В момента ниво 1 включва два района. Единият обхваща Северна и Югоизточна България, а другият – Югозападна и Южна централна България. От 01.01.2027 г. те ще се обединят в един район от ниво NUTS 1, който ще включва цялата територия на страната.

В Закона ще бъде отразена и промяната в регионите за планиране. Съществуващите до момента шест статистически района от ниво 2 – Северозападен (областите Видин, Враца, Ловеч, Монтана, Плевен), Северен централен (Велико Търново, Габрово, Разград, Русе, Силистра), Североизточен (Варна, Добрич, Търговище, Шумен), Югоизточен (Бургас, Сливен, Стара Загора, Ямбол), Южен централен (Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян, Хасково) и Югозападен (Благоевград, Кюстендил, Перник, София-град, София-област) стават четири. Статистическите граници ще се изменят, но се запазват административните граници на всички 28 области и на общините в тях.

Новите четири района за планиране, които се формират, са Северен район (областите Видин, Монтана, Враца, Ловеч, Плевен, Габрово, Велико Търново, Търговище, Русе, Разград, Силистра); Източен район (областите Добрич, Варна, Шумен, Бургас, Сливен и Ямбол); Южен район (областите София, Перник, Кюстендил, Благоевград, Пазарджик, Смолян, Пловдив, Стара Загора, Хасково и Кърджали). Създава се и Столичен район с територията на Столична община.

Предложените изменения ще допринесат за усъвършенстване на държавната политика за регионално развитие чрез привеждане на нормативната уредба в съответствие с новата класификация NUTS и за адаптиране и подобряване на системата от стратегически документи съобразно новото райониране и прилагането на интегрирания териториален подход. Ще се създаде ясна и последователна нормативна рамка за управлението на развитието на районите от ниво 2, като ще се отчитат на спецификите на Столичния район.  Предлагат се и изменения, основани на практиката от прилагането на интегрирания териториален подход, с цел усъвършенстване на стратегическите документи за регионално развитие и механизмите за тяхното изпълнение, както и необходими промени в други закони.

Основополагащ документ за стратегическото планиране на регионалното и пространствено развитие остава Националната концепция за регионално и пространствено развитие, която ще определя стратегията за развитие на националната територия и връзките ѝ със съседни страни и региони. За Северен, Източен и Южен региони за планиране от ниво 2 ще се разработват интегрирани териториални стратегии за развитие с участието на заинтересованите страни на територията на съответния регион и ще се одобряват от регионалните съвети за развитие, които ще се намалят от 6 на 4.

За Столичния регион за планиране се предвижда разработване на план за интегрирано развитие, който да изпълнява и функциите на интегрирана териториална стратегия за неговото развитие, в съответствие с предвижданията на Националната концепция за регионално и пространствено развитие и другите секторни и хоризонтални политики, и ще отчита връзките му с другите региони за планиране от ниво 2 в страната и в съседните държави в макрорегиона. Той ще определя средносрочните цели и приоритети за устойчиво развитие на Столичния регион за планиране, ще отчита предвижданията и инвестиционните намерения за развитие на територията му и ще се разработва в съответствие с общия устройствен план.

Предвижда се законът да влезе в сила от 1 януари 2027 година.

Предложените промени са публикувани за обществено обсъждане в Портала за обществени консултации и на интернет страницата на МРРБ.

Материалът Промени в Закона за регионалното развитие отразяват новото райониране на страната съобразно европейската класификация NUTS е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Увеличение на цените на винетните такси с 30 % от 1 август 2026 г. предвижда проект на постановление за изменение на Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа. Проектът е публикуван за обществено обсъждане от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

След приемане на промените на таксите за пътни превозни средства с общо тегло до или равно на 3,5 тона и къмпинг автомобили от категория М1, които не са повишавани от внедряването на електронната система през 2019 г., годишната винетка се предвижда да струва 64,50 евро вместо 49,60 евро. Тази такса остава най-изгодна за ползвателите на републиканската пътна мрежа. Цената на тримесечната ще бъде 35,90 евро вместо 27,61 евро, а на месечната – 19,90 евро вместо 15,34 евро. Цената на седмичната винетка ще стане 10 евро вместо 7,67 евро. Уикенд винетката ще бъде на стойност 6,60 евро. Сега тя е на цена 5,11 евро. Цената на еднодневната винетка ще се повиши от 4,09 евро на 5,30 евро.

Предвижда се актуализация и на размера на компенсаторната такса за пътни превозни средства с общо тегло до или равно на 3,5 тона, която от 35,79 евро ще стане 46,50  евро.

Промяната в тарифата на тол таксите ще осигури допълнителни приходи в размер на над 20 млн. евро през 2026 г. и по над 48 млн. евро годишно през следващите години. Допълнителният ресурс ще бъде инвестиран в основни ремонти и рехабилитация на пътища III клас, които осигуряват жизненоважна връзка на малките и отдалечени населени места с областните центрове. Част от ресурса ще бъде насочен към подмяна на компрометирани ограничителни системи за пътища (мантинели), полагане на дълготрайна термопластична хоризонтална маркировка и изграждане на автономно осветление в рискови зони. Друга част от средствата ще бъде вложена в модернизация на софтуерните модули на ТОЛ системата, разширяване на оптичната мрежа от камери и ограничаване на нивата на неплащане на такси под 2% на годишна база.

Техническите одити показват, че над 35% от второкласната и третокласната пътна мрежа в страната или общо над 7000 км се намират в незадоволително или лошо състояние. Хроничният недостиг на средства за капиталови ремонти води до преминаване на леки повреди в структурни разрушения на пътната основа. Текущият модел генерира средства предимно за текущи аварийни дейности, но не и за цялостна рехабилитация.

Съвременните изисквания за пътна безопасност на Европейския съюз изискват внедряването на скъпоструващи пасивни системи (модерни ограничителни системи с висока степен на задържане), интелигентни транспортни системи  за управление на трафика, шумяща хоризонтална маркировка и автоматизирано LED осветление. Сегашните постъпления от винетки покриват базови нужди, оставяйки инфраструктурата без необходимия дефицит на защитни елементи.

Предложената промяна в цената на винетките от 1 август гарантира, че сериозна част от новия фискален товар ще бъде поет от чуждестранни ползватели на мрежата, преди местният бизнес и граждани да усетят пълната тежест. Август е месецът с най-висока концентрация на транзитен трафик през територията на страната. Освен това, генерираният излишък през есенните месеци ще осигури необходимия финансов буфер за зимното поддържане на пътищата.

Материалът Увеличение на цените на винетните такси с 30 % от 1 август 2026 г. предвижда МРРБ е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Материалът С промени в Закона за гражданската регистрация се намалява административната тежест на гражданите и бизнеса е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Това е третото разследване за картел, което антимонополният орган образува от началото на годината. Първото е за картел при обществени поръчки за доставка на храна в болници по сигнал на народен представител, а второто – разследване за картел при обществени поръчки за доставка, монтаж и поддръжка на IT оборудване по сигнал на ГДБОП.

Предмет на процедурите по пряко договаряне, финансирани с европейски средства, е организиране на специализирани обучения, обмяна на опит и добри практики за повишаване капацитета на служители на територията на няколко общини в страната.

КЗК извърши задълбочено проучване на участието на дружествата в множество процедури за възлагане на обществени поръчки, които имат сходни възложител, предмет, участници или други характеристики. В обхвата на тези проверки бяха разгледани обществени поръчки на Общините Велинград, Разград, Севлиево, Горна Оряховица и Елена.

В предварителното проучване бяха идентифицирани редица съмнителни данни за евентуално наличие на картел под формата на тръжни манипулации, чрез постигане на координация в действията на наблюдаваните дружества и предопределяне избора на възложителя относно предприятието, което да бъде определено за изпълнител.

В тази връзка бе установено, че размерите на отделните ценови предложения по всички обществени поръчки в абсолютна стойност са изключително сходни, като в голяма част от тях се наблюдават близки дата и час на подаване на отделните предложения на участниците на платформата на ЦАИС ЕОП. Детайлният анализ показа, че в съдържанието на подадените ценови предложения се наблюдават еднакви правописни и граматически грешки и използване на еднакви словесни форми, които отсъстват в обявените от съответния възложител образци. Също така определени параграфи в отделните ценови предложения са оформени в абсолютно идентичен стил. Получените данни от Агенцията по обществени поръчки показват и един и същ IP адрес, от който участниците са кандидатствали по съответните процедури в електронната среда на ЦАИС ЕОП.

Пълният текст на решението е публикуван на интернет страницата на КЗК на адрес: https://reg.cpc.bg/Decision.aspx?DecID=300073383.

Материалът По сигнал от МРРБ: КЗК разследва картел при обществени поръчки е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.