Лeгално използване на музика в интернет – част 3

В тази глава ще бъдат засегнати съществуващите практики за легално разпространение на музика в интернет. Ще бъдат дадени примерни платформи и сайтове и ще се разгледат недостатъците и преимуществата им.

Съществуват много и различни начини да се слуша музика в интернет и на мобилни устройства – законно, он- или офлайн, платено или безплатно, поединично или в компилации. Ще използваме класификацията на портала за музика в интернет http://www.pro-music.org. Според него музикалните услуги в интернет се делят на:

– Даунлоуд услуги

– Абонаментни услуги

– Услуги, поддържани от реклами

Първичния начин на разпространение е прехвърлянето на самия файл от сайт-магазин за музикално съдържание на компютъра на потребителя или т. нар:

1. Даунлоуд (download) услуги

Лeгално използване на музика в интернет – част 3

На сървър в интернет се качва оригинално произведение и посредством сайт или други приложения един главен файл се копира на едно устройство на потребителя и той има правото да го използва за собствени нужди на всичките си устройства. Даунлоудът представлява възможност за единично, офлайн слушане на музика. Ще разгледаме два вида законен даунлоуд в зависимост от това дали са безплатни или платени.

1. 1. Сайтове и платформи за платено сваляне

Този начин на разпространение най-много се доближава до продажбата на физически носител. При даунлоуда се сваля файл с по-високо качество от тови при стрийминга и видеоклиповете, но отстъпващо на аудио компакт диска.

Без да претендира за изчерпаемост и въз основа на данни от българските си партньори, сайтът http://www.pro-music.org посочва следните платформи за музикален даунлоуд като законни в България:

http://eu.7digital.com/

http://www.emusic.com

http://www.hitbox.bg/

http://www.apple.com/itunes/?cid=OAS-US-DOMAINS-itunes.com

Тази неизчерпателност на изброяването води до неконкурентни предимства за посочените сайтове. Те биват презентирани на такъв официален сайт, като начална точка за сваляне на легална музика, а други легални платформи остават в сянка.

Ще разгледаме две платформи – едната е най-големият пазар на дигитална музика, другата е първият български онлайн музикален пазар.

1.1.1. iTunes

Лeгално използване на музика в интернет – част 3

Пример за онлайн платформа за продажба на музика е iTunes (изобр.6). Платформата не е уеб базирана, а трябва да се инсталира на компютъра на потребителя. Той има възможността да импортира вече придобитата си музика и филми, правейки iTunes основен плейър. На негово разположение, при наличие на интернет връзка, е магазинът на iTunes, в който могат да се намерят музика, филми, книги, приложения за iPhone и iPad, аудио и видео подкастове.

Лeгално използване на музика в интернет – част 3

Потребителят закупува песен по избор и я сваля на компютъра си, като може да я свали във всеки момент и на своя iPhone, iPod или iPad, но за някои функции има лимит на броя компютри, които могат да са оторизирани за даден акаунт. Според общите условия [1]на платформата Потребителят има право да:

– „използва Продуктите iTunes само за лични, нетърговски цели”;

– „по всяко време да ползва Продуктите iTunes на пет компютъра, на които е инсталирано приложението iTunes”;

– „да съхранява Продукти iTunes от до пет различни Профила едновременно на съвместими устройства, като iPad, iPod, iPhone и Apple TV, при положение че всеки iPhone може да синхронизира тона на Продуктите iTunes само с едно устройство, оторизирано за iTunes към съответния момент”;

– „да презаписва аудио плейлиста до седем пъти”. Тук се има предвид записване на компакт диск.

Песните в мрежата на iTunes използват DRM защита на данни.

Има специален клас продукти с по-висока цена и с най-високо качество, предлагано от iTunes (256 kbps AAC кодиране), за които горните правила не важат, а са описани отделно:

„Продуктите iTunes Plus не съдържат технология за сигурност, която ограничава ползването Ви на такива продукти като iTunes, а Правилата за ползване (ii) – (v) не се прилагат за продукти iTunes Plus. Можете да копирате, съхраняване и запазвате продукти iTunes Plus, когато това е оправдано необходимо за лични, нетърговски цели. ”

В iTunes се качва най-вече музика от големите звукозаписни компании като EMI, Universal Music. Но могат да бъдат качени и песни на независими изпълнители, посредством страниците за разпространение на такива, като http://reverbnation.com. Самостоятелни изпълнители не могат да продават директно музиката си в iTunes, тъй като минималните изисквания са да се предоставят 20 албума за продажба, а и има конкретни финансови изисквания.

Платформата е достъпна и за потребители на Windows. Това е първата и единствена засега платформа от световен ранг, която стъпва на българския пазар.

За съжаление, в България няма достъп до повечето световни платформи, поради липса на договори между тях и българските ОКУП, както и поради липса на съгласие на музикалните компании да разрешат използване на територията на страната ни. Това драстично понижава възможността на потребителя да намери и да си купи музика онлайн.

1.1.2 HITBOX

Втората платформа, която ще разгледаме е българска и претендира да съдържа най-новите хитове на поп индустрията. Богата на поп-фолк съдържание, тя е основен източник на легална музика в дигитален формат за феновете на музик. жанр. На сайта на Пайнер се продават само цели аудио и Mp3 дискове или аудио касети. Тези остарели форми на разпространение запазват пазара си поради потреблението на стила музика за слушане предимно в (стари) автомобили или в домакинства, където няма или не се използва приоритетно компютър за слушане на музика.

Друга голяма маса от музикални произведения са инструментали на известни песни, които потребителите могат да използват, за да пеят върху тях като симбек.

За съжаление, липсват оригинални и актуални заглавия от световния поп, каквато цел си поставя сайтът. На него не присъстват и българската естрадна и поп музика.

Навярно, отговаряйки на търсенето, сайтът предлага компилации от хитови песни на компакт дискове, които са събрани от служителите на самия сайт.

Като цяло прави впечатление, че сайтът не може да предложи голяма гама от музикални произведения и е тясно специализиран в поп-фолк, инструментали и непопулярна музика.

Емпиричен експеримент:

За целите на това изследване се опитахме да закупим mp3 или друг формат на песента “Paradise” на британската група Coldplay. Резултатите са изложени по-долу:

iTunes – намерихме песента и закупихме на цена 1,29 евро, но поради тромавост и неуредици на софтуера от сметката за плащане бяха взети повече пари и се наложи няколкодневна, макар и много вежлива кореспонденция.

hitbox.bg ; 7digital.com ; emusic.com – неналична в картотеката;

Amazon MP3, Google Music – достъпни само в САЩ

Алтернативата с незаконен даунлоуд е в пъти по-лесна. След кратко търсене в Google, попадаме на сайта data.bg от където ни трябват 1-2 минути, за да свалим песента (изобр. 8)

Все още няма работеща платформа за директен даунлоуд на популярна световна музика, освен iTunes в България

Опитахме се да намерим песента и в сайта за indie/независими изпълнители[2] cdbaby.com и в резултат бяха открити няколко кавър версии на песента, но не и оригинала. Това е така, защото групата Coldplay е подписала ексклузивни права с издателите си, заради които тя не може свободно да продава музиката си на подобна платформа.

Заключение: За потребителя в България, фен на Coldplay и на песента “Paradise”, за да слуша песента на своя телефон например, му остават следните опции:

– Регистрация и даунлоуд от iTunes с достъп до 5 компютъра и излишни и неясни банкови такси;

– Закупуване на цял диск, ако го намери в разпространителската мрежа в България и качване на компютър;

– Или двуминутен безплатен и ненаказан незаконен даунлоуд от сайтове като data. bg

Даунлоуд „втора ръка”

Една нова и все още спорна платформа е https://www.redigi.com/.

Тя се основава на „концепцията за първата продажба”, след която се погасяват авторските и сродните права. Потребителите на този сайт могат да свалят програма на компютъра си, която да разпознае дали песните им са закупени легално и да им предложи опция да си препродават песните на други потребители, разбира се, за по-ниска цена, като софтуерът ще ги изтрие от компютъра.

В момента се води дело между компанията ReDigi и EMI Music,

което ще е прецедент в историята на авторското право и ще даде насока дали този вид препродажба ще може да се осъществява. При положителен за платформата изход, ще се отвори ниша за едно цяло ново перо на индустрията.

1. 2. Сайтове за независими изпълнители

В радио и телевизионния ефир, по клубове и т. н. се разпространява най-вече поп музиката. Изпълнителите на такава музика не управляват лично правата си и следват плана на продуцентите си. Тяхната музика се продава най-вече в платени платформи като iTunes, а при някои изпълнители и ексклузивно на една такава платформа. По друг начин стои въпросът със самостоятелните изпълнители и т. нар. indie labels (от англ. Independent labels). Малки неизвестни музиканти могат да се доверят на сайт за независими музиканти, да управляват продажбите им и да ги пласират в iTunes, което, както стана ясно, не могат да направят сами. При тези сайтове музикантите обикновено нямат договор с голям издател и сами качват своето творчество, без задължителни изисквания за качество на музиката. Така на пазара могат да се намерят самопродуциращи се артисти, които не произвеждат качествена музика, но лесно я продават именно на потребители с по-алтернативен вкус.

Ще разгледаме един сайт от този тип или още наричани Content providers. Това е сайтът cdbaby.com (изобр.9)

Сайтът е достъпен от целия свят и има два раздела:

– browse music – „търси музика” – за потребители, които искат да свалят музика;

– Sell your music – „продай музиката си” за независими артисти.

Чрез лесна регистрация, потребителят може да закупи от публикуваните в сайта песни, които обаче, не включват световноизвестни заглавия, чиито права се управляват от големите компании. Платформата е добро място за хора, които търсят по-различна (а понякога и по-стойностна) музика.

Той е още по-добро място за самите изпълнители, които лесно получават достъп до него, но и до големите платформи за дистрибуция като iTunes. Сайтът дава възможности и за управление на права за синхронизация. Странична дейност е печатът на физически копия – дискове.

Други сайтове като reverbnation.com се специализират повече в услуги за изпълнителите и предлагат възможности за онлайн реклама, намиране на дати за свирене и др.

1. 3. Безплатен даунлоуд

Технологиите на нашето съвремие позволяват на много повече хора по света да композират, изпълняват и записват музика и видео и да го качват свободно в интернет. Т. е. увеличен е драстично броят на музикантите, но разбира се остава малък процентът от тях, които имат договори и схема за популяризиране от големи или средни продуцентски компании. Малки неизвестни музиканти предпочитат да споделят музиката си, за да увеличат масата си от фенове. Те могат и да продават музиката си, като я качат на собственият си сайт или на платформи за споделяне на музика. Често музиката се предлага за безплатен даунлоуд за mp3 файлове, но са разработени различни платени пакети на различни цени. Например – компакт диск; диск и някакъв мърчъндайз материал – тениски, значки; или пълен пакет – компакт диск, DVD с концерт на живо, колекционерски издания в „само 100 бр. ”, пропуски зад сцената на концерти и др.

Някои по-известни изпълнители, които не са подписали задължаващи договори, също експериментират с цената на музиката си.

Пример:

През 2007г. известната група Radiohead пуска албума си за колкото искат да платят слушателите. Това увеличава популярността на новия албум и на групата. По данни на comScore[3] 62 % от свалилите песента са я свалили безплатно. Останалите са платили средно по 6 долара. Печалбите от свалянията на mp3-ки далече не достигат предполагаемите такива, в случай че даунлоудът беше само платен, но продажбите на материалния албум по-късно многократно надхвърлят очакванията и той достига номер едно и в двете класации – Billboard 200 в САЩ и UK Album Chart, във Великобритания.

1. 4. Сайтове за споделяне на музика

Прохождащият музикант може да качи музиката си в сайта

http://soundcloud.com (изобр. 10)

На този сайт се споделят всякакви записи – от професионално записани песни, DJ лайф сетове до речи, броудкастове, аудио книги. Сайтът дори има приложение за смартфон, с което можеш да запишеш нещо в движение на телефона си и веднага да го споделиш, като има Facebook интеграция и авторът може да го публикува директно на страницата си в социалната мрежа.

Музикантите могат да създават, използват и интегрират в сайтовете си музикален плейър с тяхната музика.

Авторскоправните отношения на този сайт са уредени директно с потребителя – автор в условията за ползване. Авторът декларира, че каченото от него съдържание е авторско или притежава авторските права за него, като нарушения се регистрират от потърпевшите и незаконното съдържание се премахва от сайта. Веднъж качил законно авторско съдържание, потребителят има пълната свобода да го разпространява безплатно с „всички права запазени” или под някой от видовете Creative commons лицензии.

2. Абонаментни услуги

Стриймингът е серия от дигитални компютърни файлове, които се изпълняват един след друг директно в интернет пространството, като на компютърa/ устройството на потребителят не се свалят самите песни, а непрекъснато има входна и изходна информация и се свалят части от песента във временна папка. Някои стрийминги са организирани на принципа пиър-ту-пиър (peer to peer) и потребителят „споделя” с други потребители различни части от песента, докато тя е временно на неговото устройство. Без значение как точно е изпълнен стрийминга, основните му характеристики са следните:

– Може да се слуша само онлайн. Без връзка с интернет музикалното съдържание няма как да се свали временно на устройството и да се възпроизведе;

– Музиката е с по-ниско качество. За да се слуша безпроблемно музика, тя трябва да е малка по размер, за да се трансферира лесно. Използват се mp3 файлове, като това намаляване на качеството кореспондира и с цената.

В зависимост от различните платформи, се предоставя възможност да се слушат песни една след друга по избор, да се слушат разбъркано, със или без правото да се пропуска песен или подредени по някакъв стил например. Могат да се слушат определен брой песни за даден период и да се заплати такса за период и брой прослушвания. Някои сайтове предлагат и опцията даунлоуд, сами или чрез партньорски сайтове.

Повечето от абонаментните платформи имат и безплатен план, който е лимитиран. Тъй като тези сайтове са смесена форма на разпространение на музика в интернет, ще разгледаме пример в следващата точка.

3. Услуги, издържащи се от реклами

Някои сайтове предлагат на слушателите си безплатно прослушване на музика, като отчисленията за авторите се изплащат за сметка на средства, които платформата получава от рекламни банери и аудио/видео съобщения между песните. При някои форми срещу платен достъп потребителят може да спре рекламите.

Ще разгледаме основните видове такова разпространение на музика.

3 . 1. Онлайн радио

Подобно на ефирно радио, онлайн радиото е безплатно. Съществуват онлайн версии на ефирни радиостанции и отделни медии.

При първите програмата на радиото се изготвя от музикалния редактор на радиото и съвпада с тази на ефирната радиостанция. Отчисленията за авторите се вземат на основата на плейлистите, които радиото предава на ОКУП.

При вторите песните се изпълняват една след друга автоматично подредени по зададен стил. Услугата се предлага платено или безплатно, като на потребителите се разрешават различни свободи. Например, ако на някои потребител не се харесва някоя песен, той може да я прескочи. За безплатните регистрации този брой е ограничен до няколко пропускан

3.1.1. Last.fm

Сайтът last.fm е едно от най-разпространените онлайн стрийминг радиостанции. Потребител с безплатна регистрация може да прехвърли песен до 5 пъти и има пробен период за 50 песни. Срещу 3 долара на месец се предоставя неограничен достъп.

Сайтът предлага опцията, когато е качена песен на някой изпълнител, той да я „припознае” като своя и да започне да получава отчисления.

3. 2. Сайтове за видео споделяне

Изключително популярни станаха сайтовете за споделяне видео файлове като Google Video¸ You Tube, Vbox7. В тях вече се имплементират и елементи за формиране на социални мрежи и отношения между потребителите. Качените файлове се гледат, коментират, оценяват и т. н. , потребителите могат да общуват помежду си и да казват на своите приятели какво харесват и какво искат да им покажат. Това дава широка чуваемост на музикалните произведения, която в последствие води до повече продажби и посещения на концерти. Следва преглед на двата най-популярни сайтове за видеосподеляне в България YouTube.com и българският Vbox7.com:

3.2.1.YouTube

Изобр. 12: Изглед от YouTube.com

Сайтът YouTube (изобр. 12) заслужава да бъде специално разгледан, защото е най-популярният сайт за мултимедийно съдържание и е сред най-популярните сайтове в света изобщо. Според данни от юни 2011 г. Facebook е най-популярния сайт в света с около 870 милиона уникални посетители на месец, а след него e You Tube със 790 милиона уникални посетители на месец и над 100 милиарда импресии[4].

YouTube е сайт за споделяне на видео файлове, като всеки потребител може да гледа качените видео файлове, а всеки регистриран потребител може да качва свои собствени видео файлове. Повечето от съдържанието в сайта е качено от обикновени потребители, но в него вече има и официални видео файлове и канали на музикални компании и изпълнители.

YouTube придобива огромна популярност и е един от първите сайтове, срещу който музикалната индустрия повдига обвинение в делото ViaCom срещу YouTube от 2007 година. Делото е спечелено от YouTube, тъй като те са уважили желанието на компанията да бъдат свалени клипове с тяхно авторско съдържание, а е установено, че ViaCom са качвали самостоятелно видео съдържание с цел придобиване на популярност и основание за съдебния иск срещу YouTube.

Днес YouTube има много добра схема за управление на авторските права. При качване на видеоклип автоматизирана система разпознава, кое авторско видео или музика е качено. Това става благодарение на база данни, събрана от музикалните компании. Те следва да предадат в YouTube копие от музикалния клип, веднага след като го издадат, за да се разпознава и при качване от трето лице в сайта, компанията да имам възможност да се разпорежда с него. YouTube дава три възможности на музикалните издатели, когато бъде качен някой техен видеоклип:

– да печелят пари от тях;

– да получават статистически данни за тях;

– изцяло да ги блокират от YouTube.

Ако оставят клиповете си в YouTube, музикалните компании имат възможността да рекламират безплатно други свои продукти с линкове, фон около видеоклипа и други. На изобр. 6 се вижда реклама и линкове към други продукти от група Coldplay, непосредствено под клипа е дадена възможността за линк към закупуване на албума; както и възможност за преглеждане на другите клипове на VEVO.

Въпреки че оставят съдържанието си в YouTube, някои изпълнители и компании държат клипове, качени от трети лица да се свалят от сайта, за да се генерира по-голям поток през техните канали – ако резултатът в търсачката е един, целия поток от посетители, които искат да гледат този клип минава през канала на компанията издател.

За разлика от iTunes в сайтовете за аудио и видео споделяне може да качи съдържание всеки и да събере дължимите му суми от показването му.

В България има подобни сайтове, поради факта, че не всички клипове в YouTube са достъпни за България, а и не всички изпълнители са качени в този сайт.

3.2.2 VBOX7

Изобр. 13 Изглед от Vbox7.com

Алтернатива на YouTube в България е Vbox7. Както се вижда на изобр. 13, на сайта около клипа, който се възпроизвежда, има само рекламни банери, от които сайтът печели.

Съдържанието се качва от потребители и в общите условия на сайта е заложена клаузата, че[5]: „Регистрираният ПОТРЕБИТЕЛ има право да разполага (upload) сървър на ВИ БОКС Потребителско съдържание, върху което е носител на авторски права или е получил правото да го използва и сублицензира на валидно правно основание”. По този начин сайтът избягва от отговорност за каченото нелегално съдържание. При сигнал за нарушение от страна на правопритежателите видеофайлове могат да бъдат свалени от сайта, но не съществува система за изплащане на отчисления и платформата няма договор с ОКУП.

4. Български инициативи

Освен международните сайтове, описани по-горе, съществуват и български алтернативи за легално използване на музика. Това се е наложило поради няколко причини:

– късно навлизане на международните сайтове като iTunes;

– липса на каталози с българска авторска музика;

– текущи промени на законодателството.

Българските инициативи са в различни направления. Оценявайки факта, че българските потребители нямат културата директно да си купуват музика. Пример за това е http://www.musicspace.bg

Изобр. 14 Сайтът musicspace.bg

Сайтът е дело на TOXITY GROUP, компания която държи и няколко други сайтове за нощния живот, концерти и др, има звукозаписна рекламна и много други дейности. Основна цел на сайта е да бъде „ дигитална платформа за разпространение и популяризиране на българската музика в уеб и мобилна среда”. Платформата е част от услугите на М-тел и музиката в сайта се предлага на клиентите на мобилния оператор.

Musicspace предоставя възможност на всички български изпълнители да публикуват на сайта авторската си музика и да получат отчисления за използването й. Сайтът прави крачка напред и създава собствена телевизия, превръщайки се в активна независима онлайн медия. Репортажите и интервютата на сайта поддържат вниманието върху музикалната индустрия и концертния живот в България и повишават трафика на сайта.

Към настоящия момент се разработва и нов сайт за българска музика онлайн. Той ще бъде дело на новосъздадената от Васил Гюров и още около 50 български изпълнителя организация „Българска музикална асоциация”. Тя планира пускането на сайт, изграден по стрийминг модел и срещу (по-план) 2-3 лева на месец, ще може да се слуша неограничено българска музика.

Подобна платформа ще предостави на българите финансово постижим достъп до легално музикално съдържание, но не е отговор на следните проблеми:

– липса на възможен даунлоуд;

– потребителите ще трябва да плащат две такси и да прескачат между сайтове, за да слушат българска и международна поп музика;

– дали на платформата ще имат място и неизвестни български изпълнители, неиздавани от продуцентски къщи?

След този преглед на видовете дистрибуция на легална музика онлайн и приведените примери, могат да се направят следните изводи:

– международните платформи за стрийминг и даунлоуд на музика все още не са достатъчно достъпни за България;

– правят се национални опити за изграждането на такива платформи, но те са концентрирани в жанрове и националност на музиката;

– потребителите все още възприемат достъпа до музикално съдържание като по право безплатен, а дори и да искат да закупят, много от българите не боравят свободно с разплащателни средства в интернет.

Заключение

В настоящата работа са разгледани защитата на музикалните произведения в международни договори и националното законодателство, същността на управляването на авторски и сродни права в интернет и български и чуждестранни практики.

От изследването на нормативната уредба в глава първа стана ясно, че авторското и сродните права получават защита от края на 19-ти Век, която се увеличава с всеки следващ акт, следвайки развитието на технологичното равнище.

Всяка нова технология дава все по-лесен начин на копиране и пиратство на музикални произведения. При липсата на нормативна уредба това копиране се възприема за законно и загубите, които търпят притежателите на авторски и сродни права са големи.

Последното технологично предизвикателство пред интелектуалната собственост е интернет. Неговият принос за ръст на пазара на музикални произведения, но също така и увеличаването на пиратството е много голям. Дигитализирането на музиката направи възможно копирането на всеки един компютър и моментално разпространение до неограничен брой други потребители.

Международната правна рамка отговаря и на тази технология със серия актове, администрирани от СОИС, СТО или Европейския съюз. Проблем на тази уредба обаче се явява многообразието от актове, различните групи страни, за които се отнасят и различните норми по тях. Нуждата от единен обединяващ документ се усеща и се правят опити за такъв. Последният от тях – ACTA има своите несъвършенства и беше критикуван и в крайна сметка отхвърлен от много страни, които първоначално го бяха подписали, включително Европейския съюз.

Въпреки че България е една от тези страни, стана ясно, че българското законодателство, и в частност Законът за авторското и сродните му права, е адекватно, с високо ниво на защита на произведенията в интернет среда. Проблем за страната се оказва прилагането на този закон, като и в момента продължава масово неправомерно използване на авторски произведения, не само в интернет, без да има взети масови и категорични мерки.

Този факт допринася за нежеланието на потребителите да плащат за музика. Настройката на средностатистическите потребители в България е, че в интернет всичко е споделено и безплатно и след като законът няма достатъчно силно проявление спрямо големите, корпоративни нарушители, значи няма да „хване” и тях.

За да се коригира това поведение, компетентните организации правят национални кампании за популяризиране на защитата на правата на музикантите, но засега те имат спорен успех. Те са строго ориентирани към крайния потребител, подканяйки го да спре да сваля нелегално музика. По наше мнение, трябва да се направят разясняващи кампании, за да разбере потребителят:

– защо се плаща за авторски права (донякъде застъпено в клипа на „За да има музика и утре”);

– кой и за какво трябва да получи възнаграждение – разликата между авторски и сродни права. Много потребители мислят, че „музикантът така-и-така си взема пари от участия”. Но често изпълнителят не е и автор и авторът не получава никакво възнаграждение, освен еднократна сума от продуцента.

– защо и как трябва да плащат заведения, радия, телевизии, онлайн сайтове. Потребителите трябва да започнат да имат самосъзнание, че дори в заведението, част от сметката им е за авторски и сродни права и да не толерират заведения, които нямат договор с ОКУП.

– какво могат да правят свободно в интернет.

– не на последно място, да бъдат насочени към легални сайтове, някои от които с много ниски такси или безплатни, издържащи се от реклама.

Разгледаните практики показват слабо насищане с лесни и достъпни платформи за легален достъп до музика в интернет среда. Нужно е разработването на един сайт, който да предлага голям каталог от песни, български и световни хитове, но и непопулярни изпълнители. Най-близо до този модел е iTunes, но сайтът на БМА в проект, би могъл да се превърне в една такава платформа, която да е лесно и локално администрирана, с по-малко отчисления за посредници и съответно повече печалби за музикантите и/или по-ниски цени.

Описаните проблеми набират все по-голяма актуалност и за музикалния бизнес в България все още съществува опасност да се раздели с много потенциални музикални произведения и формации, поради факта, че в една криза, без каквито и да е приходи от продажби, музикантът наистина „къща не храни”.

Приложения

Приложение 1. ПРОГНОЗА И СТРУКТУРА НА ПРИХОДИТЕ ОТ ПОЛЗВАТЕЛИ ЗА 2012,

http://www.musicautor.org/

Приложение 2.

Източници

Използвани източници:

1. Борисова, В. , „Творческа икономика, културни индустрии и интелектуална собственост”, Университетско издателство „Стопанство”, София 2009
2. Дацов П. , Петров П. , „Престъпления срещу интелектуалната собственост”, изд. Сиела, 2011
3. Костов, А. , „Интелектуална собственост в интернет”, изд. Фенея, София 2012
4. Костов, А. , „Хипотези в авторското право”, изд. Фенея, София 2010
5. Цакова, В. , „Права на артисти изпълнители, продуценти на записи и излъчващи организации”, ИСК при УНСС, София, 2004 г.
6. Цакова, В. , „Произведенията на науката като обект на интелектуална собственост”, Университетско издателство „Стопанство”, София 2009
7. Цакова, В. , „Конструктивно-критичен прочит на Търговското споразумение за борба с фалшифицирането /АСТА/”, сп. „Икономически и социални алтернативи”, бр. 2/2012 г
8. Owsinski, B. , “music 3. 0”, Hal Leonard Books, Milwaukee USA, 2011
9. Закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) , в сила от 25 март 2011г.

Използвани интернет източници:

1. http://www.wipo. int
2. http://europa. eu/rapid/pressReleasesAction. do?reference=SPEECH/12/592, 12. 09. 2012
3. http://www.bamp-bg.org, Българска асоциация на музикалните продуценти, 2012
4. http://www1.bpo.bg/images/stories/acquis/eudirective48_.pdf, 17.10.2012
5. http://www.wto.org
6. http://www.ifpi.org
7. http://www.musicautor.org/
8. http://www.nielsen.com
9. http://blog. prophon.org
10. http://apple.com
11. http://www.comscore.com/Press_Events/Press_Releases/2007/11/Radiohead_Downloads, 01. 10. 2012
    1. http://creativecommons.org
    2. http://vbox7.com
    3. http://www.nsi.bg/otrasal.php?otr=17&a1=2405&a2=2416&a3=2418#cont

Материалът Лeгално използване на музика в интернет – част 3 е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

 В настоящата глава ще разгледаме как се управляват  авторските и сродните права над музикалните произведения в интернет.

Защитата на интелектуалната собственост се изразява в конкретни действия и практики, свързани с обекта на защита. Способите за реализиране на изпълнителското право могат да се разделят на три вида[1]:

– упражняване на правото от самия автор/артист;

– лицензиране на правото;

– прехвърляне на правото.

За целите на разпространението на музика в интернет, авторът или изпълнителят може да упражни правата да избере кога и как да разгласи произведението си, но след това той обикновено трябва да лицензира същото за възпроизвеждане и разпространение на интернет сайтове за разпространение.

Рядко се случва да се говори и за „живо изпълнение”  в интернет, но технологията за лайф стрийминг го позволява и  се прави. В тези случай артистът изпълнител може да лицензира правата си директно на излъчващата организация, в случая отново онлайн платформа.

В останалите случаи обаче авторите управляват правата си предимно чрез Организации за колективно управление на права (ОКУП), а изпълнителите посредством продуцентски компании и сайтове за независими изпълнители. Т.е. чрез договори за доброволна изключителна или неизключителна лицензия.

Изключителни лицензии са най-вече тези между автори и ОКУП за конкретни произведения, за да се избегне двойно отчисляване. Ако авторът урежда правата си сам за някое произведение, той трябва да го изключи от регистрацията си в ОКУП, Същото се отнася за изпълнителите, за всяко конкретно изпълнение.

В дигитална среда лицензиите най-често са неизключителни поради факта, че има много платформи за разпространение и не би било рентабилно за притежателите на сродни права тяхната музика да се предлага само на едно място, което често не е достъпно до много страни по света.

По Българското законодателство авторите, изпълнителите и продуцентите имат имуществени и неимуществени права. Те не се губят, независимо от средата и вида разпространение.

1.Управление на неимуществените права

Неимуществените права на авторите и притежателите на сродни права са изброени в чл.15, чл.75 и чл.87 от ЗАПСП.  Авторът на едно музикално произведение има правото[2]:

„1. да реши дали създаденото от него произведение може да бъде разгласено и да определи времето, мястото и начина, по който да стане това, с изключение на обектите по чл. 3, ал. 1, т. 4, 6 и 8, при които това право се уговаря по договор;

2. да иска признаване на неговото авторство върху произведението;

3. да реши дали произведението му да бъде разгласено под псевдоним или анонимно;

4. да иска името му, псевдонима му или друг идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани по съответния начин при всяко използване на произведението;

5. да иска запазване на целостта на произведението и да се противопоставя на всякакви промени в него, както и на всяко друго действие, което би могло да наруши законните му интереси или личното му достойнство;

6. да променя произведението си, ако с това не се нарушават права, придобити от други лица;

7. на достъп до оригинала на произведението, когато то се намира във владение на друго лице и когато това е необходимо с оглед упражняване на неимуществено или имуществено право, предвидено в този закон;

8. да спре използването на произведението поради промени в убежденията си, с изключение на реализираните произведения на архитектурата, като обезщети за претърпените вреди лицата, които законно са придобили правото да използват произведението.”

Изпълнителят има стеснен набор от неимуществени права:

„1. правото да изисква името му, псевдонимът или артистичното му име да бъде посочвано или съобщавано по обичайния за това начин при всяко негово изпълнение на живо и при всяко използване на записаното му изпълнение по какъвто и да е начин;

2. правото да изисква запазване целостта и неизменяемостта на записаното му изпълнение при възпроизвеждането или използването му по какъвто и да е друг начин.”

Неимуществени права имат и продуцентите на звукозаписи (чл. 87 от ЗАПСП):

„Продуцентът има право да изисква при възпроизвеждането и разпространението на направените от него записи името му да бъде посочвано по обичайния за това начин върху звуконосителите, включително и върху техните обложки и кутии.”

Обемът от права на участниците в процеса на създаване на музикално произведение намалява с всяко следващо звено като се следва логиката на хронология на създаването- най-много права има авторът, който истински създава „от нищото” дадено произведение. Изпълнителят дава неповторимия си индивидуален глас и техника на изпълнение и има правото да се противопостави на развалянето на целостта на изпълнението му. С най-малко права е продуцентът, който е инвестирал най-вече средства и организационни умения, но не и пряк музикален талант, неделима част от произведението.

Неотчуждаемо е правото на авторство, на посочване на името на автора, изпълнителя и продуцента при всяко използване на произведението.

Неимуществените  права на автори, изпълнители и продуценти на музика в интернет са защитени посредством кодирането във всеки файл на информация за управление на правата. Тези т.нар. Мета-данни съдържат информация за това кой са авторите на музиката и текста, изпълнителите, продуцентите; кога е издадена песента в кой албум, от коя организация. Тези данни са защитени от закона и всяко тяхно умишлено премахване е нарушение.

2.Управление на имуществените права

Правата на автори, изпълнители и продуценти на музикални произведения са регламентирани в ЗАПСП, чл.18, чл. 78 и чл.86.

Авторът има изключително право да използва или да позволява използване по горепосочените начини на своето произведение и според чл. 19 от ЗАПСП „има право на възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване на същия вид”[3]. Действията, които се извършват с произведенията остават едни и същи, независимо в дигитална или реална среда на разпространение[4] :

–   възпроизвеждане;

–   разпространение сред неограничен брой лица на оригинала или екземпляри от произведението;

–   публично представяне или изпълнение;

–   излъчване на произведението по безжичен път;

–   превеждането на друг език;

–   преработка и синхронизация;

–   предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до произведението или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях (интернет използване);

–   внос и износ в търговски количества.

Артистът-изпълнител има изключителното право да разрешава срещу възнаграждение (чл.76):

1. излъчването на неговото изпълнение по безжичен път, предаването и препредаването му по кабел, както и записването или видеозаписването на изпълнението, възпроизвеждането на записите върху звуконосители или видеоносители и тяхното разпространение;

2. публичното изпълнение, излъчването по безжичен път и предаването и препредаването по кабел на тези записи;

3. предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до неговото записано изпълнение или част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрано от всеки от тях (интернет използване);

4. вноса и износа в трети държави на екземпляри от записа с изпълнението в търговско количество, независимо дали екземплярите са произведени законно или в нарушение на правата по т. 1.

Продуцентите на звукозаписи, от своя страна, имат правото да разрешават (чл.86):

1.  възпроизвеждането и разпространението на записа;

2. вноса и износа в трети държави на екземпляри от записа в търговско количество, независимо дали са произведени законно или в нарушение на правата по т. 1;

3. публичното изпълнение, излъчването по безжичен път и предаването и препредаването на записа по кабел;

4. предлагането по безжичен път или чрез кабел или друго техническо средство на достъп на неограничен брой лица до записа или част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрано от всеки от тях (интернет използване);

5. преработката и синхронизацията на записа.

За да се използват легално музикалните произведения имуществените права се предоставят с писмен договор, лицензия от всяко звено в процеса по създаване на следващото. Поради различните начини на упражняване на авторски и сродни неимуществени права, ще разделим тяхното разглеждане:

2.1. Авторски имуществени права

Авторът на музикално произведение се възползва от правата си на възпроизвеждане и разпространение като ги предоставя срещу заплащане на изпълнител или директно на продуцент. За всяко конкретно използване като възпроизвеждане и разпространение на материален носител авторът получава конкретно възнаграждение, като това може да се случи по три начина:

–   В договор с издателя за еднократна сума за всеки тираж на произведението;

–   В договор  с издателя за изплащане на аванс и процент от продажбите;

–   В договор с Организация за колективно управление на права (ОКУП), която да следи продажбите и разпространението на материалния носител и да отчислява приходи за автора. В България тази организация е Музикаутор.

За използването в интернет обаче най-често авторът няма възможност за индивидуални договорености с платформата за разпространение на музика и правата му се управляват от ОКУП. Изключения правят музика, качена на собствен сайт и договори между Пъблишинг дивизии на големите  музикални компании и платформите за директно управление на авторски права.

Отчисления за авторите от интернет използване се дължат при сключен договор между Музикаутор и онлайн платформата по определени тарифи, различни за различен вид използване. Съществуват няколко вида договори[5]:

–   за разрешаване ползването на музика по уеб радио;

–   за разрешаване ползването на музика чрез предоставянето на възможност през интернет или друга мрежа за тяхното сваляне;

–    за разрешаване на използването на музика, включена във видеоклипове, чрез интернет;

–    за разпространение на рингтонове за мобилни телефони;

–    за разрешаване на ползването на музика за озвучаване на интернет сайтове.

2.2. Сродни имуществени права

Изпълнителят предоставя своите нововъзникнали права върху неговото изпълнение на продуцента. Продуцентът, най-често голяма по мащаб компания (“major label”) управлява тези права, организира процеса за запис и възпроизвеждане на материален или дигитален носител и преотстъпва вече придобитите и своите сродни права на дистрибуционни мрежи, излъчващи организации и др.

Тук е важно да се отбележи, че продуцентът, получава лицензия за точно определено изпълнение на музикалното произведение от изпълнителя, а именно това, което е на записа. Ако не е подписан договор за повече изпълнения за някакъв период от време, изпълнителят е свободен да изпълнява песента, когато и където поиска, да лицензира използването на тези си други изпълнения, да разрешава излъчването им по кабел или по безжичен път и т.н., стига разбира се да е получил разрешение от автора за това.

Авторът трябва винаги да е дал разрешението си с писмен договор като това му гарантира възнаграждение за всяко използване на произведението му. Но има случаи, когато дори и без неговото съгласие, може да се осъществи използване (принудителна лицензия), тъй като ако такова бъде забранено, потърпевши ще са и притежателите на сродни права за вече реализираното произведение, които няма да получат възнаграждение за труда си.

Когато е изпълнител и продуцент на звукозаписа, едно физическо лице може да извършва всички действия и самостоятелно като копира произведението си, публикува го в интернет сайтове, позволяващи това или на своя сайт, предложи платен достъп до файловете и т.н. В този случай говорим за независим музикант или Indie (англ. Independent).  Публикуването само на собствен сайт, обаче не е често срещан случай, тъй като не гарантира на автора-изпълнител първо: качество на записа (ако записва сам и не управлява права на звукозаписни компании) и второ: популярност, тъй като неговия сайт ще посетят само потребители, които са чували за него. Най-често авторско музикално съдържание в интернет се намира на платформи, получили правото да разпространяват заглавия  в пакет за много изпълнители от някоя от следните институции:

–   самият изпълнител при платформите за независими музиканти:

–   звукозаписна/издателска компания, с която имат индивидуален договор първичните правопритежатели;

–   офлайн медия, на която сайтът е подчинен, и която притежава правата от предните източници;

–   организация за колективно управление на права (ОКУП).

В сайтове за споделяне и популяризиране на независими/Indie изпълнители сродните права  се уреждат чрез договор между платформата и изпълнителя. Това се извършва при предоставянето на сайта на самото музикално произведение. Тези сайтове предлагат на музиканта пазар за песните му, като ги регистрират групово в сайтове за продажба на музика като iTunes; позиционират ги в сайтове за онлайн стрийминг срещу месечна такса и дори на сайтове за безплатна музика, ако изпълнителят иска това. На следващата фигура са показани опциите за разпространение на качено съдържание от независим музикант на сайта cdbaby.com (изобр.1):

Изпълнителят има възможността да избере дали ще предложи за разпространение на качената песен:

–   само на сайта Cdbaby.com;

–   на сайтове, предоставящи музика за платен даунлоуд, като може да избере да не качва песента на някои от изброените вдясно сайтове, с които си партнира cdbaby.com;

–   опцията „навсякъде, където се плаща”  – прибавя към горните и услуги като Spotify и last.fm – потребителски базирани стрийминг потоци и радиа;

–   „навсякъде”, независимо платено или не.

При този модел сайтът за независими музиканти се явява звеното, което окрупнява сродните права на ползвателите си, сключвайки договори с тях за всяко едно произведение и със сайтовете за разпространение, лицензирайки правата на цялото си портфолио с музиканти.

Друг вариант за разпространение са големите музикални компании като EMI, Universal Music и др. Те са продуценти и имат договори с музикантите, които представляват. Тези компании регистрират портфолиото си директно във всички платформи за даунлоад, стрийминг и др.

Често медии като телевизии, радия и печатни медии имат онлайн платформи, на които предоставят съдържание. В този случай правата на артисти и продуценти са уредени със самата медия и тя се разпорежда и отчислява приходи и от онлайн платформата си.

Все по-срещано явление е да се качва музика не от автор, изпълнител или продуцент, а от самите потребители. Това се случва на сайтовете за споделяне на музика и видео като youtube.com, soundcloud.com, grooveshark.com и други.

При този тип публикуване на съдържание платформите за музика трябва да регистрират използванията на звукозаписите и да предоставят отчети на притежателите на сродни права, на основата на които да изплащат дивиденти. Най-често това е уговорено в споразумението между платформата и продуцентските организации или в договореност със ОКУП. Сайтът youtube.com има специално разработена технология за разпознаване на музика и регистриране на използванията, която ще разгледаме в следващата глава в конкретен пример.

2.3. Средства за защита

След като са уредени авторските и сродните права и се стигне до първоначална продажба, съществува риска вече закупеният продукт да бъде нелегално възпроизведен и разпространен, което нанася щети на всички правоносители. Това разпространение с комерсиални или некомерсиални цели се нарича пиратство. В опит да се преборят чисто технически с феномена звукозаписните компании и музикалните платформи се възползват от залегналата в международните и национални актове идея за технически средства за защита. Технологиите, използване за възпрепятстване на неразрешено използване и копиране се наричат „Управление на дигитални права” (Digital rights management). Тази система се състои в прилагането на технически и софтуерни способи да се забрани копирането на музикално съдържание, използвани за пръв път при материални носители като компакт дисковете. Закупени оригинални и поставени в компютъра те инсталират програма, дори без изричното съгласие на потребителя, която да предотврати копирането на музиката. Подобен софтуер се инсталира на компютъра с инсталацията на клиентите за онлайн даунлоуд като Amazon и iTunes.

Забелязва се тенденцията обаче да се продават файлове без такава защита, тъй като клиентите са уморени от досадните рестрикции, които им пречат да слушат вече платената музика на различни свои устройства или на харесвани от тях плейъри; както и да им „забиват” други програми, както често се случва поради някаква слаба несъвместимост между приложения.

Алтернативата на техническата защита е т.нар. модел Open Music Model. Той е разработен от Massachusetts Institute of Technology (MIT) и се основава на няколко основни изисквания (изобр.2)[6]:

Изобр.2 Основни изисквания при Open Music Model

Повечето сайтове с безплатно онлайн съдържание са уредили правата си на основата на този модел. Сайтът печели средства от реклами и съвместни проекти с други сайтове, потребителите могат да слушат безплатно музика със или без ограничение във времето, а авторите получават отчисление от печалбата на сайта от реклами, реклама, която позиционира линкове за други продукти на изпълнителя или компанията при изпълнение на тяхно произведение и други.

Независимо защитено или не с технически средства за защита, каченото за продаване музикално произведение трябва да има някои задължителни атрибути. За да се продава една песен трябва да има регистриран EAN баркод, както и ISRC код, издаден от Международна федерация на звукозаписната индустрия (IFPI).

3. Creative Commons лицензия – отказване от права

Тук накратко ще разгледаме един алтернативен вариант за уреждане на авторски права, които е световно приложим и законосъобразен. Това е нужно, тъй като музикалното съдържание, което може да се свали или слуша в Интернет с такава лицензия е много богато.

Creative commons е легален начин авторът да се откаже от някои имуществени права, които му принадлежат, по свои убеждения или с цел да популяризира музиката си. Множеството международни актове защитават основно сродните права и с известен акцент на продуцентските права. Развитието на Creative commons връща контрола на авторските права в самите автори и изпълнители.

Creative commons представляват договореност за използване на съдържанието от потребителя по определен начин и затова е един вид лицензия.

Възможните комбинации от позволено и забранено използване са следните:

Признание – Позволява се копирането, разпространението, показването и изпълнението, но само ако се спомене кой е автора;

Некомерсиално – Позволява се копирането, разпространението, показването и изпълнението, но само за некомерсиални цели;

Без производни – Позволява се копирането, разпространението, показването и изпълнението само на точни копия, без право на преработка (семплиране, миксиране и др.)

Споделяне на споделеното – Позволява се копирането, разпространението, показването и изпълнението на произведението и на негови преработки, стига и те да са свободно споделени.

Тези възможности се комбинират свободно, като, съгласно закона, първата е задължителна, защото правото на авторство е неотчуждаемо и неотменимо. Последните две се изключват взаимно, тъй като едната позволява променяне на произведението, другата не. Затова те могат да се изберат поотделно.

Сайтът http://creativecommons.org описва всички възможности на тази лицензия и предлага калкулатор за изчисляване на правилния вид лицензия, според желанията на автора да забрани определени права (изобр. 3).

4. Кампании за защита на авторските и сродните им права

Описаните действия за управление на интелектуалната собственост оформят легалното предлагане на музика в интернет. За да съществува един пазар, обаче , трябва да има и съответното търсене. В тази точка ще разгледаме какви са настройките в мисленето на българския потребител и някои кампании, които целят популяризирането на защитата на авторски права.

Българинът все още няма културата да закупува музика. Според данни на Националния статистически институт (НСИ[7]) (Прилож.2) през 2011 година българите са давали 11% от средствата за онлайн покупки за филми и музика. Този процент спада през последните години от 31,1%  през 2006. Това показва, че потреблението на различни стоки в интернет е нараснало, но не и това на музика, което има все по-малък дял в потребителската кошница.

Причините за тази култура са няколко:

–   ширещото се пиратство на материални носители в началото на прехода. Българите не разполагаха със средства за оригинална музика, а допреди смяната на режима не са имали достъп до западна такава;

–   много добрата скорост на интернет в България; потребителите са свикнали да свалят нелегално филми за 5-6 минути и да ги гледат. По подобен начин се свалят цели дискографии и DVD –концерти на музиканти;

–   ненаказване на нелегалните сайтове; потребителите имат достъп до пиър-ту-пиър сайтове, не са свидетели на реални наказания и остават с убеждението, че това не е незаконно.

Като цяло в културата на българина, а и на  други Източноевропейски страни е залегнало желанието да се взима всичко, когато е възможно „на далавера”. Ако не е безплатно, то може би не е нужно. От това мислене страда не само музикалния пазар в България.

Българинът не оценява труда на музиканта. В народните ни обичаи е залегнала поговорката, че „Музикант къща не храни!” и това да се заплаща адекватно на музикантите за труда им не е сред приоритетите на семейния бюджет.

В последно време зачестиха кампаниите за популяризиране на авторските права.

Една от тях е „За да има музика и утре” на организациите ПРОФОН, АБРО, МУЗИКАУТОР и БАМП.

Тя акцентира, че сваляйки незаконно музика, потребителите „отнемат шанса” на музикантите „да се издържат от това”, което правят, което „е техния живот”[8]. Кампанията излъчи видеоклип, който се излъчва по телевизии и в интернет; серия от обществени флашмоб прояви с улични изпълнения на музиканти, подкрепящи кампанията; разпространение на постери с тези музиканти, облечени в униформи на различни професии (изобр.4). С последното се акцентира, че музикантите трябва да печелят от това, че творят и свирят, иначе трябва да употребяват друга професия и музиката им да не е реалност. ”Да си музикант не е хоби!”

Успоредно с нея, тече и друга кампания на БТВ „Fair play – Така е честно”. В няколко клипа кампанията сравнява нелегалния даунлоуд с яденето на чужда храна и използването на чужда кола [9](изобр.5).

Тази кампания срещна голямо неодобрение в интернет средите поради мнението, че е нередно да се сравнява незаконния даунлоуд и споделянето на файлове с престъпления по наказателния кодекс като кражба (на храна/кола).

Тези кампании са една добра стъпка в посока популяризиране  на зашитата на интелектуалната собственост, макар и чуваемостта, която получиха да е с негативен тон. По наше мнение обаче, трябва да се акцентира върху това да не се качва нелегално съдържание и да се научат потребителите от кого могат да вземат легално такова. Редно е на потребителите да се акцентира и на това, че заведения, дискотеки, телевизия, радия, и сайтове за разпространение трябва да плащат, тъй като именно те печелят от нелегално съдържание.

На крайните потребители се насажда идеята, че те са най-опасното звено, като с това се търси по-бърз и масов ефект на промяна на мисленето. Но повечето българи няма доброволно да започнат да плащат за музика, след като изброените по-горе институции, които печелят от нея, не го правят.

Продължава>>

Радослав Стефанов Михов

[1]  Цакова,В.; ”Управление на правата на артисти и изпълнители”, Университетско издателство стопанство, София, 2007, стр. 102.

[2] За точност правата са цитирани дословно от ЗАПСП, чл. 15, ал.1; чл.75 ал.1; чл.87, ал.1

[3] Закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), член 19

[4] ЗАПСП, член 18, ал.2

[5] Списък на видовете договори и самите договори са публикувани на сайта на Музикаутор –

http://www.musicautor.org/documents/

[6] http://en. wikipedia.org/wiki/Open_Music_Model

[7] Виж. Прилож.2, данни на НСИ, http://www.nsi.bg/otrasal.php?otr=17&a1=2405&a2=2416&a3=2418#cont

[8] Официален видео клип на кампанията; http://www.youtube.com/watch?v=9l-XEGHVgtY

[9] Клиповете на кампанията:

http://www.youtube.com/watch?v=4t7xWdnB5uk

http://www.youtube.com/watch?v=7p7nPlo9D1Q

Източници

Използвани източници:

1. Борисова, В. , „Творческа икономика, културни индустрии и интелектуална собственост”, Университетско издателство „Стопанство”, София 2009
2. Дацов П. , Петров П. , „Престъпления срещу интелектуалната собственост”, изд. Сиела, 2011
3. Костов, А. , „Интелектуална собственост в интернет”, изд. Фенея, София 2012
4. Костов, А. , „Хипотези в авторското право”, изд. Фенея, София 2010
5. Цакова, В. , „Права на артисти изпълнители, продуценти на записи и излъчващи организации”, ИСК при УНСС, София, 2004 г.
6. Цакова, В. , „Произведенията на науката като обект на интелектуална собственост”, Университетско издателство „Стопанство”, София 2009
7. Цакова, В. , „Конструктивно-критичен прочит на Търговското споразумение за борба с фалшифицирането /АСТА/”, сп. „Икономически и социални алтернативи”, бр. 2/2012 г
8. Owsinski, B. , “music 3. 0”, Hal Leonard Books, Milwaukee USA, 2011
9. Закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) , в сила от 25 март 2011г.

Използвани интернет източници:

1. http://www.wipo. int
2. http://europa. eu/rapid/pressReleasesAction. do?reference=SPEECH/12/592,  12. 09. 2012
3. http://www.bamp-bg.org, Българска асоциация на музикалните продуценти, 2012
4. http://www1.bpo.bg/images/stories/acquis/eudirective48_.pdf, 17.10.2012
5. http://www.wto.org
6. http://www.ifpi.org
7. http://www.musicautor.org/
8. http://www.nielsen.com
9. http://blog. prophon.org
10. http://apple.com
11. http://www.comscore.com/Press_Events/Press_Releases/2007/11/Radiohead_Downloads, 01. 10. 2012
    1. http://creativecommons.org
    2. http://vbox7.com
    3. http://www.nsi.bg/otrasal.php?otr=17&a1=2405&a2=2416&a3=2418#cont

Материалът Лeгално използване на музика в интернет – част 2 е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.