноизследователски съвет) в иновации (отделени дружества, търговски съдружия и т.н.).
• Въвеждат се нови мерки в подкрепа на жените новатори, например програма за жени на ръководни длъжности. В партньорство с мрежата „Enterprise Europe“ талантливи жени новатори, както и всички иновативни МСП от по-малко известни в тази сфера региони ще бъдат подпомагани да кандидатстват, с което се спомага за преодоляване на разделението в областта на иновациите.

Източник: Европейска комисия

Материалът Европейски съвет по иновации е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Ръководителите на петте най-големи ведомства за интелектуална собственост в света (IP5) са провели миналата седмица своята 13-та Годишна среща, първата осъществена чрез видеоконференция. По време на срещата е направена равносметка на основните постижения на действащите инициативи за сътрудничество като акцент е поставен върху приоритетите в рамките на IP5 с оглед на пандемията COVID-19.

Годишната среща, която първоначално трябваше да се проведе през юни в Ченду, Китай, бе отложена поради пандемията. Срещата е била председателствана от д-р Шен Чаню, комисар на Китайското национално ведомство за интелектуална собственост (CNIPA). Участници: г-н Антонио Кампинос, председател на Европейското патентно ведомство (ЕПВ), г-н Касутани Тошихиде, Комисар на Патентното ведомство на Япония (JPO), д-р Парк Уонджо, Комисар на Корейското ведомство за интелектуална собственост (KIPO) и г-н Андрей Янку, директор на Ведомството за патенти и търговски марки на САЩ (USPTO). Д-р Франсис Гъри, генерален директор на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС), присъства като наблюдател.

В светлината на последните глобални събития, дневният ред на срещата е бил съсредоточен върху стратегическите реакции на ведомствата от IP5 към настоящата ситуация с коронавируса и сътрудничеството след COVID-19. Ръководителите на IP5 са подчертали колко важно е да бъдат насърчавани иновациите и да се подкрепят научни изследвания за справяне с пандемията. Подчертава се и ключовата роля, която интелектуалната собственост играе за стимулиране на икономическото възстановяване и създаване на заетост.

Важен момент от 13тата Годишна среща на IP5 е споразумението за допълнително подобряване на достъпа до патентна информация, съдържаща богато технологично познание, свързано с откриването, предотвратяването и лечението на COVID-19.

Източник: Европейско патентно ведомство

Материалът Годишна среща на ведомствата за интелектуална собственост от IP5 е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Стартъпът следва да отговаря на едно от следните изисквания:

1. поне 15% от неговите разходи да бъдат предназначени за научни изследвания и развитие;
2. поне 33% от работниците и служителите трябва да имат университетска диплома (в Италия или в чужбина) и най-малко 3 години опит в областта на изследванията с публични или частни изследователски институти (в Италия или в чужбина);
3. да бъде лицензодател на най-малко един патент за промишлено или биотехнологично изобретение или за топология на полупроводников продукт или да бъде притежател на правата за софтуер.

Един стартъп дава възможност за живеене и работа в Италия (за разработването на самия стартъп) на до 5 лица. Например, това означава:

– 1 стартъп = 5 човека;
– 2 стартъпа = 10 човека
и т.н.

„Стартъп е компания, работеща, за да разреши даден проблем, при който решението не е очевидно и успехът не е гарантиран“, казва Нийл Blumenthal, съосновател и ко-изпълнителен директор на Уорби Паркър.

Според Мериъм-Уебстър, стартъп (start-up) означава „акт или пример на създаване на бизнес дейност “ или „новоизлюпено бизнес предприятие.“

Речникът „Американското Наследство“ дава предложението, че стартъп е „бизнес или предприятие, което наскоро е започнало своята дейност.“

Материалът Италия отваря врати за всеки, който иска да създаде иновативен стартъп е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ ще насочи над 701 млн. евро за решаване на най-наболелите проблеми на българското образование. Ще се инвестира в повишаване качеството на българското образование при съобразяване с нуждите на бизнеса от квалифицирани кадри, модернизация и подобряване на условията в образователните и научни заведения. Ще се развива потенциала за разработване на научни изследвания, като изследванията и иновациите ще бъдат насочени към областите на специализация по Стратегията за интелигентна специализация.

Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ е един от основните инструменти за постигане на общоевропейските и националните цели в областта на образованието и науката. Програмата с мултифондово финансиране от Европейския фонд за регионално развитие и Европейския социален фонд.

Основните приоритети на оперативна програма „Добро управление“ са подобряване на услугите и оптимизиране на структурите и функциите на администрацията както и електронизация и осигуряването на по-лесен достъп до услуги за гражданите и бизнеса включително чрез комплексно административно обслужване и развитие на електронното управление.

Одобрението на програмите ще позволи тяхното навременно стартиране на изпълнението и ще даде възможност страната ни да се възползва от мерките, заложени в тях възможно най-скоро.

В следващите седмици се очаква одобрението на бъдещата Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“.

Източник: Министерски съвет

Материалът Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Чрез предоставяне на по-широк достъп до резултати от изследвания, свободният достъп до данни може да допринесе за подобряване на ефективността на науката и за стимулиране на иновациите в публичния и частния сектор. Европейският комисар по въпросите на изследванията, иновациите и науката Мойра Гейгън-Куин заяви: „Резултатите от проучването показват, че свободният достъп ще продължи да съществува и занапред. Публикуването на резултатите от изследвания в публичното пространство подобрява качеството на науката и укрепва нашата основана на знанието икономика.“

В рамките на проучването бе разгледано наличието на научни публикации в 22 области на знанието в европейското научноизследователско пространство, Бразилия, Канада, Япония и САЩ. В няколко държави и научни дисциплини повече от 50 % от публикациите вече са достъпни безплатно.Свободен достъп до по-голяма част от статиите има в областта на общата наука и технология, биомедицинските изследвания, биологията, математиката и статистиката. Областите, в които свободният достъп е най-ограничен, са социалните, хуманитарните и приложните науки, инженерството и технологиите.

В неотдавнашно съобщение на Европейската комисия (IP/12/790) свободният достъп бе определен като основен елемент за подобряване на разпространението на знания, а от там и на иновациите в Европа. В тази връзка свободният достъп ще бъде задължителен за всички научни публикации, финансирани със средства на програма „Хоризонт 2020“ за научни изследвания и иновациите за периода 2014 – 2020 г. В съобщението се препоръчва страните членки да приемат подобен на Комисията подход в рамките на своите национални програми.

Комисар Гейгън-Куин подчерта, че Европейската комисия насърчава свободния достъп в Европа, включително до резултати от финансирани от нея научни изследвания: „Не е редно европейските данъкоплатци да плащат два пъти за финансирани с публични средства научни изследвания. Ето защо направихме свободния достъп задължителен за публикации в рамките на „Хоризонт 2020“ – следващата програма на ЕС за финансиране на научноизследователската дейност и иновациите.“

Контекст

Проучването бе проведено от Science-Metrix, консултантска агенция за оценка на научни изследвания. То обхвана 28-те страни от ЕС, Швейцария, Лихтенщайн. Исландия, Норвегия, Турция, Бивша югославска република Македония, Израел, Бразилия, Канада, Япония и САЩ. Същата агенция публикува днес и други два доклада, разглеждащи политиките за свободен достъп и въпроса със свободния достъп до данни.

По отношение на политиките за свободен достъп в доклада се посочва, че повечето от 48-те най-важни структури, финансиращи научни изследвания, считат и двете основни форми на свободен достъп за приемливи: свободен достъп до статии (т.нар. „златен“ и „хибриден“ свободен достъп) и автоматично архивиране за ограничен период от време (т.нар. „зелен“ свободен достъп). Над 75 % от тях са приели ограничителни периоди, т.е. времето между появата на дадена публикация и предоставянето на свободен достъп до нея, с продължителност между 6 и 12 месеца.

От третото проучване обаче става ясно, че все още съществуват по-малко политики за свободния достъп до научни данни, отколкото за свободния достъп до публикации. Свободният достъп до данни от научни изследвания се развива бързо в условия, в които граждани, институции, правителства, неправителствени организации и частни компании си сътрудничат за изграждането на инфраструктура, стандарти, прототипи и бизнес модели. В рамките на „Хоризонт 2020“, програмата на ЕС за финансиране на научните изследвания и иновациите за периода 2014 – 2020 г., Комисията ще започне също така пилотен проект за свободен достъп до данни от финансирани с публични средства изследвания, като вземе предвид основателните опасения за търговските интереси на получателя на финансирането, защитата на личните данни и сигурността.

Комисията ще направи свободния достъп до научни публикации общ принцип на „Хоризонт 2020“. От 2014 г. всички статии, чието изготвяне е финансирано по програма „Хоризонт 2020“, ще трябва да бъдат достъпни:

• или издателят ще осигурява незабавен достъп до статиите онлайн („златен“ и „хибриден“ свободен достъп) — предварителните издателски разходи могат да бъдат одобрени за възстановяване от Европейската комисия; или
• изследователите ще осигуряват свободен достъп до статиите си чрез хранилище за свободен достъп не по-късно от 6 месеца (12 месеца за статии в областта на социалните и хуманитарни науки) след публикуването им („зелен“ свободен достъп).

Връзки

Връзки към трите проучвания:
http://www.science-metrix.com/pdf/SM_EC_OA_Availability_2004-2011.pdf
http://www.science-metrix.com/pdf/SM_EC_OA_Policies.pdf
http://www.science-metrix.com/pdf/SM_EC_OA_Data.pdf

Уебсайт на програма „Хоризонт 2020“:
http://ec.europa.eu/research/horizon2020/index_en.cfm

Източник: Европейската Комисия

Материалът Отвореният достъп до научни изследвания достига критична точка е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.