Растежът се дължи най-вече на стрийминг услугите, особено приходите от платени абонаменти, които са се увеличили с 18,5%. Мерките за ограничени социални контакти с цел възпиране разпространението на COVID-19 още повече засилват търсенето. В края на 2020 г. има регистрирани 443 милиона потребители на платени абонаментни акаунти. Общите приходи от различните стрийминг платформи достигат 13,4 милиарда долара, или 62,1% от общите приходи от звукозаписната индустрия в световен мащаб.

В края на миналата година, порталът за интелектуална собственост IPBulgaria публикува статия за музикалния пазар в Европа. Една от констатациите в нея е, че музикалният сектор е третият по големина работодател в културните и творческите индустрии в ЕС.

Благодарение на множеството социални платформи и стрийминг услуги, притежателите на авторски права (текстописци, композитори и изпълнители) достигат до все повече публика. От друга страна обаче адекватната закрила на авторски права се превръща в истинско предизвикателство.

Звукозаписните компании изглежда много адекватно се ориентират в текущата ситуация и практиката им да работят в дигитална среда доказва своята устойчивост при извънредните обстоятелства през 2020 г.

В тази, изпълнена с предикзвикателства година, звукозаписните компании работят заедно с партньорите си изпълнители, за да ги подкрепят в създаването и записването на музика. Секторът продължава да стимулира иновации, свързани с начините, по които феновете могат да се наслаждават на музиката по цял свят.

IFPI

IFPI и нейната мрежа от партньорски лицензионни компании представлява интересите на около 8000 членове по света. Основните точки от мисията на организацията са:

• Популяризиране икономическата стойност на записаната музика
• Закрила на правата на членовете на организацията, които създават, продуцират и инвестират в музика
• Съдействие за лицензиране и да генериране на търговска стойност за музикални произведения чрез всички налични канали

Материалът Значителен ръст на приходите от стрийминг услуги е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Имануел Кант казва „Музиката е езикът на емоциите“. И наистина, чрез музика човек може да пресъздаде свои чувства, мисли и преживявания,  които иначе трудно би облякъл в думи. Често, за да се почувстваме по-добре, просто пускаме обичана от нас песен или компилация на любим изпълнител.

От 1980 година 1 октомври се чества и като Празник на българските певци и музиканти, по повод 700-годишнината от рождението на св. Йоан Кукузел. Той е бил византийски църковен певец, композитор и музикален теоретик. Автор е на композиция, посветена на майка му, която носи заглавието „Полилей на българката“. Оттам произтичат и предположенията, че Йоан Кукузел е от български произход.

В България правата, свързани с музикални произведения са регламентирани в Закона за авторското право и сродните му права. Съгласно чл. 19. от ЗАПСП авторът има право на възнаграждение за всеки вид използване на творбата му и за всяко поредно използване на същия вид.

Според чл.2 от ЗАПСП, авторското право върху музикални творби възниква със самото им създаване. Обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма. Интересно е да се спомене, че обект на авторско право са и аранжименти на музикални произведения и фолклорни творби.

Материалът Viva la Muzica! – Световен ден на музиката е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Дело С-753/2018 пред Съда на ЕС е образувано във връзка с преюдициално запитване, отправено до Върховния съд в Швеция. Шведският  съд разглежда две дела, за решението на които е от значение правилното класифициране на наемането на моторни превозни средства, оборудвани с радиоприемници, от гледна точка на авторското право. Във връзка с тези две дела съдът допуска преюдициалното запитване по тълкуване на Директивата.

Една от страните – Шведска организация, която управлява авторските права върху музикални произведения твърди, че отдаването под наем на автомобили, оборудвани с радиоприемници, представлява публично разгласяване по смисъла на Закон № 279 от 1960 г. за авторското право, който всъщност транспонира Директива 2001/29 в шведското право.

Съда е поставен пред въпроса, дали наемането на превозни средства, оборудвани с радиоприемници, които позволяват на клиентите да слушат музикални записи, представлява „публично разгласяване“?

Според Директива 2001/29 „правото на публично разгласяване обхваща всяко предаване или препредаване на произведение на публиката по жичен или безжичен път, включително аудио-визуално излъчване.“ В съображение 27 от тази директива се добавя, че самото предоставяне на физически съоръжения, които имат за цел да позволят или реализират разгласяването, не представлява само по себе си публично разгласяване.

Още повече в Решението от 02.04.2020г. Съдът подчертава незаменимата роля на ползвателя, чиято ограничена намеса всъщност трябва да се приравни на самото предоставяне на техническо оборудване, което не представлява публично разгласяване съгласно вече споменатото съображение 27 от Директива 2001/29.

Съдът, тълкувайки понятието „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, както и по смисъла на член 8, параграф 2 от Директива 2006/115 ясно констатира, че: “… а правото на отдаване под наем и в заем, както и за някои права, свързани с авторското право в областта на интелектуалната собственост, трябва да се тълкуват в смисъл, че отдаването под наем на оборудвани с радиоприемници автомобили не представлява публично разгласяване по смисъла на посочените разпоредби.”

Материалът Съдът на ЕС – наемането на автомобили с радиостанции не представлява комуникация на музикални произведения на обществеността е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.